Не забравяйте, че всички се намираме в ада, захванати в мрежата на съня на планетата.
Сталкингът ни помага да стигнем до осъзнаването, да променим нашето съновидение и да излезем от обятията на съня. Сталкерът в нашата душа ни помага да прекратим кошмара и да се доближим до изхода на ада.
В традиционното състояние на съзнанието ние живеем с убеждението, че сме дошли на този свят, за да страдаме цял живот.
Преживяваме един кошмарен сън, а паметта ни е слаба. Почти не можем да си припомним какво е било вчера. Струва ни се, че познаваме себе си до мозъка на костите, а истината е точно обратната.
Цялата вчерашна нощ аз прекарах в съновидение за Силата, но въобще не го помня. Знам само, че сънят е бил за Силата.
В моята памет се е съхранило нещо за тези времена, когато аз, осемгодишно момче, се учех в първи клас, но въобще не помня, какво правех и говорех тогава. Нас ни заслепяват илюзиите. Ние живеем в лъжливо обкръжение, пораждащо амнезия. В мен самия има много неща, които не помня. Така е и с всеки от вас.
КОНЦЕПЦИЯ:
1. Ние се раждаме в този свят с определен запас от енергия, която се съдържа в оплодената яйцеклетка. Яйцеклетката включва в себе си нашето тяло и цялата обкръжаваща го духовна енергия.
2. Физическото тяло ни е дадено по рождение, а след появяването на света ние развиваме и менталнотяло. И макар новороденото дете да няма разум, неговата душа дава мощен знак, че съществува.
3. Когато растем, черпим енергия от външния свят. Трябва да захранваме нашите различни тела с различни видове енергия. На физическото тяло му е нужна храна, но това не е единствената енергия, необходима за нашето израстване. Ние сме подобни на живо същество, което трябва да израсте от някакъв плод, друго същество използва този плод за храна. Нашият плод е нашето съзнание. Всеки вид енергия носи съзнание, но човешкото съзнание е особено и рязко се отличава от съзнанието на другите същества и в тази, и в другите реалности. Нашето човешко съзнание носи знание.
4. Умът ни създава енергия. Колективният ум принуждава нашия индивидуален ум да създава енергия. Страхът приучва нашият ум да сънува
5. Разумът свързва нашето вътрешно съновидение с външния сън на планетата. Разумът носи свое собствено, особено съзнание, което няма общо със съзнанието на тялото, ума, душата или на някоя друга енергийна система в човека.
6. Съзнанието расте с израстването на личността. Умът подкрепя нашето чувство за собствена значимост, което ражда в нас лъжлив образ, лъжлива представа за себе си. От този лъжлив образ се ражда плодът на нашето съзнание. И ние откриваме за себе си всички проявления на ума, носещи свое особено съзнание.
7. Умът има огромен запас от енергия. Нашите енергийни запаси се захранват от много други органични и неорганични системи, които обитават нива, близки до човешкото съзнание.
8. Черпим енергия за нашия ум или от другите хора или от съновидението на планета. Съновидението на планетата ни дава на заем от своята енергия, но по-късно изисква връщане на заетата енергия във вид на краен продукт - нашето съзнание. Съновидението на планетата инвестира енергия в нашето нарастващо съзнание, но за сметка на това иска да получи плода. Това прилича на посев на семена за сметка на получения урожай.
9. За съновидението на планетата и други обкръжаващи я енергийни системи, човешкото съзнание има огромна ценност. С това се обяснява, защо хората на света са такова множество.
10. Съновидението на планетата се разплаща за разрушителността на човешкото съзнание. В определен момент човешкото съзнание излиза от контрол. И тогава други енергийни системи започват да отговарят за възпроизводството на човешкия род. Днес всички осъзнаваме, че човешкото съзнание прилича на тумор, с когото няма кой да се справи, освен самият човек. А ние не спираме да унищожаваме нашата планета. Крайно време е човек да осъзнае, че плодовете на неговото съзнание са толкова големи, че са в състояние да доведат до излишък от енергия.
11. Около себе си виждаме едно огромно живо същество - съновидението на планетата - което принуждава хората да се вгледат в себе си. Човечеството се блъска в капана на реалността, измъкването от когото не е много просто. Между човека и съновидението на планетата съществува своеобразна форма на симбиоза.
Съновидението на планетата дава енергия за развитието на човека, но цената е много висока - отсъствие на свобода. Хората на малката планета Земя живеят в робство.
12. Няма изход и в смъртта. Тялото умира, но душата продължава да живее и може отново да попадне в мрежата на енергийната система на Земята. Когато тялото умира, съновидението на планетата сграбчва частта, която му принадлежи и постепенно поглъща всички емоции, присъщи на тялото. Другите емоции остават с душата и стават част от следващото прераждане.
13. С началото на новия цикъл целият процес се повтаря: черпене на енергия от съновидението на планетата, израстване на съзнанието и отдаване на енергията на съзнанието, в подкрепа на съновидението на планетата.
Човешките души остават в капана на земния живот след смъртта дотогава, докато не овладеят изкуството на сталкинга.
При сталкинга вие контролирате своето съновидение и го правите такова, каквото искате.
М.Руис
М.Руис
Няма коментари:
Публикуване на коментар