Елементи на мъдростта на толтеките

Традицията на толтеките е начин на живот, а не прос­то път на познание. Нейната цел е път за намиране на щас­тието. За да откриеш щастието, трябва да се видиш такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто те виждат обкръжаващите. В процеса на самоанализ можеш да откриеш какъв си в дейст­вителност, преди да са те опитомили. След това идва редът на връщането на свободата, когато с помощта на ума, тялото и съзнанието човек се проявява отвъд пределите на сънови­дението, наречено живот. За да намерят тази свобода, тол­теките разработили следните три стъпки.

1. Овладяване на осъзнаването. С негова помощ чо­век достига до осъзнаване на факта, че всички хора денем и нощем пребивават във властта на съновиденията, създавай­ки видение на собствения си ад. Изходът от този кошмар е да разбереш къде се намираш, кой си и към каква свобода се стремиш.

2. Овладяване на трансформацията. Известно и ка­то Овладяване на сблъсъка. С негова помощ човек придоби­ва контрол над своите емоции. Едва когато при нас дойде осъзнаването, че душите ни са заробени от натрапения мо­дел на Съдии и Жертви, които напълно ръководят нашите емоции, с помощта на Овладяването на трансформацията можем да разрушим основата на цялата наша предишна система от вярвания. Целта е да можем отново да станем та­кива, каквито сме в действителност, да станем самите себе си и да позволим на душата ни напълно да прояви същност­та си в обкръжаващите ни съновидения. Внимателно, об­мисляйки своите действия и реакции на всяка крачка, Майсторът на трансформацията се превръща в Майстор на сво­бодата, майстор на приемането и майстор на любовта.

3. Овладяване на намерението. Това е овладяване на духа и волята. Майсторът на намерението встъпва в еди­нение с Бога. Бог действа с устата, ума и ръцете на Майсто­ра. В това състояние Бог присъства във всичко, каквото прави Майсторът.

Толтеките си поставили за цел приобщаване към Съз­дателя, към Великия Дух. Те се стремят да се върнат в своя роден дом. Тяхното учение гласи, че сме се появили в света чрез Създателя и към Създателя ще се върнем. Мигел нари­ча Създателя Отец и, говорейки за него, ползва местоимение от мъжки род.

Поясненията, които прави Екнатх Исваран, употребя­вайки в своята книга "Медитация" думата бог, в много от­ношения се доближават до възгледите на Мигел. "Когато аз ползвам думите "Господ" или "Бог", разбирам самите осно­ви на битието, най-съкровените дълбини, които можете да си представите. Тази висша реалност не е нещо съществу­ващо отделно, вън от нас. Тя живее в самите нас, в дълби­ните на нашата душа - тя е нашата същинска природа и е много по-близо до нас, отколкото нашето собствено тяло, и по-скъпо от самия живот."

Толтекската традиция е карта, която чертае пътя към дома. Ако следваме тази карта, трябва да започнем пъ­тя си от точката, в която се намираме в дадения момент. Първата ни задача е да осъзнаем кои сме в действителност, а това е велика загадка.

За да си обясниш, кой си, достатъчно е да изречеш своето име. Или можеш да кажеш: "Аз съм роден на света и някога ще умра". Ти си човешко същество, мъж или жена. Ти си лекар, юрист, учител, човек от която и да е професия. Ти си твоето тяло. Според ва­шето разбиране, вие сте това, което усещате. Но така ли е в действителност? Действително ли това сте вие?

Задаваме си вечните въпроси. Какво е Бог? Какво е Вселената? Какво е смъртта? Какво е нашата планета Земя? Що е материята? А светлината? Съвременната наука се опитва да даде обяснение на въпросите от ма­териалния свят. На наше разположение е необозрим обем всевъзможни знания, но тези знания не дават от­говори. Какво има зад електроните? Какво се крие по-далеч в космоса, зад галактиките? Какво крие душата ни? Имало ли ни е преди да се родим? Какво се случва след като умрем? Казваме: "Аз съм", но какво в същ­ност означава "аз"?

Като професионален медик, бих могъл да кажа: "Аз съм човешко тяло, съвършена биологическа машина с великолепен мозък, създаден от милиарди микроско­пични компютри или неврони. Тялото ми е изградено от дребни живи същества (клетки), от които се състоят различните органи. Аз съм комплекс, които се нарича човешко същество".

Какво точно прави живота на тялото възможен? Какво всъщност представлява човешкият мозък? По какви механизми действа? Опитваме се отчаяно да се ориентираме в това с помощта на микроскопи и елект­роника. Нашите експерименти се увенчават със стра­хотни резултати, но все още не знаем, какво точно представлява мозъкът.

