четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Пети Изумруден скрижал:

Обитателят на Унал 

Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта. 
Могъщ бе по власт над родените на Земята господарят на Унал, Господар на Земята по времето на Атлантида, цар на народите, властелин на мъдростта, Светлина през Сунтал, Страж на Пътя, обитаващ своя Храм, Светлина на Земята по времето на Атлантида. 
Той, господарят, е от цикъл над нас, живее в тяло като човек, но не като родените на Земята е Той. 
Знай, о, човеко, че господарят Хорлет никога не е бил едно от човешките деца. Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички. 
Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са Едно със Светлината. 
Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората. 
От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които Той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като времепространството, и дълбоко в сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма. 
После изгради Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му. 
Безформен бе Той в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той от децата човешки. 
Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той тримата от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и носеха съветите му на царете на децата човешки. 
Създаде Той други и даде им мъдрост; учители станаха те на децата човешки. Остави ги на остров Ундал, за да бъдат учители по Светлина за човеците. 
Всеки от тези, които бяха така избрани, трябваше да бъде обучаван по пет и десет години. Само така можеше да разбира как да бъде Светлина за децата човешки. Така се създаде Храмът, обиталище за Учителя човешки. Аз, Тот, винаги съм търсил мъдростта, търсил съм в мрака и в светлината. Отдавна в младостта си пътувах по пътя и търсех да добия ново познание. След много усилия един от тримата донесе ми Светлината. Донесе ми заповедите на Обитателя, повика ме от мрака в Светлината. Изправи ме той пред Обитателя, дълбоко в Храма пред големия Огън. 
Там на великия трон съзрях аз Обитателя, облян в Светлина и огън припламващ. Коленичих пред великата мъдрост и почувствах Светлината да протича през мен на вълни. После чух гласа на Обитателя: 
— О, мрак, в светлина превърни се. Дълго търси пътя към светлината. Всяка душа на Земята, която разхлаби оковите си, ще бъде скоро свободна от робството на нощта. Издигна се от мрака ти, приближи се по-близо до Светлината на своята цел. Тук ще обитаваш като едно от децата ми, страж на ръкописи, събрани от мъдростта, инструменти на Светлината от отвъдното. Бъди готов да направиш нужното, пазителю на мъдростта, въпреки вековете на мрака, които ще се спуснат бързо върху децата човешки. Живей тук и пий от цялата мъдрост. Пред теб ще се разкрият тайните и мистериите. 
Тогава отвърнах аз на Господаря на Циклите: 
— О, Светлина, която се спусна над хората, дай ми твоята мъдрост, та да бъда на човека учител. Дай ми от твоята Светлина, за да бъда свободен. 
Господарят заговори отново: 
— Век след век ще живееш в твоята мъдрост. Да, и когато над Атлантида ще минават океански вълни, ще бъдеш изпълнен със Светлината, макар скрита в мрак, готов да дойдеш, когато някой те повика. Върви сега и придобий по-голяма мъдрост. Порасни чрез Светлината до безкрая на Цялото. 
Дълго живях в Храма на Обитателя, докато накрая не станах Едно със Светлината. 
После поех по пътя към звездните сфери, поех по пътя към Светлината. Дълбоко в сърцето на Земята следвах пътя, научих тайните както долу, така и горе; научих пътя към Залите на Аменти; научих Закона, който уравновесява света. До скритите помещения на Земята проникнах аз чрез мъдростта си, дълбоко през земната кора по пътя, скрит векове от децата на човеците. Пред мен се разкри още мъдрост, докато не стигнах до ново познание: открих, че всичко е част от едно Цяло, голямо и въпреки това още по-голямо от всичко, което познаваме. Търсих сърцето на Безкрая през вековете. Дълбоки и още по-дълбоки тайни открих. 
Сега, когато гледам назад през вековете, знам, че мъдростта е безгранична, дори расте през вековете, Едно е с Безкрая и по-голяма от всичко. 
В древна Атлантида имаше светлина. Да, мрак също, скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяваха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу. 
Онзи, който се спуска надолу, трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища. 
Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрез което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магията си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от своето Агванти. Повика тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света. 
Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни. 
Разби врата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат учители, Светлина по пътеката на родените по-късно, Светлина за по-малките деца на човеците. 
След това повика мен, Тот, при себе си, и даде ми заповеди какво да направя, казвайки: 
— Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита, но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Децата на Кхем. 
После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия. 
След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. 
Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти. 
После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем. 
Дълбоко под скалите зарових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с форма на лъв и при все това приличащ на човек. Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда. 
Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи. 
Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е Ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу. 
Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път. Следвай пътя, разкрий моите тайни. 

