За толтеките, Теотихуакан и расите

ТЕОТИХУАКАН,

МЯСТОТО, КЪДЕТО ХОРАТА

СТАВАТ БОГОВЕ

Теотихуакан - мястото, където хората стават богове е свещен център на толтекската култура и се намира на трийсет мили северозападно от град Мексико. В продълже­ние на векове толтеките пазели и предавали от уста на уста тайно знание за изцеление и духовна трансформация и ус­пели да го съхранят в първоначалния му вид векове наред.

Кои са били толтеките? По думите на дон Мигел, те не са отделно племе, както майте. Самата дума означава при­шълци от различни племена, които са достигнали висока степен на духовно просветление. Точно те станали известни с името толтеки. Високото ниво на съзнание, което прите­жавали, им давало право да живеят в свещения град Теотихуакан.

Мигел споменава историята на Теотихуакан, фрагмен­ти от която открил по време на своите астрални пътешест­вия в различни епохи и култури от миналото. Историята за­почва по време на Третото Слънце, преди повече от двайсет хиляди години. Тогава на земята съществувала раса, която притежавала способността да поддържа в абсолютно равно­весие тялото, разума и духа. Имунната система на тези хора била толкова силна, че почти не познавали болестите. Ни­вото на тогавашната наука и техника доста превъзхождало нивото на нашата цивилизация.

Хората от тази раса - почти толкова многочислена, колкото сме днес - свободно общували помежду си, защото техният разум бил достъпен за голям обем информация. Чувството за вина и взаимно обвинение им били напълно непознати. В съзнанието на Третата раса живеела мечтата за един свят, който много прилича на земен рай. Споменът за това се е съхранил в човека до наши дни.

Хората - не само човешки същества - били надарени с могъщ разум. Съществуват и други, незрими същности, свързани тясно с човешкия род, които също обитават тялото на Земята. Те, както и хората, участват в нейния метаболизъм. Тези същности имат цял спектър от проявления - от много добри до много зли. Понякога се вселяват в тялото на отделен човек. В много традиции тези същества са добре познати. От незапомнени времена живеят рамо до рамо с хората и често споделят съдбата им. Някои народи ги нари­чат богове. Толтеките ги нарекли Съюзници.

Съюзниците нямат мозък, който е "фабрика" на емоциите, а без фината емоционална енергия Съюзни­ците не могат да живеят. Хората са много тясно свър­зани с тях, както домашните животни са свързани с хората. Ние, хората, приемаме слънчевата енергия посредством храната, която е била преработена от Други живи същества - растения или животни. Нашият мозък трансформира материалната енергия във фината енергия на емоциите. Емоционалната енергия снабдява с храна и нашия разум, и Съюзниците (или богове­те). С други думи, всички ние сме източник на храна за боговете.

Съюзниците подтикват хората да си нанасят физи­чески и душевни рани, за да изпитат страх, който им е нужен, за да се хранят. Още щом се родим, за наше нещастие, ние попадаме под контрола на тези "бого­ве", контрол, който те упражняват по време на сън. Целият ни живот е едно сънуване, рамкирано в мате­риални структури. Съновиденията ни дават усещане за реалност. Още с раждането си попадаме в един кош­марен сън, пълен с война и насилие. Това е нашето из­питание.

Какво ще се случи, ако всички заедно се пробудим от съня? Какво ще стане със Съюзниците, ако се събу­дим от кошмара и се озовем в свят, пълен с блаженст­во? На тях също ще им се наложи да се променят и да се хранят с любов, а не със страх.

Нашите души вече се уповават на любовта и вся­чески се съпротивляват на страха. За да разберете да­ли дадена мисъл идва от бог, осъзнайте дали пораж­да у вас страх Всяка мисъл, която поражда страх, не идва от бог, а най-вероятно е дело на Съюзниците. Ис­тинският бог е любов и няма нищо общо със страха.

За да се противопоставим на негативното влияние на Съюзниците, трябва да се научим да долавяме тях­ното присъствие. Всеки миг те се хранят с нашите емоции, затова бъдете внимателни в проявата на чувс­тва. Емоциите привличат близки по своята природа същности. Когато сме щастливи, привличаме към себе си повече щастие. А унинието може да привлече само униние.

Всеки народ има свой бог. Историята на човечест­вото е сбор от историите на тези богове. Някои народи имат Йехова, други - Аллах. Като личности те са тол­кова реални, колкото самите израилтяни или араби. Ако избухне война, тя не се води само между народи­те. В буквалния смисъл, това е и война на боговете. Дълго преди построяването на Теотихуакан, боговете се разтревожили, че хората могат да достигнат небеса­та. В епохата на Третото Слънце, Съюзниците започ­нали да подстрекават хората да излъчват все по-интензивно емоции, които им били нужни за храна. Водени от собствените си цели, те все повече подтик­вали хората да се противопоставят и всячески им пре­чели да се обединят.

В резултат на това пламнали раздори между раз­личните народи. Потвърждение за разрухата на све­товния мир откриваме в Библията в разказа за Вави­лонската кула.

В тези времена на земята съществували три големи центрове на човешка цивилизация - континентът Му, който днес познаваме като Индия и Китай (дон Мигел не е съгла­сен с мнението, че Му или Лемурия потънал във водите на Тихия океан), Земята на Маймуните или сегашна Северна Америка и Атлантида, островен континент, намиращ се между Европа и Америка. В продължение на много векове хората, които населявали тези земи, живеели в мир и пълна хармония.