Предстои ви някога да умрете, но сега живеете. Какво е животът? Защо все разсъждаваме за нещо, което не можем да постигнем? Разумът ни подсказва какво е истина и какво - не е. Има решения и знания, които стоят отвъд пределите на нашия ум, но е невъзможно да ги достигнем.

Ако говоря, че съм щастлив, вие ме разбирате. Но имате своя представа за щастие. Когато изпитвам болка - физическа или емоционална - мога да я опиша с помощта на думи и понятия, но пълно обяснение не може да се даде. Гневът и ревността са само понятия. Истината е, че ние, хората, сме всъщност велика загадка.

Когато станах Майстор на трансформацията, осъзнавах, че всичко наоколо, включително самият аз, е проявление на движеща се енергия.

Предметите, които ни се струват твърди и плътни, в действителност също се състоят от атоми, които са в състояние на постоянно движение. И твърдият, на пръв поглед, предмет, всъщност е движеща се енергия. Разстоянието между атомите е много по-голямо, отколкото тяхната маса. Ние възприемаме вещите като неподвижни, но това е илюзия. Всичко наоколо се движи непрестанно.

Това, което виждаме, не е нищо друго, освен светлина, отразявана от различните предмети. Отразената светлина им придава определена форма. Ние сме съг­ласни да приемаме нашите визуални усещания за реалност и истина, но тази истина е проявление на договор или консенсус, в който ние сме един от партньорите. Сетивното възприятие е чудо, нагледно демонстриращо нашата способност да творим външната реал­ност. На пръв поглед възприемаме света чрез органите за осезание, но фактически сами го създаваме чрез нашия ум.

Ние сме създали език, с помощта на когото даваме название на всички животни, растения и други компо­ненти от тази вселена. Наименованията на предметите придават реалност на света на илюзиите. Сътворената от нас реалност ни дава лъжливо усещане за безопас­ност.

Ние чувстваме, че стоим твърдо, с крака забити в земята. Виждаме небето. Усещаме вятъра и дъжда. Всичко това ни е познато. Но то е просто съновидение, сътворено от нашия ум. Това съновидение има мате­риална структура, защото такова сме го направили с нашата магия. Всички ние сме вълшебници.

Притежавайки способност да създаваме своята ре­алност, ние сме тясно свързани с всичко, което същес­твува в нея. Това, което виждам с очите си, е истина само в моята реалност. Но ако малко променя своята гледна точка, ще загубя предишната си истинност.

Всички ние странстваме из Вселената на борда на космическия кораб, наречен Земя. Носим се с огромна скорост през космическото пространство. И тъй като всички се движим с една и съща скорост, струва ни се, че всичко наоколо е неподвижно. Ако замрем за миг в неподвижност, докато целият свят лети бързо все по-далече, пред нас ще се открие друга реалност.

Ако променим гледната си точка, ще видим, че на­шето тяло е форма на енергия, която се превръща в материя и ни позволява да се преместваме в простран­ството. Още една разновидност на енергията, която ни заобикаля и същевременно е частица от нас самите, е разумът. Разумът е форма на енергия, той не е матери­ален. Ние мислим. Чувствуваме. Сънуваме. Но не мо­жем да отнесем къс от съновидението в лаборатория и научно да потвърдим неговото съществуване. Не мо­жем да вземем в лаборатория любовта си и да заявим: "Това е любов". Да докажем съществуването на емо­циите не е в наша власт, но знаем, че на света има лю­бов, тъй като сме способни да я почувстваме. Любовта не е материя, тя е енергия. Енергия, която съществува. Всичко съществуващо притежава енергия. Енергията е неунищожима. Тя няма нито начало, нито край. Под­дава се само на трансформация.

Всичко това звучи твърде познато. Ако идем на църква, слушаме същите слова, отправени към Бог. Бог и енергията са едно и също нещо. Всичко същест­вуващо е сътворено от енергия, както е сътворено от Бог. Съществуват милиарди различни проявления на енергията. И милиарди проявления на Бога, защото всичко съществуващо е Божие дело.

Умът е форма на нематериална енергия. Умът е фи­на енергия. Всяка енергия е жива, затова е жив и разу­мът. Живее не само тялото, но и умът, ние сме не само тяло, но и ум. И в понятието "аз съм" ние смесваме материална и фина енергия.

Докато водим разговор, нашият ум интензивно мисли. И това е съновидение. Нашите очи усещат свет­лината, но умът интерпретира светлината и създава реалността. Може да се достигне до онази точка, в ко­ято изчезва преградата между ум и тяло и тогава реал­ността коренно ще се промени.