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Четвърти изумруден скрижал:

Раждането на пространството
 
Чуй, о, човеко, гласа на мъдростта, чуй гласа на Истината, на Атланта. Даром ти давам моята мъдрост, събрана от времето и пространството в този цикъл; аз, господарят на тайните, Слънце на утринта, Тот, учителят на хората, аз съм от Цялото.
Много отдавна през моето детство лежах под звездите на отдавна потъналата Атлантида, мечтаейки за тайните на хората много по-високо. Тогава в сърцето ми трепна копнеж да завоювам пътеката, която води до звездите. Година след година търсех мъдрост, нови познания, следвах пътя, докато накрая моята Душа с родилни мъки се откъсна от оковите и се понесе надалеч. Свободен бях от робството на земните хора. Освободен от тялото, летях като светкавица в нощта. Сега търсех мъдрост до края на пространството много отвъд познанията на смъртния човек.
Душата ми пътуваше свободно далеч в пространството и безкрайния цикъл на светлината. Странни и отвъд познанието бяха някои от планетите, велики и огромни, надхвърлящи мечтите човешки. Въпреки това открих Закон в цялата му красота, който действа чрез тях и между тях, както тук между хората. Душата се стрелна нататък през красотата на безкрайността, далеч в пространството политнах с мислите си.
Там си починах на красива планета. Хармонична мелодия изпълваше въздуха. Големи и величествени форми като звезди в нощта движеха се в порядък, издигаха се в хармония и равновесие, символи на Космическия закон.
Много от звездите, край които минах в пътуването си, много от човешките раси в техните светове се издигаха нависоко като утринни звезди, други се спускаха надолу в тъмата на нощта. Всяка звезда и всички раси се борят да се издигнат нагоре, катерят се по висините и изучават дълбините. Понякога напредват в области на ярка светлина, понякога живеят в мрак и отново се изпълват със Светлина.
Знай, о, човеко, че Светлината е твоето наследство. Знай, че мракът е само було. В твоето сърце е запечатана вечна светлина, чакаща мига, в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта.
Открих неколцина, достигнали небето. Бяха свободни от пространството, макар все още да бяха хора. С мощта, която е основа на всички неща, далеч в космоса те построиха планета, теглена от силата, която тече през Цялото; сгъстявайки, сливайки небето във форми, които растяха както те желаеха. Превъзхождаха в науката те всички раси, могъщи в мъдростта, синове на звездите.
Дълго време почивах, наблюдавайки тяхната мъдрост. Видях ги да създават градове направо от небето, гигантски по растеж и злато, изградени от първичния елемент, основа на цялата материя.
Далеч в миналото бяха те завоювали небето, свободни от робството на тежкия труд; бързо създадоха в ума си мисъл-форма и тя растеше.
Оттам душата ми се забърза през Космоса, виждайки непрекъснато нови и стари неща; научавайки, че човекът наистина е роден в космоса, Слънце на Слънцето, дете на звездите.
Знай, о, човече, каквато и форма да обитаваш, тя със сигурност е подобна на звездите. Твоите тела не са нищо друго освен планети, които се въртят около своите главни слънца. Когато добиете светлината на цялата мъдрост, ще бъдете свободни да греете в небето: едно от Слънцата, които осветяват космическия мрак, един от родените в космоса и израснал в Светлина. Точно както звездите с времето губят своята яркост, като светлината им преминава във великия извор, така, о, човече, и твоята душа преминава нататък, оставяйки назад мрака на нощта.
Родена от първичното небе, изпълнена със сиянието, което тече от извора, в плен на небето, около нея, тя въпреки това непрестанно пламти, докато намери свободата. Вдигни нагоре пламъка си от мрака, отлети от тази нощ и ще бъдеш свободен.
Пътувах през пространството и времето, знаейки, че душата ми най-накрая бе пусната на свобода, знаейки, че сега мога да следвам мъдростта, докато накрая не стигнах до сфера, скрита от познанието, непозната за мъдростта, простираща се отвъд всичко, което знаем. Сега, о, човече, когато добих това познание, душата ми литна щастлива, защото сега бях свободен. Слушайте, вие родени в космоса, чуйте моята мъдрост: знайте, че и вие също ще бъдете свободни.
Послушай отново, човеко, моята мъдрост. След като я чуеш, и ти също можеш да живееш и да бъдеш свободен. Ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина.
Сега на теб давам знания, свобода да крачиш по пътя, който аз извървях, показвайки ти наистина как чрез усилията си утъпках пътека, която води до звездите. Вслушай се, човеко, и знай за своето робство, знай как да се освободиш от тежкия труд. От мидата на мрака ще се издигнеш нагоре, ще бъдеш едно със Светлината и звездите. Винаги следвай пътя на мъдростта. Само така можеш да се издигнеш отдолу. Съдбата на всеки човек го води напред в извивките на безкрайното Цяло.
Знай, човеко, че целият космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото.
Онзи, който следва пътя на мъдростта, трябва да бъде открит за Цветето на живота, да разширява съзнанието си навън от мрака, през времето и пространството на Цялото.
Първо чакай дълбоко в тишината, докато не се освободиш от желанието, от копнежа да говориш в мълчанието. Победи чрез мълчание робството на думите. Въздържай се от ядене, докато не победиш желанието за храна, което е робството на душата.
После легни в мрака. Затвори очите си за лъчите на Светлината.
Разположи силата на душата си в средата на твоето съзнание, отърси я от робството на нощта. Постави в съзнанието си изображението на онова, което си желал. Представи си мястото, което искаш да видиш. Вибрирай напред-назад с твоята сила. Освободи душата от нейната нощ. Трябва яростно да люлееш с всички сили, докато накрая душата ти се освободи.
Безсилни са думите за мощта на пламъка на Космическото, увиснало в сфери, непознати за човека, могъщо и уравновесено, движещо се в порядък, музика и хармонии, далеч надвишаващи човешките. Говори то с музика, пее с цветове, пламък е то от началото на вечността на Цялото.
Вие сте искра от тази пламък, о, деца мои, горящи с цвят и живеещи с музика. Чуйте гласа и ще бъдете и вие свободни. Свободното съзнание е едно с Космическото, а То едно е с Реда и Закона на Цялото.
Не знаеш ли, човече, че от мрака Светлина ще пламне, символ на Цялото?
Казвай тази молитва за добиване на мъдрост. Моли се за идването на Светлина за Цялото.
Могъщ Дух на Светлината, която Космоса осветят, издърпай моя пламък по-близо до теб. Издигни огъня ми от мрака, доближи го до огъня, който е Едно с Цялото. Повдигни душата ми. Дете на Светлината, не се отвръщай. Привлечи ме, докато се стопя в твоята пещ; Едно с всички неща и всички неща в Едно, Едно с Ума.
Когато освободите душата от робството, знайте, че мракът си е отишъл от вас. Завинаги може да търсите из пространството мъдрост, неограничена от вериги на плътта.
Напред и нагоре в утрото свободно се стрелкай, Душа, към царството на Светлината. Движи се в порядък, движи се в Хармония, движи се свободно с Децата на светлината.
Търси и знай моя ключ към Мъдростта. Така, о, човеко, със сигурност ще бъдеш свободен.

