ВИДЕНИЕ НА АДА

Понятието ад съществува в много религиозни учения. Адът се описва като място на страдания, страх, насилия и несправедливости, където едни наказват други. Адът е ментално състояние, достъпно само за човека. Другите животни нямат ад, само човешката жестокост е способна да ги изпра­ти в истински ад

Адът не е нито в тялото, нито в душата, той живее из­ключително в човешкия ум. Нашият живот, какъвто го виж­дат хората в своите съновидения, е ада.

Затова е време да започнем да се учим да се измък­ваме от ада с молитви.

Съсредоточете цялото си внимание върху сърцето. Покрийте сърцето с двете си ръце и усетете неговото биене. Това е моторът на вашето тяло. Сърцето е забе­лежителен биологичен механизъм, който ни служи вярно. То ни е дарено от Ангела на Смъртта и от Ан­гела на Живота.

С помощта на тялото вие изразявате себе си. Усе­щате заобикалящия свят и цялата негова енергия се слива с вселената вътре във вас. Почувствувайте този живот.

Без вас тялото ви е куха обвивка. Без вас тялото ви в един миг ще рухне мъртво. Същото ще се случи и с вашия ум. Без вас той не може да види сънищата, не може да мисли. Без вас умът няма памет. Вие носите силата, която дава на тялото възможност да живее.

Вашата душа, ум и тяло са ви дар. Без вас тялото ще умре. Умът ще загине. Душата ще изчезне без следа. Целият живот е ЕДИНЕН.

Ние те молим, Господи, яви ни своето проявле­ние, за да можем да разберем какви сме в действи­телност. Молим те, Господи, дари ни с възмож­ността да проявим кои сме в действителност. Дай на всички това, дай го и на мен. Аз знам кой съм в действителност. Всеки от нас е проявление на лю­бовта. Аз съм Ти, а Ти си аз. Благодаря ти, Госпо­ди. Амин.

Искам накратко да анализирам ключовите понятия, които ще ви помогнат да разберете по-добре какво значи да се измъкнеш от ада. Предпочитам да гледам на ада отвъд съновиденията.

Човешкият ум е живо същество, но от някакъв друг вид, различен от тялото. Тялото е сътворено от мате­риална енергия, то е биологична машина. Умът е био­логична машина, създадена от фина енергия. Фина се нарича енергията, която усещаме, но не можем да пот­върдим научно нейното съществуване, докато същест­вуването на тялото може да се потвърди. Ние знаем, че притежаваме ум, емоции, разум и интелект, само за­щото ги усещаме. Ние сме им дали тези названия.

Нашият ум е творение на емоциите ни. Всичко, което усещаме с ума си, има емоционален компонент. Когато светлинните лъчи с различна честота падат върху  материалните  предмети,   тяхното   отражение нашите очи. Мозъкът преобразува тези светлинни об­рази от материална енергия в материя, а това, което създава нашият ум, възприемаме като реалност. Фак­тически, тази реалност е само видение. Ние виждаме съновидения двадесет и четири часа в денонощие, не­зависимо дали нашият мозък спи или бодърства.

Мозъкът е способен да преобразува енергията в две направления. Може да трансформира материалната енергия в ефирна. Ние създаваме идеи - идеите са съ­щината на ефирната енергия. Когато мозъкът преобра­зува идеите в думи и писмени знаци, ние проявяваме в материалния свят това, което става в ума ни. Умът по­ражда въображение, а въображението - съновидения. А пътят на нашите съновидения води към страдания и емоционална болка.

Свещеникът казва на своите енориаши: "Ако не се подчините на повелите на църквата, ще се отправите към ада". Е, аз няма с какво да го зарадвам. Ние вече сме в ада. Ние страдаме, встъпвайки във взаимоотно­шения с другите хора. В тези взаимоотношения посто­янно осъждаме някого и се опитваме да го разберем. Поради недостатъчно общуване, пораждащо хаос сред хората, нашата интерпретация на човешките взаимо­отношения води до видения, напомнящи преизподня.

В голямата си част, човешките взаимоотношения са изкривени от стремежа на хората да се подчинят един на друг. Формирайки своите отношения със заобика­лящите ни, ние можем да избираме от хиляди различ­ни хора. Избирайки своя обект на любов, е необходи­мо да направим правилния избор. На вас ви е нужен партньор, който да ви приема такъв какъвто сте, защо­то вие ще си останете един и същ.

Ако искате да промените другия човек, без да про­меняте себе си, по-добре е да потърсите друг парт­ньор, в противен случай сами ще превърнете живота си в кошмар. Ако се захванете с какъвто и да е занаят, но откажете да се учите, проблемът е същият. Ще по­паднете право в мрежата на страха.

Всеки от нас има свое лично съновидение. Но има и общо съновидение на цялото семейство, с присъщите му цели, правила и конфликти. Всяка група хора - от отделният индивид до целия род и човечество - има свое общо съновидение. Човешкият род вижда съновидението на ума на Планетата Земя. Съновидението на Земята в различните краища е различно. На всеки метър от нея са присъщи различни правила, основани на характерните само за него съ­новидения, които са част от едно общо видение. Ето как освен нашето лично видение има и колективно видение на цялото човечество, което всички споделяме. Нашето отчаяние е предизвикано от факта, че не знаем, че сънуваме. Затова живеем във вечния кошмар и ад изпълващи ума на даден човек, се раз­растват, когато се проектират навън. Ние живеем в общество на страх, несправедливост и възмездие. Нашите деца се убиват, навсякъде в света цари разгул, престъпност и ненавист. Дори развлеченията ни носят клеймото на ненавистта.

Адът е проявление на недъга на човешкия ум. А це­лият свят е болница.

Раят е пълна противоположност на ада. Той е място на радост, любов, покой, общуване и взаимопомощ, в него няма нито Съдии, нито Жертви. В рая цари пълна яснота. Ти знаеш кой си и не виниш нито себе си, нито другите.

Мигел напомня на своите ученици, че всички хора виждат един общ сън. Съновидението също е живо същест­во. Ние сами го създаваме, а после съновидението твори нашия живот. Културата е проявление на слято в едно съно­видение на много хора. Всеки човек, семейство, град, об­щество - целият свят, вижда свои сънища.

Нашите богове са сътворени в съновидения. Всеки бог има свое начало, живот и край. Колкото по-дълго време го почитат, толкова богът добива по-голямо могъщество. Той побеждава и се възнася на най-големия връх. А хората оста­ват да търсят справедливостта. И когато не я намерят, тех­ните богове потъват в забрава. Сега живеем в години на упадък на нашите богове и на несправедливост, породена от нашия ум.

