Фокусиране на съновидението чрез внимание

По своята същност съновидението е живо същест­во. То е архангел, дошъл от Слънцето.

Ние, хората, сме проявления на духа и той ни под­тиква към промяна на съновиденията. С много упори­тост духът отвоюва своето царство. Когато влязохме в Епохата на Шестото Слънце, то ни даде възможност да извършим трансформацията, към която ни призова­ва от дълго време.

Ако се изтръгнете от съновидението на планетата, ще преместите своята събирателна точка и ще възп­риемате  света  през  погледа  на  вашата  душа.   От дълбините на душата си ще видите кой е потънал в сънища. След това ще преместите перспективата и ще виждате чрез духа си. Ще направите огромен скок от едната страна на душата към другата.

За да осъществи това преместване, част от нашия разум приема черната светлина, пълна с безусловна любов, която прониква право в душата, разтваря я и пуска духа в свободен полет. И духът се съединява с тази част от ума, която осъзнава безусловната любов. Това сливане е напълно възможно. То пречиства ума и излъчва своето осъзнаване във външния свят. И човек пребивава в онези измерения, в които съществуват Буда и Христос.

В енергийната система, която наричаме реалност, умът е пълновластен господар, затова в нас живеят и Съдията и Жертвата. Единственият елемент на ума, който остава да съществува в енергийната система на духа, е частта, която отразява душата.

Душата е микроскопично малка, но е свързана с всяка клетка от нашето тяло. Душата пребивава в дъл­бочината на човешката яйцеклетка. Тя е скрита в яд­рото на желанията, в центъра на възприятията. А духът е дребен отломък от Слънцето, обвит в материя. Нашата ДНК е свързана с духа. Ние сами създаваме дух. Ние сме Бог. Нашата воля обкръжава нашата чо­вешка същност и живее до самата ни смърт.

Когато стоите на кръстопът и двата пътя водят на­долу, няма значение по кой ще тръгнете. Пътят сам ще ви разкрие дали е неправилен. Не е страшно да сгре­шите. Опитайте се да обикнете себе си за този опит. Кажете си: "Обичам се заради натрупания опит, нищо че се оказа илюзорен като сапунен мехур".

След време ще започнете повече да се доверявате на чувствата си. Сякаш ще активирате мускул, закърнял от бездействие. Ще си кажете: "Чувствах, че няма да се справя, но въпреки това се залових за работа". И ко­гато това се повтори пет пъти, вече ще мислите: "Ще успея. Вече съм имал такива предчувствия, но не им обърнах внимание". И все по-малко ще се облягате на разума и ще се доверявате на чувствата си. Така трябва да се живее.

Съновидението на живота е синоним на всички наши реалности. Съновидението на този живот, който живеем в дадения момент, отразява нашите представи за себе си, както и представите ни за всички, населя­ващи тази реалност. Нашият сън е резултат от сетив­ното ни възприятие. Ние създаваме нашата собствена реалност, личното всеобхватно съновидение и собст­вения ум, сътворявайки всичко, в което вярваме, чрез сетивните възприятия.

Ние сме многостранни същества и притежаваме способност в един и същи миг да усещаме хиляди раз­лични неща. Една от най-вълшебните особености на човека е способността да различава. Можем да изключим всички усещания, които не желаем да забележим и да се съсредоточим над това, което ни занимава. Та­зи способност отделя едно усещане от милиони въз­можни дразнители. Фокусираме се върху него чрез то­ва, което наричаме "внимание".

Вниманието ни позволява да съсредоточим нашето възприемане върху обекта, който искаме да опознаем. За да се научим да вървим, да караме велосипед или да свирим на пиано, отначало трябва да фокусираме вни­манието си в тази посока и непрекъснато да практику­ваме, докато не направим своите действия автоматич­ни. Едва тогава усвоеният навик става част от самите нас.

Чрез вниманието научаваме всичко, което искаме да знаем и всичко, в което вярваме.

За първи път използваме .вниманието си за създава­не на нашата лична реалност, нашето съновидение. Ре­зултатът от първоначалното използване на вниманието е кошмарът, който наричаме ад.

Трансформирането на това съновидение може да стане с помощта на същия инструмент, който сме из­ползвали за неговото създаване - нашето внимание.

Докато в процеса на преглед на нашите възгледи анализираме всичко, което знаем и приемаме за исти­на, в опита си да решим заслужава ли да го приемаме на доверие, отново се обръщаме за помощ към внима­нието. Второто подвключено внимание изменя съно­видението. С помощта на второто внимание се снемат ограниченията, които са ни обвързвали преди и съзнанието се разширява. В крайна сметка, ние откриваме, че виждаме ново съновидение, сън за живота, където няма нищо невъзможно, сън с пълна увереност в себе си, надежда и устременост. Това ново съновидение ние наричаме рая на земята.

Когато повторно насочим вниманието си към наше­то съновидение, можем да се пренесем във всяко време и място и да станем първооткриватели. Да спрем да вярваме на догмите. Добиваме много по-широк све­тоглед. Нещата, които не сме познавали, стават дос­тъпни за нас, но както и преди има още много непоз­нати измерения. Второто внимание ни дава възмож­ност да контролираме съновидението си и да осъзна­ем, че самите ставаме богове.

"Отвъд страха", М. Руис