СВЕТЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Какво според вас представлява Светът на справедливостта? 

След едно пътуване до 

Теотихуакан п

рез декември 1992 година Мигел разказва:

Всичко изчезна. Вече нямаше никаква мисия. Ня­маше човек. Нямаше живот. Препълваше ме огромна радост, покой и любов, просто защото съществувам. Вече не бях задължен да търся оправдание нито пред себе си, нито пред другите. Промени се целият смисъл на моята работа. Вече не усещам, че нося някакъв осо­бен дар, който съм длъжен да споделя с другите. Пре­ди мислех, че се трудя на нивата на Бог и той ме е из­пратил с определена цел. Сега виждам, че не е така.

Почти престанах да мисля в общоприетия интелек­туален смисъл. Понякога чета, но това няма общо с предишната умствена дейност.

Това е състояние близко до самадхи. От този необикновен ден аз виждам света съвършено различен. Не откривам в своето сърце нещо за осъждане. И резултатът е поразителен. Престанах да се тревожа за съдбата на планетата. Не се тревожа и за бъдещето на природата. Не се тревожа за другите хора, за войните и ураганите, за това, че мога да по­падна под нечий заблуден куршум. Аз знам, че всичко, което се случва, трябва да се случи. Всичко става се случи. Всичко става точно така, както трябва да бъ­де. Вярвам в това безусловно.

Вече виждам света, воден от справедливост в душа­та. Ние живеем в света на справедливостта, който тър­сихме хиляди дълги години. В новото състояние на ума аз виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Не е трудно да се разбере, че емоционалните и физически страдания на хората са резултат от болка­та, която сме сътворили.

След този ден аз отново се видях като двегодишно момче, което прекарва цялото си време в игри и забав­ления. На тази възраст още не бях видял света на нес­праведливостта. Не знаех, че хората навсякъде виждат един безкраен кошмарен сън.

Истинското блаженство, което извира от детската невинност, знае, че този свят е свят на справедливост­та. Но няма да се избавим от кошмара, ако останем не­винни, като деца. Децата са абсолютно невинни, като малките агънца. И наш дълг е да им покажем ада, за да могат по-скоро да се измъкнат от него.

След това съдбоносно пътуване Мигел изпитал абсо­лютно доверие към всичко. И днес той казва на учениците си, че може да се довери на всеки, с когото контактува.

Аз нямам нужда да преосмислям всичко, което знам. Не се съмнявам в достоверността на своите ду­ми. А и това не е важно. Открих за себе си нещо много важно за истината. Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде ис­тина и за останалите.

Всеки слушател на моите лекции възприема по различен начин думите ми. Всеки иска да чуе нещо свое. И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не

И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не само споделям това, което знам. На мен ми е нужна реакци­ята на аудиторията, затова моля да ми задават въпро­си, за да си изясня какво са разбрали.

Беше време, когато ги учех да "избягват да осъж­дат" и тогава открих, че все още продължавам да съдя себе си. След онова пътуване се приех напълно и вече не се осъждам. Почитам себе си такъв, какъвто съм.

Преди изпитвах потребност да изразя себе си. Сега нямам нужда от това. Важно е човек да наблюдава какво искат да чуят хората. Аз не промених нито дума от своите беседи, измених метода на наблюдение.

Днес знам, че на никого не съм истински нужен, в това число на двамата ми синове, майка ми, жена ми и учениците ми. Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите. Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.

Всичко, за което говоря, прилича много на излизане извън тялото. Като не изпитвате някаква остра пот­ребност, вие сте открити за всички хора.

Уважавайте хората.

Уважавайте тяхното право на избор.

Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате.

Научих се да се отнасям с уважение към всичко, ко­ето съществува. Вече не виждам проблеми. Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несп­раведливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целият ни жи­вот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени­ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъ­гът, който наричаме ад, може да се излекува.

Аз дълго се молих. Съжалявах хората. Колко тежко страдат. В каква нужда живеят. Но се оказа, че ние са­ми сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.

Знам, че на света може да се гледа по абсолютно различен начин, и тогава той ще изглежда много по-прекрасен. Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуж­даете от нещо, ще откриете мъдростта.

Тялото умира, умира и мозъкът, но съзнанието жи­вее и след смъртта, и усеща всичко, сякаш животът продължава. За да живее, мозъкът се нуждае от захар и кислород, но съзнанието няма нужда от това. След смъртта съзнанието не разбира веднага, че тялото е умряло. Дори насън вие усещате своето тяло и разго­варяте, като понякога осъзнавате, че сънувате и съзнанието се опитва да ви пробуди. Но след смъртта умът престава да функционира, затова нищо не ви подсказ­ва, че сте умрели.

Смъртта е акт на справедливост. Ако искате да из­питате живота в цялата му пълнота, трябва да рискува­те. Ако се боите от смъртта, значи не живеете истинс­ки. За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.

Смъртта е естествената спътница на живота, със­тавна част на природния континуум, в който се проя­вява енергията. Отчуждеността, породена от приема­нето на. смъртта, не означава скука и духовен хлад. Точно обратното, когато човек престане отчаяно да се държи за живота, той може напълно да се наслади на вкуса на всяко мигновение.

Ако човек страда от смъртоносен недъг и открие начин за неговото излекуване, аз го съветвам да се въз­ползва. Ако няма такова средство, съветвам ви да се въздържате от медицински процедури, причиняващи излишни страдания.

Умът не иска да умре и затова заставя тялото да страда напразно. А е много по-добре да му позволи да умре.

Когато скъп на вас човек е близо до смъртта или страда от някаква болест и вие отчаяно го жалите, с това не му помагате. Ще станете добър лекар, ако ос­танете спокоен, невъзмутим и любящ, смирил се с ес­тествения ход на нещата. Това е справедливостта.

из" Отвъд страха", Мигел Руис