За двете хиляди години на Епохата на Рибите, която наближава своя край, между нашите съновидения и нашите богове не е имало хармония. Отделните хора сънуват своите малки сънища, които събрани заедно образуват този адски кошмар, който наричаме реалност. Достатъчен е бегъл пог­лед към новините, за да се види войната, насилието, прес­тъпността и недоверието, потвърждаващи цялата кошмарност на нашето колективно съновидение.

Едно от широко разпространените съновидения е ви­дението за Христос, но нашият сън за него е твърде далеч от това, което този светъл дух е възнамерявал да донесе на света. Той се е стремял да преобразува съновидението на своя народ с благата вест за любовта и състраданието. Не­говото видение е бил образът на рая на земята.

В негово време юдеите принасяли в жертва животни и организирали панаир в храма. Исус обявил, че Бог, неговият създател, не се нуждае от кървави жертви.

С тези постъпки и с думите си той поставил под зап­лаха привилегиите на юдеите и римските управници и отс­тоявайки ги, те започнали да плетат заговор срещу него. В резултат, мисията на Исус да преобразува съновиденията на планетата в основната си част се провалила, но неговото влияние останало и изиграло предназначената му роля в еволюцията на човешкия род.

Определена част от посланията на Христос се съхра­нили в тяхната първоначална форма. В продължение на столетия енергията на Христос благотворно въздействала върху много поколения вярващи, чиито идеали в някаква степен изменили съновиденията на планетата.

Но завещаното от Исус видение, че Бог е любов, неп­рекъснато се експлоатирало и извращавало от неговите последователи - всички притежаваме недостатъци - които от­чаяно се стремели към власт и особено от Карл Велики, който се "обърнал" към християнството, за да обедини своя авторитет и влияние със Свещената Римска империя.

Мигел казва, че името на Исус се превърнало на де­мон. След завладяването на цяла Европа, свещениците зло­употребявали с името на Исус и с благата вест на християн­ството, водени от стремежа за власт. Но истинското посла­ние на Христос се разпространявало, подобно на лъчите на светлината, прониквало във всички светилища по света, по времето, когато древното знание на първобитните народи все по-дълбоко потъвало и се скривало. Управляващите унищожавали духовната сила на народа, променяйки истин­ското послание на Исус. Към техните пагубни идеи се отнасят първородният грях, разединяването между хората, отчуждение от природата и Бога, както и страхът от вечното изгнание в ада. Официалните религиозни, икономически и политически власти държали хората в духовно робство. За оръдия на експанзия и поддържане на светските и религиозни структури на властта, служили кръстоносните походи и инквизицията. Завоевателите принудителното тласкали поробените към християнството - начин за постигане на господство. Завоеванията и разрушенията в името на Исус се превърнали в кошмар и за Западното полукълбо. Такива си остават и до наши дни, независимо, че са в смекчен вид.

В онези краища на света, където Исус не означава де­мон, неговото място е заето от други демони. Почти всеки съществуващ на Земята човек има своя сън - кошмар. Мю­сюлманите са превърнали в демон Мохамед, като в негово име се нахвърляли да отмъщават на врага. Деградацията на човека в азиатските страни, основана в началото на безраз­личието към живота, е основана на погрешното тълкуване на съновидението на Буда. В тоталитарните страни всячес­ки се превъзнася страданието в името на отечеството. Всич­ки разновидности на този кошмар са основани на страха.

Мигел искрено почита чистите вибрации на Буда, Христос и много други високодуховни личности, отдавна напуснали този свят. Неговото учение не означава неуваже­ние или разрушение на дълбоката вяра в чистата природа на тези Аватари, донесли на Земята бисерното зърно на исти­ната, което посели с любов в колективното съзнание на чо­века. И макар адският кошмар да удържа победа, споменът за живота без страх е оставил следа в съзнанието на човека.

Желанието на Мигел е очите на хората да се отворят за вредните последствия и пагубната роля на страха, с които са заглушени вдъхновените идеи на такива възвишени души като Христос и Буда. Религията, в нейното днешно, извра­тено състояние, само поддържа кошмарното видение за ада.

Искам да добавя, че по мнението на Мигел, на дадения етап от еволюцията на човека би било полезно да се отка­жем от религиозното обучение на децата. Той подчертава, че детето трябва да усвои цялата система на мислене, водеща към видението за ада, преди да се научи да го трансфор­мира във видение за рая на земята.

Почти всяко свещено писание пази в себе си памет за предишната раса, която се отличавала с високо ниво на ци­вилизация. Тази раса умеела да лети във въздуха и разпола­гала с всемирна система на връзки, както в наши дни.

Мигел учи, че това била Третата раса, която живяла хиляди години в пълна хармония, докато не се самоунищо­жила с ядрена война и радиация.

Това е древна раса, една от многото, обитаващи Земя­та преди нас. Нейното послание е предупреждение, че на­шите вероизповедания (подобно на техните) могат да ни доведат до същите погубващи резултати, ако продължаваме да се стремим към лъжливи истини, пораждащи дисбаланс, дисхармония и страх.

Свойственото за нашата епоха почитане на науката и техниката и отричането на ценността на древната мъдрост и знание, придобивано чрез интуицията, все повече ни отда­лечава от нашата божествена природа и ни доближава до фаталната съдба на нашите предшественици.

В мнозинството страни по света се отдава предпочи­тание на чисто мъжкия образ на Бог, като напълно се изк­лючва женският аспект на божествената природа. Земята, олицетворяваща женското начало, всячески бива потъпква­на от нашето убеждение, че на човека е дадено да господст­ва над природата.

Загиналата високоразвита раса ни е оставила на опре­делени ключови места на Земята знаци и предупреждения, които винаги са се почитали като свещени. Едно от тези места е Великата пирамида в Гиза.

Хермес Трисмегист (гръцкото име на египетския бог Тот), от когото е произлязла думата "херметизъм", е леген­дарният автор на съчинения по алхимия, астрология и магия. По убеждението на Мигел, такъв човек действително е живял в Египет. Хермес отново преоткрил древното знание, което обяснявало великото значение на Гиза, знание, дошло много преди неговата епоха. Посредством съновидения Хермес, споделил своите знания със Замъгленото Огледало (сънуващият от Теотихуакан) и това създало дълбоката връзка между размерите и формите на Великата пирамида в Гиза и Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан.

Теотихуакан е свещено място, едно от най-могъщите на Земята. Мигел казва, че изначалният дух на Исус преби­вава в Теотихуакан, където е влязъл в своята чиста форма на светлинен лъч. Той и други негови последователи чувстват, че духът на Христос обитава Двореца на Ягуара зад двореца на Пеперудите в северния край на Пътя на Мъртвите. И Хермес, и Христос отдали частица от своята енергия на За­мъгленото Огледало и с тяхна помощ той отново открил своята божествена същност и проектирал редица съоръже­ния, предназначени да помогнат на хората да се избавят от своите страхове, които ги държат в кошмара на ада.

