събота, 31 декември 2011 г.

Петнадесети изумруден скрижал (допълнителен)

Изумруден скрижал: Тайна на Тайните 



Сега се събирате, деца мои, чакате да чуете Тайната на Тайните, която ще ви даде силата да разгърнете Бога-човек, да ви даде пътя до Вечния живот. Разбираемо ще говоря за разбулените мистерии. Няма да ви дам тъмни поговорки. Чуйте и се подчинете на думите, които казвам. 
Първо ще говоря за оковите на мрака, които ви връзват във вериги за сферата на Земята. 
Тъмнината и светлината са и двете с една и съща природа, различни са само на вид, защото всяка е възникнала от извора на цялото. Тъмнината е безпорядък. 
Светлината е ред. Видоизменената тъмнина е светлина от Светлината. Това, деца мои, е вашата цел на съществуването: превръщането на тъмнината в светлина. 
Чуйте сега мистерията на природата, отношението на живота към Земята, където обитава. Знайте, че сте тройни по природа, физически, астрални и разсъдъчни в едно. Три са качествата на всяка от природите; общо девет както горе, така и долу. 
Във физическата са тези канали, кръвта, която се движи с вихрообразно движение, въздействайки на сърцето да продължи с биенето си. Магнетизмът, който се движи по нервните пътища, носител на енергии до всички клетки и тъкани. Акаша, която тече през канали по-фини, но въпреки това физически, завършва каналите. Всяка от трите е в хармония с останалите, всяка въздейства на живота на тялото. Те формират скелетовата рамка, през която тече финият ефир. В тяхното владеене се крие Тайната на Живота в тялото. Напускани са само по волята на опитния, когато неговата цел в живота е изпълнена. 
Три са природите на астрала, посредник между горе и долу; не е от физическите, нито от Духовните, но способен да се движи горе и долу. 
Три са природите на разсъдъка, носител на волята на Великия, съдник на Причината и Следствието в твоя живот. Така е формирано тройното същество, управлявано отгоре чрез силата на четирите. Горе и отвъд тройната природа на човека лежи сферата на Духовното аз. Четворно е то по качества, свети във всяка от сферите на съществуване, тринадесет в едно - мистичното число. 
Основани на качествата на човека са Братята: всеки ще управлява разгръщането на съществуването, всеки ще бъде канал на Великия. 
На Земята човекът е в робство, вързан от пространство и време към земната сфера. Заобикалящата всяка планета вълна от вибрация го връзва към неговата сфера на разгръщане. Въпреки това в човека е Ключът за освобождение, в човека може да бъде намерена свободата. 
Когато освободиш своето аз от тялото, издигни се до най-външните граници на твоята земна сфера. Произнеси думата Дор-Е-Лил-Ла. Тогава за известно време твоята Светлина ще бъде вдигната, свободно ще можеш да прекосяваш преградите на пространството. За време от половин слънце (шест часа) свободно ще можеш да минаваш през преградите на земната сфера, да видиш и познаеш онези, които са под теб. Да, до най-високите светове ще можеш да преминеш. Виж твоите собствени възможни висини на разгръщане, познай всички бъдещи земни животи на Душата. 
Вързан си ти в своето тяло, но чрез силата можеш да бъдеш свободен. Това е Тайната, чрез която робството ще бъде заменено от свобода за теб. 
Нека разумът ти бъде спокоен. В покой да бъде твоето тяло: съзнавай само свободата от плътта. Съсредоточи своето аз върху целта на твоите копнежи. Мисли отново и отново, че ще бъдеш свободен. Мисли за тази дума - Ла-Ум-И-Л-Ган - отново и отново нека звучи в твоя разум. Понеси се със звука на мястото на твоя копнеж. 
Свободен бъди от робството на плътта по твоя воля. 
Слушай, докато давам най-голямата тайна: как можеш да влезеш в Залите на Аменти, да влезеш в жилището на безсмъртните, както направих аз, да стоиш пред Властелините на техните места. 
Легни кротко в твоето тяло. Успокой съзнанието си така, че никаква мисъл да не го тревожи. Чист трябва да си в мисъл и цел, иначе само провал ще те споходи. Представи си Аменти, както ги описах в моите скрижали. Копней от все сърце да бъдеш там. Застани пред Властелините в твоето въображение. 
Произнеси думите на силата, които аз давам (наум); Мекут-Ел-Шаб-Ел Хале-Сур-Бен-Ел-Забрут Зив-Ефрим-Куар-Ел. Отпусни твоето съзнание и тяло. После бъди сигурен, че душата ще бъде призована. 

Сега ти давам ключа за Шамбала, мястото, където моите братя живеят в мрак: мрак, но изпълнен със Светлината на Слънцето - в мрак си на Земята, но светлината на Духа ще те насочва, когато моят ден свърши. 
Напусни тялото си, както те учих. Върви към преградите на дълбоко скритото място. Застани пред портите и техните пазачи. Обяви твоето влизане с тези думи: „Аз съм Светлината. В мен няма мрак. Свободен съм от робството на нощта. Отворете пътя на Дванайсетте и Единия, така че да мога да премина в сферата на мъдростта." Когато ти откажат, както сигурно ще направят, заповядай им да отворят с тези думи на силата: „Аз съм Светлината. За мен няма прегради. Отворете, заповядвам ви, чрез тайната на тайните - Едом-Ел-Ахим-Саберт-Зур-Адом." Тогава, ако твоите думи са били Истина от най-висшите, отворени за теб преградите ще паднат. 
Сега ви напускам, деца мои. Надолу и въпреки това нагоре към Залите ще вървя. Спечелете си пътя до мен, деца мои. Истински мои братя ще станете. 
Така свършвам аз моите писания. Нека бъдат Ключ за онези, които идват, но само за онези, които търсят моята мъдрост, защото само за тях аз съм Ключът и Пътят. 

из "Узумрудените скрижали на Тот Атланта"

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Четиринадесети изумруден скрижал (допълнителен)


Чуй, о, човеко, дълбоко скритата мъдрост, изгубена за света от времето на Обитателите, изгубена и забравена от хората на този век.
Знай, че тази Земя не е нищо друго освен портал, пазен от непознати за човека сили. Но Господарите на мрака крият входа, който води към земята, родена от Небето. Знай, че пътят към сферата на Арулу е пазен от прегради, отварящи се единствено за родени от Светлина хора.
На Земята аз съм пазителят на ключовете към портите на Свещената земя. Заповядвам на силите под мен да оставят ключовете към света на хората. Преди да си замина, ще ти дам Тайните как можеш да се издигнеш от робство то на Мрака, да отхвърлиш оковите на плътта, които са те вързали, и да се издигнеш от мрака в Светлината. Аз разположих сред вас Мистериите така, че Тайните да могат винаги да бъдат намерени. Да, макар че човекът може да падне в мрак, Светлината винаги ще свети като пътепоказател. Скрит в мрака, забулен в символи, пътят към портала винаги ще бъде намиран. Човекът в бъдеще ще отрече мистериите, но търсещият винаги ще намира пътя.
Сега ти заповядвам да запазиш тайните ми, давайки ги само на онези, които си проверил, така че чистото да не бъде покварено, за да може да победи Истината. Чуй сега разбулването на мистерията. Слушай символите на Мистерията, които давам. Направи от нея религия, защото само така ще остане нейната същина.
Има две области между този живот и Великия, пропътувай от душите, които си заминават от тази Земя: Дуат, дом на силите на илюзията, и Секхет Хетспет, Къщата на Боговете. Озирис е символ на стражата на портала, който връща обратно душите на недостойните хора. Отвъд лежи сферата на родените на небето сили, Арулу, земята, където са преминали Великите. Там, когато моята работа сред хората бъде завършена, аз ще се присъединя към Великите от моя Древен дом.
Седем са жилищата в дома на Могъщия; Трима пазят портала към всеки дом от мрака. Петнайсет са пътищата, които водят до Дуат. Дванайсет са къщите на Властелините на Илюзията, обърнати с лице към четири пътя, всеки от които е различен. Четиридесет и две са големите сили, съдят мъртвите, търсещи портала. Четирима са синовете на Хор, Двама са пазачите на Изток и Запад - Изида, която моли за децата си, Царица на луната, отразяваща Слънцето. Ба е същността, живееща вечно. Ка е сянката, която човекът знае като живот. Ба няма да дойде, докато Ка не се въплъти. Това са мистерии, които трябва да се пазят през вековете. Ключове са те за живота и Смъртта. Чуй сега мистерията на мистериите: научи за кръга без начало и край, формата на Този, който е Едно и във всичко. Слушай и чуй я, върви и приложи я, така ще пътуваш по пътя, по който вървя аз. Мистерия в Мистерия, но въпреки това ясна за родения от Светлината, Тайната на всичко, което знам, ще разкрия. Ще разкрия тайна на посветените, но нека вратата бъде плътно затворена за непосветените.
Три е мистерията, дошла от великото. Чуй и Светлина ще ти се яви.
В праисторическото обитават три единства. Различни от тях не могат да съществуват. Те са равновесието, извор на сътворението: един Бог, една Истина, една свобода.
Три произлиза от три на равновесието: целият живот, цялото добро, цялата власт.
Три са качествата на Бог в неговия дом от Светлина: Безкрайна Власт, Безкрайна мъдрост, Безкрайна любов.
Три са силите, дадени на Учителите: да видоизменят злото, да помагат на доброто, да използват разграничението.
Три са неизбежните неща в действията на Бог: да проявява сила, мъдрост и любов.
Три са силите, творящи всички неща: Божествена любов, притежавана от съвършено познание, Божествена мъдрост, знаеща всички възможни средства, Божествена сила, притежавана от обединената воля на Божествената любов и мъдрост.
Три са кръговете на съществуването: кръгът на Светлината, където обитава само Бог и само Бог може да го пресича; кръгът на Хаоса, където всички неща по природа възникват от смъртта; кръгът на Осъзнаването, където всички неща извират от живота.
Всички живи неща имат три състояния на съществуване: хаос или смърт, свобода в човешкото и небесно блаженство.
Три нужди контролират всички неща: началото на Великата дълбина, кръгът на хаоса, изобилието на небето.
Три са пътищата на Душата: Човек, Свобода, Светлина.
Три са пречките: липсата на усилия за придобиване на познание; непривързаност към доброто; привързаност към злото. В човека и трите са проявени. 
Три са Царете на силата отвътре. Три са помещенията на мистериите, намиращи се, но още ненамерени в тялото на човека.

