събота, 25 юни 2011 г.

Любов към себе си и трансформация


Винаги и навсякъде човек се стреми към щастие. Щастието може да се роди само вътре в нас. Никой не може да ни направи щастливи. Щастието е проявление на получената от нас любов. Щастливи сме, не защото някой ни обича, а защото ние самите обичаме.

Тук има всичко, което човек може да обича, вклю­чително себе си. Ако нашата любов към себе си не е безусловна, не можем безусловно да обичаме и други­те. Понякога нанесените рани са толкова много, че ни принуждават да се откажем от любовта към себе си, а след това спираме да обичаме и другите. Затова първа­та ни задача трябва да бъде да се научим да обичаме себе си. Ако достатъчно обичате себе си, няма да из­питвате нужда от любовта на друг човек. Можете да се сближите с него, защото искате да му дарите любов, а не по необходимост. Ако човек изпитва остра нужда от нещо, много лесно се манипулира.
Ако сте щастливи сами, вашето щастие няма нужда от подкрепа. Ние споделяме и разделяме радостта, а не самотата си. Любовта, която изпитваме, ни прави дос­тойни за любов. Обкръжаващите винаги биват притеглени към човек, който се чувства великолепно в своята лодка.
Да провериш всички тъмни ъгли - това е трик, който помага на човека да види от всички страни своите възгледи и представи.  Целта на този метод е човек да се избави от своята закостенялост.
Да видим мястото, което заемаме в дадена ситуация -това е начинът да се справим с различните обстоятелства. Нашето място в света постоянно се променя. Когато гледа­ме към себе си отстрани, като наблюдатели, във всеки мо­мент можем свободно да променяме своето място и спон­танно и меко да реагираме на новите обстоятелства, без всякакво самоосъждане. Като се вгледаме безпристрастно в себе си, ще осъзнаем, че често сме доста лицемерни. Всеки от нас носи своята маска и я променя, както му е изгодно. Това поведение често води до двуличие и склонност към софистика. За да промени това поведение, човек трябва да се постарае да промие раните, които носи и да ги осъзнае. Осъзнаването е мощно средство да се освободим от зависи­мостта си от съня на планетата.


Човек показва истинското си лице само в съня си.

Много от живеещите на земята инстинктивно надяват съответстващата маска, за да постигнат желания резултат. Това откритие принадлежи на шаманските умения, съставна част от безмълвното знание, което векове наред се предава­ло само на избрани ученици, защото дарява голяма сила, с която може да се злоупотребява.


В процеса на наблюдение на нашите съновидения ние се сблъскваме лице в лице с позициите, които заемаме в безбройните разнообразни житейски ситуации. Някои от тях не могат да бъдат променени. Една от тези дадености е полът. Ако си жена, няма какво да промениш. Понякога в своето вътрешно съновидение, човек не може да се примири с неизменността на някои обстоятелства и това му причиня­ва напразни страдания. Но когато трансформирате своето лично съновидение, много по-спокойно ще започнете да се отнасяте към всичко, което не може да се промени.
Съществуват обаче много обстоятелства, които могат да се променят. Да кажем, че сте персийка, която живее в Иран или Ирак. Нещо в тази ситуация може да се промени. Разбира се, пак ще си останете жена, но можете да промени­те мястото си в тази култура. Ако го направите, околните ще забележат вашия нов начин на поведение и също могат да променят положението си.
Не всички промени на съновиденията завършват щас­тливо. Хитлер, например, се опитал да промени външното съновидение, но го направил по чудовищен начин. От друга страна, Махатма Ганди първо сам се пречистил и в резултат на неговата дейност светът се преизпълнил с любов и благожелателност.


Конструиране на собственото съновидение


Аз създавам своя живот. Това е огромен труд, но аз обичам всяка крачка по пътя. Старая се да вложа себе си във всичко, което правя. Когато осъзнаете силата на всяко свое действие, ще излъчвате само любов. Ако някоя рана продължи да ви напомня за себе си, ще се наложи да направите още един преглед, за да се зали­чи цялата рана.
Ако пребивавате в състояние на любов, няма какво да загубите. Вие живеете в състояние на пълнота. Вие сте богът на земята.Тази идея е прекрасна. Когато се пробудите от съня, тя ще престане да бъде абстрактна концепция и ще се превърне в реалност.
Вие сте любов. Но докато не се пробудите, тази идея ще си остане само теория. Поетата отрова ще ос­тане във вас и ще ви разрушава както преди. Както преди ще бъдете изпълнени с прекомерно самомнение. Всичко това са капани на старото съновидение. То ще иска да ви държи здраво в своите лапи, защото се страхува от любовта.
          Да притежаваш знание е прекрасно, но и знанието е капан, докато не го активираш. Милиони души са уло­вени в примката на студеното знание, защото не поз­нават любовта. Струва им се, че знаят, но тяхното зна­ние е дошло от мрежата на съновиденията, в която всички се блъскаме
         Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде ис­тина и за останалите.  
Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите. Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.
Уважавайте хората.
Уважавайте тяхното право на избор.
Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате.
Научете  се да се отнасяте с уважение към всичко, ко­ето съществува. Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несп­раведливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целият ни жи­вот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени­ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъ­гът, който наричаме ад, може да се излекува.
Ние са­ми сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.
Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуж­даете от нещо, ще откриете мъдростта.  
За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.

