Петте споразумения

Първо споразумение: Бъди безгрешен в словото си
„Винаги, когато чуем мнение и му повярваме, ние сключваме споразумение и то става част от мирогледа ни… Да бъдеш безгрешен означава да не вървиш срещу самия себе си. Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или виниш… Да бъдеш безгрешен в словото си означава да не използваш словото срещу себе си. Използваме словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си.“

Второ споразумение: Не приемай нищо лично
“Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга.  Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.”

Трето споразумение: Не прави предположения
„Предполагаме, че всички възприемат живота като нас. Предполагаме, че другите мислят, чувстват, преценяват и обиждат като нас… Ние правим предположения и за себе си и това поражда много вътрешни конфликти.“

„Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично… Тъй като се боим да поискаме изясняване на нещата, правим предположения и вярваме, че сме прави в заключенията си; после защитаваме предположенията си и се опитваме да изкараме другите виновни.“

Четвърто споразумение: Винаги прави най-доброто, на което си способен
„Когато винаги правите най-доброто по силите си, вие действате. Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемаш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата… В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва единствено с действието. „

„Кажете „не“, когато искате да кажете „не“, и „да“, когато желаете да кажете „да“. Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, само когато правите най-доброто, на което сте способни. Не ви е необходимо познание или велики философски концепции. Не ви е необходимо другите да ви приемат.“


Пето споразумение: Бъди скептичен, но се научи да слушаш
„Знаете, че хората говорят със символи, а символите не са истина. Символите са истина само тогава, когато се съгласяваме с тях, но не и защото такава е действителната им същност… Когато се научите да слушате, разбирате значението на символите, които хората използват; разбирате историята им и комуникацията се подобрява значително.“

 дон Мигел Руис и дон Хосе Руис

Разбиране. Его.

Всички желаят да са щастливи, стремейки се към цели, които самите те са си набелязали. В моментите когато решат, че са ги постигнали, стигат и до усещането за неудовлетвореност. Някои се отчайват и се отказват. И оценяват светът като лош. Други набелязват следващите стъпки и продължават напред. Но изпитват съмнения, изграждайки оценъчни равносметки. Трети - актуализират достигнатото и също продължават. И се лутат между собсвените си актуализации и оценъчни въпроси. В крайна сметка всички стигат до извода, че щастието е изцяло вътрешно състояние, че да сме щастливи означава да постигнем вътрешна хармония, да открием себе си, без да даваме оценка на каквото и да е.
Онова, което ни кара да определяме случващото се като „добро" или „лошо" сме самите ние. Въз основа на наученото от родители, общество, социална среда и най-вече  - собствения ни опит, сами решаваме кое ни допада и кое не. Едното оценяваме като добре, другото като зле. Запечатваме и фиксираме тези „образци" в паметта си и всяка една ситуация съотнасяме спрямо тях. Решаваме, че това е нашата истина и без да се усетим започваме нейната защита пред другите, мъчейки се на всяка цена да ги убедим, че тази истина е всеобща. За онези, които ни повярват, правим положителна оценка, защото ни карат да се чувстваме важни и значими. Другите - които не приемат - отстраняваме от обкръжението си и дори оценяваме като врагове - те не са съгласни с нещата, които на нас ни харесват. Онова желание да докажем истинността на оценки, които ние сме направили и те да бъдат приети от другите, наричаме Его. Важен момент в осъзнаването на Егото е анализа, че в един момент, това желание за доказване и важност пред другите ни завладява и започва да контролира живота ни. Тоест, вместо ние да контролираме това си желание, то - оформено като самостоятелна индивидуалност от самите нас -ни контролира. Създадено веднъж по този начин, то започва само да изгражда и защити срещу всяко несъгласие или нарушение на неговата стабилност. Това ни харесва, защото си имаме защитник и... започваме да му „отпускаме" все повече правомощия - изграждане на още повече защити и стени и елиминиране на още повече несъгласни с нас. Това временно ни кара да се чувстваме спокойни, защитени и сигурни в... самотата си. Започваме да „даваме" допълнителни правомощия и така в един момент придаваме Его-смисъл на всичко, което ни заобикаля. Завъртели се веднъж в този порочен кръг, издигаме огромни стени около себе си, докато един ден... не осъзнаем, че ни липсва свобода. И започваме да търсим причината - някъде там - зад стените, които сме изградили. Илюзията, че стените са си наши, не ни позволява да ги съборим. Пристъпваме към това да обвиним другите, че не са приели нашето изначално желание за истинност и доказване. Те са виновни!
Кой създаде това желание? Кой му даде правомощия? Кой му се подчини, когато то самостоятелно започна да гради стените на защитите? Кой сформира този ЕГО-СМИСЪЛ за света около вас? Другите ли? Дори с риск да ме отхвърлите и игнорирате, или да изградите още един ред тухли на вашата стена, ще ви кажа: Не съм съгласен!
Ние сме създали това желание, ние сме му дали властта да ни владее и естествено пак ние сме тези, които можем и да му я отнемем. Да „овладеем" властта на Егото е да осъзнаем, че то е това, което ни филтрира и придава друг оттенък на действителността. Тоест предопределя начина ни на виждане. Чашата с вода не е нито наполовина пълна, нито наполовина празна. В нея просто има вода. Ние сме тези, които оценяват, дават Его-мисъл на факта, че в чашата има вода. Тоест можем да сме щастливи, ако изберем да бъдем такива, ако сформираме в себе си този Его-смисъл.

