Огнена маска

Огънят е първото технологично чудо и първият технологичен провал. Огънят създава парадигмата за загубата, за консумирането, за размяната, за преобразуването, за границите на термодинамиката. Древното разочарование създало изкривена представа за природата и една изопачена квантитативна наука. Днес няма измъкване за онези, чието придържане към парадигмата е приковало мисленето им към служене на огъня. Огънят определя инженерните концепции за „невъзможното“.

Огънят прекъсва контакта с вътрешния воден свят. Огънят поставя маска, шаблон върху човешкия ум. И до днес съзнанието е свързано с „канона“, в който подхранваният от живота огън „синтезира“ мислите ни. Термодинамичните концепции, произлезли от използването на огъня, до такава степен са се вкоренили в структурата на човешкото мислене, че всички форми на енергия се разглеждат от позицията на топлината. Енергията, всички енергии, винаги са сравнявани с техния „топлинен еквивалент“. Законите на термодинамиката всъщност изразяват архаичния шаблон, чрез който всички енергии и технологии се определят спрямо огъня. Законът на термодинамиката е очевидният артефакт на огъня, моделът, по който говорим. Той напълно ни заслепява и фиксира умовете Ни. Не можем да видим нещата по друг начин. Не виждаме нищо друго. Това е свят на ентропия, на изгубен огън. На вечна загуба на огън. Свят, в който господства страхът. Огънят маскира ума.

Постоянното желание за огън се основава на фалшивата предпоставка, научена най-напред от онези, които първи използвали свързаните с огъня умения. Постоянната потребност от нови машини се определя от лъжа, която обещава поредното оцеляване, но която е всъщност единствено моментно желание за гориво. Ако няма гориво, няма да има топлина. Липсата на топлина означава липса на движение. Липсата на движение означава липса на машини. Липсата на машини означава липса на оцеляване. Ако няма огън, няма да има и общество. Лъжата продължава да съществува, границите й са определени от академиците и подсилени от финансистите.

Тя твърди, че без топлина, без огън, няма да има и средства за оцеляване.

Тази злощастна първа технология създала отрицателни шаблони в човешкото съзнание, които завинаги отклоняват човешките очаквания. Съвременната технология прегръща фаталната тема на термодинамиката и въплъщава „границите“ на човечеството. Те са очакваните параметри, в които ще работи разменящата енергийни потоци машина. В действителност, термодинамичната граница е периметърът, очертан ревниво от огъня. Така той приковава вниманието ни толкова силно към себе си, че сме забравили за природата и нейните пълни с чудеса съкровищници.

Ние създаваме машини с огнена „работеща субстанция“ в умовете си. Ако машината няма работеща субстанция, тя не може да работи. Това обяснява резките граници между произведенията на изкуството и произведенията на технологията. В древния свят изкуството е функционирало във водния свят. Виденията се движели през и около произведенията му. Изкуството работело. А сега, щом изкуството не се движи, не се загрява, не звъни или не свети, то „не работи“. То не е машина. То е изкуство. Днес се твърди, че произведението на изкуството не е никакво произведение. Машините са истинските неща. Огънят продължава да мами.

Джери Василатос