БЕЗМЪЛВНОТО ЗНАНИЕ И ЕЛЕМЕНТИТЕ НА МЪДРОСТТА НА ТОЛТЕКИТЕ

За да схванем разбиранията на достиженията на съв­ременната наука в целият им блясък, се изискват интензив­ни дълбоки занятия. В доисторическите времена, когато ин­телектуалните лидери предавали своите познания на тесен кръг от избрани ученици, работата стояла точно така.

Учението на нагуала Мигел представлява сплав от ин­туиция и образование, включващо основите на астрономия­та, физиката и биологията. Неговото знание, обаче, действа на шаманско ниво, тоест в измерение от реалността, съвър­шено различно от това, което изследват мнозинството уче­ни. Той дава ефективно обяснение на природния свят в тази точка, където метафизическата концепция се пресича с ма­териалността.

Учениците на Мигел стъпват на спиралния път, пос­вещавайки своите постижения на този, чието знание е. Той отново и отново повтаря едни и същи основополагащи кон­цепции, като постепенно добавя към тях новия материал. С всяко повторение в едва изменена формулировка неговите идеи намират отклик в умовете на учениците му, и така той строи новата структура на светогледа.

Тази книга следва същия спирален път, по които уче­нието на Мигел постепенно се разширява, обхваща свързани между себе си идеи, сгрупирани около ключови мисли. За отправна точка на спиралата служи ключовата идея, от­давна известна на мъдреците на различните народи в целия свят:

Вселената е живо, високоразвито разумно същество.

Съгласно учението на Мигел, също такова живо същество е и Слънцето.

Всяка планета е един или друг орган на слънчевата Същност. Всички заедно - Слънцето и планетите, представляват единно същество. Всяка частица, от електрона до цялата галактика, е единна Същност, влизаща в състава на голяма същност. Нашата вселена е Същност, състояща се от огромна система от по-малки същности. Такива вселени са голямо множество и заедно те образуват една гигантска Същност.

Във всеки атом на което и да е тяло електроните са подобни на планетите. Поглеждайки от дома си, съ­ществата, обитаващи третия електрон, биха видели човешкото тяло като разпръснати по небето звезди, подобно на звездите, които виждат обитателите на нашата Земя. Каквото е горе, това е и долу. Макрокос­мосът се отразява в микрокосмоса. Едни и същи хими­чески и физически закони са валидни както за човеш­кото тяло, така и за планетите на Слънчевата система.

Тъй като сме обитатели на Слънчевата система, ние признаваме първенството на Слънцето като неин цен­тър. Макар че според галактическите размери Слънце­то е само една неголяма звезда, за нас то винаги е било най-голямата звезда. То ни дава светлина, енергия и поддържа живота на Земята.

По цялата верига на живота, живите организми се хранят със светлина. Живите същества получават енергия от храната и кислорода. Хората се хранят със светлина, преобразувана в храна от растенията и жи­вотните. Човешкият мозък преобразува тази енергия в ефирна енергия.

Как става това? В процеса на нашето възприятие винаги присъства емоционален елемент. Мозъкът по­ражда емоции, които не са нищо друго, освен прояв­ление на енергията. Емоцията е нематериална. Тя е форма на енергия.

Материалната енергия може да се изследва и изме­ри с научни методи. Не е възможно обаче да се изс­ледва фината енергия с методите на съвременната на­ука. Ние не можем да докажем съществуването на ом­разата или любовта, но усещаме върху себе си тяхното въздействие. Емоционалната енергия е фина енергия.

Стотици години европейските учени са утвърждавали идеята, че материята в пространството се поражда от енер­гията, наричана ефир. Мигел счита, че ефирът съществува наистина и в наши дни тази теория постепенно започва да си проправя път в ума на неординерно мислещите учени.