Приучаваме се да бъдем щастливи с онова, което съществува около нас. Вместо да живеем в непрекъснато очакване съдбата да ни дари с нещо особено, приемаме да видим красивото небе, приемаме въодушевлението от предизвикателството на неизвестното, приемаме светът такъв, какъвто е. Без оценки, без сравнения, без предположения. Търсещи себе си и хармонията на света в самите себе си. Това, което търсим, това и ще намерим...
Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност. Правим предположение за действията и мислите на другите - приемаме го лично - после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Затова винаги, когато правим предположения, си търсим белята. Правим предположение, разбираме нещо неправилно, приемаме го лично и в крайна сметка от нищо и никакво създаваме истинска драма.

Дон Мигел Руис "Четирите споразумения"

ЛАБИРИНТИТЕ КАТО НАЧИН ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВИСШИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ

 

Френският философ и художник Патрик Конти свързва топлогията и геометрията. Той разбира се, не е математик, въпреки че красивата му изложба "Генезис и геометрия на зиринта" (2002) демонстрира каква е ролята, която геометрията играе в нашето тяло. Все едно решението да е в задния ни двор. Лабиринтите съществуват през цялата древност и Конти отбелязва, че те са най-старият архетип, който свързва този свят с висшите измерения.
Лабиринтите представляват разгърнат топологичен възел и са пътища, по които можем да вървим - геометрия, основана на личното изживяване. Ако за миг се замислим за нашето раждане, 3D е като лабиринт, в който вървим пипнешком без ясна представа за посоката, без дори да знаем дали ще излезем от него, а когато се родим, дори не разполагаме с "Ръководство за потребителя". И въпреки това лабиринтът е идеалният път през хаоса на живота и освен това много наподобява на женската вулва. Влизайки и излизайки от неговия център, той е идеалният водач за откриването на нашия вътрешен Аз по време на новото раждане на съзнанието.

Много често когато хората влязат в лабиринт, имат силни духовни преживявания. Пътят води човека към своя център, който е вертикалната ос, свързваща и деветте измерения. Ако някога сте влизали в лабиринт, си спомнете как сте лъкатушили и сте се въртели в кръг, и след това сте тръгвали в обратната посока, като най-трудното обръщане е в центъра. Докато се лутаме и обръщаме в този сложен възел, умът и тялото се издигат над дуализма. Често в окото на ума се появяват символи, които пробуждат клетъчната памет за геометрията, която поддържа формата на нашето тяло. Тези символи вибрират с много сложни геометрични фигури и докато тялото се движи по пътя, геометричните фигури вибрират и със звукови вълни. Можете да усетите пеенето на Земята, което ви прави едно цяло с вечното знание.
Древните лабиринти често са били разположени в свещените места - местата, на които телуричната енергия е била много силна, като например Тинтагел близо до Корнуол, откъдето според някои древни предания крал Артур е управлявал Камелот. Лабиринтите могат да се открият под формата на мозайки на пода в църквите, като например в Шартр, където отбелязват пътищата на силните енергийни конфигурации на Земята. В средните векове поклонниците обикаляли в лабиринта на Шартр, докато над тях църковният хор изпълнявал свещена музика. Лабиринтите всмукват висшите измерения директно в пътищата на 2D.

            Египетски възел, сма, показващ как сърцето обединява Горен и Долен Египет.

