Отвъд страха - Толтеките (продължение)

Учителите, несправедливостта и още нещо

В целия свят започват да изплуват от миналото съхра­нилите се знания от епохата на Третото Слънце. Много на­родни традиции споделят с другите своята мъдрост, а воде­щи мислители от редиците на учените и философите откри­ват концепции, способстващи развитието на холистичното движение. Днес навсякъде по света живеят и действат висо­коразвити личности, овладели напълно майсторството на духовното общуване. Аватарите от по-ранните епохи - ка­то Христос, Буда и Кришна - са послужили като модели.

Учителите винаги живеят сред нас, но ние често се боим да приемем тяхната истина: Ние произлизаме от светлината. Ние сме божи деца. Само ако приемем в ду­шата си тази истина, ще можем да се отърсим от страха, от ненавистта към себе си, от чувството за вина, ревност и страдание.

Теотихуакан е едно от тези места, където мъдростта на древните се е съхранила до наши дни.

Посещавайки това място, Мигел Анхел Руис, в състо­яние на транс, усвоявал все повече и повече техните знания. Той предполага, че черпи своите познания от камъните, от които били издигнати храмовете на древния град. Камъните служат за своеобразни банки от данни, а благодарение на своите шамански умения, той има достъп до информация, заложена в тях от древните майстори. В един от своите трансове, той "видял" първостроителя на Теотихуакан в он­зи момент от живота му, когато пред него се открил сънят за рая на земята. Това датира от преди времето, когато били построени храмовете.

Преди около четири хиляди години, в епохата на Пе­тото Слънце (чиято продължителност била пет хиляди го­дини), група от духовно развити пришълци от север се отп­равили в пещера, неотдавна открита под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан. Всички видели в съня си огромен змей. Един от членовете на тази група, наричан Замъглено­то Огледало, направил така, че всички други осъзнали, че сънуват.

Замъгленото Огледало открил способ да прекрати съществуващите около него страдания и да научи хо­рата да се обичат един друг такива, каквито са.

Той знаел, че в епохата на Третото Слънце, когато човечеството достигнало най-висок разцвет, духовната връзка между хората била прекъсната.

Съзнавал, че идеите за Съдии и Жертви насилстве­но били внедрени от боговете в нашето съзнание и в резултат на това вътрешните съмнения довършили за­почнатото разрушение.

Замъгленото Огледало видял, че боговете водят борба с хората, желаейки да останем вечно в ада. Бо­говете се вмъкват в човешкия разум още в процеса на домашното възпитание на всяко дете. Едно от най-тревожните убеждения, насадени ни от боговете, е: "Аз съм просто човек". Но да бъдеш човек не означава да изпитваш ограничения. Човешката душа е много повече от всички богове, а човешкия разум е също та­ка безсмъртен, както самите богове.

Боговете с всички сили се стараят да насадят у чо­века чувството, че светът е несправедлив, което като остър нож пронизва неговия ум. Несправедливостта поражда емоционална отрова, която намира изражение в обидите, ревността и страха. Кървавата рана, нане­сена на уязвения ум, причинява силна болка. Доста­тъчна е само една рана, за да започне умът да изработ­ва все повече отрова. И когато някой "натисне болез­неното място", ние веднага усещаме болката. Опитва­ме се да я скрием, така че никой да не може да ни за­сегне по болното място, но всяко прикритие е абсо­лютно безполезно. То прилича на броня - механична система на отрицание и отбрана. Въпреки че отлично знаем, че в несправедливостта няма нищо добро, ние се стараем да ударим другия по болното място, за да не останем в дълг.

Толтеките били последователи на Замъгленото Ог­ледало. Те били духовни воини, знаещи, че водят вой­на с богове, които живеят и се хранят от човешките конфликти. Воините си поставили цел сами да станат богове, да се избавят от всички страхове и да възста­новят пълната власт над своя разум. Искали на място­то на страха да се появи любовта. С тези знания те могли да превърнат света в земен рай.

Духовните воини в онези дни осъзнавали, че водят сражение със завзелите душите им богове. Разбирали, че та­зи лудост ще завърши само когато човек заяви своето право да види собствените си сънища. Свободната воля е способ­на да освободи човека от властта на личните обиди и да го изведе към личната свобода.

Замъгленото Огледало открил първоначалната мъд­рост, оставена ни от Третата Раса: ние сме деца на Слънце­то. Той открил, че всичко съществуващо е сътворено от | светлината. Ние "се храним" със светлина и чрез нея получаваме послания от Слънцето - източникът на живота в ця­лата Слънчева система.

Следвайки получените в съновиденията указания, За­мъгленото Огледало проектирал и оглавил строителството на първите храмове в Теотихуакан. Във всеки камък от тези храмове намерила въплъщение неговата мъдрост. С години­те храмовете били разширявани, издигали и нови. Именно в тези места, където хората ставали богове, неголяма група от магове, или вълшебници, основала Школата на Мъдростта или Школата на Тайнствата.

В продължение на няколко хилядолетия наставници от Теотихуакан учели търсачите на духовното съвършенство как да преодоляват страха и да живеят така, сякаш се нами­рат в рая, а не в ада, който виждат около себе си по-голямата част от хората на земята. В доколумбовата епоха този духовен център бил обкръжен от големи градове, наб­рояващи около двеста хиляди души. Тук се намирал най-големият производствен и търговски център в централно Мексико.