С много Любов и Радост в душата си споделям това с вас от "Отвъд страха", Мигел Руис


петък, 24 юни 2011 г.

Четирите споразумения

Толтекската система на преглед има за цел да възста­нови целостта на нашата природа. В своя днешен вид чове­чеството страда от своята незавършеност. Редовните прег­леди на емоциите и мислите, които правим, ще прогони страха далеч от сърцата ни и на негово място ще дойде лю­бовта.


* * *
Осъзнайте себе си. Бъдете искрени със себе си.
Осъзнайте, че се намирате в ада. Погледнете го. Не от­ричайте - това е действителен ад.
Обикнете хората такива, каквото са, независимо от то­ва, дали ще ви обикнат в отговор. Щастието пробужда лю­бовта, която е вътре във вас, а не любовта, която е насочена към вас.
Когато тръгнете по пътя на осъзнаването, ще откриете в себе си мощна съпротива към всякакви промени, защото цял живот сте правили компромиси със съновиденията на планетата и със себе си.
Възможно е в юношеството ви да сте си позволили да пропушите и в опита си да захвърлите пушенето, можете да кажете: "Добре знам, че пушенето е вредно, но не мога да го откажа". Същото е положението и с лакомията. Не е така просто да се откажеш от вкоренените компромиси.
Ключът към отказа от вредните привички е проявле­нието на вашата воля. За да се откажеш от каквото и да е, е необходимо да подкрепиш този отказ с такова количество енергия, каквото е било заложено в сключения компромис. За да се откажеш от пушенето, трябва да превърнеш отказа в свое намерение. Възможно е да сте започнали да пушите, за да се успокоите, да изглеждате по-големи или за компа­ния. Усвоявайки привичката, от която сега искате да се из­бавите, вие сте вложили определена енергия и в самото ре­шение да запушите и в усилията да усвоите това действие.
Помислете колко енергия е нужна на космическия ко­раб, за да се откъсне от оковите на земното притегляне. Не­обходимо е да се изработи тяга със сила, която е равна ми­нимум на силите на гравитацията, която държи кораба на повърхността на планетата. Същото е и с вашите лични усилия. Във всяко сключено със себе си споразумение вла­гате определено количество енергия и за да преодолеете то­ва споразумение е необходима същата енергия.
Безупречното поведение е единственият правилен път за използване на цялата енергия, която имате. Ако не пра­вите компромиси в тази посока, можете да натрупате доста­тъчно енергия за преодоляване на сключените преди това споразумения. Енергията намалява от постоянното пропиляване за дреболии, докато енергията, вложена за разваляне на старото споразумение, се връща към вас стократно. Спомнянето или Прегледът е един от пътищата за натруп­ване на енергия.
Мигел моли всеки човек да сключи четири споразуме­ния със себе си. Той твърди, че те ще променят живота ни и ще отслабят другите споразумения, които ни държат в ада, но за да заработят споразуменията е нужна практика. Ако започнете да ги практикувате, ще постигнете чудесни резул­тати и ще натрупате достатъчно енергия, за да контролирате всички свои споразумения.
1. Бъдете безгрешни в словата си
Това споразумение е преизпълнено с дълбоко зна­чение, носи огромна сила и е способно да ви отърве от ада. Словото е най-мощният начин за изразяване на духа. Словото е най-мощното оръжие, с което разпо­лага човек. Словото носи божествена природа. То е чиста магия. Чиста енергия. Говорете само това, което наистина мислите.
Истинските магове умеят правилно да използват словото и изпитват голяма почит към него. Много е важно да запомните, че все/см от нас в някаква степен е вълшебник. Умеем да причиняваме болка със словото си, да обвиняваме, да шантажираме, да сплетничим, да клюкарстваме и пак да сплетничим. Чистият шантаж е деструктивен. Със силата на словото ние се задържаме един друг в ада. Само с едно изказано съждение мо­жем да издигнем човек до небето или да го хвърлим в бездната. Достатъчно е да кажем на някого: "Ти си страхливец" - за да му се сложи петно за цял живот.
Шестгодишно момиченце играло и нещо си припя­вало. Майката я боляла глава. Пеенето на дъщеря й я дразнело, затова майката казала: "Стига си врещяла като врана! Затвори си устата". Момичето не запяло никога повече, защото считало гласа си за ужасен. Майка й несъзнателно й направила заклинание. С колко хора правим същото! Ние съдим другите, без да се замисляме каква вреда им нанасяме.
Това момиче е сключило със себе си споразумение: "Аз имам ужасен глас". За да се снеме заклинанието, на нея й е необходимо да вложи същото количество енергия, което е довело до създаване на споразумение­то. Но в началото е нужно да осъзнае как се е стигнало дотам.
Всичко, което правим, е основано на споразумения. Споразумението, към което вие поемате задължение, привлича подобно на магнит към себе си енергията, която му дава допълнителна сила и го прави привидно правилно. Споразуменията са основата на съновидени­ята и на страданието. Мнозинството от споразумени­ята ни ограничават в нещо. Прегледът ще ни накара да се замислим как реагираме в различни ситуации. И то­гава ще можем да намерим начин да се избавим от оковите на старите споразумения.
2. Не приемайте нищо лично
Ние приемаме всичко лично, със сърцето си. Чувст­вото за собствена значимост ни кара да мислим, че сме причина за всичко, което се случва, затова продължа­ваме да се нараняваме един друг и да се предаваме на скръбни размисли за причинената несправедливост.
3. Не правете предположения
Често си въобразяваме, че другите разбират, какво носим в ума си или че знаем, какво мислят те и правим предположения. Нужно е да наберем смелост и да по­питаме човека какво има предвид, какво иска. Нужна е не по-малко смелост, за да кажем, какво искаме самите ние. Ако няма необосновани предположения, няма да има нито разочарования, нито вина. Вие с нищо не сте длъжни на живота, той също не е в дълг към вас.
4. Винаги правете най-доброто, на което сте способни
Ако винаги правим това, което е по-силите ни, няма да се самоосъждаме и рядко ще изпадаме в разочаро­вания. Когато сме болни или уморени, нашето "най-добро, което можем" се отличава от това, което можем да сторим, когато сме здрави. Нашето "най-добро, ко­ето можем" непрестанно се променя, важното е винаги да правим "най-доброто, което можем". Когато сме здрави и пълни със сили то също се променя. С една дума, ако във всяка ситуация даваме най-доброто от себе си, на душата ни ще бъде по-леко. Пристъпвайки към прегледа на старите възгледи, трябва да се задъл­бочите в своето съзнание, да анализирате цялата сис­тема от споразумения, които сте сключили и ако е нужно, да ги унищожите едно след друго.
из "Отвъд страха" , Мигел Руис