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

неделя, 13 ноември 2011 г.

Трети изумруден скрижал:

Ключът на Мъдростта 

Аз Тот, давам от моята мъдрост, давам от моето знание, давам от моята сила. Свободно раздавам на децата човешки. Давам, та и те също с мъдрост да се сдобият и да засияят в света през завесата на нощта. Мъдростта е сила и силата мъдрост е, в едно съществуващи, усъвършенстващи цялото. 
Не възгордявай се, о, човеко, в твоята мъдрост. Разговаряй с невежия така, както с мъдрия. Ако някой пред теб дойде пълен със знание, слушай и внимавай, че мъдростта всичко е. 
Не мълчи, когато злото говори, защото Истината като слънце сияе над всичко. 
Който пристъпва Закона, да бъде наказан, че само чрез Закона идва свободата човешка. 
Следвай сърцето през целия си живот. Прави повече, отколкото от теб се изисква. 
Когато богатство постигнеш, следвай ти твоето сърце, защото всичко, което придобил си, стойност няма, ако отегчено е сърцето ти. Не преставай да следваш сърцето си, че това противно е на душата. 
Тези, които водач имат, не ще се изгубят, но заблудилите се прекия път не намират. Ако между хората ти живееш, направи за теб Любовта начало и край на сърцето. 
Ако някой дойде при теб за съвет, нека говори свободно, та да се изпълнят нещата, за които те търси. Ако колебае се той пред теб да отвори сърцето си, то е, защото ти, съдията, сгрешил си. 
Не повтаряй изискани речи, нито сам ги слушай, че само пустословие са те на неуравновесения човек. Не говори за тях, за да може този пред теб да познае мъдростта. 
Мълчанието е благо. Словоизлиянието не дава нищо. 
Не въздигай сърцето си пред децата човешки, че то с прах ще бъде засипано. 
Ако станеш велик между човеците, бъди уважаван заради знанието и великодушието ти. 
Ако искаш да познаеш приятел, не питай другаря му, но бъди с него насаме. Говори с него и провери сърцето му в думите и държанието му. 
Сложи на трапезата запасите от хранилището и твоите вещи с другар подели. 
Глупакът знанието смята за невежество и това благо вреди му. Той в смърт живее и глупостта е храната му. 
Мъдрият изпълва сърцето си, но държи езика зад зъбите си. О, човече, слушай гласа на мъдростта; слушай гласа на светлината си. В космоса има разбулени тайни, които изпълват света със светлината си. Нека този, който се отърси от оковите на мрака, първо отдели материалното от нематериалното, огъня от земята,- понеже известно ти е, че земя към земята слиза и тъй огън към огъня се въз-нася и един огън стават. Този, който познава огъня в него самия, ще се въздигне във вечния огън и ще пребъде завинаги в него. 
Огънят, вътрешният огън, е най-мощната от всички сили, понеже той превъзхожда всички неща и прониква във всички неща на Земята. 
Човек съществува само чрез това, срещу което се бори. И тъй Земята трябва на човека да се съпротивлява, иначе той не ще съществува. 
Всички очи виждат различно, за един предметът явява се в една форма и цвят, и в различни за друг. И тъй вечният огън от цвят в цвят се променя и никога не е същият на другия ден. Затуй аз, Тот, казвам от своята мъдрост, че човекът е горящ огън в нощта; никога не скрива го завесата от мрак, никога не скрива го завесата на нощта. 
Слушай, човече, и навлез в тази мъдрост: къде свършват име и форма? Само в съзнанието, невидима, безкрайна сила с ярко сияние. Формите, които създаваш, след като проблеснат в твоето съзнание, са наистина следствия от твоите причини. 
Човек е звезда, към тяло привързана, докато накрая борбата му със свобода не се увенчае. Само в борба и с тежък труд в новия живот звездата в тебе ще пламне. Който знае началото на всички неща, свободна е звездата му от царството на нощта. Помни, човече, че всичко, което съществува, е само друга форма на това, което не съществува. Всеки живот преминава в друг и ти няма да си изключение. 
Спазвай Закона, защото всичко е закон. Не търси това, което няма закон, понеже то съществува само в илюзиите на чувствата. 
Мъдростта върви към всичките си деца, стига те към нея да вървят. 
През всички векове светлината е била скрита. Събуди се, човеко, и мъдър бъди. 
Дълбоко в мистериите на живота пътувах аз, скритото не спирах да търся. Слушай, човеко, и мъдър бъди. 
Дълбоко под земната кора, в Залите на Аменти, мистерии видях, скрити за хората. 
Често извършвах тайния преход в дълбокото, търсех Светлината, която живот дава на хората. Там под вечно живото Цвете на живота търсех аз сърцата и тайните човешки. Открих, че човекът в мрак живее, скрита за него е светлината на великия огън. 
Пред Властелините на скритите Аменти получих аз мъдрост и на човеците давам я. Учители те са на великата Тайна мъдрост, взета от бъдещето на края на безкрайността. Седмина са те, Властелините на Аменти, господари над Децата на утринта, Синовете на циклите, Учителите на мъдростта. Не са ли направени като децата човешки? Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем и Девет са имената на Учителите човешки. 
От далечното бъдеще, безформени във форма дойдоха те като учители на децата човешки. Живеят те вечно, макар не с човешки живот, необвързани с живота са те и от смъртта са свободни. Управляват вечно с безкрайната мъдрост, свързани, но непривързани към тъмните Зали на смъртта. Живот те в тях имат, макар живот, който живот не е, свободни от всичко са Господарите на Цялото. 
С тях дойде и Логос, инструментът на властта им над всичко. Широко е лицето им, макар в незначителност скрито, във форма оформено, познато, но непознато. 
Три държи ключа на цялата скрита магия, създател е той на Залите на смъртта; сила излъчва, в мрак е обвит, връзва душите на децата човешки; мрак праща, връзва душевната сила; той властва над негативното в децата човешки. 
Четири е този, който силата взима. Властелин е той на живота на децата човешки. 
Светлина е тялото му, пламък е образът му; освободител е той на душите на децата човешки. 
Пет е учителят, Властелинът на цялата магия - Ключ към Света, който славят човеците. Шест е Властелинът на Светлината, скритият път, част от душите на децата човешки. 
Седем е Властелинът на простора, господар на Пространството и ключ към Времената. 
Осем направлява напредъка; измерва и уравновесява пътуването човешко. 
Девет отецът е, огромен е образът му, формира и променя той от отвъд безформието. 
Медитирай върху символите, които ти давам. Ключове те са, но за човеците скрити. 
Вечно стреми се нагоре, Душа на утринта. Обърни мислите си нагоре към Светлина и Живот. Намери в ключовете на числата, които ти давам, светлина и пътека за живот към живота. 
С мъдрост търси. Обърни мислите си навътре. Не затваряй ума си за Цветето на светлината. Помести мисъл-форма в твоето тяло. Мисли за числата, които водят те към Живот. 
Чист е пътят на дарения с мъдрост. Отвори вратата на Царството на Светлината. 
Излей твоя пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак, но живей в деня. 
Приеми ги, човеко, като част от съществото ти, Седмината, макар да не са те това, на което приличат. 
Отвори се, човеко! Изпълни се с моята мъдрост. Следвай пътя, по който те водя. 
Мъдри учители, Утринно слънце, Светлина и Живот за децата човешки. 

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта "

петък, 11 ноември 2011 г.