Нашето дълго съновидение на ада е преизпълнено със страдание, тъга и гняв. То контролира нашите емоции. Ако вместо ада започнем да съновиждаме земния рай, тогава енергията на мозъка ще промени вибрациите си във вибра­ции на любов и хармония. Може да се запитаме какво идва първо - видението за любовта или нейната вибрация? Им­пулсът, който довежда до промяна на вибрациите в човеш­кия ум, излиза от Слънцето. Енергията на Слънцето ни под­тиква към усилване на Любовта и отслабване на страха. И тогава започваме да творим съвършено други съновидения -не за ада, а за рая на земята. Новото съновидение води нача­лото си от Слънцето.

По оценката на Мигел, нужни са две хиляди години (т.е. пълната Епоха на Водолея), за да може напълно да се измени съновидението на човечеството, но промените вече са започнали и оказват своето въздействие. Мигел се надява още приживе да стане свидетел на кризисния момент на трансформация, макар старото съновидение упорито да се съпротивлява на промените. Много хора, мислещи по ста­рому, ще се вкопчват отчаяно във властта, която живее, за да разпространява кошмари. И все пак, страхът трябва да бъде прогонен напълно от нашето съновидение, ако искаме да се измъкнем от този ад, в който днес пребивава човечест­вото.

Новото съновидение няма да настъпи, докато не загине старото. Тази колосална промяна ще донесе всемирен хаос, който ще последва след крушението на всички системи, ос­новани на страха. Но от този хаос ще израсне и разцъфне новото съновидение. Вече стъпихме в новия етап на еволю­цията и навсякъде виждаме промените и ответната реакция към тях.

Опитите да се избегнат промените са безплодни и опасни. Промените са неизбежни. Ако хората сами не се решат на промяна, природните катастрофи ще ги принудят да ги направят. Земята не един път ни е предупреждавала чрез наводнения, пожари и земетресения, че нейното търпе­ние е на изчерпване. Тези катастрофи могат да се изтълку­ват като опит на Земята самостоятелно да заличи раните, нанесени от хората. Гъсто населените центрове, в които ня­ма покой, привличат към себе си природни бедствия, тъй като общото съновидение на населяващите ги хора е пълно с много страх и насилие. Мигел казва, че природните бедст­вия могат да се предотвратяват, ако бъдем малко по-разумни. Проява на променящото се съзнание може да се види в излизането на населението от големите градове и преминаването към по-малко деструктивни технологии и по-прост живот в неголеми селища.

Войните, превърнали се в чума за нашето столетие, са резултат от нашето адско съновидение, но по своята истин­ска същност хората съвсем не са войнствени. Мигел предс­казва, че в резултат на изменения на съновиденията, някога войните ще останат за хората само като смътен спомен.

Главната идея на Мигел е, че няма от какво да се стра­хуваме. Пътят, по който се развива светът, е абсолютно пра­вилен. В човешкото съзнание произтичат промени, следова­телно, променя се и самата еволюция. В миналото всяка крупна промяна в еволюцията отбелязвала и промяна в енергийния поток, идващ от Слънцето.
"OТВЪД СТРАХА" - Мигел Руис

Елементи на мъдростта на толтеките

Традицията на толтеките е начин на живот, а не прос­то път на познание. Нейната цел е път за намиране на щас­тието. За да откриеш щастието, трябва да се видиш такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто те виждат обкръжаващите. В процеса на самоанализ можеш да откриеш какъв си в дейст­вителност, преди да са те опитомили. След това идва редът на връщането на свободата, когато с помощта на ума, тялото и съзнанието човек се проявява отвъд пределите на сънови­дението, наречено живот. За да намерят тази свобода, тол­теките разработили следните три стъпки.

1. Овладяване на осъзнаването. С негова помощ чо­век достига до осъзнаване на факта, че всички хора денем и нощем пребивават във властта на съновиденията, създавай­ки видение на собствения си ад. Изходът от този кошмар е да разбереш къде се намираш, кой си и към каква свобода се стремиш.

2. Овладяване на трансформацията. Известно и ка­то Овладяване на сблъсъка. С негова помощ човек придоби­ва контрол над своите емоции. Едва когато при нас дойде осъзнаването, че душите ни са заробени от натрапения мо­дел на Съдии и Жертви, които напълно ръководят нашите емоции, с помощта на Овладяването на трансформацията можем да разрушим основата на цялата наша предишна система от вярвания. Целта е да можем отново да станем та­кива, каквито сме в действителност, да станем самите себе си и да позволим на душата ни напълно да прояви същност­та си в обкръжаващите ни съновидения. Внимателно, об­мисляйки своите действия и реакции на всяка крачка, Майсторът на трансформацията се превръща в Майстор на сво­бодата, майстор на приемането и майстор на любовта.

3. Овладяване на намерението. Това е овладяване на духа и волята. Майсторът на намерението встъпва в еди­нение с Бога. Бог действа с устата, ума и ръцете на Майсто­ра. В това състояние Бог присъства във всичко, каквото прави Майсторът.

Толтеките си поставили за цел приобщаване към Съз­дателя, към Великия Дух. Те се стремят да се върнат в своя роден дом. Тяхното учение гласи, че сме се появили в света чрез Създателя и към Създателя ще се върнем. Мигел нари­ча Създателя Отец и, говорейки за него, ползва местоимение от мъжки род.

Поясненията, които прави Екнатх Исваран, употребя­вайки в своята книга "Медитация" думата бог, в много от­ношения се доближават до възгледите на Мигел. "Когато аз ползвам думите "Господ" или "Бог", разбирам самите осно­ви на битието, най-съкровените дълбини, които можете да си представите. Тази висша реалност не е нещо съществу­ващо отделно, вън от нас. Тя живее в самите нас, в дълби­ните на нашата душа - тя е нашата същинска природа и е много по-близо до нас, отколкото нашето собствено тяло, и по-скъпо от самия живот."

Толтекската традиция е карта, която чертае пътя към дома. Ако следваме тази карта, трябва да започнем пъ­тя си от точката, в която се намираме в дадения момент. Първата ни задача е да осъзнаем кои сме в действителност, а това е велика загадка.

За да си обясниш, кой си, достатъчно е да изречеш своето име. Или можеш да кажеш: "Аз съм роден на света и някога ще умра". Ти си човешко същество, мъж или жена. Ти си лекар, юрист, учител, човек от която и да е професия. Ти си твоето тяло. Според ва­шето разбиране, вие сте това, което усещате. Но така ли е в действителност? Действително ли това сте вие?