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Първите нива на отвъдното - продължение

И така, поне на един начален етап ние инстинктивно пресъздаваме около нас нашия познат свят. А често даже и нашите навици, следователно и нашите дейности. Ние ще пристигнем в отвъдното, без да узнаем повече за всички велики тайнства на съществуването, отколкото сме успели да открием на този свят. За да узнаем повече за Първоизточника, за източника на злото, за свободата... ще трябва да продължим да размишляваме, да четем, да се молим, може би дори да слушаме и разговаряме с другите :

    “...в астралните области, които са най-близо до Земята, животът продължава нашироко, както преди – относително – с училища, църкви, цели градове, дори болници и обществени сгради ; но с напредъка ни тези неща изчезват ...”

    Не се безпокойте от съществуването на болниците ! Изглежда, че те служат само за възстановителния сън на новопристигналите, или да улеснят лекарите и хирурзите, пристигащи от нашия свят в техните изследвания !

    Уилям Стед, спасеният от корабокрушението на “Титаник” (разбираме – спасен в отвъдното, т.е., мъртъв според обичайния речник ) ни описва възхитителни концерти на открито, с музика, по-богата от тази,която познаваме на Земята, тъй като обхваща звуци, които нашите недъгави уши от плът не могат да доловят. Освен това тези звуци съответстват на цветове. Той ни разказва също , че за нуждите на телепатичното общуване със Земята съществува специално здание с малки кабинки и много приветливи наставници, които ви учат как да действате, за да осъществите връзката.

