вторник, 30 август 2011 г.

Символични изрази

Тъй като Основната истина не може да бъде описана, изразът "Основна истина" е символичен

Тъй като няма никакво преминаване, нито преминаващ по Пътя,  изразът "Път" е символичен

Тъй като няма нито виждане, нито виждащ Истинното състояние, изразът "Истинно Състояние" е символичен

Тъй като няма нито медитация, нито медитиращ в Чистото Състояние, изразът "Чисто Състояние" е символичен

Тъй като няма нито наслаждаване, нито наслаждаващ се в Естественото Настроение, изразът " Естествено Настроение" е символичен

Тъй като няма нито спазване на обета, нито спазващ обета, изразът е просто символичен

Тъй като няма нито натрупване, нито натрупващ заслуги, изразът"Двойна заслуга" е символичен

Тъй като няма осъществяване, нито осъществяващ действие, изразът "Двойна помраченост" е символичен

Тъй като няма отричане, нито отричащ се ( от светското същствуване), изрзът "Светско Съществуване" е символичен

Тъй като няма нито получаване, нито получаващ (резултатите от действията) , изразът "Резултат от Действието" е символичен


из 28 тибетски медитации

четвъртък, 25 август 2011 г.

Омайник



Всички умове били привлечени към огъня — не само заради омайната му сила, но и заради мощта, която давал. Водните митове представлявали цялото битие, а не били единствено цикъл от фантазии. В древните водни песни и митове се намирали самите извори на съзнанието, онова състояние на ума, при което всички неща от природата се съчетават с всички плодове на въображението.
Тези митове, песни не предвещават смъртта на светлината. Водните митове виждат прераждащото се всеки ден слънце, което не изисква нищо от хората. След дъжда, след росата и нощта идва водата. Слънцето изгрява, всичко тече заедно и се слива в едно. Мечтите и сънищата идват нощем, след като слънцето се скрие. Всичко тече завинаги във водата. Мечтите, сънищата, познанието, миналото, бъдещето. Всичко тече като вода. На сутринта мечтите кристализират. В горите се откриват мечти като блестящи скъпоценни камъни. Във водните песни светлината е вечна. Безкрайна светлина. Огънят сложил край на тези стари мечти, на техните символи, на течащите им образи и на живите единения, с които вътрешният символ води външния ни опит. С пресъхването на вътрешните водни образи настъпило времето на пламъците. Сега фокусът бил отвън. Старите истории за света и сътворението му нямало да прозвучат никога повече.
Огънят разделил ума на обществото, отвличайки вниманието от истинския излъчващ източник на съзнанието. Навън от пещерата на ума. Огънят разфокусирал съзнанието и неговите чудни образи, като го насочил към пламъците си. Той било груб и настоятелен. Какво било първото гориво, което изискал и получил огънят? Целият стар свят и неговите песни, митове, изтръгнати и изгорени в умовете на онези, които се обричали на пламъците.
Джери Василатос "Изгубените открития"

сряда, 24 август 2011 г.