Чуй сега за онзи, който е освободен, свободен в Светлината от робството на живота. Ако знаеш извора на всичко, световете ще бъдат отворени. Да, дори Портите на Арулу няма да бъдат преградени. Вземи под внимание това, о, човеко, който искаш да достигнеш небето. Ако не бъдеш достоен, по-добре ще бъде да паднеш в огъня. Знай, че небесните минават през чист пламък. При всяко завъртане на небесата те се къпят в изворите на Светлината.
Чуй, човеко, тази мистерия: далече в миналото преди ти да бъдеш роден от човек, аз обитавах Древната Атлантида. Там в Храма пих от Мъдростта, изливана като фонтан от светлина от Обитателя. Даден ми бе ключът към присъствието на Светлината във Великия свят. Стоях пред Великия на престола в цветето на огъня. Забулен бе той от светкавиците на мрака, иначе душата ми щеше да бъде разрушена от Славата му.
От подножието на неговия трон подобни на диаманти напред се изливаха четири реки от пламък; излизаха под трона и се лееха през каналите от облаци към човешкия свят. Залата беше пълна с Духове Небесни. Чудо на чудесата беше Звездният дворец. Над небето подобно на дъга от огън и слънчева светлина се оформяха духовете. Пееха те възхвали на Светия Велик. После от средата на огъня дойде глас:
— Виж Славата на Първопричината.
Видях тази Светлина високо над целия мрак, отразена в моето собствено съществуване. Стигнах, ако изобщо е възможно, до Бога на всички богове, духа-слънце, Властелина на слънчевите сфери.
Отново се чу гласът:
— Има един, Първият, който не е имал начало, който няма край, който е направил всички неща, който управлява цялото, който е добър, който е справедлив, който осветява, който изхранва.
Тогава от трона се изля голям блясък, обкръжи и издигна душата ми със своята сила. Бързо се движех пред етерните пространствата, показана ми бе мистерията на мистериите, показано ми бе тайното сърце на космоса. Отнесен бях до страната Арулу, застанах пред Властелините в техните Домове. Отвориха те Вратата, така че да мога да зърна първичния хаос. Потрепери душата ми при гледката на ужаса, сви се обратно душата ми от океана на мрака. Тогава разбрах нуждата от прегради, разбрах службата на Властелините на Арулу. Единствено те с тяхното безкрайно равновесие можеха да застанат на пътя на вливащия се хаос. Само те можеха да охраняват Божието творение.
После минах по кръга на осем. Видях всички души, които бяха победили мрака. Видях великолепието от Светлина, където обитаваха те.
Закопнях да заема мястото си в техния кръг, но също така копнеех за пътя, който бях избрал, когато стоях в Залите на Аменти и направих своя избор за работата, която щях да свърша.
Преминах от Залите на Арулу надолу до земното пространство, където лежеше тялото ми. Изправих се от земята, където почивах. Застанах пред Обитателя. Дадох обет да се откажа от великото си право, докато работата ми на Земята не завърши, докато векът на мрака не премине.
Слушай, човеко, думите, които ще ти дам. В тях ще намериш Същността на Живота. Преди да се върна в Залите на Аменти, ще бъдеш научен на Тайната на Тайните как и ти също може да се въздигнеш до Светлината. Запази я, крий я в символи, така че непосветеният да се смее и да я отхвърли. Във всяка страна създавай мистерии. Направи пътя за търсещия труден. Така слабите и колебаещите се ще бъдат отхвърлени. Така тайните ще бъдат скрити и пазени, държани до времето, когато колелото ще бъде завъртяно. През тъмните векове, докато чакам и наблюдавам, моят Дух ще остане в дълбоко скритата страна. Когато някой премине през всички изпитания на външното, призови ме чрез Ключа, който държиш. Тогава аз, Посветителят, ще отговоря, ще дойда от залите на Боговете в Аменти. Тогава ще приема посветения, ще му дам думите на силата.
Чуй и помни тези думи на предупреждение: не води при мен някой, комуто липсва мъдрост, нечист в сърцето или слаб в своето намерение. Иначе ще оттегля от теб твоята власт да ме призоваваш от мястото, където спя.
Продължавай напред и победи елемента на мрака. Въздигни в своята природа същността на Светлината.
А сега върви и събери своите братя, така че да мога да предам мъдростта, която да освети твоя път, когато моето присъствие завърши. Ела в помещението под моя храм. Не яж храна три дни. Там ще ти дам същността на мъдростта, така че със сила да заблестиш сред хората. Там ще ти дам тайните, така че да се издигнеш до Небесата - Бог-човек в Истината, какъвто и по същност ще бъдеш. Тръгвай сега и ме остави, докато призовавам онези, които познаваш, но за това все още не знаеш.

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

вторник, 27 декември 2011 г.

Тринадесети изумруден скрижал

Ключовете към Живота и Смъртта

Слушай, о, човеко, чуй моята мъдрост.
Чуй Словото, което ще те изпълни с живот.
Чуй Словото, което ще прогони мрака.
Чуй гласа, който ще прогони нощта.
Мистерии и мъдрост донесох аз на моите деца; познание и сила се спуснаха от миналото. Не знаеш ли, че всичко ще бъде отворено, когато намериш единството на цялото? Едно ще бъдеш с Господарите на мистериите, Повелителите на Смъртта и Господарите на живота. Да, ще видиш в цветето на Аменти пъпката на живота, която свети в Залите. С Духа си ще стигнеш тези Зали на Аменти и ще върнеш обратно мъдростта, която живееше в Светлина. Знай, че входът към силата е таен. Знай, че вратата към живота е през смъртта. Да, през смъртта, но не както ти познаваш смъртта, а смърт, която е живот, огън и Светлина. Желаеш ли да знаеш дълбоката скрита тайна? Погледни в сърцето си, където познанието е оковано. Знай, че там вътре е скрита тайната, изворът на целия живот и източникът на цялата смърт.
Слушай, о, човеко, докато ти казвам тайната, разкривам тайната на миналото.
Дълбоко в сърцето на Земята лежи цветето, изворът на Духа, който обвързва всичко в неговата форма. Защото трябва да знаеш, че Земята живее в тяло, както ти живееш в твоята оформена форма. Цветето на живота е като твоето собствено място на Духа и протича през Земята, както твоят Дух тече през твоята форма; давайки живот на Земята и нейните деца, подновявайки Духа от форма във форма. Това е духът, който е формата на твоето тяло; той очертава го и го отлива в неговата форма. Знай, о, човеко, че твоята форма е двойствена, уравновесена в полярностите, докато се е формирала. Знай, че когато твоята Смърт наближава, това е единствено защото балансът ти е нарушен. Това е само защото полюсът е бил изгубен.
Знай, че твоето тяло, ако е в съвършено равновесие, може никога да не бъде докоснато от пръста на Смъртта. Да, дори нещастният случай може да приближи единствено когато балансът си е отишъл. Когато си в пълно равновесие, ще живееш във времето и няма да вкусиш Смъртта. Знай, че ти си плод на равновесието и съществуваш заради равновесието на полюсите. Когато в теб единият полюс е издърпан надолу, равновесието на живота бързо си отива. После може да наближи Смъртта и в твоя неуравновесен живот трябва да настъпи промяна.
Знай, че тайната на живота в Аменти е тайната на възстановяването на равновесието на полюсите. Всичко, което съществува, има форма и живее заради духа на живота в неговите полюси.
Не виждаш ли, че в сърцето на Земята е балансът на всички неща, които съществуват върху нейното лице и имат същност? Изворът на твоя Дух е почерпан от сърцето на Земята, защото в твоята форма си едно със Земята.
Когато се научиш да поддържаш твоето собствено равновесие, трябва да се свържеш с баланса на Земята. Тогава ще съществуваш, докато съществува Земята, променяйки формата си само когато Земята също променя своята: без да вкусваш смъртта, ще си едно с тази планета и ще запазваш формата си, докато всичко умира.
Слушай, о, човеко, докато ти давам тайната, така че и ти да не вкусиш промяната. Всеки ден да лежиш по един час с глава, насочена към мястото на положителния полюс (север). Един час на ден трябва да лежиш с глава, насочена към отрицателния полюс (юг). Докато главата ти е разположена на север, дръж съзнанието си от гърдите до главата. А когато главата ти е разположена на юг, дръж мислите си от гърдите до краката. Поддържай се в равновесие веднъж на всеки седем дни и твоето равновесие ще запази цялата си сила. Да, ако си стар, тялото ти ще се освежи и ще се сдобиеш с младежка сила. Това е тайната, известна на Господарите, чрез която възпират пръстите на Смъртта. Не пропускай да следваш пътя, който показах, защото дори да си минал стоте, пренебрегването му извиква Смъртта.
Чуй моите думи и следвай пътя. Поддържай равновесие и продължавай да живееш живота си.
Слушай, човеко, и чуй моя глас. Слушай мъдростта, която ти давам за Смъртта. В края на твоята определена работа можеш да пожелаеш да си тръгнеш от този живот, да преминеш в сферата, където Слънцата на Утринта съществуват като деца на Светлината. Премини без болка и без тъга в сферата, където е вечна Светлина.
Първо легни с глава на изток. Скръсти ръце върху Извора на твоя живот (слънчевия сплит). Постави съзнанието си в седалището на живота. Завърти го и го раздели на север и юг. Изпрати едното на север. Изпрати другото на юг. Разхлаби своята хватка върху твоето съществуване. Твоята сребърна искра ще отлети от формата ти нагоре и нататък към Слънцето на утринта, сливайки се със Светлината в едно със своя извор. Там ще пламти, докато бъде създадено желание. Тогава ще се върне на някое място в някаква форма. Знай, човеко, че така умират великите души, преминавайки по желание от живот в живот. Така винаги умира Аватарът, който желае Смъртта си както желае своя собствен живот.
Чуй, о, човеко, пий от моята мъдрост. Научи тайната, която е господар на Времето. Научи как онези, които наричаш Господари, са способни да помнят животите от миналото. Голяма е тайната, но е лесна за усвояване и ти дава господство върху времето. Когато към теб бързо се приближава смъртта, не се страхувай, а знай, че си господар на Смъртта. Отпусни тялото си, не се съпротивлявай с напрежение. Постави в сърцето си пламъка на твоята Душа. После бързо я запрати към мястото на триъгълника. Задръж за миг и после премини към целта. Тя, твоята цел, е мястото между веждите, мястото, където спомените от живота трябва да властват. Дръж тук твоя пламък в седалището на мозъка, докато пръстите на Смъртта сграбчат душата ти. След това, докато преминаваш през състоянието на промяна, със сигурност ще преминат и спомените. Тогава миналото ще бъде едно с настоящето. Тогава паметта за всичко ще бъде запазена. Свободен ще бъдеш от връщане назад. Нещата от миналото ще живеят в днес.
Човеко, чу гласа на моята мъдрост. Следвай я и ще живееш през вековете като мен.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

вторник, 20 декември 2011 г.