    Същите твърдения се откриват и у един много непресторен и може би именно заради това по-достоен за доверие човек. Той е приятел на Пол Мизраки, който е получил тези послания чрез автоматично писане. Мизраки нарича този свой приятел с псевдонима “Жюлиен”. Жюлиен улавя малко по малко различни послания от разни покойници, но главно тези на един младеж на име Ален. Между тях се завързва невероятен диалог. Жюлиен е много подозрителен. Той се страхува да не е станал играчка на собственото си подсъзнание, или пък просто да е влязъл в относително банална връзка с хора, които се опитват да го подведат, като се представят за мъртви. Ето защо в тяхната връзка има някаква странна неустойчивост. От една страна Ален иска просто да помогне на Жулиен да се развие духовно. Промяната в сърцето и живота е по-важна от задоволяването на любопитството на ума. Но това, коетоЖюлиен търси, са преди всичко доказателства, все по-явни знаци и подробни разкази за задгробен живот.

    Следва едно дълго проучване, изпълнено с много обрати, също като истинска крими история, повреме на която Жюлиен не само научава фамилното име на Ален, но и по-голямата част от злочестата му земна история. Ален Тесие бил отгледан в детски дом. На 12-годишна възраст той станал пиколо на асансьора в един хотел. Голямата му мечта била да се занимава с езда. Като много други хора той трябвало да се задоволи с мотоциклет. Именно така загинал. Пол Мизраки успял да открие хотела, в който той работел и да се срещне с хора, които си спомняли за Ален Тесие и неговата страст към конете. Когато Жюлиен започнал да проучва посланията на Ален, последният вече най-накрая бил намерил щастието си и осъществил мечтите си.

    “Светът е в лошо положение, а ако можеше да знаеш колко по-добре е тук ! Обичаме през цялото време, смеем се, виждаме чудни неща. Това е раят такъв, какъвто си го представяме, когато мечтаем за онова, което желаем, но още по-хубав. Аз обичах да си мисля как яздя коне ; ето защо тук яздя в съня си и се чувствам добре.  Мотоциклетът беше моят кон.

    Но ми се искаха истински коне. Сега вече ги имам ! “

    Но и тук развитието протича по същия начин : малко по-късно Жюлиен се обръща към Ален :

    “Разкажи ми за конете си”

    Ален : “Уф, това вече е старо. Имам други неща за вършене, които сега ми харесват повече. Ти знаеш, че се занимавам с хората. Обичам хората, с които се занимавам. Мога да им сторя добро, това е нещо, което ме завладява изцяло. Когато установявам, че доброто се извършва. О, това е опияняващо, уверявам те !”  Ето –развитието е станало и конете са изчезнали .

    Нека добавим още, че нашите скъпи покойни изглеждат много заети !

    “Радостта, която се поражда у вас, изисква много работа от наша страна : ние имаме групи, които са натоварени от Твореца да служат на нуждите на хората... Често вашите радости ни струват много труд... Тъй като всичко представлява движения на сили, които се привличат и отблъскват, понякога ние капваме от опитите си да ви водим натам, накъдето трябва. Когато става въпрос за заблудени души, това са изтощителни битки ; и онези, които са натоварени с тази задача, се трудят повече от всички останали...”

    От това следва, че покойните не винаги са толкова свободни, колкото би ни се искало. Те могат също така да бъдат заети с много важни задачи, изискващи присъствие на всички. Впрочем, това може да бъде общо обучение или всеобщ празник. Но те обикновено оставят някого на постоянно дежурство за спещни случаи.

    Така една вечер Жюлиен, за когото говорихме, не успял да се свърже с мисълта на Ален Тесие. Диалогът приел необичаен вид :

    От отвъдното : “Добър вечер. Напразно търсиш, няма никой, с когото да можеш да разговаряш, всички са излезли.

    Аз : Кой говори ?

-         Един служител.

-         Аз : къде са отишли всички други ?

-         Да изпълняват задача. Другаде.

-         Аз: А ти какво правиш ?

-         Аз дежуря в случай на нужда. Но ти нямаш нужда от нищо, няма нищо спешно при теб

-         Аз : Благодаря ти все пак.

-         Няма защо .”

из " Мъртвите ни говорят", Франсоа Брюн

петък, 3 юни 2011 г.