Нападащият огън




Древната съкровищница от мечти, символи, образи, асоциации и теми сега били нападнати от бога огън. В миналото асоциациите на съзнанието се споделяли свободно, образи и значения течали като река между хората и всеки аспект на природата около тях. Водни митове. Това образувало съзнателното единение на хората и техния свят. Природата изпълвала съзнанието на личността със собствената си анимистична свръх жизненост — състояние на ума, което се вижда в най-недокоснат вид у новородените.
До появата на огъня свободно изразяваните мисли, символите мечти и образите мечти насочвали успешно хората към естественото и емпирично откритие. Старият свят бил времето на водата, времето на водните песни. Огънят пуснал червените си езици, подобно на коренчета, дълбоко в изворите на човешкото съзнание. Безжалостното завладяване на всеки символ, въображение и тема унищожило стария воден свят и неговия опит.
Огънят унищожил стария свят, разкъсал, присвоил и реасоциирал всички водни песни и митове. Когато бил открит, огънят приковал вниманието на хората изцяло върху себе си. Цялото съзнание с неговите символични изблици и дялове се съсредоточило върху огъня. И било изгорено в него. Резултатът бил лишено от образи опустошено съзнание, в което самият огън играел обединяваща роля. Огънят, образ на самия себе си. Фалшива автономия. Измамно само упование. Фатална грижа за себе си.
Тази споена с огън амалгама не допускала океанското съзнание, на което някога се радвали хората. Сега съзнанието било съсредоточено върху ограниченото единство, което изключвало всеки, който изпитвал появата му. Огънят не можел да предложи нищо на душата. Нищо, което да запълни сърцето. Никакви чувства, никакви картини, никакви песни. Огънят блокирал и запечатал всички стари хранилища на образи.
След като се промъкнал между образите и символите, напористият огън си прогорил път през съкровищата на ума, изтръгвайки пласта съзнание навсякъде, където стигал. Притежаващите огъня общества създали нови и неестествени митологии. Огнени митове. Външната взаимовръзка между ума и природата, многобройните виещи се пътища на съзнанието били жестоко увредени. Разбити на парчета отвътре и свързани отново с огнени потоци. Целият естествено получен опит, всяка мисъл, въображение и мит се стопявала в пламъците. Нашествието имало нови и неочаквани последствия, всички компоненти на съзнанието били „изхвърлени навън“ в огнения фокус. Първото проклятие на огъня било нахлуването му в съзнанието и поробването на съзнателния процес — топене, което владее всеки ум и в наши дни.
Какво е сторил огънят на нашите умове? Той ни пречи да разберем с вътрешните си пориви единството на природата и изобилието от енергии за оцеляване. Огънят извел човечеството от пещерата на ума, от сигурното убежище, от което произтичат всички символи, образи и импулси за оцеляване. Това опасно и уязвимо състояние, засилвало зависимостта ни от огъня и същевременно ни отделило и отчуждило от земята. Хората изгубили връзката с истинската си същност.
Джери Василатос " Изгубените открития"

вторник, 23 август 2011 г.

ОГНЕН ФОКУС


Огънят напълно завладявал всеки млад ум, всяко тяло и всяко племе, което го откривало. Първата и най-фундаментална промяна, предизвикана от него, настъпила в ума на хората. Издигащият се като нов и могъщ стимулатор на сетивата, огънят обръщал вниманието към външното. Огънят примамил съзнанието да се извърне от своя истински и най-важен вътрешен център на съсредоточаване. С образа на огъня се появило и сравняването между външно и вътрешно. Направеното от огъня било твърдо. Храна, калай, мед, върхове на стрели, остриета, гърнета. Направеното от мечтите изчезвало. Песни. Картини. Реч. Следователно, огънят бил „истински и реален“, докато съзнанието — самият извор на съществуването — било обявено за „лъжа“.
Някога непрекъснатият поток на въображение между природата и хората бил прекъснат и заменен от прозрачните езици на огъня, лишени от образ и съдържание. Огънят бил пусто омайване. В пламъците няма образи, чувства, спомени и послания. Огънят бил единственото нещо в природата, което нямало душа и не можело да роди живот. Огънят отнемал живота. Огънят бил антитеза на живота и човечеството го пожелало заради онова, което обещавал. Оцеляване. Защита от свирепите зверове, светлина в тъмнината и топлина срещу страховития студ през зимата. Заради това човечеството най-невинно продало вътрешното си богатство.
Поради липса на предишни асоциации или образи, огънят запленявал и изпълвал умовете на онези, които виждали яркия му танц. Хората, които някога били в пълно единение със светлината на своя вътрешен духовен живот, сега се оказали пленници на танцуващото представление на светлините. Вниманието се насочило изцяло навън към централния огън, предизвикващ вечните потоци съзнание. Това бил периодът на запознаване с огъня, през който настъпила едно странно и пакостна преобразование.

Джери Василатос "Изгубените открития"

петък, 19 август 2011 г.

