Истинската реалност се състои от първичното абсолютно свръхсъзнание представляващо
комплекс от потенциални и безкрайни на брой висши нравствени и морални качества,
отразяващи същността на чистата и всепроникваща Божествена любов, което
свръхсъзнание е вечно и неизменно, неразрушимо. Проявявайки се то поражда идеята за
сътворение като първо се сътворява Божествения свят, който представлява абсолютното
свръхсъзнание или "абсолютното нищо". То от своя страна създава първичните торсионни
полета от които се състои Световното поле на съзнанието, като основа на всичко което се
създава е идеята за сътворение на първичното абсолютно свръхсъзнание.След това се
създава среда за разпространение и проявление на Световното поле на съзнанието, а
именно абсолютния физически вакуум и свързаното с него пространство време. А
вторичните торсионни полета представляват връзката между Световното поле на
съзнанието и физическия вакуум където се съдържат 5-те елемента или всички състояния
на материалния свят - полета, елементарни частици(плазма), газове, течности, твърди
тела. Първичните торсионни полета пък са връзката между абсолютното нищо и
Световното поле на съзнанието.Материалният свят е проява на безкрайните качества на
Духа, на всепроникващата фина(духовна) енергия на Божествената любов и нищо което не
е проява на тези качества не може да съществува вечно и ще бъде унищожено. Всяка
проява на качествата на Духа се отразява моментално в духовния свят и изразява
радостта и блаженството на първичното абсолютно свръхсъзнание. Материалния свят
(Космосът) се ражда за Битие, съществува определено ограничено време и след това
отново се разтваря в Небитието. Когато всичко съществуващо се е разтворило в
Небитието(абсолютното свръхсъзнание) все пак остава да съществува нещо
нерушимо.Това е Великият Космически принцип, безпричинната причина на Битието - това
е абсолютното свръхсъзнание което е непознаваемо. След това Вселената отново
възкръсва за нов космически живот. В редуващите се цикли на Битие и Небитие - Вселената е вечна. Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на
световете и вечна в цялото.
Абсолюта или Парабрахман,чиято сила е първичното абсолютно свръхсъзнание, е
единен, начало на всички начала и основа на всички творения и неговото единство никога
не намалява, не се разрушава и не може да бъде променяно.Той съществува преди всички
времена и извън всяко място.Той живее,но не със силата на Духа или душата,защото той
самият е душата на всички души.
Преди възникването на Вселената нейната цялост се съдържа във Вселенския Разум.
В него съществува като идея - всичко това, което в следващия процес на изграждане
преминава в обективния живот. Всички тези първообрази като плодове на отминали
светове служат за посев на бъдещия живот. Вселената се състои от вибрации на
изтичащия Божествен живот.Те се обличат в основните форми на материята, от която се
развива цялото мно- гообразие. Живота се запазва под формата на нови способности за
творчество в резултат от опита, през който е преминал.
Свръхсъзнанието е изворът и краят на Вселената, нейната причина и цел.
Само висшите нравствени
качества, които са основа на чистата Божествена любов, любов
без причина и очакване, любов заради чистата радост и вечното блаженство, любов която
е едно с Истината и Познанието - може да създава най-фините информационни полета
способни да създават и управляват цели светове, те са основата на живота, красотата и
хармонията и са способни да усъвършенствуват сами себе си, те са безкрайни и вечни.
Ако Любовта във Всемира създава живота, то Мъдростта и Невинността го крепи, а Дхармата е тяхното проявление. Хармонията и Равновесието в Природата са външен израз на Мъдростта, а Радостта е усмивката на Мъдростта.
Ако Любовта във Всемира създава живота, то Мъдростта и Невинността го крепи, а Дхармата е тяхното проявление. Хармонията и Равновесието в Природата са външен израз на Мъдростта, а Радостта е усмивката на Мъдростта.
из "Теория на торсионните полета"
Няма коментари:
Публикуване на коментар