Задаваме си вечните въпроси. Какво е Бог? Какво е Вселената? Какво е смъртта? Какво е нашата планета Земя? Що е материята? А светлината? Съвременната наука се опитва да даде обяснение на въпросите от ма­териалния свят. На наше разположение е необозрим обем всевъзможни знания, но тези знания не дават от­говори. Какво има зад електроните? Какво се крие по-далеч в космоса, зад галактиките? Какво крие душата ни? Имало ли ни е преди да се родим? Какво се случва след като умрем? Казваме: "Аз съм", но какво в същ­ност означава "аз"?

Като професионален медик, бих могъл да кажа: "Аз съм човешко тяло, съвършена биологическа машина с великолепен мозък, създаден от милиарди микроско­пични компютри или неврони. Тялото ми е изградено от дребни живи същества (клетки), от които се състоят различните органи. Аз съм комплекс, които се нарича човешко същество".

Какво точно прави живота на тялото възможен? Какво всъщност представлява човешкият мозък? По какви механизми действа? Опитваме се отчаяно да се ориентираме в това с помощта на микроскопи и елект­роника. Нашите експерименти се увенчават със стра­хотни резултати, но все още не знаем, какво точно представлява мозъкът.

Предстои ви някога да умрете, но сега живеете. Какво е животът? Защо все разсъждаваме за нещо, което не можем да постигнем? Разумът ни подсказва какво е истина и какво - не е. Има решения и знания, които стоят отвъд пределите на нашия ум, но е невъзможно да ги достигнем.

Ако говоря, че съм щастлив, вие ме разбирате. Но имате своя представа за щастие. Когато изпитвам болка - физическа или емоционална - мога да я опиша с помощта на думи и понятия, но пълно обяснение не може да се даде. Гневът и ревността са само понятия. Истината е, че ние, хората, сме всъщност велика загадка.

Когато станах Майстор на трансформацията, осъзнавах, че всичко наоколо, включително самият аз, е проявление на движеща се енергия.

Предметите, които ни се струват твърди и плътни, в действителност също се състоят от атоми, които са в състояние на постоянно движение. И твърдият, на пръв поглед, предмет, всъщност е движеща се енергия. Разстоянието между атомите е много по-голямо, отколкото тяхната маса. Ние възприемаме вещите като неподвижни, но това е илюзия. Всичко наоколо се движи непрестанно.

Това, което виждаме, не е нищо друго, освен светлина, отразявана от различните предмети. Отразената светлина им придава определена форма. Ние сме съг­ласни да приемаме нашите визуални усещания за реалност и истина, но тази истина е проявление на договор или консенсус, в който ние сме един от партньорите. Сетивното възприятие е чудо, нагледно демонстриращо нашата способност да творим външната реал­ност. На пръв поглед възприемаме света чрез органите за осезание, но фактически сами го създаваме чрез нашия ум.

Ние сме създали език, с помощта на когото даваме название на всички животни, растения и други компо­ненти от тази вселена. Наименованията на предметите придават реалност на света на илюзиите. Сътворената от нас реалност ни дава лъжливо усещане за безопас­ност.

Ние чувстваме, че стоим твърдо, с крака забити в земята. Виждаме небето. Усещаме вятъра и дъжда. Всичко това ни е познато. Но то е просто съновидение, сътворено от нашия ум. Това съновидение има мате­риална структура, защото такова сме го направили с нашата магия. Всички ние сме вълшебници.

Притежавайки способност да създаваме своята ре­алност, ние сме тясно свързани с всичко, което същес­твува в нея. Това, което виждам с очите си, е истина само в моята реалност. Но ако малко променя своята гледна точка, ще загубя предишната си истинност.

Всички ние странстваме из Вселената на борда на космическия кораб, наречен Земя. Носим се с огромна скорост през космическото пространство. И тъй като всички се движим с една и съща скорост, струва ни се, че всичко наоколо е неподвижно. Ако замрем за миг в неподвижност, докато целият свят лети бързо все по-далече, пред нас ще се открие друга реалност.

Ако променим гледната си точка, ще видим, че на­шето тяло е форма на енергия, която се превръща в материя и ни позволява да се преместваме в простран­ството. Още една разновидност на енергията, която ни заобикаля и същевременно е частица от нас самите, е разумът. Разумът е форма на енергия, той не е матери­ален. Ние мислим. Чувствуваме. Сънуваме. Но не мо­жем да отнесем къс от съновидението в лаборатория и научно да потвърдим неговото съществуване. Не мо­жем да вземем в лаборатория любовта си и да заявим: "Това е любов". Да докажем съществуването на емо­циите не е в наша власт, но знаем, че на света има лю­бов, тъй като сме способни да я почувстваме. Любовта не е материя, тя е енергия. Енергия, която съществува. Всичко съществуващо притежава енергия. Енергията е неунищожима. Тя няма нито начало, нито край. Под­дава се само на трансформация.

Всичко това звучи твърде познато. Ако идем на църква, слушаме същите слова, отправени към Бог. Бог и енергията са едно и също нещо. Всичко същест­вуващо е сътворено от енергия, както е сътворено от Бог. Съществуват милиарди различни проявления на енергията. И милиарди проявления на Бога, защото всичко съществуващо е Божие дело.

Умът е форма на нематериална енергия. Умът е фи­на енергия. Всяка енергия е жива, затова е жив и разу­мът. Живее не само тялото, но и умът, ние сме не само тяло, но и ум. И в понятието "аз съм" ние смесваме материална и фина енергия.

Докато водим разговор, нашият ум интензивно мисли. И това е съновидение. Нашите очи усещат свет­лината, но умът интерпретира светлината и създава реалността. Може да се достигне до онази точка, в ко­ято изчезва преградата между ум и тяло и тогава реал­ността коренно ще се промени.

Индивидуалността също е лъжлива концепция. Ние не сме отделни същности. Ние сме само дребни звена във веригата, наречена живот. Вашето човешко тяло се състои от милиарди клетки. И всяка клетка е живо съ­щество, способно да живее вън от тялото ви. Тя може дори да се възпроизведе вън от тялото. И самите вие сте проявление на такава клетка. Клетката се състои от множество елементи, всеки от които живее свой жи­вот. Клетката също е частица от единната верига. Ми­лиарди клетки съставят човешкото тяло. Може да се каже: "Аз съм това тяло". Но клетката не осъзнава, че множество подобни на нея клетки образуват един или друг орган. Черен дроб, сърце, черва, мозък, очи -всички органи, взети заедно, изграждат човешкото тя­ло като единно цяло.

Нашата същност е, че всички сме човешки същест­ва. Но подобно на клетката, считаме себе си за абсо­лютно обособени, въпреки, че не е така. Всички, оби­таващи планетата хора, изграждат на свой ред (подоб­но на клетките в тялото) един от органите на живото същество, наречено Земя. Човекът е само дребна клет­ка на този орган. Планетата е единно живо същество. Всички хора, обитаващи Земята, изграждат само един от земните органи. Има и много други. Има дървета, атмосфера, океани, камъни и животни - всички те са органи на Земята.