Огънят е всичко





    Първоначалното омайване от свойствата на отъня известно време не позволявало на човечеството да проумее отрицателните му аспек­ ти.
Отначало той изглеждал като чудотворен дар. Благословия, пратеник на доброто, дар от слънцето. Огънят бил магия. Той бил силата, която властвала в небето. И сега тя била тяхна! Огънят омагьосвал и запленявал. Нищо друго не можело да се види, с изключение на пламъците и на силата, която давали те. Започнало разделяне на обществото. Имало такива, които се ползвали с привилегията да седят по-близо до огъня. Други го хранели и се грижели за крехкото му и смъртоносно тяло. Трети пък били прогонвани от него.
Всички приветствали пламъка. Децата събирали най-добрите клони от гората, за да ги принесат в жертва на огъня. Младите водачи го притежавали.Специални служители се грижели за него. Старите гледали и се учели, докато водните зелени дарове на извори и фиданки бивали отхвърляни. Отхвърлянето на зеленината от червения огън било символ, който човечеството попило дълбоко в себе си по време на първите си опити с новата придобивка. Трябвало да му се предлагат единствено сухи и мъртви клони. Мъртви клони за прозрачните и впечатляващи червени пламъци. 
С правенето на големи огньове дошли и новите открития. Растенията се гърчели в гърнетата за готвене и пускали зелената си кръв. Горите започнали да хранят хората и да лекуват болните. Тайните на растенията били изтръгвани с мъчения чрез огън. Камъните, използвани за оформяне на огнището, изпускали течности под въздействието на магическите пламъци. На сутринта били открити плоски блестящи парчета, откъснали се от камъните. След време те били оформени и овладявани. Тънките остриета били остри като бръснач. Огънят бил непобедим! Огненото съзнание дало на човечеството фалшивото чувство за превъзходство.
Със своя нов съюзник хората започнали да се възприемат като господари на природата. 

Факли - децата на огъня - били отнасяни в дълбоките пещери. Уплашените някога владетели сега храбро влизали в пастта на планината, носейки пред себе си огъня в пещерите, където някога гос­ подари били мечките. Там кръвта на растенията се проливала върху ръцете и краката, за да маркира безбройните тайни местенца, които жадува да открие всеки археолог. Дълбоко в пещерите се по­ явили песните-митове. Пред трептящите червени пламъци, които карали сенките на „разказвачите" да танцуват по стените, децата научавали историята на света. Промяната настъпила. Младите водачи били доволни. Някои си спомняли изпълнените със страх времена преди огъня. Разказвали, че светът бил огромно тъмно място, обитавано от ужасяващи създания. Преди идването на огъня в тъмното се спотайвали чудовища. Никой вече не си спомнял песента за водата. Малко от старите зна­ ели тайната, която можела да възстанови света, да върне водните песни на буйния зелен и цъфтящ живот. Но младите племенни во­ дачи щели да ги убият, ако кажат, че водата може да унищожи огъня. Знаели го, но пазели тайната. Огънят бил „непобедим". 


ДЖЕРИ ВАСИЛАТОС 

четвъртък, 18 август 2011 г.

Огнено падение




Откриването на огъня непрекъснато се сочи като най-големия катализатор на цивилизацията и като най-важното от всички разширяващи съзнанието достижения на човечеството. Макар че подобни повърхностни твърдения могат да се открият в почти всяка антропологически насочена научна фантастика, истинската отрицателна роля на огъня и откриването му рядко се споменава. Срещу завещанието на огъня и опасните му последици върху светогледа трябва да се отправи предизвикателство, преди човек да може да се заеме с някоя реалистична нова технология. Огънят е не толкова древен благодетел на обществото, колкото негов коварен завоевател. Предизвиканите от него промени са се превърнали в постоянни черти на човешкото съзнание. В извора на мечти откриването на огъня е оставило дълбоки последици в съзнанието ни - едновременно жестоки и застрашаващи основата на нашата същност. Преди откриването на огъня съзнателният опит е бил погълнат изцяло от водни символи - възторжени порои, приятен дъждец, буйни потоци, ромолящи водопади, бълбукащи извори, спокойни горски езера. Древните термини за означаване на звездите в небето винаги са свързани с водата. Ако природата е решила да топи, топенето е било от синьо-белия ледник до струйките вода, донасяща живот на зелените растения през пролетта. Но „водното съзнание" се изпарило с инвазията на пукащия червен пламък.

Външният, материалният вид на огъня нямал еквивалент. От мига, в който залутан скитник грабнал прочутия „горящ клон" и побягнал обратно към племето си, в разума на хората проблеснало ново и постоянно осъзнаване. Онези, които спомогнали за драматичното откритие, ги очаквала единствено славата и уважението. Свидетелите на онези събития били омаяните съоткриватели. Цялото човечество било част от магическия ефект, който огънят донесъл със себе си. Огънят бил омайникът. Откриването на огъня не било приветствано от старите, които виждали в него врага. Без да обръщат внимание на мъдростта им, по-младите водачи се влюбили в огъня. Първите стъпки на опознаването му сякаш били единствено възвисяващи ума. Огънят сграбчвал и омайвал онези, които не можели да откъснат поглед от пламъците му. Всички други дейности спирали пред огъня. Появата му сложила внезапен край на ежедневните ритуални действия. Откриването на огъня било като религиозно събитие извън всякакъв контекст, при което една природна сила сякаш събирала група „подбрани хора" в едно. Обществата, открили и овладели огъня, се смятали за единствените в това начинание. Всяко изпълнено с благоговение древно общество си въобразявало, че огънят е известна единствено на него тайна. Тази бърза и лесна капитулация скоро щяла да се превърне в послушание и вярност. Огънят се възприемал като свръхестествено явление. Той притежавал безброй странни и магически свойства, присъщи единствено на светлините в небето. Първото очевидно чудо на огъня било продължителното и като че ли независимо производство на светлина. Светлината на огъня била различна от светлината на слънцето или луната. Той бил особена и „независима" светлина, която била автономна, пораждаща сама себе си същност, чието излъчване биловечно. Огънят сякаш вече бил във всичко, към което обърнели поглед хората.
Земните реалности били проектирани върху небесните. Сега всичко в небето също било направено от огън. Светкавицата била огън.Слънцето било огън. Звездите били огньове. Единствено луната била плачещ студен човек. Защо плачещ? Защото нямал огън. За омагьосаните само от лъчението пред очите им хора светлината на огъня като че ли „продължавала безкрай". Същото се отнасяло и за топлината. Съзрелите огъня вярвали, че притежават „тялото на слънцето". На огъня се гледало като на посредник между хората и мощтана природата. Огънят се смятал за белег, за проява на благосклонност. Когато открило свойствата на огъня, човечеството се потопилов пълната с обещания зора на чудесата 

ДЖЕРИ ВАСИЛАТОС 


петък, 5 август 2011 г.