ИНСТРУМЕНТИТЕ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА Част първа: Митоте и ревизията

Митоте
В мексиканския път към познанието се използва древ­на практика, наричана митоте. Митоте е индианска дума, възприета от испанците. Буквално означава хаос, но се из­ползва за означаване на какафонията на звучащите в дисо­нанс гласове, като например врявата на пазарен площад или вавилонското стьлпотворение. Толтеките казвали, че обик­новено човешкият ум представлява особен вид митоте.
Хората, които притежават енергия и знания, могат да бъдат истински магове. В стари времена маговете водили своите ученици в тайни места, където приемали отвара от растения от типа на пейота[1], които помагат да се отключи съзнанието на човека и той да разбере, че по своята същност нашата реалност е съновидение. В наши дни отделни учите­ли както преди прибягват до тази практика, която наричат митоте. Днес и състоянието на дисхармония, и практиката, прилагана с цел нейното преодоляване, се наричат митоте.
Единственият път към хармония (или към рая) ми­нава през преодоляването на митоте. За толтеките та­зи дума означава хаос, породен от разрива между съ­ществуващата в нашето съзнание връзка между Съди­ята и Жертвата. Адът става нормалното състояние на човешкото съзнание.
Аз практикувам митоте без халюциногени. Не вярвам в тях. Те са нещо външно. Говоря на моите ученици, че със съвместни усилия можем да преодоле­ем митоте и напълно да променим начина им на жи­вот.
В толтекската традиция вие противостоите на ми­тоте, но не го отричате. Митоте е толкова могъщо, че за неговото преодоляване е нужна чужда помощ.
Затова молим твореца да ни помогне и да ни изпра­ти яснота и осъзнаване. Практикувайки митоте, толтеките открили, че пред нас се открива цялото знание. Митоте, загнездено в нашето съзнание, е подобно на глава лук. Нужно е слой след слой да преодолеем фалша и лъжливите образи, да проясним съзнанието си и да добием кураж, да вървим все по-далече, за да открием кои сме.
Нужно е да узнаем какви споразумения сме склю­чили със себе си и да открием възможност за тяхната промяна. В процеса на работата се учим да изследваме съновиденията и да ги управляваме. Митоте се прак­тикува не само нощно време, но и през деня. За прак­тикуването на митоте трябва да се въоръжим с твър­дото намерение да въведем ред там, където цари хаос. Ако започнете практиката митоте, заместването на хаоса с порядък ще стане цел на вашия живот. Такъв е Пътят на Воина.
В наши дни използването на митоте е силно изопачено. За толтеките митоте е посвещение в безмълв­ното знание, което не завършва с първия ритуал. Мое­то посвещение в митоте се състоя в пустинята, при среща с учителя, с когото ме запозна моя дядо.
Посвещението в митоте продължава цяла нощ или две нощи подред и завършва с обет. Посвещение­то в митоте означава преход в пространството между съня и бодърстването. То дарява човека с енергия, която му позволява да практикува митоте даже при силна умора.
По време на нашето обучение в митоте с ученици­те ние се разполагаме около огъня и учениците поред бодърстват, поддържайки огъня. Наричам ги Стражи на Огъня.
Останалите ученици започват напевно да говорят за любовта. В началото техните движения изглеждат ха­отични, но след време остават седнали на пода, обхва­нали с ръце коленете и отпуснали глава. Приличат на сънуващи, но на всеки петнадесет минути се пробуж­дат и си променят местата, като по ред стават Стражи на Огъня. Има много начини човек да разпознае кога започва да сънува. Ние насърчаваме учениците да изс­ледват своето съновидение и отчетливо да осъзнават момента, когато мозъкът се потопява в съня. И тук не минава без въображение.
Митоте е Пътят на Сънуващия. Не съветвам уче­ниците сами да практикуват митоте в домашни усло­вия, защото стремежът на собствения им ум е да им попречи, като пробуди за живот всичките им кошма­ри. По-добре е да се събере група, с която да се прак­тикува митоте. Най-доброто е човек да си намери наставник.
Инвентаризация
Инвентаризацията е тази част от Овладяването на Трансформацията, чиято цел е да подложи на съмнение ця­лата система от убеждения, която носим. Инвентаризацията е обзор на системата от убеждения (която толтеките наричат Книга на Ада), на всичко, което знаем. Докато извършва то­зи преглед, воинът придирчиво анализира всичко, в което вярва. Учениците на Мигел са задължени да извършват чес­ти персонални прегледи.
Целта на това упражнение е да възроди свободната во­ля на човека. Инвентаризацията е вашето оръжие за атака на Паразита. Паразитът е сложно същество, родено от Кни­гата на Ада, от Съдията и Жертвата в нашето съзнание.
Погледнете към своето персонално съновидение. Не хитрувайте пред себе си. Щастливи ли сте или не? Инвента­ризацията на вашите възгледи трябва да бъде основана на концепцията ви за щастие. Колкото по-близо сте до щастие­то, толкова по-близо сте до видението на земния рай.
Помнете, че вашите убеждения са ви били внушени отвън. Не сте ги избрали сами. Възгледите, които ви правят щастливи, трябва да бъдат опазени. Тези, които ви правят нещастни, могат и трябва да се преразгледат и да се изменят. Вашата задача е да препрограмирате нови убеждения, в името на избавлението от смъртта.
Свободната воля е нашето право да взимаме самостоя­телни решения. Когато стъпим на пътя на воина и проявим нашата свободна воля, получаваме втори шанс да изберем това, в което ще вярваме. Основният проблем, пред който се изправяме, е, че нашето съзнание е изцяло пронизано от старата система от убеждения. Когато за пръв път започнем ревизия на системата си от стари убеждения, в началото не намираме място за новите, но с всяка трансформация на съществуващите убеждения освобождаваме пространство за новите.
Инвентаризацията е много стара практика на толте­ките. Това е преглед на целия живот, на всичко, което се е случило с нас. Тя позволява да се избавим от онова, което сътворява съновидението на нашия ад.



