сряда, 26 октомври 2011 г.

Водни песни

Суровите уроци, донесени от огъня на древното човечество, биха могли никога да не намерят сигурно място в човешката психика, ако бяха изследвани и разработени технологически по-фундаменталните енергии. Огънят дълбоко изкривил и разделил човешкото възприятие за природата и завинаги фиксирал светогледа и технологията ни към така наречените „термодинамични ограничения“.
Огънят нанесъл жестоки вреди на съзнанието ни, постоянно филтрирайки нашите видения и живи мисли. Тези вреди отровили технологичните ни мечти. Отчаяната ни потребност от повече топлина, повече светлина и повече движение не ни позволява да открием други начини за тяхното получаване без помощта на огъня. Машините без огън са дамгосани като „невъзможни“. Малко са инженерите, според които може да съществуват и други, по-фундаментални енергии от огъня или топлината. Тези енергии текат вечно. Тези енергии са навсякъде, те съществуват редом с познатите проявления на морето и слънцето, на звездите и вятъра. Съществуват други енергии, както съществуват видения и мечти. Но всичките ни мисли са съсредоточени върху оцеляването и затова не сме склонни или способни да се освободим от огнената парадигма.
Въпреки тази тъжна нагласа, от която мнозина не могат да се освободят, ужасният шаблон на огъня не е единствената гледна точка към света. Огънят не е единствената енергия, която може да ни предложи природата. Време е отново да се вслушаме какво ни пеят водните песни, митове от старата зелена гора. Съществува огън, и той убива. Но природата е градина, съкровищница на динамики.
Работещата субстанция на водния свят са виденията, символите, архетипите. Там са и технологиите, които призовават и усилват тези потоци на въображението. Но те успяват да намерят и материалната си изява. Децата го знаят. Експериментаторите и изобретателите търсят тези изяви. И тези материализации, винаги съществуващи и рядко виждани, биват откривани периодично и „случайно“.

Това се случва само когато видението изпълни хората до такава степен, че за миг успява да вдигне огнената маска, шаблона. Тогава се правят „аномални открития“. Всъщност „аномалия“ е блокирането на собствения ни ум. Затова онези, които правят подобни открития и създават „аномални“ технологии, рядко стават част от академичната общност, в която огненият шаблон е суров и убийствен. Където мечтите са гонени, мразени, унищожавани и погребвани. В действителност, изпълването с водни символи, образи и мечти унищожават огнения шаблон. Старите хора за знаели тайната. Водата угасява огъня. Водата унищожава огъня.

Джери Василатос

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Огнена маска


Огънят е първото технологично чудо и първият технологичен провал. Огънят създава парадигмата за загубата, за консумирането, за размяната, за преобразуването, за границите на термодинамиката. Древното разочарование създало изкривена представа за природата и една изопачена квантитативна наука. Днес няма измъкване за онези, чието придържане към парадигмата е приковало мисленето им към служене на огъня. Огънят определя инженерните концепции за „невъзможното“.
Огънят прекъсва контакта с вътрешния воден свят. Огънят поставя маска, шаблон върху човешкия ум. И до днес съзнанието е свързано с „канона“, в който подхранваният от живота огън „синтезира“ мислите ни. Термодинамичните концепции, произлезли от използването на огъня, до такава степен са се вкоренили в структурата на човешкото мислене, че всички форми на енергия се разглеждат от позицията на топлината. Енергията, всички енергии, винаги са сравнявани с техния „топлинен еквивалент“. Законите на термодинамиката всъщност изразяват архаичния шаблон, чрез който всички енергии и технологии се определят спрямо огъня. Законът на термодинамиката е очевидният артефакт на огъня, моделът, по който говорим. Той напълно ни заслепява и фиксира умовете Ни. Не можем да видим нещата по друг начин. Не виждаме нищо друго. Това е свят на ентропия, на изгубен огън. На вечна загуба на огън. Свят, в който господства страхът. Огънят маскира ума.