Библията и безмълвното знание на толтеките

В първите глави от Евангелието на Йоан, Мигел вижда "чистото езотерично знание от школата на християнските тайнства". В тези постулати, стих след стих, Мигел открива тясна връзка с духа на безмълвното знание на толтеките.
Както казва той, в света съществува само едно безмъл­вно знание, което се открива на хората в различните краища на света. Евангелието не е първото откровение на безмълв­ното знание. Нашата съвременна интерпретация на древна­та мъдрост е под силното влияние на науката. Следващите по-долу цитати от Библията се цитират съгласно Синодал­ното издание на български език от 1995 г.
В началото беше словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в началото у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
В Него имаше живота, и животът беше светлина за чо­веците.
И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
Съществуваше истинска светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите Неговото име, - им даде възможност да станат чеда Божии; Те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха.
И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с бла­годат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
Всичко води своето начало от словото, а то е сино­ним на намерението и волята. Всичко води своето начало от светлината. А светлината е енергия. В науката на толтеките се казва, че намерението е свойство на енергията, което й позволява да се трансформира. Всичко съществуващо е еманация на единосъщна кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха". Това означава, от волята или намерението на Бога.
"В Него имаше живота, и животът беше светлина за човеците." Животът и светлината, по своята същност, са едно и също - това е основата на знанието на толтеките. Ние сме живот. Без живота, който е в нас, телата ни биха се обърнали в прах.
"И светлината в мрака свети". Мракът е материя. Светлината действа чрез материята, но материята се съпротивлява. Тя не "познава" светлината. Материята се съпротивлява на светлината, но това съпротивление води до нейното израстване.
Библията казва: "В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна". Нашето собствено тяло не признава нашата светлина, нашата енергия.
Когато Библията казва, "Дойде у Своите Си, и Сво­ите Го не приеха", тези думи могат да се сравнят с мислите на толтеките, че божествената светлина идва при нас, но ние й се съпротивляваме и оставаме в све­та на илюзиите.
"А на всички ония, които Го приеха ... им даде въз­можност да станат чеда Божии" пряко се съотнасят със значението на Теотихуакан като място, където ние ставаме Богове, но това може да се случи само когато престанем да се съпротивляваме на светлината.
Мигел сравнява и други фрагменти от Библията, осо­бено пророчествата за идващият Армагедон в Откровенията на Йоан Богослов, с елементи на толтекските предания. Армагедон символизира смъртта на съновидението на плане­тата. Всеобщата гибел, породена от природни или техногенни катастрофи не е неизбежна. Тя може да се предотвра­ти, ако хората се събудят от сън. По мнението на Мигел, то­ва пробуждане вече идва със стремителни темпове.
"Колкото е по-мощен разгулът на хаоса, толкова по-стремително е пробуждането", казва Мигел. Това, което се случва в света, съответства на процесите, които стават в пробуждащия се ум. Състоянието на покой и умиротворение винаги предшества нарастването на хаоса.
Възможно е човек да вярва, че страданията са нещо нормално - всички наоколо страдат, - но в някакъв момент да се пробуди и да осъзнае, че не е задължи­телно да страда. При промяна в системата на възгле­дите, човек се сблъсква със съпротива. Ако не си ед­накъв с останалите, очакват те неприятности. Отлика­та от околните е бунтарство.
Когато преминаваме в ново измерение, вътрешните и външните реакции нарастват. Активират се страхо­вете ни и се опитват да спрат трансформацията. В ре­зултат настъпва хаос. Разумът отслабва и губи ориен­тири. Но само след преодоляване на вътрешната и външна криза човек може да стане себе си.
Първоначално войната настъпва в нашия ум. Жерт­вата всячески пречи на опитите за промяна. Нашите възгледи са нашите лични закони.
Дълги години имах една ученичка, която от много време беше вдовица. Независимо от противодействие­то на цялата й система от възгледи, тя беше стигнала до повратен момент в живота си. Тя се върна на мяс­тото, където беше живяла и се разпоредила да извадят и кремират останките на нейния мъж. Разпръсквайки неговия прах, тя се почувства свободна и щастлива, но семейството й било удивено и разгневено. Те я осъди­ли и се обърнали към свещеник. Той решил, че е из­вършила нещо лошо. Известно време тя отново усеща­ла погледите им върху себе си, но след това съумяла да ги отхвърли и заминала, отнасяйки със себе си на­мереното щастие и свобода.
Дотогава, докато хората не намерят Бога вътре в се­бе си, в тях ще живее потребността да вярват в Бог, който е вън от тях. Всички ние сме черни магове и навсякъде разпространяваме нашата емоционална от­рова, дотогава, докато не изучим бялата магия. А това става, когато заменим страха с любовта.
Човек, преминал през трансформацията, не приема нищо лично. Исус и Буда са дошли на този свят, за да го променят към просветление. По право, дадено им по рождение, те имали големи възможности, но и на тях им се наложило да стигнат до ада, както на всички хора. Защото и те били хора.
Живеели обикновен живот в обичайните условия на своята епоха, били надарени с тяло, разум и душа, но след трансформацията се превърнали в светлина.
Всички наши постъпки поначало са обусловени от страха, но като започнем да осъзнаваме какво правим, пред нас се открива възможност за трансформация. Дори в най-ужасните условия като времето на концла­герите по време на Втората световна война, желанието да се постигне промяна открива пред човека пътя към нея.
През последните двайсет века християните проповяд­вали, че всеки от нас е страж на своя брат. Мигел дава на този идеал своя интерпретация, различна от тази, която е основана на чувството за вина. Да отговаряш за ближния -казва той, - значи, да уважаваш тази форма на живот. Ние си помагаме един на друг единствено с нашата любов. Лю­бовта е действена там, където е приета. Всичко, което мо­жем да направим един за друг, е да се обичаме. Не можем да отговаряме за постъпките на ближния си.
Чувството на съжаление или вина към другия човек са неефективни. Ние сме тук, за да се трудим.

"Отвъд страха" , Мигел Руис