Дванадесети изумруден скрижал

Законът за причина и следствие и Ключът за предсказанието

Чуй, о, човеко, словата на моята мъдрост, слушай гласа на Тот атланта. Аз победих закона на времепространството. Познание придобих от бъдещето на времето. Знам аз, че човекът в своето движение през времепространството винаги ще бъде Едно с Цялото.
Знай, човеко, че цялото бъдеще е отворена книга за онзи, който може да чете. Всички следствия произтичат от неговите дела, тъй като всички следствия са породени от първичната причина. Знай, че бъдещето не е постоянно или устойчиво, а се променя, докато причината поражда следствие. Наблюдавай действието, което ще произведеш, и скоро ще видиш всичките му следствия.
Затова, о, човеко, бъди сигурен, че делата, които вършиш, са винаги следствия от все по-съвършени дела. Знай, че бъдещето никога не е в неподвижност, а следва свободната воля на човека, докато се движи през движенията на времепространството към целта, където започва ново време. Човек може да чете бъдещето само чрез причините, които раждат следствията. Наблюдавай причинността и със сигурност ще намериш следствията.
Слушай, о, човеко, докато говоря за бъдещето, говоря за следствието, което следва причината. Знай, че човекът в своето пътуване към светлината винаги търси да избяга от нощта, която го заобикаля, подобна на сенките, които заобикалят звездите на небето, и подобно на звездите в тяхното пространство той също ще свети из сенките на нощта.
Винаги неговата съдба ще го води нагоре, докато не стане Едно със Светлината. Да, макар пътят му да лежи сред сенките, пред него винаги свети великата Светлина.
Колкото и да е тъмен пътят, той ще победи сенките, които се носят около него като нощ.
Далече в бъдещето аз виждам човека като роден от Светлина, освободен от мрака, който оковава Душата, живеещ в светлина без веригите на мрака да закриват Светлината, която е Светлина на неговата Душа. Знай, човеко, преди да постигнеш това, много тъмни сенки ще паднат върху твоята Светлина и ще се мъчат да угасят със сенките на мрака Светлината на Душата, която се стреми да бъде свободна.
Велика е битката между Светлината и мрака, вековна и все пак винаги нова. Знай, човеко, че във време далеч в бъдещето Светлината ще бъде цялото и мракът ще рухне.
Слушай, човеко, моите мъдри думи. Приготви се и не оковавай своята Светлина. Човекът се е издигал и падал, докато нови и нови вълни от съзнание са изтичали от голямата бездна под нас към Слънцето на неговата цел.
Въпреки това вие, деца мои, се издигнахте от състояние, което бе малко над това на зверовете, и досега от всички хора вие сте най-чудесните, макар че имаше други преди вас, от вас по-добри. Въпреки това ви казвам, както онези другите, които рухнаха, така и вие ще свършите. И върху земята, която сега обитавате, варвари ще обитават и на свой ред ще се издигнат към Светлината. Забравена ще бъде древната мъдрост, макар вечно да живее скрита от хората.
Да, в страната, която ти наричаш Кхем, раси ще се издигат и ще рухват. Забравен ще си ти от децата на хората. Но ти ще си се преместил в отвъдното звездно пространство, оставяйки това място.
Душата на човека вечно се движи напред, не се привързва към никоя звезда, но винаги се движи към голямата цел пред нея, където ще бъде разтворена в Светлината на Цялото. Знай, че винаги ще вървиш напред, движен от Закона за причина и следствие, докато накрая и двете не станат Едно.
Да, човеко, след като ти си отидеш, други ще се преместят по местата, където си живял. Познанието и мъдростта ще бъдат забравени и само споменът за богове ще оцелее. Както аз за теб съм бог поради познанието, така и вие също ще бъдете богове на бъдещето, защото вашите познания са далеч над техните. Но знай, че през всички векове човекът ще има достъп до Закона, когато поиска.
Бъдещите векове ще видят съживяването на мъдростта у онези, които ще наследят твоето място на тази звезда. На свой ред те ще помъдреят и ще се научат да прогонват мрака чрез Светлина. Въпреки това трябва да полагат големи усилия през вековете, за да извоюват свободата на Светлината. После върху човека ще се стоварят големи войни, които ще накарат Земята да трепери и да се клати по своя курс. Да, тогава Братята на мрака ще предизвикат война между Светлината и нощта.
Когато човекът отново завоюва океана и полети във въздуха с криле като птиците; когато се научи да впряга светкавицата, тогава ще започне времето на войната. Голяма ще бъде битката, равни силите, велика войната между мрака и Светлината. Нация ще се вдигне срещу нация и всички ще използват тъмни сили, за да съсипят Земята. Силни оръжия ще унищожат земния човек, докато половината раси не си отидат. Тогава ще се появят Синовете на Утринта и ще дадат своята тайна на децата на хората: „О, човеци, прекратете тези усилия срещу вашите братя. Само така може да стигнете до Светлината. Прекрати своето неверие, братко, следвай пътя и знай, че си прав."
Тогава хората ще престанат със своята война брат срещу брата и баща срещу син. Тогава древният дом на моя народ ще се издигне от своето място под тъмните океански вълни. Тогава ще се разгърне Векът на Светлината с всички хора, търсещи Светлината на целта. Тогава Братята на Светлината ще управляват хората. Прогонен ще бъде мракът на нощта.
Да, децата човешки ще се развиват напред и нагоре към голямата цел. Деца на Светлината ще станат. Пламък от пламъка ще бъдат завинаги душите им. Познанието и мъдростта във великия век ще принадлежат на човека, защото ще се приближи към вечния пламък, Извора на всичката мъдрост, мястото на началото, което е Едно с края на всички неща. Да, във времето, което още не е родено, всичко ще бъде Едно и Едно ще бъде Цялото. Човекът, съвършен пламък на Космоса, ще се придвижи напред до място сред звездите. Да, ще се премести дори извън това времепространство в друго отвъд звездите.
Дълго ме слушахте, деца мои, дълго слушахте мъдростта на Тот. Сега си тръгвам от вас в мрака. Сега отивам в Залите на Аменти, там да обитавам в бъдещето, когато Светлината ще дойде отново при човека. Въпреки това знайте, че моят дух винаги ще бъде с вас и ще ви насочва по пътя към Светлината.
Пази тайните, които ти оставям, и със сигурност моят дух ще те пази през живота. Дръж очите си винаги на пътеката на мъдростта. Още повече пази Светлината като твоя цел. Не оковавай Душата си в робство на мрака; остави я свободно да размахва криле в полета си към звездите.
Сега те оставям, за да обитавам Аменти. Бъдете мои деца в този живот и в следващия. Ще дойде времето, когато и вие ще бъдете безсмъртни и ще живеете от век във век в Светлина сред хората.
Пазете входа към Залите на Аменти. Пазете тайните, които съм скрил между вас. Не позволявайте мъдростта да бъде хвърлена на варварите. Тайната трябва да пазите за онези, които търсят Светлина. Сега заминавам. Приемете моята благословия. Поемете по моя път и следвайте Светлината.
Смеси своята Душа с великата Същност.
Едно с великата Светлина нека бъде съзнанието ти.
Призови ме, когато имаш нужда.
Използвай името ми три пъти подред:
Чекетет, Арелих, Волмалит.

из "Изумридените скрижали на Тот Атланта"

вторник, 13 декември 2011 г.