Втори Изумруден скрижал

Залите на Аменти
Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на Мъртвите и залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло. 
Отдавна в минали времена, изгубени във времепространството, Децата на Светлината погледнаха към света. Видяха те децата човешки в тяхното робство, поробени от силата, която идва от отвъдното. Знаеха те, че само свободен от робство може да се издигне човек от Земята към Слънцето. Долу те слязоха и сътвориха тела по подобие човешко. Й след сътворението си способните на всичко рекоха: „Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живот от безкрайното цяло; живеем в света като човешки деца, подобни на тях, но все пак различни." 
После, за да си намерят място, което да обитават, дълбоко под земната кора, с тяхната сила те прорязаха огромни пространства, отделени от децата човешки. Оградени от техните сили и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите. 
Рамо до рамо тогава изпълниха те отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да могат вечно там те да обитават и до края на вечността да живеят. 
Трийсет и двама бяха децата, синове на Светлината, които дойдоха сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които бяха свързани със силата на отвъдното. 
Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като лъч със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела, та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ духа на Живота. 
Там в кръга от еон в еон седят Великите учители, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят; и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщават се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Там в Залата на живота, изпълнени с тяхната мъдрост, непозната за човешките раси, вечно живеещи до студения огън на живота, седят Децата на светлината. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбините ще дойдат на хората светлина да дадат, безгранични сред ограничените. 
Който сам е израснал от мрака и сам се е издигнал от нощта в светлина, свободен е той от Залите на Аменти, свободен от Цветето на светлината и на живота. Тогава, воден от мъдрост и знание този човек се превръща в Господар на живота. Там той може да пребивава сам с Учителите, свободен от връзките с мрака на нощта. 
Вътре в лъчистото цвете седят седмина Властелини от времепространството над нас, помагат и водят те децата човешки през времето по пътя към безкрайната Мъдрост. Могъщи и чудати са те, сами в своята сила, мълчаливи, всезнаещи, черпещи сила от Живота, различни, но единни с децата човешки. Истина, различни, но единни с Децата на светлината. 
Пазители и стражи са те на силата на човешкото робство, готови да освободят хората, които достигнат светлината. Първи и най-величествен седи Властелинът на властелините, Скритото присъствие, безпределният Девет, господстващ над другите от всеки космически цикъл; той оценява и наблюдава прогреса на хората. 
Под Него седи Властелинът на циклите; Три, Четири, Пет, Шест, Седем, Осем, всеки със своята мисия, всеки със своята сила. Те ръководят и насочват съдбата човешка. Там седят те величествени и силни, свободни от пространство и време. Не от този свят са те и все пак сродни са му - Старшите братя на човешките деца. Съдят и оценяват те с тяхната мъдрост и наблюдават придвижването на Светлината сред хората. 
Там пред тях поставен бях от Обитателя и видях го как се слива с Единния горе. После до мен достигна силният му глас: 
— Велик си ти, Тот, измежду децата на хората. Свободен си отсега нататък от Залите на Аменти, бъди Господар на живота сред човешките деца. Не ще вкусиш смъртта, освен ако не я пожелаеш, и живот ще пиеш до края на Вечността. Отсега нататък те чака живот на тебе подвластен. Отсега нататък Смъртта на повика на ръката ти ще откликва. Бъди тук или си върви, както пожелаеш, открита е Аменти за Слънцето човешко. Вземи Живота в този вид, който пожелаеш, Дете на Светлината, сред човеците израсло. Избери своя труд, че всички души трябва да се трудят и никога да не оставят пътеката на Светлината. Една крачка само извървя по дългия път нагоре, а безкрайна е планината на Светлината. Всяка стъпка към върха само го прави по-висок и всеки напредък само отдалечава целта. Приближавай се все към безкрайната Мъдрост и целта все в безкрая ще чезне. Свободен си сега от Залите на Аменти, за да вървиш ръка за ръка с Властелина на света, единни с обща цел, вечно работещи, носители на Светлината на човешките деца. 