В редица страни се правят опити за създаване на Пространствени генератори на енергия, използващи сво­бодната енергия или ефира за захранване на електродвига­тели, (виж. "Пътуване около света на свободната енергия за тридесет дни", Тоби Гротц, Ню Сайенс Нюз, Том Ш, М, стр.2).

Шаманите никога не са се съмнявали, че пространст­вото между звездите, планетите, луната, астероидите, галак­тиките и вселените (както и между атомите на нашето собствено тяло) са запълнени с ефир. Ефирът е среда, в която се помества информацията.

В целият свят живее един основополагащ мит, в който неизменно присъства следният ключов елемент:

Бащата Слънце осветява и огрява Майката Земя.

Майката Земя ражда живота, човешкото тяло и ра­зума.

Както спермата пренася в матката цялата информа­ция, необходима за зачатието и развитието на човеш­кото същество, така и слънчевата светлина донася на земята енергия и информация, необходима на земята за сътворението на живота.

Този мит навсякъде в света се почита от първобит­ните племена, затова Бог много често се изобразява в образа на Слънцето - например, Аполон и Ра. Майката Земя е плодоносещото лоно.

Слънцето получава информация от центъра на галак­тиката. Светлината пристига както от Слънцето, така и от другите звезди. Вселената общува сама със себе си с по­мощта на светлината. Кондензираната светлина прилича на нерв, пронизващ цялата Вселена, в който се движи постоя­нен поток от информация. Тя се предава по светлинните лъ­чи от Слънцето и другите звезди. По този начин, лъчите на светлината стават посланици на земята. Едно от имената, с които ги наричаме, е "ангели". За нас, хората, светлинният лъч се проявява като ангел. Ангелът е светлинна същност, пренасяща информация от центъра на нашата галактика от звезда към звезда, към слънцето и планетите.

Нашите тела, състоящи се на пръв поглед, от плътна материя, са създадени от кондензирана слънчева светлина.

И, ние, подобно на ангелите, сме съдове на светлината. На­шата дълбока същност е ангелска, светлоносна. Ние сме същества, изцяло пропити с информация, дошла на Земята със светлината.

Първоизточникът на цялата информация се намира в центъра на Вселената. В нашият ъгъл на вселената този из­точник е разположен в центъра на Млечния път, в нашата собствена галактика. Нейният местен източник е нашето Слънце. (Освен тази вселена, в която обитаваме и ние, съ­ществува неизброимо множество други вселени.)

Информацията, разпространявана от светлината, е из­вестна под наименованието безмълвно знание. Главната идея на тази наука е закодираният метод на непрекъснато обновяващия се живот. Заключените в слънчевата светлина данни се разшифроват на Планетата Земя.

Земята е едновременно един от органите на Слън­чевата система и самостоятелен, жив организъм. Земя­та преобразува енергията на светлината във вечно об­новяващата се форма на земния живот. В живите клет­ки безмълвното знание се съхранява и предава от ДНК.

На земята е присъщ собствен обмен на веществата, и те също имат собствени органи. Земните органи преработват слънчевата енергия, след което тя отново се отправя към Слънцето чрез процес, твърде сходен с процеса на дишане. Към земните "органи" се отнася нейната атмосфера, функционираща като кожа на пла­нетата, океаните, горите и целият животински свят. Човешкият род също е един от органите на земния ор­ганизъм. Функцията на човешкия род е да преобразува енергията от материална в ефирна и обратно - от ефирна в материална. Първобитните племена до ден днешен почитат всяка част (орган) на Земята като бо­жество. Има бог на океана, бог на въздуха и бог, оли­цетворяващ човека. Има лични и семейни богове, как­то и богове на цели народи. Днес вместо думата "бог", ние използваме термина "дух на нацията", но същ­ността е еднаква.