Мигел Анхел Руис, "Отвъд страха"

[1]            Вид халюциногенно растение в Южна Америка. Бел.ред

сряда, 1 юни 2011 г.

Първите нива на отвъдното



Вече видяхме, че често онези, които сме обичали на Земята и които са починали преди нас, идват да ни потърсят дори преди самите ние да сме извършили големия преход.
    Но това не винаги е така. Уилям Стед след корабокрушението на “Титаник” е бил отведен заедно с всичките си другари върху нещо като гигантски асансьор към една вълшебна страна, която самият той нарича синия остров и която всъщност е просто нещо като орбитална станция за посрещане на новодошлите. Там те наистина се срещат със своите близки и приятели.
    В последната си книга Харолд Шърман ни разказва, че А. Плимптън след смъртта на жена си се заинтересувал от паранормалните явления и получил записи с нейния глас, а в крайна сметка стигнал до пряко общуване с нея и с други починали чрез телепатия.
    Така те го уверили, че Земята наистина е обкръжена от цяла верига орбитални станции за посрещане на покойниците от различни части на света. Но това били само транзитни обекти.
    Съществували дори нещо като Центрове за информация, с чиято помощ може веднага да се открие местонахождението на някой покойник, чиито следи са изгубени.
    Не е съвсем сигурно дали всички починали автоматично преминават през тези места за посрещане, които са в известен смисъл нещо като разпределителен център. А може би всеки достига до отделен център според направлението, в което трябва да се отправи после.
    И наистина, на един съвсем начален етап някои от тях не отиват далеч.Те просто остават в нашия свят. За това свидетелства Жорж Морание, младежът, който след дълги години на интелектуални и духовни търсения се заел самостоятелно с кралска йога и накрая се самоубил:
    “Разбери добре, че ние не живеем “там горе” в някакво неопределено място, а обитаваме сред вас, там, където живеете и вие.”
    Той обяснява още, че с новото им, много по-леко тяло, това не е толкова лесно:
    “Отначало трябва да се научим да стоим изправени, а после и да ходим, също като земните деца. В началото се движим с подскоци, като че ли сме в безтегловност, също като космонавтите на Луната... а после се научаваме да сядаме на вашите столове, тъй като ние нямаме такива. Тогава си умираме от смях, защото, както добре разбираш, падаме на задниците си. Начинаещият бързо се научава на всичко това, особено когато е умен.”
    “Бих искал да ти обясня нещо, което земните жители не разбират – че ние живеем с вас. Вие така сте свикнали да отговаряте на децата си, които се тревожат за някой покойник, че той е на небето, близо до Бога, че смятате, че ние се носим във въздуха, сред облаците. Това схващане трябва да се преразгледа. Ние живеем тук – долу, а не там – горе. Ние живеем във вашите апартаменти и вашите къщи, изтягаме се върху леглата ви, когато ни се иска и когато вие не сте в тях...Ние сядаме във вашите кресла или на вашите столове и весело разговаряме, особено когато вие спите, защото тогава разполагаме с пълна свобода на действие... Ние ви слушаме как разговаряте, ние ви наблюдаваме как живеете с огромна радост...помагаме ви мислено, а понякога дори с незабелязана от вас, но резултатна намеса. Това е нашата задача, но това е също така и истинска радост за нас...”