Тогава от своя трон пристъпи един от Учителите, хвана ме за ръка и ме поведе през всички Зали на дълбоко скритата земя. Поведе ме той през всички Зали на Аменти дами покаже тайните, които скрити са за човека. През тъмен проход поведе ме той надолу в Залата, където седи черната Смърт. Огромна като космоса разкри се великата Зала пред мен, оградена от мрачни стени, но изпълнена вече със Светлина. 
Пред мен изникна велик трон от тъма, на него седеше забулената фигура на нощта. По-мрачна от мрака бе величавата фигура, по-тъмна бе от нощта. Пред нея тогава спря Учителят, изричайки Словото, което извиква Живот: 
— О, владетелю на мрака, водач по пътя от Живот в Живот, пред теб е утринното Слънце. Освободи го от вечната власт на нощта. Не извиквай пламъка му в нощния мрак. Познай го и виж го, той един е от нашите братя, издигнат от мрака в светлината. Освободи пламъка му от неговото робство, нека свободно гори в нощния мрак. 
Тогава от фигурата се вдигна ръка и разпростря се пламък, все по-чист и ярък. В миг вдигна се завесата от мрак над залата. Тогава във великото пространство пред мен от черната нощ изникнаха пламък след пламък. Несметни милиони изскачаха пред мен. Някои се разгаряха като огнени цветя, други излъчваха бледо сияние, едва мъждукащи в нощта. Едни гаснеха бързо, други изникваха от искрица светлина. Всеки скрит зад завеса от мрак и при все това неугасващ. Приближаващи и чезнещи като пролетни светулки, изпълниха те пространството със Светлина и Живот. 
Тогава разнесе се глас, величествен и тържествен: — Тези светлинки са човешки души, разгарящи се и гаснещи, вечно съществуващи, променливи, но живи, от смърт в живот. Когато разцъфтят в цвете и достигнат зенита на растежа в техния живот, бързо тогава спускам аз моята завеса от мрак, покривам ги и ги променям в нови форми на живот. Неспирно те растат от епоха в епоха, а пламъкът им се усилва и с все по-голяма сила осветява мрака, притихнал е той в завесата на нощта, но все пак вечно гори. 
Аз, Смъртта, идвам, но не оставам завинаги, защото вечният живот съществува във всичко; само препятствие съм аз по пътя, бързо победена от безкрайната светлина. Пробуди се, о, пламък, който все навътре гориш, разгори се и снеми завесата на нощта. 
Тогава сред пламъците в мрака там се издигна един, който разпростря се все по-ярък, стесни нощта и накрая остана само Светлина. Тогава заговори моят водач, гласът на учителя: 
— Виж твоята собствена душа, как расте в светлината, завинаги свободна вече от Господаря на нощта. 
Напред ме поведе той през огромни пространства, изпълнени с тайните на Децата на светлината; тайни, които никой човек не ще нивга узнае, докато и той не стане Слънце от светлина. После назад ме отведе в светлината от Залата на светлината. Коленичих пред великите Учители, Господарите на всичко във висшите цикли. Заговори тогава Той със сипни думи: 
— Свободен си от Залите на Аменти. Избери своята работа сред човешките деца. 
Тогава аз заговорих: — О, велики учителю, позволи ми да бъда учител на хората, да ги водя напред и нагоре, докато те също се превърнат в светлина сред човеците; свободни от завесата на нощта, която ги покрива, осветяващи с пламъка си хората в тъмнината. | 
Рече ми тогава гласът: 
- Тъй да бъде. Върви според твоята воля. Господар си ти на съд6ата си свободен да приемаш или отхвърляш. Бъди силен, бъди мъдър. Сияй със светлината си сред децата човешки. 
Поведе ме нагоре тогава Обитателят. Отидох отново сред децата човешки, да ги уча и да им показвам частица от моята мъдрост; Слънце от Светлината, огън сред хората. 
Сега отново вървя по пътя надолу и търся светлината в мрака на нощта. Приеми и съхрани моята история, нека води тя децата човешки. 