Земята, подобно на човека, притежава фина енер­гия. Тя има душа и ум. Земята е живо същество. Пос­редством своя собствен обмен на веществата тя полу­чава енергия отвън, преобразува я и излъчва обратно собствена форма на енергия.

Планетата получава енергия от Слънцето и я преоб­разува. На Земята животните хранят растенията и пре­образуват получената енергия. Хората се хранят с рас­тения и животни и преобразуват получената от тях енергия.

Каква е функцията на органа на земното тяло, изг­раден от човечеството? Да трансформира материална­та енергия в ефирна. Получавайки храна и кислород, нашият мозък преобразува материалната енергия в ефирна енергия.

Ние работим на Земята денонощно - също като пчелите и мравките. Нашата функция на тази планета е да създаваме емоции. Сътворението на емоциите е главна функция на човешкия мозък.

Ние сънуваме и бодърстваме дори в съня си. Когато спим и сънуваме, това поражда емоции. Съновидение­то по време на бодърстване има определена структура. Дори в съня си ние се интересуваме от всичко, което преживяваме. Затова караме нашия мозък да поражда емоции. В това се заключава и нашата роля на земята.

Планетата Земя е само едно звено във веригата. Пя­лата Вселена също е живо същество. Тя живее. Нашата планета е само дребна частица от живото същество, което наричаме Вселена.

В наши дни схващането кои сме ние отчасти се раз­ширява. Ние сме тяло. Ние сме и ум. Също и част от планетата Земя. В необозримата верига на Вселената присъства информация. Същата тази информация присъства и на Земята. По-подобен начин цялата ин­формация, заключена в човешкото тяло, се пази във всяка отделна клетка от това тяло.

Една единствена клетка пази цялата необходима информация и притежава сили да създаде собствена вселена, под формата на друго човешко същество. Ед­но човешко същество притежава всички способности и информацията, необходима за създаването на цялата планета. Такъв акт на творение не зависи от разсъдливия ум. Това творение отвътре е обусловено само от безмълвното знание.

Даже малката клетка е толкова силна, колкото ця­лото тяло, а то, на свой ред, е силно колкото цялата Земя, която притежава сила, равна на силата на Вселената.

Във всяко звено на веригата е необходимо да се промени традиционната гледна точка, за да се постиг­не аналогия. И в микрокосмоса и в макрокосмоса действа една система, един закон. Космосът е велика загадка. Поглеждайки нещата отвъд пределите на чо­вешката гледна точка, можем да видим цялата слож­ност на човешкото същество и да открием връзката му с великата загадка на вселената. Където и да се отпра­вим, навсякъде се срещаме със самите себе си.

Всеки човек може да се сравни с една клетка от тя­лото на земята. Ние сме еднакви, взаимосвързани клетки. Ако аз съм ти, няма за какво да ти причинявам болка. А ако ти си аз, защо ще ми причиняваш болка? Ако аз съм моята планета, защо трябва да я разруша­вам? Защо не разбирам моята планета? Защо не разби­рам и теб?

Можем да се разпознаем по името, по индивидуал­ността, личните особености, но когато променим гледната си точка, самата концепция на индивидуал­ността вече ни се струва много ограничена. Ние не сме отделни. Ние сме Единно цяло. И това Единно цяло включва в себе си всички вселени, взети заедно. Това е велика тайна. Това е Бог.

Думата Бог е само понятие. Титла - както юрист или лекар. Понятието Бог е твърде малко за тази реал­ност, която олицетворява Бог, но понятието е прием­ливо за нашия ум. Не ни стигат знания, за да се обясни Бог, разбираме само думата. В реалността, проявлени­ето на Бог е живот. Животът е действие. Ние сме Бог, а Бог е ние.

Silent Wings

Lay down your head 

And I'll sing you a lullaby 

Back to the years 

Of loo-li,lai-lay 

And I'll sing you to sleep 

And I'll sing you tomorrow 

Bless you with love 

For the road that you go 

May you sail fair 

To the far fields of fortune 

With diamonds and pearls 

At your head and your feet 

And may you need never 

To banish misfortune 

May you find kindness 

In all that you meet 

May there always be angels 

To watch over you 

To guide you each step of the way 

To guard you and keep you 

Safe from all harm 

Loo-li,loo-li,lai-lay 

May you bring love 

And may you bring happieness 

Be loved in return 

To the end of your days 

Now fall off to sleep 

I'm not meaning to keep you 

I'll just sit for awhile 

And sing 

Loo-li,lai-lay 

May there always be angels 

To watch over you 

To guide you each step of the way 

To guard you and keep you 

БЕЗМЪЛВНОТО ЗНАНИЕ И ЕЛЕМЕНТИТЕ НА МЪДРОСТТА НА ТОЛТЕКИТЕ

За да схванем разбиранията на достиженията на съв­ременната наука в целият им блясък, се изискват интензив­ни дълбоки занятия. В доисторическите времена, когато ин­телектуалните лидери предавали своите познания на тесен кръг от избрани ученици, работата стояла точно така.

Учението на нагуала Мигел представлява сплав от ин­туиция и образование, включващо основите на астрономия­та, физиката и биологията. Неговото знание, обаче, действа на шаманско ниво, тоест в измерение от реалността, съвър­шено различно от това, което изследват мнозинството уче­ни. Той дава ефективно обяснение на природния свят в тази точка, където метафизическата концепция се пресича с ма­териалността.

Учениците на Мигел стъпват на спиралния път, пос­вещавайки своите постижения на този, чието знание е. Той отново и отново повтаря едни и същи основополагащи кон­цепции, като постепенно добавя към тях новия материал. С всяко повторение в едва изменена формулировка неговите идеи намират отклик в умовете на учениците му, и така той строи новата структура на светогледа.

Тази книга следва същия спирален път, по които уче­нието на Мигел постепенно се разширява, обхваща свързани между себе си идеи, сгрупирани около ключови мисли. За отправна точка на спиралата служи ключовата идея, от­давна известна на мъдреците на различните народи в целия свят:

Вселената е живо, високоразвито разумно същество.

Съгласно учението на Мигел, също такова живо същество е и Слънцето.

Всяка планета е един или друг орган на слънчевата Същност. Всички заедно - Слънцето и планетите, представляват единно същество. Всяка частица, от електрона до цялата галактика, е единна Същност, влизаща в състава на голяма същност. Нашата вселена е Същност, състояща се от огромна система от по-малки същности. Такива вселени са голямо множество и заедно те образуват една гигантска Същност.