Конти говори за един класически египетски възел, сма, който е открит върху едната страна на фараонския трон. (Винаги съм се чудила за този факт, когато бях в Египет.) Оста на този възел е човешкото сърце, излизаща от трахеалната колона в центъра.  Възелът, завързан върху трахеята, обединява Горен и Долен Египет, което разрешава дуализма и отваря потока за мъдростта на сърцето. Този поток оплодява Земята и поддържа и умножава живите същества, които можете да видите символизирани от стъблата, които показват свързването на растенията. Стъблата са въжета, които излизат от 6D, което показва как се осъществява репликацията на растенията от формите на висшата идея, един идеален образ на морфогенетичното поле. Сма обединява сърцето с дъха на живота, което учи всеки човек да диша свещения дъх заедно с фараона, който ги води. Възелът е съставен от две въжета, вместо от едно, което означава, че е било постигнато обединение на Горен и Долен Египет. Сма представлява мощно разрешаване на дуализма.
За Конти лабиринтът е възелът, който олицетворява цялото, същностната природа на опита. Оста на лабиринта е волята или способността да се материализира, докато въжетата създават формата. За мен лабиринтът ни движи в многоизмерното пространство, докато вървим в него върху свещената земя, променя посоките и влиза и излиза от вертикалната ос. С нашето тяло в 3D можем да очертаем неговия модел, геометрията на първичното единство -един от великите начини да открием своя път през лабиринта на живота. Можем да открием пътя на сърцето, ако вървим осъзнато по своите пътища в 3D.
Предстои да се запознаем с една научна теория, която в действителност свързва 5D с 6D, което ни помага да си представим как морфологичните полета на 6D, идеалните форми, които възпроизвеждат жизнените форми в 3D, се грижат за нашето тяло и да разберем откъде идват всички тези полета.

"Алхимия на деветте измерения" - Барбара и Джери Клоу

НАУКАТА НА ПЕТОТО ИЗМЕРЕНИЕ (според Плеядинците)

Науката за петото измерение е ексцентрична и възхитителна. Започвам с топологията, математиката на съответствията и последователността. С изкачването ни в по-висшите измерения изследваме феномените с помощта на алхимията на Богинята. Правилата на алхимията на Богинята са: нещата трябва да са забавни и ясни, а не забулени и смътни. И да са вълнуващи, а не да ни приспиват.

Моят стандарт в опитите ми да определя наука за всяко от измеренията е, че всяка система трябва да има преки резултати в съответното й измерение и да има малко значение за останалите измерения. Науката за едно измерение никога не изключва науките за по-висшите или по нисшите измерения. Квантовата механика на 4D например, не измества Нютоновата физика на 3D. Когато физикът Макс Планк въвежда КМ през 1900 г., като представя своята теория за законите на енергийното излъчване (прекъснатата Вселена), той се страхувал, че тя ще подкопае основите на Нютоновата физика. Не е станало така, тъй като квантовият свят е просто микрокосмическият възглед. Имахме нужда от погледа на KM/4D дори само заради факта, че чрез него можем да открием 5D, измерението, в което материята се обединява. Това обединяване добива по-ясен смисъл, когато знаете по какъв начин 4D разделя материята.
Когато се заемаме с висшите пет измерения, трябва да разширим ума си. За да помогнем на своите ученици, помолихме Майкъл Стърнс да композира музика, която резонира с девет честотни нива. В противен случай може да се окаже наистина много трудно да се доловят високите и ниските честоти. Някои от учениците срещнаха големи затруднения в опита си да резонират с кристалното желязно ядро, тъй като то вибрира с 40 херца. Едно нещо е сигурно: за да достигнем до висшите нива, трябва да разберем изцяло нивата, в които живеем. Полезно е да схващаме всяко от нивата като разположено в една равнина - девет плоски области, които се разгръщат от центъра навън в кръгова безкрайност 
 Космолозите вярват, че Вселената е плоска, докато пространството е извито. Може би за някои читатели ще е трудно да схванат концепцията за измеренията като цяло, докато не разгледат и деветте измерения и след това не сглобят нещата в една цялостна картина.

 Фигура : Деветте измерения като полета, лежащи в една равнивнина, които се разширяват безкрайно навън от вертикалната ос.