из"Изумрудените скрижали на Тот атланта "

вторник, 8 ноември 2011 г.

Първи изумруден скрижал

Четете и бъдете мъдри 


ИСТОРИЯТА НА ТОТ АТЛАНТА


Стотици пъти слизах по тъмния път, който води към светлината, и стотици пъти възкачвах се от мрака към светлината, наново изпълвайки се със сила и мощ. 

Сега аз отново слизам и хората от Кхем не ще ме видят повече. Но ще дойде време и аз нероден ще се възправя отново, велик и могъщ, и ще потърся сметка от онези, които ще дойдат след мен. Пазете се тогава, люде Кхемски, ако лъжливо сте предали учението ми, че ще ви сваля от висотите ви в мрака на пещерите, от които бяхте изпълзели. Не предавайте тайните ми на хората от Севера и на хората от Юга, иначе над вас ще падне проклятието ми. Помнете думите ми и вслушвайте се в тях, защото със сигурност ще се върна и ще ви попитам за повереното ви. Истина, от края на времето и от отвъд смъртта аз ще се върна и ще възнаградя или накажа според вярата ви. 
Велик бе народът ми в древните дни, непостижимо велик за малките хора около мен сега; знаеха те мъдростта на древните, търсеха в сърцето на безкрайното знание, скрито в младостта на Земята. Мъдри ние бяхме с мъдростта на Децата на светлината, които между нас живееха. Силни бяхме със силата, взета от вечния огън. И от всички тези най-велик сред децата човешки беше баща ми Тотмес, пазителят на великия храм, връзка между Децата на светлината, които живееха в храма, и човешката раса, която населяваше десетте острова. Вестител бе той на Обитателя на Унал и говореше с властен тон на Царете. 
Там аз растях от детство, докато възмъжах, посвещаван от баща ми в древните тайнства, докато в мен се разгоря огънят на мъдростта и се превърна във всепоглъщащ пламък. Единствено желаех да постигна мъдрост. Малцина измежду децата човешки погледнаха във величествения лик и останаха живи, че не като синовете човешки са Децата на светлината, когато не са въплътени във физическо тяло. 
Избран бях аз измежду синовете човешки от Обитателя учен, та да бъдат изпълнени всичките му намерения, още неродени в утробата на времето. Дълги векове аз обитавах в Храма, учех все повече и повече мъдрост, докато и аз на свой ред доближих светлината, излъчвана от великия огън. И показа ми той пътя към Аменти, подземния свят, където великият цар седи на своя величествен трон. Ниско аз поклоних се на Господарите на живота и на Господарите на смъртта и като подарък получих Ключа на живота. Свободен бях аз от Залата на Аменти, необвързан със смърт в кръга на живота. Далече в звездите пътувах, докато не изчезнаха пространство и време. Тогава до дъно пих от чашата на мъдростта и погледнах в сърцата човешки: намерих там по-велики тайни и възрадвах се. Понеже само в търсенето на истината Душата ми може да се успокои и огънят отвътре да се уталожи. 
През вековете живеех аз, виждайки около мен онези, които вкусваха чашата на смъртта и отново се връщаха в светлината на живота. Постепенно от Царството на Атлантида дойдоха вълни съзнание, които бяха едно с мен, но бързо бяха изместени от потомството на низшите звезди. 
Съгласно закона словото на Учителя процъфтя. Надолу към мрака обърнаха се мислите на атлантите, докато накрая в гняв не въстана от своя Агванти Обитателят и със слово силата призова. Дълбоко в сърцето на Земята синовете на Аменти слушаха и направляваха промените в огненото цвете, което гори вечно, променяйки се и смесвайки се, докато великият огън не промени посоката си. 
Тогава над света се изляха великите води, затопляха и наводняваха Земята, като промениха равновесието й, дотогава, докато единствен Храмът на светлината във великата планина Ундал остана да се издига над водата; неколцина останаха там живи, спасени от връхлитащите води. 
Извика ме тогава Учителят и рече: 
— Събери целия ми народ. Преведи ги с уменията, които имаш, далеч през водите, докато не достигнете земята на дългокосите варвари, обитаващи пещерите в пустинята. После следвай плана, който ти е известен. 
Събрах аз народа и въведох го във великия кораб на Учителя. На сутринта се издигнахме, а в мрака под нас лежеше Храмът. Изведнъж водите над него се издигнаха. Изличен от Земята до назначеното време бе великият Храм. 
Бързо се носехме срещу утринното слънце, докато под нас не се появи земята на децата на Кхем. Яростните дойдоха с тояги и копия и в гняв нарастващ желаеха да погубят и до един да унищожат синовете на Атлантида. Тогава издигнах аз моя жезъл и отправих им лъч от вибрация, и те застинаха в стъпките си като каменни отломъци в планината. Заговорих им с думи спокойни и мирни, разказвайки им за могъществото на Атлантида, че ние сме деца на Слънцето и негови пратеници. Усмирих ги с моята магическа наука и когато ги освободих, те паднаха до краката ми. 
Дълго обитавахме ние земите на Кхем, дълго и дълго. Докато, подчинявайки се на заповедите на Учителя, който вечно живее в своя сън, аз разпръснах синовете атлантски, разпръснах ги в много посоки, та от утробата на времето мъдростта отново да покълне в децата им. 
Дълго време аз живях в земята на Кхем и вършех велики дела с мъдростта в мен. Пораснаха в светлината на знанието децата кхемски, напоени с дъжда на моята мъдрост. Взривих тогава пътеката към Аменти, за да мога да съхраня силите си и Слънцето на Атлантида, пазейки мъдростта и летописите. 