Гибелното влияние на "боговете" накарало Му и Земя­та на Маймуните да се обединят против Атлантида и да я унищожат, потапяйки я в пламъците на грандиозна ядрена война. (И тук Мигел се разграничава от мнението на тези, които приемат за причина за гибелта на Атлантида злоупотреба с възможностите на генетиката и сблъсък на Земята с гигантска комета). Разказ за тази световна ядрена война може да се открие в свещените индийски книги - Ведите и Рамаяна.

Мигел твърди, че в планините на северна Индия са погребани много високи, внушителни хора, принадлежащи към Третата раса, които очакват своя откривател.

Народът, населяващ северната част на Атлантида, бил народ на строители на пирамиди. На нас ни е известен под имената Титани, Атланти или тъмнокожа раса. Ползвайки високо развита система от връзки, те построили Великите Пирамиди в Гиза. По думите на Мигел, Великата Пирамида е монумент в памет на Третата раса.

След гибелта на Атлантида дошли времена на упадък и разложение, когато хората не живеели по-добре от зверо­вете. Взирайки се към миналото от нашето време, ние поз­наваме само една линия на еволюция и считаме себе си за далечни потомци на човекоподобните. Мигел нарича наши­те първобитни предци Четвърта раса или деградирали потомци на отминала в небитието велика раса.

Хората от Четвъртата раса били хилави и примитивни, и техният век бил много кратък. Те живели не повече от двадесет и пет - тридесет години в толкова тежки условия, че не оставили почти никакви следи, макар и да се отлича­вали с висока плодовитост. Четвъртата раса населила отно­во опустялата след ядрената война земя.

Остатъци от Третата раса се задържали на разпръснати по целия свят изолирани острови до осмо поколение. Тези, които оцелели, съумели да съхранят не само довоенните научно-технически постижения, но и високото ниво на духов­но развитие. Те знаели, че високата радиация им е отпусна­ла малко време. Нямайки достатъчно сили, за да раждат многочислено потомство, те се опитвали да предадат отломките от своето минало могъщество на хората от Четвър­тата раса. Появявали се в първобитните градове и села, ста­раейки се да не се сближават твърде с жителите, поради вилнеещи наоколо болести.

Хората от Третата раса преподавали преди всичко ос­нови на земеделието и хигиена. Хората от Четвъртата раса провъзгласили тези едри, високо развити същества, за "бо­гове". Спомени за тях могат да се намерят в различните свещени книги - познаваме ги като библейските Елохими.

Последните представители на Третата раса се опитва­ли да подобрят човешката природа с помощта на генетични експерименти. Търсили и пътища за съхранение на знанията от миналите епохи, когато хората живеели в пълна хармо­ния и съвършено равновесие.

Още тогава земята на Теотихуакан била известна като свещено място. Зърната от древната мъдрост се съхраняват тук, докато не станат достояние на идващите поколения.

Толтеките вярват, че Слънцето е източникът на разума във Вселената. Останалите живи хора от Третата раса моли­ли Слънцето да им помогне да съхранят тайната за достига­не на съвършената хармония. И Слънцето откликнало на тяхната молба, изпращайки на земята нова разновидност на енергия, под форма на Вестители. Светлината винаги е би­ла вестител на Слънцето. В даденият случай, светлината, притежаваща ново качество, се проявила в облика на ангелоподобни същности. Те се съчетали с хората, за да дадат началото на нова раса, способна да продължи спираловид­ната еволюцията на разума. Към числото на тези мутанти принадлежал и Енох.

Сред многото съвременни учители и мъдреци същест­вува мнение, че нашата раса е произлязла от същества, пре­летели на земята от глъбините на Вселената в космически кораби. Те твърдят, че пришълците провели селекционни експерименти, кръстосвайки собствените гени с гените на човекоподобните същества.

Мигел не вярва, че нивата на човешкия род е оплодена от представителите на чуждопланетна раса. Неговият възг­лед е по-митологичен и в значителна степен клони към въз­можността за непорочно зачатие или раждане, стимулирано от ангелските същности, които били изпратени от Слънцето и не принадлежали към човешкия род.

Независимо кой от тези начини ни се струва по-правилен, и в двата присъства "магическият" елемент на мутация, която из основи променя човечеството и довежда до създаването на съвременната раса.

Настъпилата тогава промяна в качеството на слънче­вата светлина, от която зависи целият живот на земята, обозначила сама по себе си зараждането на Петата раса. Пе­тото Човечество - раса от мутанти - е нашата собствена ра­са. Ние принадлежим отчасти на небето и отчасти на земята. За довършването на тази мутация Слънцето видоизменило структурите на ДНК, обуславяйки възникването на по-съвършено човешко същество с по-развит разум.

Усилията на съвременната еволюция са насочени към възстановяване на хармоничната духовна връзка между хо­рата, която съществувала на земята, но за съжаление била загубена, както и породените от нея мир и хармония. Едва днес ние отново започваме да осъзнаваме родствената връз­ка между хората.

Започваме да откриваме за себе си забравени понятия, като мир, любов и справедливост. Създадохме нови закони, за да се опитаме да повдигнем равнището на човешкия жи­вот. Но продължаваме да страдаме от недостиг на духовна хармония и се нуждаем от приток на нова енергия, за да продължи човешката духовна еволюция.

От януари 1992 г. в структурата на слънчевата светли­на отново настъпиха промени. Нейната вибрация забележи­телно се отдалечи от предишната, клоняща към виолетовия цвят на спектъра. Днес стоим на прага на Шестото Слънце и се явяваме свидетели на зараждането на Шестата раса. Предшествениците на тази раса вече живеят сред нас. И от­ново търсят проявление на вечната мечта за рая на земята.

Дон Мигел Анхел Руис