Библията и безмълвното знание на толтеките

В първите глави от Евангелието на Йоан, Мигел вижда "чистото езотерично знание от школата на християнските тайнства". В тези постулати, стих след стих, Мигел открива тясна връзка с духа на безмълвното знание на толтеките.

Както казва той, в света съществува само едно безмъл­вно знание, което се открива на хората в различните краища на света. Евангелието не е първото откровение на безмълв­ното знание. Нашата съвременна интерпретация на древна­та мъдрост е под силното влияние на науката. Следващите по-долу цитати от Библията се цитират съгласно Синодал­ното издание на български език от 1995 г.

В началото беше словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

То беше в началото у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

В Него имаше живота, и животът беше светлина за чо­веците.

И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Съществуваше истинска светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.

А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите Неговото име, - им даде възможност да станат чеда Божии; Те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с бла­годат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Всичко води своето начало от словото, а то е сино­ним на намерението и волята. Всичко води своето начало от светлината. А светлината е енергия. В науката на толтеките се казва, че намерението е свойство на енергията, което й позволява да се трансформира. Всичко съществуващо е еманация на единосъщна кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха". Това означава, от волята или намерението на Бога.

"В Него имаше живота, и животът беше светлина за човеците." Животът и светлината, по своята същност, са едно и също - това е основата на знанието на толтеките. Ние сме живот. Без живота, който е в нас, телата ни биха се обърнали в прах.

"И светлината в мрака свети". Мракът е материя. Светлината действа чрез материята, но материята се съпротивлява. Тя не "познава" светлината. Материята се съпротивлява на светлината, но това съпротивление води до нейното израстване.

Библията казва: "В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна". Нашето собствено тяло не признава нашата светлина, нашата енергия.

Когато Библията казва, "Дойде у Своите Си, и Сво­ите Го не приеха", тези думи могат да се сравнят с мислите на толтеките, че божествената светлина идва при нас, но ние й се съпротивляваме и оставаме в све­та на илюзиите.

"А на всички ония, които Го приеха ... им даде въз­можност да станат чеда Божии" пряко се съотнасят със значението на Теотихуакан като място, където ние ставаме Богове, но това може да се случи само когато престанем да се съпротивляваме на светлината.

Мигел сравнява и други фрагменти от Библията, осо­бено пророчествата за идващият Армагедон в Откровенията на Йоан Богослов, с елементи на толтекските предания. Армагедон символизира смъртта на съновидението на плане­тата. Всеобщата гибел, породена от природни или техногенни катастрофи не е неизбежна. Тя може да се предотвра­ти, ако хората се събудят от сън. По мнението на Мигел, то­ва пробуждане вече идва със стремителни темпове.

"Колкото е по-мощен разгулът на хаоса, толкова по-стремително е пробуждането", казва Мигел. Това, което се случва в света, съответства на процесите, които стават в пробуждащия се ум. Състоянието на покой и умиротворение винаги предшества нарастването на хаоса.

Възможно е човек да вярва, че страданията са нещо нормално - всички наоколо страдат, - но в някакъв момент да се пробуди и да осъзнае, че не е задължи­телно да страда. При промяна в системата на възгле­дите, човек се сблъсква със съпротива. Ако не си ед­накъв с останалите, очакват те неприятности. Отлика­та от околните е бунтарство.

Когато преминаваме в ново измерение, вътрешните и външните реакции нарастват. Активират се страхо­вете ни и се опитват да спрат трансформацията. В ре­зултат настъпва хаос. Разумът отслабва и губи ориен­тири. Но само след преодоляване на вътрешната и външна криза човек може да стане себе си.

Първоначално войната настъпва в нашия ум. Жерт­вата всячески пречи на опитите за промяна. Нашите възгледи са нашите лични закони.

Дълги години имах една ученичка, която от много време беше вдовица. Независимо от противодействие­то на цялата й система от възгледи, тя беше стигнала до повратен момент в живота си. Тя се върна на мяс­тото, където беше живяла и се разпоредила да извадят и кремират останките на нейния мъж. Разпръсквайки неговия прах, тя се почувства свободна и щастлива, но семейството й било удивено и разгневено. Те я осъди­ли и се обърнали към свещеник. Той решил, че е из­вършила нещо лошо. Известно време тя отново усеща­ла погледите им върху себе си, но след това съумяла да ги отхвърли и заминала, отнасяйки със себе си на­мереното щастие и свобода.

Дотогава, докато хората не намерят Бога вътре в се­бе си, в тях ще живее потребността да вярват в Бог, който е вън от тях. Всички ние сме черни магове и навсякъде разпространяваме нашата емоционална от­рова, дотогава, докато не изучим бялата магия. А това става, когато заменим страха с любовта.

Човек, преминал през трансформацията, не приема нищо лично. Исус и Буда са дошли на този свят, за да го променят към просветление. По право, дадено им по рождение, те имали големи възможности, но и на тях им се наложило да стигнат до ада, както на всички хора. Защото и те били хора.

Живеели обикновен живот в обичайните условия на своята епоха, били надарени с тяло, разум и душа, но след трансформацията се превърнали в светлина.

Всички наши постъпки поначало са обусловени от страха, но като започнем да осъзнаваме какво правим, пред нас се открива възможност за трансформация. Дори в най-ужасните условия като времето на концла­герите по време на Втората световна война, желанието да се постигне промяна открива пред човека пътя към нея.

През последните двайсет века християните проповяд­вали, че всеки от нас е страж на своя брат. Мигел дава на този идеал своя интерпретация, различна от тази, която е основана на чувството за вина. Да отговаряш за ближния -казва той, - значи, да уважаваш тази форма на живот. Ние си помагаме един на друг единствено с нашата любов. Лю­бовта е действена там, където е приета. Всичко, което мо­жем да направим един за друг, е да се обичаме. Не можем да отговаряме за постъпките на ближния си.

Чувството на съжаление или вина към другия човек са неефективни. Ние сме тук, за да се трудим.

"Отвъд страха" , Мигел Руис