Велики израснаха синовете на Кхем, завладяха народите около тях и силата в душите им бавно нарастваше. Сега за малко аз ги оставям и влизам в тъмните зали на Аменти, дълбоко в земните зали, и явявам се пред Господаря на силите, отново лице в лице с Обитателя. 
Извисих се аз над входа, пред вратата и прохода, спускащ се надолу към Аменти. Малцина биха имали смелост да проникнат там, малцина преминават портала към тъмната Аменти. Извисих аз над входа като величествена пирамида, използвайки силата, която преодолява земната сила. Дълбоко и дълбоко поставях аз енергийния дом или камерата; в нея изрязах кръгъл проход, водещ почти до великия връх. Там на оста положих кристала, изпращайки лъч към времепространството, черпейки сила от етера, концентриран на подстъпа към Аменти. 
Други камери аз построих и оставих ги на вид празни, но скрити в тях са ключовете към Аменти. Този, който смело дръзне да проникне в мрака, нека първо се прочисти с дълъг пост. Нека легне в каменните саркофази в моята камера. После ще му открия великите тайнства. Скоро той ще продължи към мястото, където ще го посрещна, даже в мрака на Земята ще го посрещна аз, Тот, Властелинът на мъдростта, ще го посрещна, ще го прегърна и завинаги ще пребъда с него. 
Построих аз Великата пирамида по образа на пирамидата от земна сила, вечно горяща, та да може и тя самата да просъществува, през вековете. В нея аз вложих моето познание за магическата наука, та да бъде тя тук, когато се завърна от Аменти. Истина, когато аз спя в Залите на Аменти, Душата ми, скитник свободен, ще се въплъти и между хората ще живее в една или друга форма. 
На Обитателя посланик съм аз на Земята, следвам неговите заръки, за да се издигне съзнанието на човека. Сега връщам се от Залите на Аменти, оставяйки зад мен частица от моята мъдрост. Пазете и следвайте заръките на Обитателя: търсете с очите си винаги светлината. Със сигурност след време едно ще сте с Учителя, със сигурност по право едно ще сте с Учителя, със сигурност по право едно ще сте с Цялото. 
Сега оставям ви. Учете заръките ми, пазете ги и бъдете едно с тях, и аз ще съм с вас, ще ви помагам и ще ви водя в Светлината. 
Сега пред мен се отваря порталът. Тръгвам надолу в нощния мрак. 

"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Водни отражения

Мисловните енергии едновременно се използват и освобождават в цикъла на живота. Растежът на живите същества не се дължи основно на енергийни причини. Енергийните конверсии, поток и размяна могат да се проследят навсякъде в организмите. Въпреки това, ние по рождение осъзнаваме, че тези термодинамични шаблони по никакъв начин не представят основната функция на живото същество или причината за съществуването му. Могат да се приведат многобройни доводи, показващи, че растенията притежават основна сетивност и съзнателност (Боуз, Бакстър, Лорънс). Въпреки тези чудеса, трябва да погледнем в лабораторията на собствения си опит, за да разберем по-добре света.