Във всеки атом на което и да е тяло електроните са подобни на планетите. Поглеждайки от дома си, съ­ществата, обитаващи третия електрон, биха видели човешкото тяло като разпръснати по небето звезди, подобно на звездите, които виждат обитателите на нашата Земя. Каквото е горе, това е и долу. Макрокос­мосът се отразява в микрокосмоса. Едни и същи хими­чески и физически закони са валидни както за човеш­кото тяло, така и за планетите на Слънчевата система.

Тъй като сме обитатели на Слънчевата система, ние признаваме първенството на Слънцето като неин цен­тър. Макар че според галактическите размери Слънце­то е само една неголяма звезда, за нас то винаги е било най-голямата звезда. То ни дава светлина, енергия и поддържа живота на Земята.

По цялата верига на живота, живите организми се хранят със светлина. Живите същества получават енергия от храната и кислорода. Хората се хранят със светлина, преобразувана в храна от растенията и жи­вотните. Човешкият мозък преобразува тази енергия в ефирна енергия.

Как става това? В процеса на нашето възприятие винаги присъства емоционален елемент. Мозъкът по­ражда емоции, които не са нищо друго, освен прояв­ление на енергията. Емоцията е нематериална. Тя е форма на енергия.

Материалната енергия може да се изследва и изме­ри с научни методи. Не е възможно обаче да се изс­ледва фината енергия с методите на съвременната на­ука. Ние не можем да докажем съществуването на ом­разата или любовта, но усещаме върху себе си тяхното въздействие. Емоционалната енергия е фина енергия.

Стотици години европейските учени са утвърждавали идеята, че материята в пространството се поражда от енер­гията, наричана ефир. Мигел счита, че ефирът съществува наистина и в наши дни тази теория постепенно започва да си проправя път в ума на неординерно мислещите учени.

В редица страни се правят опити за създаване на Пространствени генератори на енергия, използващи сво­бодната енергия или ефира за захранване на електродвига­тели, (виж. "Пътуване около света на свободната енергия за тридесет дни", Тоби Гротц, Ню Сайенс Нюз, Том Ш, М, стр.2).

Шаманите никога не са се съмнявали, че пространст­вото между звездите, планетите, луната, астероидите, галак­тиките и вселените (както и между атомите на нашето собствено тяло) са запълнени с ефир. Ефирът е среда, в която се помества информацията.

В целият свят живее един основополагащ мит, в който неизменно присъства следният ключов елемент:

Бащата Слънце осветява и огрява Майката Земя.

Майката Земя ражда живота, човешкото тяло и ра­зума.

Както спермата пренася в матката цялата информа­ция, необходима за зачатието и развитието на човеш­кото същество, така и слънчевата светлина донася на земята енергия и информация, необходима на земята за сътворението на живота.

Този мит навсякъде в света се почита от първобит­ните племена, затова Бог много често се изобразява в образа на Слънцето - например, Аполон и Ра. Майката Земя е плодоносещото лоно.

Слънцето получава информация от центъра на галак­тиката. Светлината пристига както от Слънцето, така и от другите звезди. Вселената общува сама със себе си с по­мощта на светлината. Кондензираната светлина прилича на нерв, пронизващ цялата Вселена, в който се движи постоя­нен поток от информация. Тя се предава по светлинните лъ­чи от Слънцето и другите звезди. По този начин, лъчите на светлината стават посланици на земята. Едно от имената, с които ги наричаме, е "ангели". За нас, хората, светлинният лъч се проявява като ангел. Ангелът е светлинна същност, пренасяща информация от центъра на нашата галактика от звезда към звезда, към слънцето и планетите.

Нашите тела, състоящи се на пръв поглед, от плътна материя, са създадени от кондензирана слънчева светлина.

И, ние, подобно на ангелите, сме съдове на светлината. На­шата дълбока същност е ангелска, светлоносна. Ние сме същества, изцяло пропити с информация, дошла на Земята със светлината.

Първоизточникът на цялата информация се намира в центъра на Вселената. В нашият ъгъл на вселената този из­точник е разположен в центъра на Млечния път, в нашата собствена галактика. Нейният местен източник е нашето Слънце. (Освен тази вселена, в която обитаваме и ние, съ­ществува неизброимо множество други вселени.)

Информацията, разпространявана от светлината, е из­вестна под наименованието безмълвно знание. Главната идея на тази наука е закодираният метод на непрекъснато обновяващия се живот. Заключените в слънчевата светлина данни се разшифроват на Планетата Земя.

Земята е едновременно един от органите на Слън­чевата система и самостоятелен, жив организъм. Земя­та преобразува енергията на светлината във вечно об­новяващата се форма на земния живот. В живите клет­ки безмълвното знание се съхранява и предава от ДНК.

На земята е присъщ собствен обмен на веществата, и те също имат собствени органи. Земните органи преработват слънчевата енергия, след което тя отново се отправя към Слънцето чрез процес, твърде сходен с процеса на дишане. Към земните "органи" се отнася нейната атмосфера, функционираща като кожа на пла­нетата, океаните, горите и целият животински свят. Човешкият род също е един от органите на земния ор­ганизъм. Функцията на човешкия род е да преобразува енергията от материална в ефирна и обратно - от ефирна в материална. Първобитните племена до ден днешен почитат всяка част (орган) на Земята като бо­жество. Има бог на океана, бог на въздуха и бог, оли­цетворяващ човека. Има лични и семейни богове, как­то и богове на цели народи. Днес вместо думата "бог", ние използваме термина "дух на нацията", но същ­ността е еднаква.

Боговете са родени от човешкия разум. Какво озна­чава Бог? Богът е същност от много по-висш порядък, отколкото човека. Мисълта, че съществува бог на въз­духа или бог на моретата кара хората да почитат тези божествени енергии, които служат за надеждна защита на Земята. Не е трудно да си представим, какъв ще бъ­де благотворният резултат, ако мнозинството от хора­та се отнасят с почит към всеки от земните органи, включвайки целия човешки род. Освен боговете, оли­цетворяващи земните органи, хората се покланяли и на други богове, дошли от други краища на Вселената.

Днес човечеството преживява решаващ момент в историята на целия земен живот. Започнало е отдавна замислено небесно програмиране. На много места ед­новременно се откриват знания, запазени от всички древни традиции. И това разкриване на безмълвното знание става в отговор на сигнали на разума, постъп­ващи от центъра на нашата галактика, идващи през Млечния път през нашето Слънце.