Топологията или теорията за възлите - математиката на съответствието и последователността - е свързана с петото измерения във всички отношения. Математиката е силно структуриран език, който свързва висшия порядък с нещата. Най-общо казано, всички форми на математиката са 5D, защото математиката се стреми да открие връзките между сложните неща. Специалитетът на топологията е откриването на формули за описване на възлите, които в последна сметка създават нещата в 3D. Тя изучава местата
зъзлите), където висшият порядък влиза в нашето измерение. Възлите са местата, където нишките пресичат една ос, струните, които образуват възлите, идват от някакво друго място. Това е една картина за Вселената, която я представя като равна тъкан, образувана от възли, като ориенталски килим. Топологията е наука, която изследва форми от други места, преплитащи се по начини, които могат да се установят.
Тополозите се занимават с нещо, което може да се установи, тъй като техните формули са получавали многобройни експериментални потвърждения. Топологията стои зад всички видове биологични експерименти, като например манипулирането на ДНК и клонирането, това, което аз наричам "биологията на Франкенщайн". Тя е и една много странна изследователска област - тополозите разбират алгебрата, която стои в основата на техните открития, но не и геометрията. Повечето хора мислят или алгебрично, или геометрично. Аз мисля геометрично и обичам топологията в 5D, защото тя ни отвежда в лабиринтите, както ще видите след малко.
Възлите се образуват от преплитането на нишките и могат да са по-хлабави или по-стегнати, точно както възлите, които всеки от нас връзва и развръзва на връзките на обувките си, например. Можете ли да си спомните магическия момент, когато за първи път сте си вързали връзките на обувките? За мен това беше един мистичен момент. Е, тополозите прекарват времето си в създаване на формули, описващи дължини, дупки, примки и криви на възлите. Ако нишките бъдат проследени до тяхното начало, за мен става очевидна геометрията, която стои в основата на възлите, 6D, въпреки че свързването на геометрията и топологията чрез формули ще изисква написването на цели томове с формули и изчисления. Използвайки топологията като инструмент за визуализация и структуриране, аз успявам да си представя възлите, вибриращи с ЕМ честоти. Физиката на стринговете* приема, че елементарните частици не са точки, а "миниатюрни, едноизмерни влакна, нещо като безкрайни тънки гумени ленти, вибриращи насам-натам." В България се използва и терминът физика/теория на струните.

Представете си света като вибриращо поле от хлабави, кръстосващи се възли, които свършват с това, че са материя. В случай, че се чувствате замаяни, добре дошли във висшите измерения! Като един полезен мост, тази концепция ни помага да обединим четирите измерения, от третото до шестото, в една работеща теория. Тя придава смисъл на връзката между геометричните форми на 6D и нещата, които се възпроизвеждат като техни копия в 3D. За първи пьт разбрах връзката между идеите на 6D и нещата от 3D, когато изучавах Платон като дете, и картината е много сходна с "морфогенетичните полета" на Рупърт Шелдрейк, които правят точни копия на жизнените форми в 3D. Използвайте теорията за възлите като работна идея, за да вържете измеренията от 3D до 6D. Възлите са пресечни точки на линиите в 5D (линиите идват от 6D) и в дуалистичното поле на 4D (частици и вълни) възлите се развръзват (или завръзват), а в 3D образуват нещата в рамките на ЕМ полета. Стягането на един възел засилва дуалността и следващите  от това дилеми в 3D, докато разхлабването на един възел разперва като ветрило противоположностите и разширява  перспективата.

Барбара и Джери Клоу

ЗНАНИЯТА ЗА ЗВЕЗДИТЕ И ЛЮБОВТА

Петото измерение е светлина. 

С други думи, то е полето на целия спектър на ЕМ лъчение и ние сме включени по мистериозен начин в това поле. Когато влезем във фините полета - от 5D до 9D - плеядианците казват, че всяко от висшите измерения има свой дом в звездите и поддържа различни аспекти на земното поле. В течение на хиляди години хората са познавали реалността с помощта на митологията, историите за звездите или звездната наука. Модерният свят е изгубил тази обратна връзка, която е източникът на богатите древни традиции. Знанията за звездите са първобитният мост към висшите измерения.

Звездите са клетките на галактиките, също като клетките в нашето тяло. Звездното познание събужда отново "клетъчната памет", паметта в нашите клетки, кодирана със светлина. Ние наистина можем да почувстваме, че живеем в друго време и на друго място, като например на Плеядите или в Древен Египет. До клетъчната памет може да се достигне с разказване на приказки и това е причината някои от най-великите разказвачи на истории да пеят, да разказват напевно, да свирят на собственото си тяло като на инструмент. 

Ако не стимулираме ЕМ на нашата нервна система, спомените ни атрофират. Древните са се взирали в звездите и са се вслушвали в тяхното пеене. Изглежда, че ние сме изгубили тази нишка към Божествения разум, въпреки че това не е така. Само преди сто години Ван Гог нарисува звездите в нощното небе като въртящи се галактически спирали от светлина. Вечните записи на звездното познание се събуждат в съответствие с циклите от светлина, което се случва точно сега.

Протоните на Земята имат свои двойки в звездите, с които поддържат редовна връзка. Тези изгубени близнаци се връщат с гама лъчите. Слушаме музиката на сферите в небето. 