Единадесети Изумруден скрижал

Ключът за Горе и Долу
 Чуйте и слушайте, о, деца на Кхем, думите, които ще ви отведат до Светлината. Вие знаете, хора, че познавам вашите бащи, да, вашите бащи във време, отдавна отминало. Безсмъртен съм бил през всички векове, живея сред вас, откакто започна познанието ви. Водих ви нагоре към Светлината на Великата Душа, водих ви от мрака на нощта.
Знай, народе, сред който крача, че аз, Тот, имам цялото познание и цялата мъдрост, известни на човек от древните дни насам. Пазител бях на тайните на великата раса, пазех ключа, който води в живота. Отгледах ви, о, деца мои, още от мрака на Древните дни. Сега чуйте словата на моята мъдрост. Чуйте посланието, което нося. Чуйте думите, които ще ви дам, и ще бъдете издигнати от мрака до Светлината.
Далеч в миналото, когато за пръв път дойдох при вас, открих ви в скалисти пещери. Издигнах ви чрез своята сила и мъдрост, докато не заблестяхте като хора сред хората. Да, намерих ви без всякакво познание. Само малко се бяхте издигнали над зверовете. Раздухах искрата на съзнанието ви, докато накрая не пламнахте като човек.
Сега ще говоря за онова древно познание отвъд мисълта на вашата раса. Знайте, че ние от Великата раса имахме и имаме познание, което превъзхожда човешкото. Мъдрост събрахме от родените от звездите раси, мъдрост и познание, много над човешките. До нас се спуснаха Учителите на мъдростта, които са толкова над нас, колкото аз съм над вас. Слушайте, докато ви давам мъдрост. Използвайте я и свободни ще бъдете.
Знайте, че в пирамидата, която построих, са Ключовете, които ще ви покажат Пътя в живота. Да, начертайте линия от голямото изображение, което построих до върха на пирамидата, който е вход. Начертайте друга противоположна под същия ъгъл и посока. Копайте и ще намерите онова, което скрих. Там ще намерите подземния вход към тайните, скрити преди вие да бъдете хора.
Казвам ви, аз зная за тайната на циклите, които се движат със странни за смъртните движения, защото безкрайни са те и отвъд познанието на човека. Знайте, че има девет от тези цикли; да, девет отгоре и четиринадесет отдолу, движат се те в хармония към пресечната точка в бъдещето на времето. Знайте, че Властелините на циклите са единици съзнание, изпратени от другите да обединят Това с Цялото. Най-висши са Те от съзнанията на всички Цикли, работещи в хармония със Закона. Те знаят, че с времето всичко ще бъде усъвършенствано, няма да има горе, нито долу, а всичко ще бъде Едно в съвършена Безкрайност. Хармония на всичко в Единството на цялото.
Дълбоко под земната повърхност в Залите на Аменти седят Седмината, Властелините на циклите, да, и един друг - Властелинът на Долното царство. Знайте, че в Безкрая няма нито долу, нито горе. Там винаги има и винаги ще има Единство на цялото, когато всичко е завършено. Често стоях пред Властелините на Цялото. Често пих от извора на тяхната мъдрост и пълнех и тялото и душата си с тяхната Светлина.
Говориха те с мен и ми казаха за циклите и закона, който им дава средства да съществуват. Да, говори с мен Властелинът на Деветия:
— О, Тот, велик си сред земните деца, но съществуват мистерии, за които не знаеш. Знаеш, че дойде от времепространство под това и знаеш, че трябва да пътуваш до времепространство отвъд. Но малко знаеш за мистериите в тях, малко знаеш за мистериите отвъд. Знай, че като цяло в това съзнание ти си само клетка в процес на растеж.
Съзнанието под теб се разширява непрекъснато по различни начини от познатите ти. Да, то, макар във вре-мепространството под теб, непрестанно расте по начини, които са различни от онези, които бяха част от твоите собствени. Защото знай, че то расте като резултат от твоя растеж, но не по същия начин, по който ти растеш. Растежът, който си имал и имаш в настоящето, са довели до причина и следствие. Никое съзнание не следва пътя на тези преди него, защото иначе всичко би било повторение и безполезно. Всяко съзнание в цикъла, в който съществува, следва своя собствен път до крайната цел. Всяко играе своята роля в Плана на Космоса. Всяко играе в края своята роля. Колкото по-далечен е цикълът, толкова по-голямо е познанието му и способността му да се съчетае със Закона на цялото. Знай, че в циклите под нас работят малките части на Закона, докато ние от цикъла, който се простира до Безкрая, строим по-голям закон.
Всяко нещо има своя роля в циклите. Всяко има да свърши своя работа по своя път. Цикълът под теб не е още под теб, а само формиран заради нужда, която съществува. Защото знай, че изворът на мъдрост, който изпраща циклите, е вечно търсещ нови сили. Знай, че познанието се добива само с практика и мъдростта произлиза единствено от познанието, и това са циклите, създадени от Закона. Средства са те за придобиване на познание за Сферата на Закона, която е Изворът на Цялото. Цикълът отдолу не е наистина отдолу, а просто е в различно пространство и време. Съзнанието там работи върху по-дребни от теб неща. И знай, докато ти работиш върху нещо по-голямо, по същия начин отгоре са онези, които също като теб работят върху други закони. Разликата, която съществува между циклите, е само в способността да работиш със Закона. Ние, които сме били в цикли отвъд първия, се появихме от Извора и в преминаването през времепространството добихме способността да използваме Закони на по-Висшето, които са далеч отвъд представата на човека. Няма нищо, което наистина да е отдолу под теб, това е само различно действие на Закона.
Погледни нагоре или надолу, ще намериш същото. Защото всичко е част от Единството, което е Изворът на Закона. Съзнанието отдолу под теб е част от твоето собствено, както ние сме част от твоето.
Да, като дете нямаше познанието, което дойде при теб, когато стана мъж. Сравни циклите на човека в неговото пътуване от раждането до смъртта и виж в цикъла отдолу детето в познанието, което то има; и виж себе си като пораснало дете, напредващо в познанието с времето. Виж и в Нас също детето, пораснало до мъж с познанието и мъдростта, дошли с годините. Също такива, о, Тот, са циклите на съзнанието, деца в различни степени на растеж, но всички сме от един Извор - Мъдростта, и всички се връщаме отново при нея.
Спря Той да говори и седна в мълчание при Властелините. След това заговори отново:
— О, Тот, дълго седяхме ние в Аменти, пазехме пламъка на живота в Залите. Но знай, че ние сме все още част от нашите цикли със Зрение, стигащо до тях и отвъд. Да, знаем ние, че нищо друго няма значение, освен растежа, който можем да добием с нашата Душа. Знаем ние, че плътта е преходна. Нещата, които хората смятат за велики, не значат нищо за нас. Нещата, които ние търсим, не са телесни, а само съвършеното състояние на Душата. Когато ти като човек можеш да научиш, че нищо освен напредъка на Душата накрая няма значение, тогава наистина ще си свободен от всяко робство, свободен да работиш в хармония със Закона.
Знай, о, човеко, ти трябва да имаш за цел съвършенството, защото само така можеш да постигнеш целта. Но трябва да знаеш, че нищо не е съвършено, и все пак съвършенството трябва да бъде твоята цел и стремеж.
Отново секна гласът на Деветия, а думите му останаха в съзнанието ми. Сега търся повече мъдрост, за да мога да бъда съвършен в Закон с Цялото.
Скоро ще се спусна до Залите на Аменти, за да живея отдолу под студеното цвете на живота. Ти, мой ученико, никога повече не ще ме видиш, но аз ще живея вечно в мъдростта, на която съм учил.
Всичко, което е човекът, е плод на неговата мъдрост. Всичко, което трябва да бъде, е резултат от неговите действия.
Чуйте сега моя глас и се издигнете над обикновения човек. Вдигнете очите си нагоре, позволете на Светлината да изпълни вашето същество, бъдете винаги деца на Светлината. Единствено чрез усилие ще растете нагоре към сферата, където Светлината е Цялото от Цялото. Бъдете господари на всичко, което ви заобикаля. Никога не оставяйте следствията от живота ви да господстват над вас. Винаги създавайте все по-съвършени дела и с времето ще бъдете Слънце на Светлината.
Свободна остави своята душа да се стрелне нагоре, освободена от робството и оковите на нощта. Вдигни очите си към Слънцето в небесното пространство. За теб тя нека бъде символ на живота. Знай, че си по-голямата Светлина, съвършен в твоята собствена сфера, когато си свободен. Никога не поглеждай в мрака. Вдигни очите си към пространството отгоре. Свободно остави твоята Светлина да пламти нагоре и ще бъдеш дете на Светлината

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

понеделник, 12 декември 2011 г.

Десети изумруден скрижал

Ключът към времето


Слушай, о, човеко, вземи моята мъдрост. Научи дълбоко скритите мистерии на пространството. Научи за Мисълта, която порасна в бездната и донесе Ред и хармония в пространството.
Знай, човеко, че всичко, което съществува, има същност само поради Закона. Знай Закона и ще бъдеш свободен, никога няма да бъдеш вързан от оковите на нощта.
Далеч през странни пространства пътувах аз в дълбините на бездната от време, научавайки чудни и още по-чудни мистерии, докато накрая всичко беше разкрито. Знай, че мистерията е мистерия само когато е неизвестно за човека познание. Когато разбереш сърцето на всички мистерии, познанието и мъдростта със сигурност ще бъдат твои.
Търси и научи, че Времето е тайната, чрез която можеш да бъдеш свободен от това пространство.
Дълго аз, Тот, търсих мъдрост; и ще я търся до края на вечността, защото знам, че преди да се оттегля, трябва да стигна до целта, която търся да придобия. Дори Властелините на Циклите знаят, че Те още не са постигнали целта, защото с цялата си мъдрост са наясно, че Истината винаги нараства.
Веднъж в миналото аз говорих с Обитателя. Попитах за мистериите на времето и пространството. Зададох му въпроса, който се надигаше в моето същество:
— О, Господарю, какво е време? Тогава Той, Учителят, ми каза:
— Знай, Тот, в началото имаше празнота и нищо: без-временно безпространствено нищо. И в нищото дойде мисъл, целеустремена, всепроникваща и Тя изпълни Празнотата. Не съществуваше Материя, а само сила, едно движение, вихър от вибрацията на целеустремената мисъл, която изпълваше Празнотата. И аз запитах Учителя:
— Тази мисъл вечна ли беше? А Обитателят ми отвърна:
— В началото имаше вечна мисъл, а за да бъде мисълта вечна, трябва да съществува време. Така във всепроникващата мисъл порасна законът на Времето. Да, време, което съществува из цялото пространство, носещо се с гладко ритмично движение, което е вечно в състояние на непроменливост. Времето не се променя, но всички неща се променят с времето. Защото времето е силата, която държи събитията разделени, всяко на подходящото му място. Времето не е в движение, а ти се движиш през времето, като съзнанието ти преминава от едно събитие към друго. Да, във времето ти съществуваш, цяло в цяло, едно вечно Единно съществуване. Знай, че макар във времето да си отделно, ти въпреки това си Едно с всички съществуващи времена.
След това секна гласът на Обитателя и аз си тръгнах, за да размишлявам за времето. Защото знаех, че в тези думи има мъдрост и чрез тях мога да изследвам тайните на времето.
Често обмислях думите на Обитателя. После се опитах да разреша мистерията на времето. Открих, че времето се движи през странни ъгли. Единствено чрез извивки можех да се надявам да придобия ключа, който щеше да ми даде достъп до времепространството. Открих, че само при движение нагоре и още веднъж, придвижвайки се надясно, можех да бъда свободен от времето на това движение.
Излязох от моето тяло, задвижих се с движенията, които ме промениха във времето. Странни бяха гледките, които видях при своите пътувания, много от мистериите се разкриваха за очите ми. Да, видях началото на човека, научих от миналото, че нищо не е ново.
Стреми се, човеко, да научиш пътя, който води през пространствата, които са формирани нататък във времето.
Не забравяй, човеко, в цялото си търсене, че Светлината е целта, към която трябва да се стремиш. Търси винаги Светлината по твоя път и тя винаги трябва да остане твоя цел. Не позволявай никога на сърцето ти да се обърне към мрака. Нека твоята Душа бъде Светлина, слънце по пътя. Знай, че във вечното сияние винаги ще намираш своята Душа скрита в Светлината, никога окована в робство от мрака, винаги сияеща като Слънце на Светлината.
Да, знай, че макар скрита в мрака, твоята Душа, искра от истинския пламък, съществува. Бъди Едно с най-великата от всички Светлини. Намери в Извора Края на твоята цел.
Светлината е живот, защото без великата Светлина никога нищо не би могло да съществува. Знай, че във всичката формирана материя сърцето от Светлина винаги съществува. Да, дори вързана в мрака, вродената Светлина винаги съществува. Веднъж стоях в Залите на Аменти и чух гласовете на Властелините на Аменти, които прорязаха тишината със силни и могъщи слова. Пееха те песента на циклите, словата, които отвориха пътя към отвъдното. Да, видях великия път отворен и за миг погледнах в отвъдното. Видях аз движенията на циклите, огромни колкото мисълта за Извора би могла да предаде.
Разбрах тогава, че дори Безкраят се движи към някакъв немислим край. Видях, че космосът е Ред и част от движение, което се разпростира до цялото пространство, част от един Порядък на Порядъците, постоянно движещ се в хармонията на пространството. Видях аз въртенето на циклите подобни на огромни кръгове по небето. Тогава разбрах, че всичко, което има същност, расте, за да срещне друга същност в далечно подреждане на пространство и време. Узнах тогава, че в думите има сила да отворят сферите, които са скрити от човека. Да, в думите лежи скрит ключът, който ще отвори горе и долу.
Вслушай се, човеко, в тази дума, която ти оставям.
Използвай я и ще намериш сила в нейния звук. Кажи думата Зин-Уру и ще намериш сила. Трябва да разбереш, че човекът е от Светлина и Светлината е от човек.
Веднъж при моето търсене на дълбоко заровена мъдрост аз отворих вратата, която не допуска Тях до човека. Повиках аз от други сфери на съществуване една, който беше по-справедлива от дъщерите човешки. Да, повиках я аз от пространствата да блести като Светлина в света на хората.
Използвах барабана на Змията. Носех робата от пурпур и злато. Поставих аз върху главата си короната от Сребро. Около мен кръгът от цинобър блестеше. Вдигнах аз ръцете си, извиках призива, който отваря пътя към сферите отдолу, извиках към Властелините на Знаците в техните къщи:
— Властелини на двата хоризонта, пазачи на тройните порти, застанете Един отдясно и Един отляво, докато Звездата се издига до своя трон и властва над своя знак. Да, ти, черен принце на Арулу, отвори портите на сумрачната скрита страна и я освободи от затвора, в който я държиш.
Чуйте, чуйте, вие черни и бляскави властелини и с техните тайни имена, които зная и мога да произнеса, чуйте вие и се подчинете на волята ми.
След това осветих с пламък своя кръг и Я повиках в пространствените сфери отдолу.
— Дъще на Светлината, върни се от Арулу. Седем пъти минах през огъня. Храна не съм ял. Вода не съм пил. Викам те от Арулу, от сферата на Екершегал аз те призовавам, господарке на Светлината.
След това пред мен се изправиха тъмни фигури; да, фигурите на Властелините на Арулу. Отстъпиха се те пред мен и напред излезе Господарката на Светлината. Свободна беше сега от Властелините на нощта, свободна да живее в Светлината на земното Слънце, свободна да живее като дете на Светлината.
Ето, слушайте, деца мои. Магията е познание, и то е Закон. Не се страхувайте от силата във вас, защото тя следва Закона както звездите на небето.
Знай, че за човека без познания мъдростта е магия, а не закон. Знай, че винаги чрез познанието си можеш да се доближиш по-близо до място под Слънцето.
Слушайте, вие, деца мои, следвайте моето учение. Винаги бъдете търсачи на Светлината. Блестете в света на хората около вас, бъдете Светлина по пътя, която сияе между хората.
Следвайте и изучите моята магия. Знайте, че цялата сила е ваша, ако я поискате. Не се страхувайте от път, който води до познание, но отбягвайте пътя на мрака.
Светлината е твоя, човеко, вземи я. Отхвърли оковите и ще бъдеш свободен. Знай, че твоята Душа живее в робство, оковано от страх, който те държи поробен. Отвори очите си и виж великото Слънце-Светлина. Не се страхувай, защото всичко ти принадлежи. Страхът е Властелинът на черната Арулу за онзи, който никога не се е изправял срещу тъмния страх. Да, знай, че страхът има съществуване, изградено от онези, които са роби на страховете си.
Отхвърлете своето робство, деца, и закрачете в Светлината на прекрасния ден. Никога не обръщайте мислите си към мрака и със сигурност ще бъдете Едно със Светлината.
Човекът е само онова, в което вярва - брат на мрака или дете на Светлината. Елате в Светлината, деца мои. Тръгнете по пътя, който води до Слънцето.
Слушай сега и чуй мъдростта. Използвай думата, която ти дадох. Използвай я и със сигурност ще намериш сила и мъдрост и Светлина да вървиш по пътя. Търси и намери ключа, който оставих, и винаги ще бъдеш дете на Светлината.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