Никой не можел самостоятелно да се обърне за обуче­ние към толтекските учители. Кандидат-учениците били щателно подбирани. Бродейки неузнаваеми сред хората, учителите сами усещали, кой е готов да им стане ученик. Оставайки в сянка, те подлагали избраниците на различни изпитания, за да се убедят в достойнствата на тези, чиито живот тайно наблюдавали.

Осъзнавайки, че наближава краят на епохата на могъ­ществото на Теотихуакан, те се оказали достатъчно възви­шени, за да извършат това, което, съгласно Светото Писа­ние, направил Исус. Възнесли се в небесата. Напуснали сво­ите физически тела, слели се със светлината и се възнесли към Слънцето. На земята, лишени от всякакво ръководство, останал неголям брой духовно търсещи, достигнали различна степен на ученост, но още не постигнали майсторст­вото. Когато нахлулите от север варвари потопили Теотихуакан, останалите живи ученици на Толтеките не съумели да се противопоставят. Мнозина от тях загинали.

Варварите се смесили с народа на Теотихуакан и се опитали да приспособят духовната практика на Толтеките към собствената си примитивна вяра в ревнивите богове, изискващи човешки жертви. Останките от погребения, отк­рити под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан, съдържат телата на тези духовно търсещи, които открито застанали против поробителите и били подложени на ритуални жерт­воприношения.

Теотихуакан бавно загинал. Около 700 г.сл.Хр. градът престанал да съществува като духовен център. Неговите храмове умишлено били погребани под слоеве земя. Архео­лозите от XX век направили разкопки и открили следи от цивилизация от същия период, който на езотерично ниво съвпада със зараждането на Шестата Раса.

Останалите сред живите ученици на толтеките напус­нали Теотихуакан. Отправили на юг и се претопили сред народа на майте, който в същото време преживявал епоха на пълен упадък. От това сливане на толтеки и май започнала своето начало новата Империя на майте.

Други създали нова общност в Тула, където поначало се съхранявала мъдростта на толтекските учители. Дребните селски общини се опитвали да съхранят знанието под фор­мата на религия. Между селищата избухвали междуособици за власт. Върховен жрец ставал пришълец от най-могъщия град в Тула.

Върховният жрец се считал за превъплъщение на Кетцалкоатл - Пернатата Змия - един от двамата братя близна­ци. Другият близнак бил Тескатлипока, Замъгленото Огле­дало. В религията на толтеките близнаците олицетворяват двете основни същности - нагуал и тонал - носители на двата типа енергия. Временно Замъгленото Огледало носи в себе си енергията на нагуал, а Кетцалкоатл - енергията на тонал. След това те сменят местата си.

В края на краищата, знанията на толтеките били изця­ло извратени от управителите на Тула, които се поддали на съблазънта да опазят своето могъщество от преходността. Стремейки се да избягат смъртта, те използвали с користни цели безмълвното знание на Теотихуакан.

По думите на Мигел, това място било обиталище на най-злите черни магове, които някога е познавал света. Те превърнали Кетцалкоатл в демон.

Неголямата държава на ацтеките станала най-могъщата в Мексико. Те издигнали Великия Храм в град Мексико и се опитали да усвоят науката, заимствана от Ту­ла. Така ацтеките станали новите толтеки.

В продължение на дълги пет века след испанското за­воюване, пазители на знанията на толтеките били две групи ацтекски духовни воини. Те били Рицари-Ягуари или воини-ученици и Рицари-Орли или напълно обучени нагуали.

Рицарите-Ягуари били посвещавани в изкуството на смъртта чрез тържествен ритуал на изпитания чрез вода и огън, в течение на който се отричали от страха, гнева и за­вистта. Преминавайки през учение и посвещение, те придо­бивали способност да видят света по новому - като свят на справедливостта. И тогава ставали Рицари-Орли.

Най-висш от Рицарите Орли бил Тлотоан, олицетво­ряващ Бога на земята. Тлотоан могъл да бъде всеки Рицар Орел. Семейството на Мигел принадлежало към Рицарите Орли.

Орелът олицетворява висшия бог. Всички Рицари Ор­ли, до днешни дни, пребивават в ежедневен контакт с бога създател и живеят в състояние на постоянно щастие. Практиките, чрез които достигат до състояние на блаженство, са известни още в Древна Индия, Египет и Гърция и до днес и се пазят от местните жители като живи традиции.

В зората на своето могъщество, Теотихуакан бил свър­зан с много други духовни центрове. Всички те споделяли едно и също безмълвно знание.

Начинът на живот на толтеките проповядва съвърше­но равновесие на тяло, разум и душа. В голяма част от тра­дициите някои от функциите на плътта се смятали за неже­лателни. Възвисените духовни воини, вървящи по пътя на толтеките, не били задължени да спазват безбрачие. Един от важните принципи на тяхната вяра е почитането на човеш­кото тяло като храм и осъзнаване на неговото съвършенст­во. Толтеките се стремят да се избавят от страха, осъждане­то и да живеят в състояние на любов.

Твърде често Мигел се позовава и на други традиции. С особена привързаност се ползва от Библията и историята на живота на Исус.С немалко почитание той се отнася и към паметта на Буда. В своите лекции той свързва пътя на тол­теките с житията на тези аватари. Всички пътища, казва ' той, всъщност са еднакви, но всички големи религии са из­цяло пропити с чувство на вина, осъждане и страх.

Дон Мигел Руис