Боговете са родени от човешкия разум. Какво озна­чава Бог? Богът е същност от много по-висш порядък, отколкото човека. Мисълта, че съществува бог на въз­духа или бог на моретата кара хората да почитат тези божествени енергии, които служат за надеждна защита на Земята. Не е трудно да си представим, какъв ще бъ­де благотворният резултат, ако мнозинството от хора­та се отнасят с почит към всеки от земните органи, включвайки целия човешки род. Освен боговете, оли­цетворяващи земните органи, хората се покланяли и на други богове, дошли от други краища на Вселената.

Днес човечеството преживява решаващ момент в историята на целия земен живот. Започнало е отдавна замислено небесно програмиране. На много места ед­новременно се откриват знания, запазени от всички древни традиции. И това разкриване на безмълвното знание става в отговор на сигнали на разума, постъп­ващи от центъра на нашата галактика, идващи през Млечния път през нашето Слънце.

Мигел твърди, че в епохата на Шестото Слънце ние сме стъпили на 11 януари 1992 г., което било точно предс­казано в ацтекския календар. От този ден настъпва рязка промяна в енергията, идваща от Слънцето. В очакване на споменатото събитие, дон Мигел и група ученици се отпра­вили към Теотихуакан. Той видял как се променила цветовата структура на светлината. Вибрациите на нашата слън­чева светлина се учестили и станали по-фини. Дон Мигел отправил новата светлина в определена посока и изпълнил ритуала за приемане на новороденото Шесто Слънце. Той описва всичко, което се случило, като чудо. Спътниците му забелязали станалата с него промяна, а след това и сами усетили, че стоят сред храмовия комплекс, облени от поток слънчева светлина, носеща нов, особен заряд. Всичко живо на планетата, а и самата планета, претърпяла изменения в своята ДНК.

ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина, е основ­но градивно вещество, чиято молекула има формата на двойна спирала, присъства в ядрото на всяка клетка и предава генетичната информация) е проявление на особена, светлинна вибрация, постъпваща от Слънце­то, която се преобразува в материя. Всички форми на земен живот - от камъка до човека - притежават при­същи на тях вибрации, идващи от Слънцето. Всяко растение, животно, вирус и бактерия имат свой собст­вен лъч светлина. Той се кондензира от Майката Земя, а информацията, заложена в него, се преобразува в ма­терия. Посредством това безмълвното знание се пре­дава от поколение на поколение в различните форми на живот. Всяка форма притежава собствена ДНК. Обаче науката до ден днешен не е успяла да формули­ра фината разлика между различните форми на ДНК.

Днес сме в началото на новото време. То може да до­веде до смекчаване на изповядваните от нас твърди позиции и възгледи, но за съжаление ние, хората, не умеем да се променяме достатъчно бързо, за да предотвратим надигаща­та се природна катастрофа. Опасността от изместване на земната ос, климатичните аномалии и промяната на земната кора е напълно реална, тъй като Земята възприема притока от нова енергия като възможност да издери самата себе си.

Промените във вибрационната честота, постъпващи на Земята, не са останали незабелязани от някои учени. Рой Редхоф пише: "...През 1962 г., когато по многочислени потвърждения влязохме в Епохата на Водолея, започнахме да навлизаме в зоната на влияние на фотонния пояс, обкръ­жаващ Плеядите. Трябва да преминем през неговия център около 2011 г. Граф Сен-Жермен нарича този фотонен пояс Златната Мъглявина - паралелна вселена с твърде голяма честота на вибрацията. Постепенно тя поглъща нашата все­лена. Постепенното сливане с тази вселена с много по-висока вибрация дава тласък за много промени". ("Ню Сайънс Нюз", том Ш, стр.7).

В епохата на Петото Слънце достигащата до Земята слънчева енергия оказва сурово въздействие върху хората, а чрез тях - и върху цялата Земя. Сегашните промени в ха­рактера на излъчваната енергия са призвани да внесат про­мени в съновидението, което човешкият род проектира за себе си и цялата земя. Ще се изтръгнем от кошмара на преизподнята към видение за рая на земята. А раят - това е място, където няма страх.