събота, 10 декември 2011 г.

Девети Изумруден скрижал

Ключът към свободата на пространството

Слушай, човеко, чуй гласа ми, учещ на мъдрост и Светлина в този цикъл; уча те как да пропъдиш мрака, уча те как да внесеш Светлина в твоя живот.
Търси, човеко, да намериш големия път, който води до вечен Живот като Слънце. Далеч стой от булото на мрака. Търси да станеш Светлина в света. Направи от себе си съсъд за Светлина, средоточие на Слънцето на това пространство.
Вдигни очите си към Космоса. Вдигни очите си към Светлината. Говори с думите на Обитателя, пей песните му, които викат долу Светлината. Пей песента на свободата. Пей песента на Душата. Създай силната вибрация, която ще те направи Едно с Цялото. Смеси цялото си същество с Космоса. Израсни в Едно със Светлината. Бъди проводник на реда, път на Закона до света.
Твоята Светлина, човеко, е великата Светлина, сияеща през сянката на плътта. Трябва да се изтръгнеш от тъмнината, за да станеш Едно със Светлината.
Сенки на мрака те заобикалят. Животът те изпълва със своя поток, но сега, човеко, трябва да се издигнеш над твоето тяло. Да идеш далеч до сферите, които те заобикалят, но въпреки това едно да останеш със себе си.
Огледай се около себе си, човеко. Виж отразена твоята собствена светлина. Да, дори в мрака около теб твоята собствена Светлина се излива през булото.
Винаги търси мъдростта. Не позволявай на тялото ти да те предаде. Не напускай пътя на вълната от Светлина. Избягвай затъмнения път. Знай, че мъдростта е трайна, съществуваща откакто Единната Душа започна да създава хармония от хаоса според Закона, който съществува по Пътя.
Слушай, човеко, урока на мъдростта. Чуй гласа, който говори за отминалото време. Да, ще ти кажа забравени познания, ще ти кажа мъдростта, скрита в отминалото време, изгубена в мъглата на мрака около мен.
Знай, човеко, ти си върховното на всички неща. Само познанието за това е забравено, изгубено, когато човекът бе хвърлен в робство, вързан и окован от веригите на мрака.
Много, много отдавна, аз захвърлих тялото си. Скитах се свободно в необятния етер, обикалях в кръг ъглите, които държат човека в робство. Знай, човеко, ти си само дух. Тялото е нищо. Душата е Всичко. Не позволявай на тялото ти да те окове. Отхвърли мрака и пътувай в Светлина. Отхвърли тялото си, о, човеко, и бъди свободен, бъди Светлина, Едно със Светлината.
Когато се освободиш от оковите на мрака и тръгнеш да пътуваш из пространството като Слънце на Светлината, трябва да знаеш, че пространството не е безгранично, а наистина ограничено от ъгли и извивки. Знай, о, човеко, че всичко, което съществува, е само изражение на по-големи неща, които още не са дошли. Материята е течна и тече като река, постоянно се променя от едно нещо в друго.
През всички векове познанието е съществувало; никога не е променяно, макар заровено в мрак; никога не е било губено, макар забравено от човека.
Знай, че през пространството, което обитаваш, има други също толкова големи колкото твоето собствено, вплетени в сърцето на твоята материя, но въпреки това отделни пространства.
Някога във време отдавна забравено аз, Тот, отворих вратата, проникнах в другите пространства и научих за скритите тайни. Дълбоко в същността на материята са скрити много мистерии.
Девет са сплетените измерения и Девет циклите на пространството. Девет са разсейките на съзнанието и Девет са световете между световете. Да, Деветима са Властелините и циклите, които идват отгоре и отдолу.
Пространството е пълно със скрити такива, защото пространството е разделено от времето. Търси ключа за времепространството и ще отключиш вратата. Знай, че из времепространството съзнанието със сигурност съществува. Макар да е скрито от нашите познания, то въпреки това съществува вечно.
Ключовете за световете в теб се намират само в теб. Защото човекът е входът към мистерията и ключ, който Един в Едно е.
Търси в кръга. Използвай думата, която ще ти дам. Отвори входа вътре в теб и със сигурност ще живееш. Човеко, ти мислиш, че си живял, но знай, че това живот е в смъртта. Защото когато в плен си на своето тяло, за теб живот няма. Само Душата е свободна в пространството и има живот, който действително е живот. Всичко друго е само плен, окови, от които трябва да бъдеш свободен.
Не мисли, че човекът е роден от земята, макар че може да е дошъл от нея. Човекът е роден в светлина дух. Но без да го знае, той никога не може да бъде свободен. Мракът оковава душата. Само онзи, който търси, може да се надява някога да бъде свободен.
Около теб падат сенки. Мрак изпълва всички пространства. Продължавай да светиш, о, Светлина на човека-душа. Изпълни мрака на пространството. Ти си Слънцето на Великата Светлина. Помни и ще бъдеш свободен. Не стой в сенките. Изскочи от мрака на нощта. Светлина нека Душата ти бъде, о, от Слънцето роден, изпълнена със славата на Светлината, свободна от робството на мрака, Душа, Едно със Светлината.
Ти си ключът към цялата мъдрост. В тебе са цялото време и пространство. Не живей в робството на мрака. Освободи своята светлинна форма от мрака.
Велика светлина, която изпълва целия Космос, потечи към човека.
Направи от тялото му факла, която никога да не угасва сред хората.
Далеч в миналото търсих познания, неизвестни на човека. Далеч в пространството се върнах, където започна времето. Винаги търсех нови познания, за да ги добавя към мъдростта, която зная. Но открих единствено, че бъдещето държи ключа към мъдростта, която търсех.
Отпътувах надолу към Залите на Аменти да търся по-голямо познание. Попитах Властелините на Циклите за пътя към мъдростта, която търсех. Зададох на Властелините въпроса:
— Къде е изворът на Цялото?
Мощен бе гласът на Властелина на Деветия:
— Освободи душата си от твоето тяло и ела с мен при Светлината.
Излязох аз от тялото си, останах пламък в нощта. Стоях пред Властелините, окъпан в огъня на Живота. Тогава бях сграбчен от сила, надхвърляща човешките представите. Хвърлен бях в Бездната през непознати на човека пространства.
Видях формирането на реда от хаоса и ъглите на нощта. Видях Светлината да извира от Реда и чух гласа наСветлината. Видях пламъка на Бездната, отхвърляща Реда и Светлината. Видях Реда да изскача от хаоса. Видях как Светлината дава живот. След това чух гласа:
— Чуй и разбери. Пламъкът е изворът на всички неща, той съдържа потенциала на всички неща. Редът, който изпрати Светлината, е Словото и от Словото произлезе животът и съществуването на всичко. — И отново заговори гласът: — Животът в теб е Словото. Намери живота в себе си и ще имаш сили да използваш Словото.
Дълго гледах Светлината-пламък, изливаща се от същността на Огъня, осъзнавайки, че животът не е нищо друго освен Ред и че човекът е едно с огъня.
Върнах се в тялото си. Застанах отново пред Деветия, слушах гласовете на Циклите, с мощни вибрации говореха те:
— Знай, Тот, че животът не е нищо друго освен Словото на Огъня. Силата на Живота, която търсиш пред себе си, не е нищо друго освен Словото в Света като огън. Търси пътя към Словото и силите със сигурност ще бъдат твои.
Тогава попитах Деветия:
— О, Господарю, покажи ми пътя. Дай ми пътя към мъдростта. Покажи ми пътя към Словото.
Отвърна ми Властелинът на Деветия:
— Чрез реда ти ще намериш пътя. Не видя ли, че Словото дойде от хаоса? Не видя ли, че Светлината дойде от Огъня? Внимавай за безпорядъка в живот си. Уравновеси и подреди живота си. Обуздай целия хаос от чувства и ще имаш ред в живота. Редът, роден от хаоса, ще ти донесе Словото на Извора, ще ти даде силата на Циклите и ще направи от Душата ти сила през вековете, усъвършенствано Слънце от Извора.
Слушах гласа и дълбоко останаха думите в сърцето ми. Защото вечно търсех аз ред, който може да привлече словото. Знай, че който го придобие, трябва да бъде вечно в Реда. Защото използването на Словото чрез безпорядък не е възможно и никога не може да бъде.
Вземи тези думи, човеко. Нека бъдат част от твоя живот. Търси да победиш безпорядъка и ще бъдеш едно със Словото.
Не спирай да търсиш светлината по пътя на живота. Стреми се към Слънцето. Бъди единствено Светлина. Задръж твоята мисъл в единството на Светлината с тялото човешко. Знай, че всичко е Ред от Хаоса, роден в Светлина

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

петък, 9 декември 2011 г.

