събота, 10 септември 2011 г.

Роби на огъня


Абсолютната нужда от огъня за оцеляване се разкрила като коварна нова зависимост. Огънят започнал да създава закони за преданите си слуги. Научавани емпирично, тези изисквания били прости уравнения. Няма гориво — няма огън. Няма огън — няма оцеляване. Няма гориво няма оцеляване. Простата идея се настанила с решаваща и ужасяваща окончателност. Третото проклятие на огъня било заробването на човешките действия към изискванията на огъня — правила, които вече се превърнали в абсолютни императиви за оцеляване. Изчезнел ли огънят, с него си отивала и надеждата за оцеляване.
Човечеството научило и никога не забравило урока. Този страх се загнездил дълбоко в ума. Сега човечеството било дамгосано със знака му. Урокът учи за смъртта на огъня при липсата на труд. Създава светлината. Трудът създава топлината. Трудът създава доброто. Всички добри неща идват от труда. Трудът създава живота. Трудът означава оцеляване. Урокът поставя знак за равенство между оцеляване и огън, огън и труд, светлина и смърт. Забележително модерно! Тази тема периодично се възражда в изкуството.

Джери Василатос - Изгубени открития

понеделник, 5 септември 2011 г.

Огнена стена


 Всички други символи и възможности били привлечени към огъня, за да служат единствено на него. Уменията, овладени от пламъците, се променили. Металургия, отбрана, медицина, изкуство, всички те са огнени умения. Огънят насочвал вниманието на всички навън. Той изисквал вниманието да е насочено единствено към него. Служенето на огъня означавало оцеляване. Огънят бил унищожителният благодетел, образът на смъртта. Огънят се превърнал в синоним на оцеляването. Човечеството вече било винаги само на крачка от дебнещите в сенките хищници. Огънят бил стената. Хищниците били извън, а хората — зад нея. Огънят бил клетка, капан. Огънят създавал състояние на ума, което накрая се проектирало навън, за да започне да се приема като естествено състояние на света.

Огънят провокирал разрива между възприятията и мисълта. Последиците от тази схизма, от тази алиенация от вътрешния свят, били катастрофални. Огънят и обществото били свързани помежду си в нездравословен и ненужен съюз, който успешно маскирал най-съкровените видения на човечеството. Сега хората били отчуждени от израза на собственото си съзнание чрез технологиите. Огънят придал фалшиво впечатление за независимост от природата. Хората започнали да се смятат за независими от нейните закони. Сега човечеството смятало, че природата е второстепенна. То се отчуждило от нейните мечти и символи. Огънят изгорил съзнанието на хората и го излъгал. Огнената свобода създала неестествено разделение. Егоизмът, породен от дивашкото използване на огнените професии, довела до схизма между хората и естествения свят, от когото те наистина зависели.
С огнените професии се появило и ново престъпление. Преднамереното „измъчване на природата“ от човека. Използващите огъня вече не се възприемали като пасивни получатели на природните богатства. Те вече си вземали насилствено онова, от което се нуждаели. Природата се отдръпнала пред високо вдигнатия факел. Растения и животни, цели гори и стада инстинктивно бягали от убийствените пламъци. Това второ проклятие на огъня успяло да отчужди хората от природата. Във войната срещу природата, която свободно давала своето течащо като река изобилие, човечеството използвало крехкия огън като твърдо острие. Поради проекцията на волята, с която тя можела да бъде „покорена“, много общества изгубили единението на проекциите на собствените си мечти и природата.
Всички аспекти на живота били скроени според огъня. Той се превърнал в социален еталон, във върховен израз на господство. В новите митове, песни дори се осмелявали да твърдят, че всъщност природата е „родена от огъня“. Огънят фокусирал човечеството върху себе си. Природата се виждала чрез огън. Търсел се нейният огън. Навсякъде, където се намирал в естествен вид, огънят бил почитан. Огънят бил силен. Водата — слаба. Огънят изпарявал водата. Огънят прогонвал водата. Цялата природа била гледана през пламъци.
Планините се възприемали като замръзнали червени и виолетови пламъци, а зелените дървета напомняли „зелени огньове“.

Джери Василатос