Постоянното желание за огън се основава на фалшивата предпоставка, научена най-напред от онези, които първи използвали свързаните с огъня умения. Постоянната потребност от нови машини се определя от лъжа, която обещава поредното оцеляване, но която е всъщност единствено моментно желание за гориво. Ако няма гориво, няма да има топлина. Липсата на топлина означава липса на движение. Липсата на движение означава липса на машини. Липсата на машини означава липса на оцеляване. Ако няма огън, няма да има и общество. Лъжата продължава да съществува, границите й са определени от академиците и подсилени от финансистите.
Тя твърди, че без топлина, без огън, няма да има и средства за оцеляване.
Тази злощастна първа технология създала отрицателни шаблони в човешкото съзнание, които завинаги отклоняват човешките очаквания. Съвременната технология прегръща фаталната тема на термодинамиката и въплъщава „границите“ на човечеството. Те са очакваните параметри, в които ще работи разменящата енергийни потоци машина. В действителност, термодинамичната граница е периметърът, очертан ревниво от огъня. Така той приковава вниманието ни толкова силно към себе си, че сме забравили за природата и нейните пълни с чудеса съкровищници.
Ние създаваме машини с огнена „работеща субстанция“ в умовете си. Ако машината няма работеща субстанция, тя не може да работи. Това обяснява резките граници между произведенията на изкуството и произведенията на технологията. В древния свят изкуството е функционирало във водния свят. Виденията се движели през и около произведенията му. Изкуството работело. А сега, щом изкуството не се движи, не се загрява, не звъни или не свети, то „не работи“. То не е машина. То е изкуство. Днес се твърди, че произведението на изкуството не е никакво произведение. Машините са истинските неща. Огънят продължава да мами.
Джери Василатос

сряда, 12 октомври 2011 г.

Поглъщащият огън

Светлината и топлината на огъня се свързвали с труд, загуба и непостоянство — тримата убийци на човешката душа. Смъртта на светлината поради липса на гориво се превежда от ума направо като смърт на надеждата. Това било лъжа, която отначало можела да се разобличи просто като се погледне слънцето или звездите. Старите водни песни. Обещанието на огъня към човечеството за свобода и оцеляване представлявало средство за заробване. Огънят вече бил по-скоро звяр, отколкото магия.

Огънят поглъщал храната си и когато тя свършвала, изчезвал с плячката. Огънят искал целия свят за своя храна и поглъщал дори онези, които се грижели да поддържат пламъците му. Ако можеше, огънят би погълнал всичко. Същността му можела да се разбере единствено чрез предателствата му. Огънят бил предател за човечеството. Огънят бил злият и коварният. Новите огнени песни се изпълнили със страх и разказвали за огнената участ, очакваща света.
Накрая цялата природа щяла да бъде погълната като храна за пламъците. Огънят щял да изяде света. Огънят съскал в червено очакващ храната си дракон. Огънят в песните, митове изведнъж се превърнал в отвратително и жестоко изчадие на злото. По-лош от дебнещите през нощта хищници, от които пазел хората. Огънят бил върховният хищник, царят на човекоядците, който се приемал от хората с почести! Разглеждан в исторически план и описван в митовете като измамник, огънят се превърнал в огнена птица, в огнедишащ дракон, в пленителна сила, от която човечеството не можело да се спаси. Жилото на огъня оставило дълбока рана в чувствителното сърце на човечеството. Белег, лъжа, фалшива реалност.
И тогава огънят поднесъл една нова гибелна лъжа, която владее умовете и движи технологията и до наши дни. Единственият урок, прогорен от огъня в ума на хората, е онзи, от който пряко са изведени всички закони на термодинамиката. Огънят учел, че светлината — цялата светлина — има своята цена. Огънят се нуждае от нещо повече от труд. Огънят се нуждае от смърт. Огънят поглъща мъртвите клони. Огънят поглъща всички клони. Когато изяде едната гора, огънят се заема да погълне следващата.
Огънят станал трупоядец. Той поглъщал живите някога неща, за да даде светлина. Проста размяна. Сделка, която човечеството сключило с новия си господар. Огнената светлина идвала от душите на дърветата, от смъртта на пропитата с вода зелена гора. Светлината идвала от смъртта на природата. Чудовищният огън изисквал своята цена — живота, преди да даде светлината си. Просто уравнение. Огънят дава светлина, горивото дава огън, а смъртта дава гориво. Това уравнение определя допустимите граници на оцеляването чрез огън, зад които човечеството не можело да прекрачва. Уравнението обобщава законите на „термодинамиката“.
Ние все още живеем в определените от огъня граници за обществото. Тези граници са моделът на света, строго Очертан през последните няколко века от безброй академични умове. Огненият урок до такава степен е прогорил наставленията си в човешката психика, че днес не можем да си представим друг модел на света, освен термодинамичния. Днес непрекъснатото обществено настояване за нови машини се определя от изискванията за оцеляване. Повече светлина, повече топлина, повече студ, повече движение, повече храна, повече медии. Огънят научил човечеството, че непоклатимите природни закони никога не ще позволят на хората да се отскубнат от господството му.
Джери Василатос, Изгубени открития