Осми Изумруден скрижал

Ключът към мистериите

На теб, човеко, дадох моите познания. На теб дадох Светлина. Слушай сега и приеми моята мъдрост, донесена от сферите на пространството отгоре и отдолу.
Не съм като човек, защото станах свободен от измерения и сфери. Във всяка приемам ново тяло. Във всяка променям формата си. Зная сега, че безформието е всичко, което има форма.
Велика е мъдростта на Седмината. Могъщи са те от отвъд. Разкриват се те чрез своята власт, в сила отвъдна.
Ето ти тези мъдри думи. Приеми ги и направи ги свои. Открий в тях безформието. Намери ключа към отвъдното. Мистерията не е нещо друго освен скрито познание. Открий го и тя ще се разбуди. Намери дълбоко заровената мъдрост и бъди господар на мрака и Светлината.
Дълбоки са мистериите около теб, скрити са тайните на Древното. Търси чрез Ключовете на моята мъдрост. Със сигурност ще намериш пътя. Вратата към силата е тайна, но който я достигне, ще получи. Гледай към Светлината! О, братко мой, отвори и ще получиш. Продължа вай напред през долината на мрака. Преодолей обитателя на нощта. Дръж винаги очите си в Сферата на Светлина та и ще бъдеш Едно със Светлината.
Слушай, човеко, моя глас, който ти открива пътеки те до Светлината, който ти сочи пътя до мястото, кога то ще бъдеш Едно със Светлината. Търси мистериите на земното сърце. Научи законите, които държат звездите в равновесие чрез силата на първичната мъгла. Търси пламъка на земния живот. Изкъпи се в ослепителния блясък на този пламък. Следвай триъгълния път, докато и ти също не станеш пламък. Говори с думи без глас на онези, които обитават отдолу. Влез в осветения в синьо Храм и се изкъпи в огъня на целия живот.
Знай, човеко, ти си сложен, същество от земя и от огън. Позволи на пламъка ти да блесне ярко. Бъди само огън.
Мъдростта е скрита в мрак. Когато бъде осветена от пламъка на Душата, намери мъдростта и бъди Роден от Светлина, Слънце на Светлината без форма. Винаги търси повече мъдрост. Намери я в сърцето на пламъка. Знай, че само чрез усилия Светлината може да се излее в ума. Сега говорих от моята мъдрост. Послушай гласа ми и се подчини. Разкъсай булата на мрака. Хвърли Светлина върху пътя.
Говоря аз от древна Атлантида, говоря за дните на Царството на сенките, говоря за идването на децата на сенките. С мъдростта си земните хора от великите дълбини ги извикаха, за да придобият сила голяма. Далеч в миналото, преди Атлантида да е съществувала, там имаше хора, които дълбаеха в мрака, използваха черна магия, викаха създания от великите дълбини под нас. Появиха се те в този цикъл. Безформени бяха те и от друга вибрация, съществуваха невидими за децата на земните хора. Единствено чрез кръв можеха форма те да добият. Единствено чрез човека можеха да живеят в света.
В минали векове те бяха победени от Властелините, изтласкани надолу до мястото, откъдето дойдоха. Но някои останаха, скрити в пространства и сфери, непознати на човека. Живееха те в Атлантида като сенки, но от време на време сред хората се явяваха. Да, когато някой им предложеше кръв, те се появяваха, за да живеят сред хората.
В човешка форма се движеха сред нас, но заради хората само на тях бяха прилични. Когато магията биваше вдигната, се откриваха змийските им глави, но хора бяха сред хората. Промъкваха се в управите, приемайки форми, присъщи на хората. Убиваха чрез изкуството си главите на царствата, приемаха тяхната форма и управляваха хората. Можеха да бъдат открити само чрез магия. Само чрез звук лицата им можеха да бъдат видени. От царството на сенките се стремяха да унищожат човека и да управляват вместо него.
Но трябва да знаеш, че Властелините бяха могъщи в магията, способни да вдигнат булото от лицето на змията, способни да я отпратят обратно на мястото й. Дойдоха те при човека и го научиха на Словото, което само човек може да произнесе. След това бързо вдигнаха Булото от змията и го изхвърлиха от мястото му сред хората.
Въпреки това внимавай, змията все още живее на място, което от време на време към света се отваря. Невидими те се движат сред вас по места, където обредите били са изречени. Отново във времето те ще приемат външния вид на човека. Могат да бъдат призовани от учител, който различава бялото от черното, но само белият учител може да ги контролира и върже, докато са от плът. Не търси царството на сенките, защото зло ще се появи със сигурност. Защото само учителят на светлината ще победи сянката на страха.
Знай, братко мой, че страхът е пречка голяма. Бъди господар на всичко в светлина, ще изчезне сянката скоро. Чуй ти и приеми мъдростта ми, гласът на Светлината е ясен. Не търси долината на сенките и сама Светлината ще се яви.
Слушай, о, човеко, дълбините на моята мъдрост. Давам ти скрити за човека познания. Далеч съм бил по време на моето пътуване през времепространството, дори до края на пространството на този цикъл. Намерих аз там голямата преграда, задържаща човека да не напусне този цикъл. Да, съзрях Хрътките на преградата, легнали да чакат онзи, който ще мине покрай тях. В това пространство, където времето не съществува, едва доловимо усетих пазителите на циклите. Те се движат само под ъгли. Не са способни те на извивки.
Странни и ужасни са Хрътките на преградата. Те следват съзнанието до границите на пространството. Не мислете да избягате, като влезете в тяло, защото бързо следват те Душата ъгъл след ъгъл. Само кръгът ще ви даде безопасност, защита от лапите на Обитателите на ъглите.
Някога в едно отминало време аз се приближих до голямата Преграда и видях на бреговете, където времето не съществува, безформените форми на Хрътките на преградата. Да, криеха се те в мъглата отвъд времето, но аз ги открих; а те отдалеч ме подушиха и нададоха силен камбанен вой, който можеше да бъде чут от цикъл на цикъл, носен през пространството към душата.
Побягнах тогава бързо пред тях, обратно от немислимия край на времето. Но оттогава завинаги те ме преследват, в странни ъгли движат се те, на човек неизвестни. Да, на сивия бряг на края на времепространството намерих аз Хрътките на преградата, разбеснели се по Душата, която опитва в отвъдното да проникне. Побягнах аз в кръгове в тялото си обратно. Побягнах, но бързо те следваха ме. Да, следваха ме поглъщачите, търсейки начин през ъгли да погълнат душата ми.
Знай, човеко, че Душата, която се осмели да предизвика Преградата, може да бъде задържана в робство от Хрътките от отвъд времето, от съзнание лишена, докато цикълът не завърши напълно.
Влязох аз в тялото си. Създадох кръговете, които ъгли не знаят, създадох формата, която беше формирана от моята форма. Направих тялото си на кръг и изгубих преследвачите в кръговете на времето. Но дори сега, когато съм свободен от тялото си, трябва да съм винаги внимателен и да не се движа през ъглите, защото иначе Душата ми може никога да не бъде свободна.
Знай, че Хрътките на преградата се движат само под ъгли и никога по извивките на пространството. Само чрез движение по извивките можеш да им избягаш, защото в ъглите ще те преследват. О, човеко, вслушай се в предупреждението ми: не се опитвай да разбиеш вратата към отвъдното. Малцина са онези, които са успели в преминаването на Преградата към по-великата Светлина, която сияе отвъд. Защото трябва да знаеш, че дори обитателите търсят такива души, за да ги задържат в робство.
Слушай, човеко, и вземи под внимание предупреждението ми: не се опитвай да минеш покрай пазачите на пътя. Но опитай се да добиеш твоя собствена Светлина и да се приготвиш да минеш по пътя. Светлината е твоят окончателен край, о, братко мой. Винаги търси и намирай Светлината по пътя си.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

сряда, 7 декември 2011 г.