    Неговото описание на славното или по-точно на духовното тяло, което той притежава в този момент, съответства в общи линии на всичко, което досега сме казвали за него, освен в две неща. Първо, в общуването между покойниците на този стадий от тяхното развитие все още се осъществява посредством гласа :
    “Тези личности, които ни помагат...ни говорят точно като че ли сме все още на Земята. Ние ги чуваме, тъй като те имат много ясни гласове, а освен това самите ние бързо установяваме, че също така имаме глас.”
    На по-високи нива, които все пак са достижими, или поне за миг, посредством обикновена ОИТ (опитност извън тялото), общуването се извършва пряко между мислите.
    И после, той отбелязва една много интересна подробност : все така на неговото ниво на развитие, макар че духовното тяло
    “...преминава през стените, вратите и всички предмети от земния свят и това е много любопитно, то не преминава през живите същества на Земята. Когато някой от вас му се случи да седне на коленете ни, ние веднага се отдръпваме. Това не ни харесва кой знае колко ! ...Трябва да се свикне с него. Впрочем , ние често сядаме на земята , а това улеснява нещата. По-ексцентричните от нас обичат да сядат по вашите бюфети или телевизорите ви : там са по-рядко обезпокоявани.”

    Именно този детайл не се открива при свидетелствата, дори и при обикновените ОИТ и ОГС (опитности на границите на смъртта). Така при една от своите контролни опитности, когато той все още се съмнявал в реалността на явлението и се стремял да събере повече доказателства, Робърт Монро бил седнал – в духовното си тяло – в дома на няколко дами, които били в течение на неговите опитности, и чието жилище, дрехи и дори отчасти разговори той трябвало после да опише. А в един момент една от дамите по невнимание седнала на неговото кресло, тоест на коленете му, или по-точно на коленете на духовното му тяло. В записките от посещението си той отбелязва : “Не усетих тежестта й.” Едва когато една нейна приятелка се провикнала : “Не сядай върху Боб !”, тя рязко се надигнала. И тук той просто отбелязва : “Дочух смехове, но умът ми бе зает с други мисли”.
    И все пак Жорж Морание добре познава възможното съществуване на други форми на живот. Така на него му е добре известна невероятната съзидателна сила на мисълта. Той понякога дори си служи с нея, но за твърде второстепенни неща. В отвъдното успял да си пусне само чрез силата на мисълта козята брадичка, за която винаги си бил мечтал на Земята, но която така и не успял да оформи според вкуса си ! Също така някои дни той се обличал в бяло : “Мисълта е тази, която ни облича. В астралното всичко е мисъл, това е много важно да се разбере.”
     В тази съзидателна сила на мисълта Морание вижда само илюзия и следователно , в края на краищата – изкушение. И все пак струва ми се това негово отрицателно отношение се дължи отчасти на това, че всъщност нашият несъвършен свят, такъв, какъвто той го вижда, вече му е достатъчен и той не изпитва желание да го напусне !
     “Тази освободена от материята мисъл ни играе твърде лоши шеги. Тя си представя всякакви романи и трагедии. Достатъчно е да си помислим за ядене, за да видим пред нас богата трапеза. Достатъчно е да си помислим за болест, за да изпитаме усещането, че лежим в болнична стая. Всъщност в това няма нищо реално, но мисълта става толкова силна, че създава илюзията. Ето защо много от напусналите земното си тяло описват чудни къщи, дворци и пейзажи.”
     По-нататък ще видим, че тези създания на мисълта не са чак толкова илюзорни. Покойниците могат наистина да ядат и да пият от храните, които си представят. Те наистина живеят в дворците, които си създават. Тези реалности просто съответстват на тялото, което притежават в този момент. Също като козята брадичка и белите дрехи, които Жорж си е създал.
     Жорж Морание се задоволява с нашия свят, усетен в неговата дълбочина, както дори някои медиуми могат да правят това: “Наистина, пейзажите са омайни, но това са вашите пейзажи, над които грее ореолът от техните многоцветни духовни вълни... Нашите тела са изградени от вълни ; вашите, тези на растенията и животните имат светъл ореол, който понякога искри...”
     Същото твърдение се среща и в шестте вече публикувани тома :
     “В невидимото нашата мисъл може да създава форми, които ни изглеждат реални. Именно затова някои от безтелесните описват пейзажи, които смятат, че наистина виждат, просто защото са ги създали в мисълта си. Това са живи образи без обективна реалност. Те не са част от нашия свят, а нереални създания на мисълта на тези безтелесни, зле запознати с отвъдното.”