Мигел твърди, че в епохата на Шестото Слънце ние сме стъпили на 11 януари 1992 г., което било точно предс­казано в ацтекския календар. От този ден настъпва рязка промяна в енергията, идваща от Слънцето. В очакване на споменатото събитие, дон Мигел и група ученици се отпра­вили към Теотихуакан. Той видял как се променила цветовата структура на светлината. Вибрациите на нашата слън­чева светлина се учестили и станали по-фини. Дон Мигел отправил новата светлина в определена посока и изпълнил ритуала за приемане на новороденото Шесто Слънце. Той описва всичко, което се случило, като чудо. Спътниците му забелязали станалата с него промяна, а след това и сами усетили, че стоят сред храмовия комплекс, облени от поток слънчева светлина, носеща нов, особен заряд. Всичко живо на планетата, а и самата планета, претърпяла изменения в своята ДНК.

ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина, е основ­но градивно вещество, чиято молекула има формата на двойна спирала, присъства в ядрото на всяка клетка и предава генетичната информация) е проявление на особена, светлинна вибрация, постъпваща от Слънце­то, която се преобразува в материя. Всички форми на земен живот - от камъка до човека - притежават при­същи на тях вибрации, идващи от Слънцето. Всяко растение, животно, вирус и бактерия имат свой собст­вен лъч светлина. Той се кондензира от Майката Земя, а информацията, заложена в него, се преобразува в ма­терия. Посредством това безмълвното знание се пре­дава от поколение на поколение в различните форми на живот. Всяка форма притежава собствена ДНК. Обаче науката до ден днешен не е успяла да формули­ра фината разлика между различните форми на ДНК.

Днес сме в началото на новото време. То може да до­веде до смекчаване на изповядваните от нас твърди позиции и възгледи, но за съжаление ние, хората, не умеем да се променяме достатъчно бързо, за да предотвратим надигаща­та се природна катастрофа. Опасността от изместване на земната ос, климатичните аномалии и промяната на земната кора е напълно реална, тъй като Земята възприема притока от нова енергия като възможност да издери самата себе си.

Промените във вибрационната честота, постъпващи на Земята, не са останали незабелязани от някои учени. Рой Редхоф пише: "...През 1962 г., когато по многочислени потвърждения влязохме в Епохата на Водолея, започнахме да навлизаме в зоната на влияние на фотонния пояс, обкръ­жаващ Плеядите. Трябва да преминем през неговия център около 2011 г. Граф Сен-Жермен нарича този фотонен пояс Златната Мъглявина - паралелна вселена с твърде голяма честота на вибрацията. Постепенно тя поглъща нашата все­лена. Постепенното сливане с тази вселена с много по-висока вибрация дава тласък за много промени". ("Ню Сайънс Нюз", том Ш, стр.7).

В епохата на Петото Слънце достигащата до Земята слънчева енергия оказва сурово въздействие върху хората, а чрез тях - и върху цялата Земя. Сегашните промени в ха­рактера на излъчваната енергия са призвани да внесат про­мени в съновидението, което човешкият род проектира за себе си и цялата земя. Ще се изтръгнем от кошмара на преизподнята към видение за рая на земята. А раят - това е място, където няма страх.

Отвъд страха - Толтеките (продължение)

Учителите, несправедливостта и още нещо

В целия свят започват да изплуват от миналото съхра­нилите се знания от епохата на Третото Слънце. Много на­родни традиции споделят с другите своята мъдрост, а воде­щи мислители от редиците на учените и философите откри­ват концепции, способстващи развитието на холистичното движение. Днес навсякъде по света живеят и действат висо­коразвити личности, овладели напълно майсторството на духовното общуване. Аватарите от по-ранните епохи - ка­то Христос, Буда и Кришна - са послужили като модели.

Учителите винаги живеят сред нас, но ние често се боим да приемем тяхната истина: Ние произлизаме от светлината. Ние сме божи деца. Само ако приемем в ду­шата си тази истина, ще можем да се отърсим от страха, от ненавистта към себе си, от чувството за вина, ревност и страдание.

Теотихуакан е едно от тези места, където мъдростта на древните се е съхранила до наши дни.

Посещавайки това място, Мигел Анхел Руис, в състо­яние на транс, усвоявал все повече и повече техните знания. Той предполага, че черпи своите познания от камъните, от които били издигнати храмовете на древния град. Камъните служат за своеобразни банки от данни, а благодарение на своите шамански умения, той има достъп до информация, заложена в тях от древните майстори. В един от своите трансове, той "видял" първостроителя на Теотихуакан в он­зи момент от живота му, когато пред него се открил сънят за рая на земята. Това датира от преди времето, когато били построени храмовете.

Преди около четири хиляди години, в епохата на Пе­тото Слънце (чиято продължителност била пет хиляди го­дини), група от духовно развити пришълци от север се отп­равили в пещера, неотдавна открита под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан. Всички видели в съня си огромен змей. Един от членовете на тази група, наричан Замъглено­то Огледало, направил така, че всички други осъзнали, че сънуват.

Замъгленото Огледало открил способ да прекрати съществуващите около него страдания и да научи хо­рата да се обичат един друг такива, каквито са.

Той знаел, че в епохата на Третото Слънце, когато човечеството достигнало най-висок разцвет, духовната връзка между хората била прекъсната.

Съзнавал, че идеите за Съдии и Жертви насилстве­но били внедрени от боговете в нашето съзнание и в резултат на това вътрешните съмнения довършили за­почнатото разрушение.

Замъгленото Огледало видял, че боговете водят борба с хората, желаейки да останем вечно в ада. Бо­говете се вмъкват в човешкия разум още в процеса на домашното възпитание на всяко дете. Едно от най-тревожните убеждения, насадени ни от боговете, е: "Аз съм просто човек". Но да бъдеш човек не означава да изпитваш ограничения. Човешката душа е много повече от всички богове, а човешкия разум е също та­ка безсмъртен, както самите богове.

Боговете с всички сили се стараят да насадят у чо­века чувството, че светът е несправедлив, което като остър нож пронизва неговия ум. Несправедливостта поражда емоционална отрова, която намира изражение в обидите, ревността и страха. Кървавата рана, нане­сена на уязвения ум, причинява силна болка. Доста­тъчна е само една рана, за да започне умът да изработ­ва все повече отрова. И когато някой "натисне болез­неното място", ние веднага усещаме болката. Опитва­ме се да я скрием, така че никой да не може да ни за­сегне по болното място, но всяко прикритие е абсо­лютно безполезно. То прилича на броня - механична система на отрицание и отбрана. Въпреки че отлично знаем, че в несправедливостта няма нищо добро, ние се стараем да ударим другия по болното място, за да не останем в дълг.

Толтеките били последователи на Замъгленото Ог­ледало. Те били духовни воини, знаещи, че водят вой­на с богове, които живеят и се хранят от човешките конфликти. Воините си поставили цел сами да станат богове, да се избавят от всички страхове и да възста­новят пълната власт над своя разум. Искали на място­то на страха да се появи любовта. С тези знания те могли да превърнат света в земен рай.