Седми изумруден скрижал

Седмината властелини


Вслушай се, човеко, и чуй моя глас. Отвори твоето времепространство и пий моята мъдрост. Тъмен е пътят на живота, по който пътуваш. Много са капаните, които лежат пред теб. Винаги търси да придобиеш по-голяма мъдрост. Добий я и тя ще бъде светлина по твоя път.
Отвори душата си, човеко, за Космическото и му позволи да проникне вътре като едно с душата ти. Светлината е вечна, а мракът мимолетен. Вечно търси, човеко, Светлината. Знай, че винаги, когато Светлината изпълни твоя мрак, за теб той скоро ще изчезне.
Отвори душата си за Братята на Светлината. Позволи им да влязат и да те изпълнят със Светлина. Вдигни очите си към Светлината на Космоса. Винаги дръж лицето си насочено към целта. Единствено чрез добиването на светлината на цялата мъдрост ще бъдеш едно с Безкрайната цел. Винаги се стреми към вечното Единство. Винаги търси Светлината на целта.
Светлината е безгранична и Светлината е с граници, отделена само от мрака в човека. Стреми се да разкъсаш Булото на Мрака. Събери Светлината в Едно.
Чуй, о, човеко, вслушай се в гласа ми, който пее песента на Светлината и Живота. В целия космос светлината е преобладаваща, тя обгръща Цялото със знамена от пламъци. Винаги търси в булото на Мрака и там някъде със сигурност ще намериш Светлина. Скрита и заровена, изгубена за човешкото познание, дълбоко в ограниченото съществува Безкраят. Изгубен, но съществуващ, протичащ през всички неща, живеещ в Цялото е безкрайният Ум. В целия космос има само Една мъдрост. Макар да изглежда разделена, тя е Една в Едно. Всичко, което съществува, произлиза от Светлината, и Светлината произлиза от Цялото.
Всичко създадено се основава на Ред: Закон управлява космоса, където царува Безкраят. От равновесието произлязоха великите цикли, движещи се в хармония към края на Вечното.
Знай, о, човеко, че далеч във времепространство самата Вечност ще премине през промяна. Тук чуй гласа на Мъдростта: знай, че винаги Цялото е от Цялото. Знай, че през времето можеш да търсиш мъдрост и да намираш все повече светлина по пътя. Да, трябва да откриеш, че ако някога се отдръпнеш, твоята цел ще ти се изплъзва от ден на ден.
Много отдавна в Залите на Аменти аз, Тот, стоях пред Властелините на циклите. Могъщи бяха те в тяхната сила; могъщи в мъдростта разбулена.
Воден от Обитателя, тогава аз ги видях за пръв път. Но след това бях свободен от присъствието им, свободен да се присъединя към тях когато поискам. Често се спусках надолу по тъмния път в Залата, където Светлината вечно блести.
Научих аз от Владетелите на циклите мъдрост, донесена от циклите над нас, познание от Безкрайността на Цялото. Много са въпросите, които зададох на Владетелите на циклите, и голяма беше мъдростта, с която ме дариха. Сега на теб давам тази мъдрост, добита от пламъка на огъня на Безкрая.
Дълбоко в тъмните Зали седят Седмината, единици съзнание от циклите горе. Разкриват се Те в този цикъл като водачи на човека към познанието на Цялото. Седмина са те и могъщи по сила, докато предават тези думи чрез мен на човека. Отново и отново стоях пред тях, слушайки думите, които идваха без звук. Веднъж те ми казаха:
— Човеко, ще добиеш ли мъдрост? Търси я в сърцето на пламъка. Ще добиеш ли познание за сила? Търси го в сърцето на пламъка. Ще бъдеш ли едно със сърцето на пламъка? Потърси тогава в твоя собствен скрит пламък.
Много пъти Те ми говориха, учейки ме на мъдрост не от този свят; показвайки ми все нови пътища към светлината; учейки ме на мъдрост, донесена отгоре, давайки ми знания за действие, познание на Закона, реда на Цялото.
Веднъж Седмината казаха:
— Отдалече отвъд времето идваме Ние, човеко. Пътувахме от отвъд времепространството, да, от мястото на края на Безкрая. Когато ти и всичките ти братя бяхте безформени, ние бяхме формирани от порядъка на Цялото. Не сме като хората Ние, макар веднъж и ние да бяхме човеци. Бяхме формирани Ние от Великата празнота в порядък и според Закона. Защото трябва да знаеш, че което е с форма, в действителност е безформено, форма има само в твоите очи.
И отново Седмината заговориха:
— Дете на Светлината, си ти о, Тот, свободен да пътуваш по светлия път нагоре, докато най-накрая всички не станат Едно. Бяхме формирани според нашия ред: Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем - Девет. Знай, че това са номерата на циклите, от които се спуснахме при човека. Всеки има тук да изпълни задължение; всеки има тук сила да овладява. Въпреки това Ние сме Едно с Душата на нашия цикъл. Въпреки това Ние също търсим цел. Много отвъд представата на човека Безкраят се разпростира в едно по-голямо Цяло. Там във време, което не е време, ние ВСИЧКИ ще станем ЕДНО с нещо по-голямо от ЦЯЛОТО. Времето и пространството се движат на цикли. Познай техния закон и ти също ще бъдеш свободен. Да, ще бъдеш свободен ти, за да минеш през циклите, покрай стражите, които стоят до вратата.
Тогава заговори ми Този от Деветия цикъл: — Съществувах вечност след вечност, без да познавам живот и без смърт да вкуся. Защото трябва да знаеш, човеко, че далеч в бъдещето животът и смъртта ще бъдат едно с Цялото. Всяко толкова съвършено уравновесява другото, че нито едно от тях не съществува в Единството на Цялото. В хората от този цикъл силата на живота е необуздана, но животът в своя растеж става едно с Цялото. Тук аз се разкривам в този твой цикъл, но въпреки това съм там в твоето бъдещо време. Но за мен времето не съществува, защото в моя свят такова не съществува, защото Ние сме безформени. Живот Ние нямаме, но въпреки това притежаваме съществувание по-пълно, по-голямо и свободно от твоето.
Човекът е пламък, вързан за планина, но Ние в нашия цикъл винаги ще бъдем свободни. Знай, о, човеко, че когато си напреднал в циклите, които продължават нагоре, самият живот ще премине в мрака и само същността на Душата ще остане.
След това с мен говори Властелинът на Осмия цикъл: — Всичко, което ти знаеш, е част от малкото. Досега още не си докоснал Великото. Отдалеч в пространството, където Светлината властва над всичко, дойдох аз в Светлината. Имах също така форма, но не като твоята.
Безформената ми форма беше формирана в тяло от Светлина. Не познавам Живота и не познавам Смъртта, но въпреки това съм господар на всичко, което съществува. Потърси да намериш пътя през преградите. Върви по пътя, който води в Светлината. Заговори отново с мен Деветия: — Потърси да намериш пътя към отвъдното. Не е възможно да израснеш до съзнание по-висше. Защото, когато Две са станали Едно и Едното е станало Цялото, знай, че преградата се е вдигнала и пътят пред теб е свободен. Израсни ти от формата до безформието. Свободен можеш да бъдеш от пътя.
Така през вековете аз слушах, учейки пътя до Цялото, Сега вдигам мисълта си към Цялото. Слушай и чуй, когато отправи зов: „О, Светлина, проникваща във всичко, Едно с Цялото и Всичко в Едно, потечи до мен през кана ла. Влез, за да бъда свободен. Направи ме Едно с Душата на Цялото, сияеща от тъмнината на нощта. Направи ме свободен от цялото времепространство, свободен от Булото на нощта. Аз, дете на Светлината, заповядвам: „да бъда свободен от мрака."
Безформен съм аз за Душата-Светлина, безформен, но сияещ от Светлина. Зная аз, че робството на мрака трябва да се строши и да рухне пред светлината.

Сега дарявам ти тази мъдрост. Свободен можеш да бъдеш, човеко, живей в светлина и блясък. Не извръщай лицето си от Светлината. Твоята душа обитава сфери на сияние. Ти си дете на Светлината.
Насочи мислите си навътре, а не навън. Намери Душата-Светлина в себе си. Знай, че ти си Господарят. Всичко друго е донесено отвътре. Израсни до сферите на бля тъка. Придържай мислите си към Светлината. Знай, че си едно с Космоса, пламък и дете на Светлината.
Сега отправям към теб предупреждение: не позволявай на мисълта си да се отклони. Знай, че светлината със сигурност тече през твоето тяло. Не се обръщай към Тъмното сияние, което идва от Братята на мрака. Дръж очите си винаги вдигнати нагоре, душата си в съзвучие със Светлината.
Вземи тази мъдрост и се вслушай в нея. Послушай гласа ми и се подчини. Следвай пътя до светлината и ще бъдеш Едно с него.

уз "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

понеделник, 5 декември 2011 г.

Градината на Рьоанджи

“Градината с камъните”, “Философската градина”, “Градината на Рьоанджи”... 
Десетки имена има главната забележителност на японския град Киото и може би най-голямата му ценност. И по десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах Соами в петнайсетте необработени и различни по големина черни камъка, пръснати по белия пясък. Дзен-градините са “направени” от камъни и пясък. В градината са разположени петнайсет камъка. А в действителност се виждат само четиринадесет. Петнадесетият не се вижда. Скриват го съседните. Прави се крачка по дървената галерия около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринайсет камъка. Петнадесетият – същият, който досега е оставал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг. Следваща крачка – същият гениално планиран хаос се осъществява отново – оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора. Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината – те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринайсет камъка.
Може би Соами е искал да каже, че работата не е в камъните, а в хората, които идват в градината? Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин, всеки – по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: “Аз виждам света правилно, а останалите – не.” Може би ключът към заложената в “Градината с камъните” идея е конституцията, съставена, както твърдят японските хроники, от принц Сьотоку още през VII век, която и до ден днешен поразява с дълбочината си? “Всеки човек има сърце. А всяко сърце има свои наклонности. Той смята това за добро, а аз – за лошо. Аз смятам това за добро, а той – за лошо. Но съвсем не е задължително аз да съм аз да съм мъдрец, а той – глупак. И двамата сме обикновени хора.”

А когато нещо, което прочетете или чуете ви  се стори спорно, спомнете си за “Градината с камъните”, където всеки вижда своите четиринайсет камъка.


събота, 3 декември 2011 г.

Шести изумруден скрижал


Слушай, човеко, мъдростта на магията. Чуй знанието за забравените сили. Много, много отдавна, в дните на първия човек, война започна между мрака и светлината. Хората, както и сега, изпълнени бяха и с мрак, и със светлина, и докато над едни мракът властваше, в душите на други сияеше светлина.
Да, стара е тази война, вечният сблъсък между светлината и мрака. Свирепо те борят се през вековете, странни сили използват, скрити за човека.
Адепти, с чернилка изпълнени, срещу светлината отново и отново се хвърляха, но светлите винаги побеждаваха нощния мрак. В който и век или място да отидете, със сигурност ще узнаете за битката с нощта. Преди много векове Слънцата на утрото слязоха и видяха, че светът с мрак е изпълнен. В това минало време войната започна, незапомнено древната битка между мрака и Светлината.
Мнозина в това време тъй изпълнени с мрак бяха, че в тях светлината едва мъждукаше в нощта.
Властелините на мрака стремяха се всичко с техния мрак да изпълнят, търсеха нови и нови в тяхната нощ да притеглят. Яростно противостояха им лъчистите учители, яростно се бореха срещу нощния мрак. Тъмните оковите стягаха, с вериги привързваха човека към нощния мрак. Използваха винаги черна магия, на човека я даваха от силата на мрака; магията с мрак замърсяваше душата човешка.
Насила през вековете привързваха хората Братята на мрака, антагонисти на човешките деца. Вървяха те винаги тайно и скрито, видими, но неоткриваеми за човешките деца. Все тъй вървят и работят те в мрак, скрити от светлината в нощния мрак. Тихо и тайно използват те техните сили, поробват и връзват душите човешки.
Невидими идват и вървят те невидими. Човекът в своето невежество ги вика отдолу.
Мрак е пътят, по който пътуват Тъмните братя, по-тъмни от нощна тъма, около Земята пътуват и влизат в човешките сънища. Сила те имат от мрака около тях други обитатели да извикат отвъд тяхната сфера, мрачни и за човека невидими. В човешкия ум властват Тъмните братя. Около него спускат те булото на тяхната нощ. Докато живи са, душата живее завързана, окована във веригите на Булото на нощта. Могъщи са те в забраненото познание, забранено, понеже с нощта то е едно.

