Уплашеното човечество влязло в съюз с постулатите на огъня и започнало да им служи. Така станало неспособно да си представи алтернативна на огъня сила и затова оцеляването се определяло изключително от една натрапчива мисъл — набавянето на гориво. Племенно пристрастяване към огъня. Огънят научил човечеството, че съществуват само две неща, от които винаги ще зависи оцеляването му — огън и гориво. Подчинението на огъня научило хората, че те са второстепенни същества. Самият огън бил висш израз на природата, върхът, чрез който се получава светлина в нощта и топлина в убийствено студената зима.
Загубата на огъня вече било нещо, пораждащо сковаващ страх.
Страх от студа. Страх от тъмното. Страх от това какво може да се спотайва в тъмното. Гордостта на огъня извела човечеството в замръзналите пустини, до които никой не се осмелявал да припари по времето на водните митове. Вдигнали факлите си, първенците повели племената си напред. Старите умирали в снеговете и гледали как телата им стопяват леда. Докато умирали, звучали водни песни. Жените се оплаквали, а децата треперели от студа. Гордостта на огъня принуждавала племенния вожд да ги накара всички да потеглят на север към нови земи.
Гордостта продължавала напред, без да обръща внимание на крещящите им нужди, на виковете от океана на съзнанието. Огънят щял да ги държи. Огънят щял да ги пази. Огънят щял да прогони леда. Сега, озовало се сред ледени върхове и пустини, човечеството изведнъж открило една нова голота. Уязвимост чрез съблазняване. Огънят ги водел напред в зоните на зависимостта, където животът им бил изложен на нови и непознати смъртни опасности. Прекалено закъснели да си възвърнат чувствата и разума, много племена били унищожени от своеволията на огъня.
В северните планини от син лед нямало гориво. Много племена загинали, когато огънят изчезнал. Дали стигнали дотам да се горят един друг? Замръзнали тела, седнали в кръг на скалните тераси, развявани от ледения вятър гъсти кафяви коси. Изгубен огън. Изгубен живот. Сега всичко на север било отчаяно съсредоточено върху огъня. Огънят научил човечеството, че без него не можело да се оцелее. Огънят бил дързък и съществувал за сметка на човешкия живот. Огънят удовлетворявал някои нужди, като същевременно заплашвал живота на онези, които се грижели за него. Основната му заплаха била, че може да угасне. Ако огънят изчезнел, човешкият живот щял също да угасне.
Джери Василатос, Изгубени открития
Няма коментари:
Публикуване на коментар