Символите и формите на неизвестните неща, появяващи се от океана на мечтите, някога са ръководели изцяло действията на хората. Вдъхновения, откровения и видения са говорели чрез природата, насочвайки платната на цивилизацията към слънцето. Нямало разлика, нямало разделяне между мечта и природа. Съзнанието, преминаващо през нас като образи и изпълнени със смисъл символи, никога няма да може да се измери със средствата на термодинамиката. Енергията на съзнанието никога не може да се скрои според нелепите ограничения на огнената парадигма. Съзнанието не може да се измери пряко. И въпреки квантитативната невъзможност да се направи това, тази фундаментална енергия съществува.

Мечтите и символите са доказателство за лъчението на природата. Образи, символи и мечти се появяват като неканени посланици от най-дълбокия и изпълнен със смисъл свят. Всички велики умове са твърдели, че те са техният истински и единствен източник на креативна сила. С прекрасните си рими митологиите ясно описват магията на лъчението, на безкрайната светлина. Старият воден свят, покрит с планини и гори. Вечнозеленото дърво, водният символ на безкрайния живот, може да научи човечеството на всичко необходимо без нуждата от огън.
След векове мъчения в огнената парадигма, древните философи пренасочили мисълта си към фундаменталния свят на мечтите и ума. Там те научили, че сливането на мечта и природа е фундаменталната реалност на света. С това знание започнали да правят зашеметяващи открития. Символите и образите се появявали, за да оформят прекрасните извиващи се пътища към външния свят. Блестящи и никога неумиращи, символите били търсени и намирани от мечтателите. Изкуствата, родени от тези откровения, били наречени алхимия и геомантия.
Стремежът към магическото и прекрасното никога не умира. Казано е, че желанието съществува, защото съществува обект на желанието. Макар и все още невидим, сладкият бодеж на несподеленото желание крещи и иска да бъде задоволено. Желанията са послания към нас, озарени видения на реалности, които могат да се докоснат. Мечти, образи и символи на вечно светещи лампи, на безкрайна светлина, представят един друг свят, който живее в света около нас. Самата душа на света около нас излъчва тези символи. Малцината избрани, търсещи тези реалности, не остават никога разочаровани.
край
Джери Василатос

Воден път

Изумително и подозрително е, че термодинамиката, плод на велики умове, няма абсолютно никакво отношение към съзнанието на онези, които й придали математически образ. Във всяка наука първото нещо, което трябва да се вземе предвид, е съзнанието. Съзнанието е енергията, чрез която черпим опит и чрез която познаваме себе си.
Ако откриването на изпълващата цялата природа енергия бе станало преди откриването на огъня, човешката психика и различните й технологически изрази нямаше да са фокусирани върху огъня и неговите „термодинамични ограничения“. Тази изпълваща цялата природа енергия е енергията на мечтите. Истинските материализации на мечтите са онези „аномални“ енергии, които потенциално съществуват навсякъде. Те са истински. Те са вечни. Те са били открити и използвани от редица изобретатели и са въплътени в работещите им патенти.
За разлика от огъня, растенията не съществуват, само за да консумират и след това да изчезнат. Навсякъде живите същества отричат правилата на термодинамиката. В сравнение с растежа и тенденциите в живата материя, огънят не е в състояние да ни научи на нищо. Оцеляване, машини, огън и гориво — всички те са брънки в тежката верига, висяща прекалено дълго на врата на човечеството.
Огън. Гориво. Огън. Гориво. Звънът на плена, от който не са се освободили нито умовете, нито душите, нито телата. Звънът се засилва и стяга човешкото въображение в примката си. Той е образът на змията, която поглъща собствената си опашка и така задавя човечеството до смърт. Огънят разделя ума на хората и приковава всички мисли към криволичещия си димен път. Никой не може дори да си представи друг път за получаване на енергия. И той се пада на онези чувствителни мечтатели, които по една щастлива случайност виждат редките феномени, помагащи им да намерят изход.
Магията, която разбива проклятието, е недостъпна за забравилите да мечтаят. Търсените от нас образи винаги са ни говорили. Те са достъпни. Не изискват медитации или строги упражнения. Те текат вечно. Те са най-дълбокото лъчение. Ние сме онези, които сме забравили как да ги разпознаваме и да ги отделяме от обсебилите ни мисли.
Онези, които огънят е обгорил, няма да приемат тези идеи. Въпреки това съществува енергиен пласт, в който се сливат в едно вътрешните мечти и външната природа. Изкуството да виждат образите и дълбокото им значение, е обичайно за онези, които обичат поезията. Тя е чувствително изкуство, изискващо желание да се навлезе в духовния свят.
За разлика от поезията, животът не е предварително написан „образен текст“. Въпреки това, всички наши действия са изпълнени със спонтанна поява на образи, впечатления и прозрения. Това дълбоко лъчение се посреща с радост от онези, които възприемат неговата проява на фона на ежедневието.
Джеви Василатос