събота, 1 октомври 2011 г.

Огнена гордост

Уплашеното човечество влязло в съюз с постулатите на огъня и започнало да им служи. Така станало неспособно да си представи алтернативна на огъня сила и затова оцеляването се определяло изключително от една натрапчива мисъл — набавянето на гориво. Племенно пристрастяване към огъня. Огънят научил човечеството, че съществуват само две неща, от които винаги ще зависи оцеляването му — огън и гориво. Подчинението на огъня научило хората, че те са второстепенни същества. Самият огън бил висш израз на природата, върхът, чрез който се получава светлина в нощта и топлина в убийствено студената зима.
Загубата на огъня вече било нещо, пораждащо сковаващ страх.
Страх от студа. Страх от тъмното. Страх от това какво може да се спотайва в тъмното. Гордостта на огъня извела човечеството в замръзналите пустини, до които никой не се осмелявал да припари по времето на водните митове. Вдигнали факлите си, първенците повели племената си напред. Старите умирали в снеговете и гледали как телата им стопяват леда. Докато умирали, звучали водни песни. Жените се оплаквали, а децата треперели от студа. Гордостта на огъня принуждавала племенния вожд да ги накара всички да потеглят на север към нови земи.
Гордостта продължавала напред, без да обръща внимание на крещящите им нужди, на виковете от океана на съзнанието. Огънят щял да ги държи. Огънят щял да ги пази. Огънят щял да прогони леда. Сега, озовало се сред ледени върхове и пустини, човечеството изведнъж открило една нова голота. Уязвимост чрез съблазняване. Огънят ги водел напред в зоните на зависимостта, където животът им бил изложен на нови и непознати смъртни опасности. Прекалено закъснели да си възвърнат чувствата и разума, много племена били унищожени от своеволията на огъня.
В северните планини от син лед нямало гориво. Много племена загинали, когато огънят изчезнал. Дали стигнали дотам да се горят един друг? Замръзнали тела, седнали в кръг на скалните тераси, развявани от ледения вятър гъсти кафяви коси. Изгубен огън. Изгубен живот. Сега всичко на север било отчаяно съсредоточено върху огъня. Огънят научил човечеството, че без него не можело да се оцелее. Огънят бил дързък и съществувал за сметка на човешкия живот. Огънят удовлетворявал някои нужди, като същевременно заплашвал живота на онези, които се грижели за него. Основната му заплаха била, че може да угасне. Ако огънят изчезнел, човешкият живот щял също да угасне.

Джери Василатос, Изгубени открития