Слушай, човеко, и чуй предупреждението мое: Свободен бъди от оковите на нощта. Не предавай душата си на Братята на мрака. Дръж лицето си винаги към Светлината. Не знаеш ли, човеко, че твоята скръб идва само от Булото на нощта? Да, човеко, вземи под внимание предупреждението ми: винаги се стреми нагоре, обърни душата си към Светлината. Защото те знаят много добре, че онези, които са стигнали близо до Слънцето по своята пътека към Светлината, имат голяма и още по-голяма сила да връзват с тъмнина децата на Светлината.
Слушай, о, човеко, онзи, който идва при теб. Но премери словата му - дали са от Светлина. Защото има мнозина, които крачат в черен блясък и още не са на Светлината деца. Лесно е да вървиш по техния път, лесно е да следваш пътя, по който водят. Но, о, човеко, вслушай се в моето предупреждение: Светлината идва само при онзи, който полага усилия. Труден е пътят, който води до мъдростта, труден е пътят, който води до Светлината. Мнозина ще открият камъни по своя път; и планини, които трябва да изкачат към Светлината. Въпреки това, знай, о, човеко, за онези, които ги преодолеят, свободен ще бъде пътят на Светлината. Но никога не следвай Черните братя. Винаги бъди на Светлината дете. Защото знаеш ли какво, о, човеко, накрая Светлината трябва да победи мрака и нощта да бъде прогонена от Светлината. Чуй, човеко, и запомни моята мъдрост: равна на Мрака е Светлината.
Когато мракът бъде прогонен и всички була са свалени, от мрака Светлина ще проблесне.
Така както сред хората съществуват Черните братя, така съществуват и Братята на Светлината.
Противници са те на Братята на Мрака, опитват се да освободят хората от нощта. Сили имат те могъщи и големи, познават Закона, на който се подчиняват планетите. Винаги работят в ред и хармония, освобождават човешката душа от робството на тъмнината. Те също се движат тайно и скрито. Не са познати на децата на хората. Но трябва да знаеш, че те винаги крачат с теб, показват Пътя на децата човешки. Винаги борят се те срещу Братята на Мрака, побеждават и побеждават безкрай. Защото накрая винаги светлината трябва да бъде господар, да прогони нощния мрак.

Да, човеко, знай това: винаги до теб крачат Децата на Светлината.
Господари са те на мощта на Слънцето, никога невиждани, но въпреки това пазители на хората. Техният път отворен е за всички, отворен за онзи, който иска да върви в Светлината. Свободни са те от черната Аменти, свободни от Залите, над тях неограничено господства Животът. Слънца са те и Господари на утринта, деца на Светлината, за да сияят сред хората. Подобни са на хората, но въпреки това са различни. В миналото те никога не са били разделени. Винаги са били Едно във вечно Единство, през цялото пространство от началото на времето. Те се издигнаха в Единство с единното Цяло, нагоре от първата вселена, формирани и безформени.
Дали са на хората тайни, които ще ги пазят и защитават от всякакви вреди. Онзи, който тръгне по пътя на учителите, трябва да бъде свободен от робството на нощта. Трябва да победи безформеното и безличното, трябва да победи призрака на страха. С познания трябва да придобие всички тайни, да измине пътя, който води през мрака, но винаги да пази пред себе си светлината на своята цел. Големи пречки ще среща по пътя, въпреки това ще продължава упорито към Светлината на Слънцето.
Чуй, о, човеко, Слънцето е символът на Светлината, която сияе в края на пътя. Сега на теб давам тайните: как да посрещнеш тъмната сила, да посрещнеш и победиш страха от нощта. Единствено чрез познание ти можеш да победиш, единствено чрез познание можеш да имаш Светлина.
Сега ти давам знанията, известни на Учителите; знанието, което побеждава всички тъмни страхове. Използвай мъдростта, която ти давам. Бъди господар на Братята на Мрака.
Когато при теб дойде чувство, което те притегля по-близо до черната порта, провери сърцето си и разбери дали чувството, което изпитваш, е дошло отвътре. Ако откриеш мрака в твоите собствени мисли, прогони ги от мястото в съзнанието си. Изпрати през тялото си вълна от вибрации, първо неравномерни, а после равномерни, повтаряй ги често, докато не се освободиш. Пусни силата на вълните в твоя мозъчен център. Насочвай я на вълни от главата си към краката.
Но ако откриеш, че сърцето ти не е потъмняло, бъди сигурен, че към теб е насочена сила. Само чрез познания можеш да я преодолееш. Само чрез мъдрост можеш да се надяваш да бъдеш свободен. Познанието носи мъдрост, а мъдростта е сила. Придобий я и ще имаш власт над всичко.
Първо потърси място, свързано с мрака. Направи кръг около себе си. Застани изправен в средата му. Използвай тази формула и ще бъдеш свободен. Издигни ръцете си към тъмния космос над теб. Затвори очи и вдишай Светлината. Призови Духа на Светлината чрез Времепространството със следните думи и ще бъдеш свободен: Изпълни тялото ми с Духа на Светлината. Ела от Цветето, което сияе в мрака. Ела от Залите, където управляват Седмината Властелини. Ще ти изброя аз по име Седмината: Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем - Девет. По име ги зова да ми помогнат, да ме освободят и да ме спасят от нощния мрак: Унтанас, Куертас, Чиетал и Гояна, Хуертал, Семвета - Ардал. В тяхно име те умолявам, освободи ме от мрака и ме изпълни със Светлина.
Знай, о, човеко, че когато си направил това, ще бъдеш свободен от оковите, които те държат, ще отхвърлиш робството на Братята на Нощта. Не виждаш ли, че имената имат силата да освобождават чрез вибрации оковите, които връзват? Използвай ги при нужда, за да освободиш твоя брат, така че и той да може да се отдели от нощта.
Ти, човеко, си помощник на своя брат. Не го оставяй да лежи в робството на нощта.
Сега на теб ще дам моята магия. Вземи я и поеми пътя към Светлината.
Светлина за теб, живот за теб, Слънце можеш да бъдеш на цикъла по-горе.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Пети Изумруден скрижал:

Обитателят на Унал 

Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта. 
Могъщ бе по власт над родените на Земята господарят на Унал, Господар на Земята по времето на Атлантида, цар на народите, властелин на мъдростта, Светлина през Сунтал, Страж на Пътя, обитаващ своя Храм, Светлина на Земята по времето на Атлантида. 
Той, господарят, е от цикъл над нас, живее в тяло като човек, но не като родените на Земята е Той. 
Знай, о, човеко, че господарят Хорлет никога не е бил едно от човешките деца. Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички. 
Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са Едно със Светлината. 
Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората. 
От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които Той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като времепространството, и дълбоко в сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма. 
После изгради Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му. 
Безформен бе Той в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той от децата човешки. 
Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той тримата от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и носеха съветите му на царете на децата човешки. 
Създаде Той други и даде им мъдрост; учители станаха те на децата човешки. Остави ги на остров Ундал, за да бъдат учители по Светлина за човеците. 
Всеки от тези, които бяха така избрани, трябваше да бъде обучаван по пет и десет години. Само така можеше да разбира как да бъде Светлина за децата човешки. Така се създаде Храмът, обиталище за Учителя човешки. Аз, Тот, винаги съм търсил мъдростта, търсил съм в мрака и в светлината. Отдавна в младостта си пътувах по пътя и търсех да добия ново познание. След много усилия един от тримата донесе ми Светлината. Донесе ми заповедите на Обитателя, повика ме от мрака в Светлината. Изправи ме той пред Обитателя, дълбоко в Храма пред големия Огън. 
Там на великия трон съзрях аз Обитателя, облян в Светлина и огън припламващ. Коленичих пред великата мъдрост и почувствах Светлината да протича през мен на вълни. После чух гласа на Обитателя: 
— О, мрак, в светлина превърни се. Дълго търси пътя към светлината. Всяка душа на Земята, която разхлаби оковите си, ще бъде скоро свободна от робството на нощта. Издигна се от мрака ти, приближи се по-близо до Светлината на своята цел. Тук ще обитаваш като едно от децата ми, страж на ръкописи, събрани от мъдростта, инструменти на Светлината от отвъдното. Бъди готов да направиш нужното, пазителю на мъдростта, въпреки вековете на мрака, които ще се спуснат бързо върху децата човешки. Живей тук и пий от цялата мъдрост. Пред теб ще се разкрият тайните и мистериите. 
Тогава отвърнах аз на Господаря на Циклите: 
— О, Светлина, която се спусна над хората, дай ми твоята мъдрост, та да бъда на човека учител. Дай ми от твоята Светлина, за да бъда свободен. 
Господарят заговори отново: 
— Век след век ще живееш в твоята мъдрост. Да, и когато над Атлантида ще минават океански вълни, ще бъдеш изпълнен със Светлината, макар скрита в мрак, готов да дойдеш, когато някой те повика. Върви сега и придобий по-голяма мъдрост. Порасни чрез Светлината до безкрая на Цялото. 
Дълго живях в Храма на Обитателя, докато накрая не станах Едно със Светлината. 
После поех по пътя към звездните сфери, поех по пътя към Светлината. Дълбоко в сърцето на Земята следвах пътя, научих тайните както долу, така и горе; научих пътя към Залите на Аменти; научих Закона, който уравновесява света. До скритите помещения на Земята проникнах аз чрез мъдростта си, дълбоко през земната кора по пътя, скрит векове от децата на човеците. Пред мен се разкри още мъдрост, докато не стигнах до ново познание: открих, че всичко е част от едно Цяло, голямо и въпреки това още по-голямо от всичко, което познаваме. Търсих сърцето на Безкрая през вековете. Дълбоки и още по-дълбоки тайни открих. 
Сега, когато гледам назад през вековете, знам, че мъдростта е безгранична, дори расте през вековете, Едно е с Безкрая и по-голяма от всичко. 
В древна Атлантида имаше светлина. Да, мрак също, скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяваха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу. 
Онзи, който се спуска надолу, трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища. 
Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрез което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магията си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от своето Агванти. Повика тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света. 
Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни. 
Разби врата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат учители, Светлина по пътеката на родените по-късно, Светлина за по-малките деца на човеците. 
След това повика мен, Тот, при себе си, и даде ми заповеди какво да направя, казвайки: 
— Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита, но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Децата на Кхем. 
После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия. 
След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. 
Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти. 
После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем. 
Дълбоко под скалите зарових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с форма на лъв и при все това приличащ на човек. Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда. 
Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи. 
Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е Ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу. 
Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път. Следвай пътя, разкрий моите тайни. 

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"