     В хода на проучването на следващите етапи ние добре ще видим, че тези творения на мисълта са напълно реални, реални за всеки един от онези, които ги създават. Именно в това се заключава великият закон на духовното развитие. Струва ми се, че нито Жорж Морание, нито всички онези, които живеят в ареал с него не са успели да разберат именно това. Те са много далеч от близкото завършване на своето духовно развитие, въпреки онова, което си мислят. Те смятат, че са в петата сфера на системата, която са си измислили, т.е. на предпоследния етап на тази система. Струва ми се, че напротив, те са едва в началото на едно бавно развитие, което дори още не са приели. И обратното, смятам, че един ден те ще могат да се развиват, без да трябва да понесат изпитанието на един нов живот на Земята.
     Всеки остава на този първи етап, тоест продължава да живее всред нас толкова дълго, колкото пожелае. Обикновено след известно време той би трябвало да се поблазни да използва по-често съзидателната сила на мисълта за по-важни неща от създаването на хубава брадичка или прекрасни бели дрехи. Това ще бъде началото на неговото развитие. Всеки ще създаде коло себе си света, който е в хармония с онова, което е той самият. Той ще направи това почти неволно, поне докато не се научи да контролира мислите си.
     Робърт Монро, без да е починал, е изпитвал много често това единствено по време на своите ОИТ. Той много прозорливо отбелязва, че при нас действието следва мисълта. Извън физическото тяло това вече не е вярно.
     “Във физическото тяло действието следва мисълта, тук те образуват едно цяло. Няма механично превръщане на мисълта в действие... Мисълта за движението поражда действие.”
     Текстът, който следва, разкрива много неща. Той ни позволява да преразгледаме схващанията си за начините на придвижване в отвъдното, като в същото време ни обяснява какво става на този етап от развитието. Самият автор е подчертал някои думи в него. Става дума за Албер Пошар, който предава на своите холандски приятели едно послание за сестра си :
     “Странно, но не те виждам добре в новия ти апартамент. Когато съм с теб, това става винаги на улица К... Потърсих причината за това и установих, че аз не се премествам, за да бъда с теб, а използвам някаква телепатия, по-дълбока от обикновената. Сякаш ставам едно цяло с твоите чувства и мисли.
     Но за мен твоят образ все още е обкръжен от познатия декор. Така все още аз имам нашата къща на улица К... тук – и в някои моменти тя все още е моето жилище. Защото в моментите на пасивност нашето старо обкръжение автоматично се образува около нас. В това няма нищо странно и това наистина е реално жилище. Тук, където се намирам, ние сме все още толкова близо до Земята, че имаме нужда от обективен свят.
     Ако нашата собствена положителна воля не го създаде и ако нашата любознателност не ни отведе в световете, създадени от други, тогава ние обикновено се връщаме в света, създаден от нашите навици.”
     Нека не се заблуждаваме. Албер Пошар не се връща като призрак на Земята в тази къща. Впрочем, той вероятно би срещнал там други хора, а не сестра си, която вече живее на друго място.
     Но преди да станат готови за един по-духовен свят, много от покойниците първо възпроизвеждат около себе си един свят, подобен на нашия. Първо те пресъздават своята къща, като може би правят и корекции по нея... Нещата се образуват около тях и запазват формата, зададена от мисълта, през цялото време, докато им се отдава някакво значение. Нещата, от които те се откъсват, изгубват формата си и се изличават. В този нов свят всичко онова, което тук ние често сме смятали за “субективно”, става обективно в отвъдното. Нашите чувства, дори повече от нашите разумни мисли непрестанно се обективират. Впрочем , на това се дължи и затруднението да се опишат тези нови светове.
     Пиер Моние (споменах за него в предни откъси) обяснява това на майка си :
     “Аз съм ти говорил много за условията на живот на Небето : те са безкрайни и трудни за описване, тъй като се променят за всеки дух. Заниманията ни (както развлечението, така и познанието), нещата, които ни заобикалят, всичко е станало духовно и се премества или преобразява под влиянието на мисълта ни...Именно затова, когато разпитвате приятелите си за нивата, които следват Земята, те понякога ви отговарят по твърде различен начин... ние сме заобиколени от “нереални реалности”, ако мога така да се изразя, които съответстват на нашето ниво на развитие. Духът, достигнал до много високи нива ще има само прекрасни и възвишени мисли, така че всичко, което го заобикаля и което е създадено от излъчванията на духовния му Аз , ще приеме чисти форми, съответстващи на самия него.”

из "Мъртвите ни говорят", Франсоа Брюн