Индивидуалността също е лъжлива концепция. Ние не сме отделни същности. Ние сме само дребни звена във веригата, наречена живот. Вашето човешко тяло се състои от милиарди клетки. И всяка клетка е живо съ­щество, способно да живее вън от тялото ви. Тя може дори да се възпроизведе вън от тялото. И самите вие сте проявление на такава клетка. Клетката се състои от множество елементи, всеки от които живее свой жи­вот. Клетката също е частица от единната верига. Ми­лиарди клетки съставят човешкото тяло. Може да се каже: "Аз съм това тяло". Но клетката не осъзнава, че множество подобни на нея клетки образуват един или друг орган. Черен дроб, сърце, черва, мозък, очи -всички органи, взети заедно, изграждат човешкото тя­ло като единно цяло.

Нашата същност е, че всички сме човешки същест­ва. Но подобно на клетката, считаме себе си за абсо­лютно обособени, въпреки, че не е така. Всички, оби­таващи планетата хора, изграждат на свой ред (подоб­но на клетките в тялото) един от органите на живото същество, наречено Земя. Човекът е само дребна клет­ка на този орган. Планетата е единно живо същество. Всички хора, обитаващи Земята, изграждат само един от земните органи. Има и много други. Има дървета, атмосфера, океани, камъни и животни - всички те са органи на Земята.

Земята, подобно на човека, притежава фина енер­гия. Тя има душа и ум. Земята е живо същество. Пос­редством своя собствен обмен на веществата тя полу­чава енергия отвън, преобразува я и излъчва обратно собствена форма на енергия.

Планетата получава енергия от Слънцето и я преоб­разува. На Земята животните хранят растенията и пре­образуват получената енергия. Хората се хранят с рас­тения и животни и преобразуват получената от тях енергия.

Каква е функцията на органа на земното тяло, изг­раден от човечеството? Да трансформира материална­та енергия в ефирна. Получавайки храна и кислород, нашият мозък преобразува материалната енергия в ефирна енергия.

Ние работим на Земята денонощно - също като пчелите и мравките. Нашата функция на тази планета е да създаваме емоции. Сътворението на емоциите е главна функция на човешкия мозък.

Ние сънуваме и бодърстваме дори в съня си. Когато спим и сънуваме, това поражда емоции. Съновидение­то по време на бодърстване има определена структура. Дори в съня си ние се интересуваме от всичко, което преживяваме. Затова караме нашия мозък да поражда емоции. В това се заключава и нашата роля на земята.

Планетата Земя е само едно звено във веригата. Пя­лата Вселена също е живо същество. Тя живее. Нашата планета е само дребна частица от живото същество, което наричаме Вселена.

В наши дни схващането кои сме ние отчасти се раз­ширява. Ние сме тяло. Ние сме и ум. Също и част от планетата Земя. В необозримата верига на Вселената присъства информация. Същата тази информация присъства и на Земята. По-подобен начин цялата ин­формация, заключена в човешкото тяло, се пази във всяка отделна клетка от това тяло.

Една единствена клетка пази цялата необходима информация и притежава сили да създаде собствена вселена, под формата на друго човешко същество. Ед­но човешко същество притежава всички способности и информацията, необходима за създаването на цялата планета. Такъв акт на творение не зависи от разсъдливия ум. Това творение отвътре е обусловено само от безмълвното знание.

Даже малката клетка е толкова силна, колкото ця­лото тяло, а то, на свой ред, е силно колкото цялата Земя, която притежава сила, равна на силата на Вселената.

Във всяко звено на веригата е необходимо да се промени традиционната гледна точка, за да се постиг­не аналогия. И в микрокосмоса и в макрокосмоса действа една система, един закон. Космосът е велика загадка. Поглеждайки нещата отвъд пределите на чо­вешката гледна точка, можем да видим цялата слож­ност на човешкото същество и да открием връзката му с великата загадка на вселената. Където и да се отпра­вим, навсякъде се срещаме със самите себе си.

Всеки човек може да се сравни с една клетка от тя­лото на земята. Ние сме еднакви, взаимосвързани клетки. Ако аз съм ти, няма за какво да ти причинявам болка. А ако ти си аз, защо ще ми причиняваш болка? Ако аз съм моята планета, защо трябва да я разруша­вам? Защо не разбирам моята планета? Защо не разби­рам и теб?

Можем да се разпознаем по името, по индивидуал­ността, личните особености, но когато променим гледната си точка, самата концепция на индивидуал­ността вече ни се струва много ограничена. Ние не сме отделни. Ние сме Единно цяло. И това Единно цяло включва в себе си всички вселени, взети заедно. Това е велика тайна. Това е Бог.

Думата Бог е само понятие. Титла - както юрист или лекар. Понятието Бог е твърде малко за тази реал­ност, която олицетворява Бог, но понятието е прием­ливо за нашия ум. Не ни стигат знания, за да се обясни Бог, разбираме само думата. В реалността, проявлени­ето на Бог е живот. Животът е действие. Ние сме Бог, а Бог е ние.