Трети изумруден скрижал:

Ключът на Мъдростта 

Аз Тот, давам от моята мъдрост, давам от моето знание, давам от моята сила. Свободно раздавам на децата човешки. Давам, та и те също с мъдрост да се сдобият и да засияят в света през завесата на нощта. Мъдростта е сила и силата мъдрост е, в едно съществуващи, усъвършенстващи цялото. 

Не възгордявай се, о, човеко, в твоята мъдрост. Разговаряй с невежия така, както с мъдрия. Ако някой пред теб дойде пълен със знание, слушай и внимавай, че мъдростта всичко е. 

Не мълчи, когато злото говори, защото Истината като слънце сияе над всичко. 

Който пристъпва Закона, да бъде наказан, че само чрез Закона идва свободата човешка. 

Следвай сърцето през целия си живот. Прави повече, отколкото от теб се изисква. 

Когато богатство постигнеш, следвай ти твоето сърце, защото всичко, което придобил си, стойност няма, ако отегчено е сърцето ти. Не преставай да следваш сърцето си, че това противно е на душата. 

Тези, които водач имат, не ще се изгубят, но заблудилите се прекия път не намират. Ако между хората ти живееш, направи за теб Любовта начало и край на сърцето. 

Ако някой дойде при теб за съвет, нека говори свободно, та да се изпълнят нещата, за които те търси. Ако колебае се той пред теб да отвори сърцето си, то е, защото ти, съдията, сгрешил си. 

Не повтаряй изискани речи, нито сам ги слушай, че само пустословие са те на неуравновесения човек. Не говори за тях, за да може този пред теб да познае мъдростта. 

Мълчанието е благо. Словоизлиянието не дава нищо. 

Не въздигай сърцето си пред децата човешки, че то с прах ще бъде засипано. 

Ако станеш велик между човеците, бъди уважаван заради знанието и великодушието ти. 

Ако искаш да познаеш приятел, не питай другаря му, но бъди с него насаме. Говори с него и провери сърцето му в думите и държанието му. 

Сложи на трапезата запасите от хранилището и твоите вещи с другар подели. 

Глупакът знанието смята за невежество и това благо вреди му. Той в смърт живее и глупостта е храната му. 

Мъдрият изпълва сърцето си, но държи езика зад зъбите си. О, човече, слушай гласа на мъдростта; слушай гласа на светлината си. В космоса има разбулени тайни, които изпълват света със светлината си. Нека този, който се отърси от оковите на мрака, първо отдели материалното от нематериалното, огъня от земята,- понеже известно ти е, че земя към земята слиза и тъй огън към огъня се въз-нася и един огън стават. Този, който познава огъня в него самия, ще се въздигне във вечния огън и ще пребъде завинаги в него. 

Огънят, вътрешният огън, е най-мощната от всички сили, понеже той превъзхожда всички неща и прониква във всички неща на Земята. 

Човек съществува само чрез това, срещу което се бори. И тъй Земята трябва на човека да се съпротивлява, иначе той не ще съществува. 

Всички очи виждат различно, за един предметът явява се в една форма и цвят, и в различни за друг. И тъй вечният огън от цвят в цвят се променя и никога не е същият на другия ден. Затуй аз, Тот, казвам от своята мъдрост, че човекът е горящ огън в нощта; никога не скрива го завесата от мрак, никога не скрива го завесата на нощта. 

Слушай, човече, и навлез в тази мъдрост: къде свършват име и форма? Само в съзнанието, невидима, безкрайна сила с ярко сияние. Формите, които създаваш, след като проблеснат в твоето съзнание, са наистина следствия от твоите причини. 

Човек е звезда, към тяло привързана, докато накрая борбата му със свобода не се увенчае. Само в борба и с тежък труд в новия живот звездата в тебе ще пламне. Който знае началото на всички неща, свободна е звездата му от царството на нощта. Помни, човече, че всичко, което съществува, е само друга форма на това, което не съществува. Всеки живот преминава в друг и ти няма да си изключение. 

Спазвай Закона, защото всичко е закон. Не търси това, което няма закон, понеже то съществува само в илюзиите на чувствата. 

Мъдростта върви към всичките си деца, стига те към нея да вървят. 

През всички векове светлината е била скрита. Събуди се, човеко, и мъдър бъди. 

Дълбоко в мистериите на живота пътувах аз, скритото не спирах да търся. Слушай, човеко, и мъдър бъди. 

Дълбоко под земната кора, в Залите на Аменти, мистерии видях, скрити за хората. 

Често извършвах тайния преход в дълбокото, търсех Светлината, която живот дава на хората. Там под вечно живото Цвете на живота търсех аз сърцата и тайните човешки. Открих, че човекът в мрак живее, скрита за него е светлината на великия огън. 

Пред Властелините на скритите Аменти получих аз мъдрост и на човеците давам я. Учители те са на великата Тайна мъдрост, взета от бъдещето на края на безкрайността. Седмина са те, Властелините на Аменти, господари над Децата на утринта, Синовете на циклите, Учителите на мъдростта. Не са ли направени като децата човешки? Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем и Девет са имената на Учителите човешки. 

От далечното бъдеще, безформени във форма дойдоха те като учители на децата човешки. Живеят те вечно, макар не с човешки живот, необвързани с живота са те и от смъртта са свободни. Управляват вечно с безкрайната мъдрост, свързани, но непривързани към тъмните Зали на смъртта. Живот те в тях имат, макар живот, който живот не е, свободни от всичко са Господарите на Цялото. 

С тях дойде и Логос, инструментът на властта им над всичко. Широко е лицето им, макар в незначителност скрито, във форма оформено, познато, но непознато. 

Три държи ключа на цялата скрита магия, създател е той на Залите на смъртта; сила излъчва, в мрак е обвит, връзва душите на децата човешки; мрак праща, връзва душевната сила; той властва над негативното в децата човешки. 

Четири е този, който силата взима. Властелин е той на живота на децата човешки. 

Светлина е тялото му, пламък е образът му; освободител е той на душите на децата човешки. 

Пет е учителят, Властелинът на цялата магия - Ключ към Света, който славят човеците. Шест е Властелинът на Светлината, скритият път, част от душите на децата човешки. 

Седем е Властелинът на простора, господар на Пространството и ключ към Времената. 

Осем направлява напредъка; измерва и уравновесява пътуването човешко. 

Девет отецът е, огромен е образът му, формира и променя той от отвъд безформието. 

Медитирай върху символите, които ти давам. Ключове те са, но за човеците скрити. 

Вечно стреми се нагоре, Душа на утринта. Обърни мислите си нагоре към Светлина и Живот. Намери в ключовете на числата, които ти давам, светлина и пътека за живот към живота. 

С мъдрост търси. Обърни мислите си навътре. Не затваряй ума си за Цветето на светлината. Помести мисъл-форма в твоето тяло. Мисли за числата, които водят те към Живот. 

Чист е пътят на дарения с мъдрост. Отвори вратата на Царството на Светлината. 

Излей твоя пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак, но живей в деня. 

Приеми ги, човеко, като част от съществото ти, Седмината, макар да не са те това, на което приличат. 

Отвори се, човеко! Изпълни се с моята мъдрост. Следвай пътя, по който те водя. 

Мъдри учители, Утринно слънце, Светлина и Живот за децата човешки. 

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта "