Обитателят на Унал
Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта.
Могъщ бе по власт над родените на Земята господарят на Унал, Господар на Земята по времето на Атлантида, цар на народите, властелин на мъдростта, Светлина през Сунтал, Страж на Пътя, обитаващ своя Храм, Светлина на Земята по времето на Атлантида.
Той, господарят, е от цикъл над нас, живее в тяло като човек, но не като родените на Земята е Той.
Знай, о, човеко, че господарят Хорлет никога не е бил едно от човешките деца. Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички.
Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са Едно със Светлината.
Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората.
От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които Той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като времепространството, и дълбоко в сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма.
После изгради Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му.
Безформен бе Той в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той от децата човешки.
Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той тримата от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и носеха съветите му на царете на децата човешки.
Създаде Той други и даде им мъдрост; учители станаха те на децата човешки. Остави ги на остров Ундал, за да бъдат учители по Светлина за човеците.
Всеки от тези, които бяха така избрани, трябваше да бъде обучаван по пет и десет години. Само така можеше да разбира как да бъде Светлина за децата човешки. Така се създаде Храмът, обиталище за Учителя човешки. Аз, Тот, винаги съм търсил мъдростта, търсил съм в мрака и в светлината. Отдавна в младостта си пътувах по пътя и търсех да добия ново познание. След много усилия един от тримата донесе ми Светлината. Донесе ми заповедите на Обитателя, повика ме от мрака в Светлината. Изправи ме той пред Обитателя, дълбоко в Храма пред големия Огън.
Там на великия трон съзрях аз Обитателя, облян в Светлина и огън припламващ. Коленичих пред великата мъдрост и почувствах Светлината да протича през мен на вълни. После чух гласа на Обитателя:
— О, мрак, в светлина превърни се. Дълго търси пътя към светлината. Всяка душа на Земята, която разхлаби оковите си, ще бъде скоро свободна от робството на нощта. Издигна се от мрака ти, приближи се по-близо до Светлината на своята цел. Тук ще обитаваш като едно от децата ми, страж на ръкописи, събрани от мъдростта, инструменти на Светлината от отвъдното. Бъди готов да направиш нужното, пазителю на мъдростта, въпреки вековете на мрака, които ще се спуснат бързо върху децата човешки. Живей тук и пий от цялата мъдрост. Пред теб ще се разкрият тайните и мистериите.
Тогава отвърнах аз на Господаря на Циклите:
— О, Светлина, която се спусна над хората, дай ми твоята мъдрост, та да бъда на човека учител. Дай ми от твоята Светлина, за да бъда свободен.
Господарят заговори отново:
— Век след век ще живееш в твоята мъдрост. Да, и когато над Атлантида ще минават океански вълни, ще бъдеш изпълнен със Светлината, макар скрита в мрак, готов да дойдеш, когато някой те повика. Върви сега и придобий по-голяма мъдрост. Порасни чрез Светлината до безкрая на Цялото.
Дълго живях в Храма на Обитателя, докато накрая не станах Едно със Светлината.
После поех по пътя към звездните сфери, поех по пътя към Светлината. Дълбоко в сърцето на Земята следвах пътя, научих тайните както долу, така и горе; научих пътя към Залите на Аменти; научих Закона, който уравновесява света. До скритите помещения на Земята проникнах аз чрез мъдростта си, дълбоко през земната кора по пътя, скрит векове от децата на човеците. Пред мен се разкри още мъдрост, докато не стигнах до ново познание: открих, че всичко е част от едно Цяло, голямо и въпреки това още по-голямо от всичко, което познаваме. Търсих сърцето на Безкрая през вековете. Дълбоки и още по-дълбоки тайни открих.
Сега, когато гледам назад през вековете, знам, че мъдростта е безгранична, дори расте през вековете, Едно е с Безкрая и по-голяма от всичко.
В древна Атлантида имаше светлина. Да, мрак също, скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяваха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу.
Онзи, който се спуска надолу, трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища.
Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрез което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магията си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от своето Агванти. Повика тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света.
Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни.
Разби врата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат учители, Светлина по пътеката на родените по-късно, Светлина за по-малките деца на човеците.
След това повика мен, Тот, при себе си, и даде ми заповеди какво да направя, казвайки:
— Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита, но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Децата на Кхем.
После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия.
След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма.
Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти.
После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем.
Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи.
Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е Ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу.
Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път. Следвай пътя, разкрий моите тайни.
из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"
Няма коментари:
Публикуване на коментар