Духовните воини в онези дни осъзнавали, че водят сражение със завзелите душите им богове. Разбирали, че та­зи лудост ще завърши само когато човек заяви своето право да види собствените си сънища. Свободната воля е способ­на да освободи човека от властта на личните обиди и да го изведе към личната свобода.

Замъгленото Огледало открил първоначалната мъд­рост, оставена ни от Третата Раса: ние сме деца на Слънце­то. Той открил, че всичко съществуващо е сътворено от | светлината. Ние "се храним" със светлина и чрез нея получаваме послания от Слънцето - източникът на живота в ця­лата Слънчева система.

Следвайки получените в съновиденията указания, За­мъгленото Огледало проектирал и оглавил строителството на първите храмове в Теотихуакан. Във всеки камък от тези храмове намерила въплъщение неговата мъдрост. С години­те храмовете били разширявани, издигали и нови. Именно в тези места, където хората ставали богове, неголяма група от магове, или вълшебници, основала Школата на Мъдростта или Школата на Тайнствата.

В продължение на няколко хилядолетия наставници от Теотихуакан учели търсачите на духовното съвършенство как да преодоляват страха и да живеят така, сякаш се нами­рат в рая, а не в ада, който виждат около себе си по-голямата част от хората на земята. В доколумбовата епоха този духовен център бил обкръжен от големи градове, наб­рояващи около двеста хиляди души. Тук се намирал най-големият производствен и търговски център в централно Мексико.

Никой не можел самостоятелно да се обърне за обуче­ние към толтекските учители. Кандидат-учениците били щателно подбирани. Бродейки неузнаваеми сред хората, учителите сами усещали, кой е готов да им стане ученик. Оставайки в сянка, те подлагали избраниците на различни изпитания, за да се убедят в достойнствата на тези, чиито живот тайно наблюдавали.

Осъзнавайки, че наближава краят на епохата на могъ­ществото на Теотихуакан, те се оказали достатъчно възви­шени, за да извършат това, което, съгласно Светото Писа­ние, направил Исус. Възнесли се в небесата. Напуснали сво­ите физически тела, слели се със светлината и се възнесли към Слънцето. На земята, лишени от всякакво ръководство, останал неголям брой духовно търсещи, достигнали различна степен на ученост, но още не постигнали майсторст­вото. Когато нахлулите от север варвари потопили Теотихуакан, останалите живи ученици на Толтеките не съумели да се противопоставят. Мнозина от тях загинали.

Варварите се смесили с народа на Теотихуакан и се опитали да приспособят духовната практика на Толтеките към собствената си примитивна вяра в ревнивите богове, изискващи човешки жертви. Останките от погребения, отк­рити под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан, съдържат телата на тези духовно търсещи, които открито застанали против поробителите и били подложени на ритуални жерт­воприношения.

Теотихуакан бавно загинал. Около 700 г.сл.Хр. градът престанал да съществува като духовен център. Неговите храмове умишлено били погребани под слоеве земя. Архео­лозите от XX век направили разкопки и открили следи от цивилизация от същия период, който на езотерично ниво съвпада със зараждането на Шестата Раса.

Останалите сред живите ученици на толтеките напус­нали Теотихуакан. Отправили на юг и се претопили сред народа на майте, който в същото време преживявал епоха на пълен упадък. От това сливане на толтеки и май започнала своето начало новата Империя на майте.

Други създали нова общност в Тула, където поначало се съхранявала мъдростта на толтекските учители. Дребните селски общини се опитвали да съхранят знанието под фор­мата на религия. Между селищата избухвали междуособици за власт. Върховен жрец ставал пришълец от най-могъщия град в Тула.

Върховният жрец се считал за превъплъщение на Кетцалкоатл - Пернатата Змия - един от двамата братя близна­ци. Другият близнак бил Тескатлипока, Замъгленото Огле­дало. В религията на толтеките близнаците олицетворяват двете основни същности - нагуал и тонал - носители на двата типа енергия. Временно Замъгленото Огледало носи в себе си енергията на нагуал, а Кетцалкоатл - енергията на тонал. След това те сменят местата си.

В края на краищата, знанията на толтеките били изця­ло извратени от управителите на Тула, които се поддали на съблазънта да опазят своето могъщество от преходността. Стремейки се да избягат смъртта, те използвали с користни цели безмълвното знание на Теотихуакан.

По думите на Мигел, това място било обиталище на най-злите черни магове, които някога е познавал света. Те превърнали Кетцалкоатл в демон.

Неголямата държава на ацтеките станала най-могъщата в Мексико. Те издигнали Великия Храм в град Мексико и се опитали да усвоят науката, заимствана от Ту­ла. Така ацтеките станали новите толтеки.

В продължение на дълги пет века след испанското за­воюване, пазители на знанията на толтеките били две групи ацтекски духовни воини. Те били Рицари-Ягуари или воини-ученици и Рицари-Орли или напълно обучени нагуали.

Рицарите-Ягуари били посвещавани в изкуството на смъртта чрез тържествен ритуал на изпитания чрез вода и огън, в течение на който се отричали от страха, гнева и за­вистта. Преминавайки през учение и посвещение, те придо­бивали способност да видят света по новому - като свят на справедливостта. И тогава ставали Рицари-Орли.

Най-висш от Рицарите Орли бил Тлотоан, олицетво­ряващ Бога на земята. Тлотоан могъл да бъде всеки Рицар Орел. Семейството на Мигел принадлежало към Рицарите Орли.

Орелът олицетворява висшия бог. Всички Рицари Ор­ли, до днешни дни, пребивават в ежедневен контакт с бога създател и живеят в състояние на постоянно щастие. Практиките, чрез които достигат до състояние на блаженство, са известни още в Древна Индия, Египет и Гърция и до днес и се пазят от местните жители като живи традиции.

В зората на своето могъщество, Теотихуакан бил свър­зан с много други духовни центрове. Всички те споделяли едно и също безмълвно знание.

Начинът на живот на толтеките проповядва съвърше­но равновесие на тяло, разум и душа. В голяма част от тра­дициите някои от функциите на плътта се смятали за неже­лателни. Възвисените духовни воини, вървящи по пътя на толтеките, не били задължени да спазват безбрачие. Един от важните принципи на тяхната вяра е почитането на човеш­кото тяло като храм и осъзнаване на неговото съвършенст­во. Толтеките се стремят да се избавят от страха, осъждане­то и да живеят в състояние на любов.

Твърде често Мигел се позовава и на други традиции. С особена привързаност се ползва от Библията и историята на живота на Исус.С немалко почитание той се отнася и към паметта на Буда. В своите лекции той свързва пътя на тол­теките с житията на тези аватари. Всички пътища, казва ' той, всъщност са еднакви, но всички големи религии са из­цяло пропити с чувство на вина, осъждане и страх.

Дон Мигел Руис