Имало едно време две светли Души. Те се срещнали по пътя си в много труден момент и за двете, но от този миг били неразделни и много щастливи.
Но минало време и на една от Душите започнало нещо да не и достига и тя потърсила други Души, с които да запълни зейналата празнота в сърцето си. Половинката и страдала и не разбирала, как нейната Любов не е достатъчна.
Появила се Ревността.
Минало още време и втората душа, която се чувствала наранена решила да поеме по свой собствен път.
Един ден двете души стояли една до друга, мълчаливо, в невъзможност да споделят болката , която раздирала сърцата им.
Тогава на рамото на едната кацнала ефирна бяла пеперуда.
Тя попитала Душата - Кажи ми , какво ти липсва, какво искаш? Душата въздъхнала тежко , но отговорила - Искам да съм щастлива, искам да съм обичана, искам да съм желана..... Пеперудата се обърнала към другата Душа и попитала и нея същото :- Кажи ми , какво ти липсва, какво искаш?
Втората Душа погледнала тъжно и казала: Искам да съм разбирана, искам да съм обичана, искам да съм щастлива.
Тогава пеперудата им казала:
Вие и двете искате едно и също, но не можете да го намерите и аз ще ви кажа защо. Вие Душите сте деца на Бог и само живеейки в неговата милост можете да познаете Любовта.
- А какво означава това - зачудили се Душите.
Ще ви кажа. Да живеете в Божията милост означава да знаете със сърцето си какво искате да ОТДАДЕТЕ на другия и да го правите, без да очаквате каквото и да било. Само така ще познаете истинската Любов. Това е истината за живота, който е тук на Земята. Само отдавайки безусловно ние можем да проявим Живия Бог тук на Земята и така да живеем в Любов.
Пожелавам ви и на двете да успеете да разчетете сърцата си и да дадете най-истинското от себе си .
Пеперудата размахала ефирните си криле и отлетяла, но полъха от нежните и криле докоснал сърцата на Душите завинаги. Дълбоко в сърцата си те знаели какво да направят.
С много Любов потопена в Божията милост ви прегръщам, Естир или Е.К.Е