Не сме се изгубили и не сме изоставени, просто се събуждаме!!!!!!!!

Като лаборатория на Алциона, Земята е мястото, на което любовта може да се преживее физически. Енергията в нашето индивидуално лечебно поле е правопропорционална на любовта в сърцето ни и ние привличаме своите партньори от Плеядите, като разширяваме сърцето си. Както казват плеядианците, нашето ЕМ поле им позволява да актуализират себе си в нашия свят. Най-мощната сила, която ние, хората, излъчваме, са нашите оргазмени честоти по време на секса. Майте казват, че оргазмът на хората движи Галактическия център! Това може да ви се струва налудничаво, въпреки че като се замислим за вертикалната ос, преминаваща през измеренията, енергията, до която достигаме, е от най-чист вид. 

 Галактическият център еманира свещеното време, след това измеренията се въртят от центъра, а ние се разполагаме върху вертикалната ос. 

Най-светите Учители сочат, че можем да постигнем просветление просто като бъдем обичани. Единствената гричина да изследваме измеренията след 5D е за да разширим и разпрострем своята любов и в по-висшите изменения, което е забавно. Шестото измерение (6D) съдържа формите на 3D. 

7D събужда клетъчната памет с помощта на звука. 8D е Бог. A 9D върти циклите на времето. 

Висшите измерения свързват 5D с Божествения източник, а след това 5D излъчва тази любов надолу към по-ниските измерения. Петото измерение е центърът на вертикалната ос, така както нашето сърце е центърът на тялото. Можете да възприемете всяко едно от тези полета, като се изкачите по вертикалната ос, а другият вариант е просто да се потопите в любовта в нашия великолепен материален свят. В края на краищата, любовта е пълният честотен обхват на Вселената. Ако изберете този път, пътя на сърцето, Земята е лабиринт с пътища, достигащи до центъра и връщащи се обратно. Можете да вървите по пътищата, да се срещате с други хора и да ги обливате със своята любов, просто като разширявате своето поле. Ако вашият център е сърцето, животът е време, през което търсите други хора, които да дарите с любовта си. Единственият начин да се познае любовта, е тя да се изживее, което намесва и плеядианците. Много търсещи искат да познаят самата Вселена. Можете да го направите и вие с помощта на любовта.

из  Алхимия на деветте измерения, Барбара и Джери Клоу

Пето измерение (според Плеядинците)

Петото измерение (5D) е царството на Светлината, чийто център е в сърцето на човека. То резонира с биологичните създания и растения на Земята. За хората честотата на вибриране на Светлината се нарича самадхи, постижимата за човека опитност, при която той контактува с Божественото.
Според плеядианците, Пазителите на 5D са същества от Плеядите, звездна система, разположена в съзвездието Телец, големия бик в небето. За последните поне 40 000 години плеядианците са предци на голям брой първобитни племена на Земята, както се посочва от няколко специалисти по праистория. Описанието на това измерение от плеядианците, както и неговата връзка със Земята, е слисващо.
Те твърдят, че една голяма спирала от звездна светлина от Плеядите е достигнала до нашето Слънце и Слънцето е осмата от големите звезди на Плеядите. Генераторът на спиралата е Алционe, централната звезда на Плеядите, когато се гледа от Земята. Според астрономията това изглежда странно, въпреки че някои астрономи и древните гърци описват същата спираловидна геометрия на светлината между Плеядите и Слънцето. Лечител от майте, Хунбац Мен, е писал за тази система, защото тя е основата на "Дългото броене" в календара на майте. По някакъв начин чрез тази система плеядианците имат голямо влияние върху Земята, сякаш когато настъпят важни моменти, като края на календара на майте например, те се плъзгат в нашия свят чрез тази морска спирала 

Според Сатя в "Плеядианската програма", както и според Хунбац Мен, нашата Слънчева система се пробужда от един светлинен пояс, "фотонния пояс", който видоизменя атмосферата на Земята. Към настоящия момент, когато календарът на майте организира пробуждането на Земята, плеядианците се настройват към нашата Слънчева система и ни обновяват с последните новини от Алционе. Сякаш мистериозната звездна спирала е комуникационна система. Като един от получателите на новини от плеядианците съм установила, че фотонният пояс добива смисъл в светлината на някои от откритията на квантовата механика (КМ). Тук ще разгледаме новата физика от перспективата на 5D, след като преди малко анализирахме нейните 4D аспекти в предишната глава.
Фотоните са елементарните частици светлина, вибриращи с честотните вълни, които носят пълния спектър на електромагнитното (ЕМ) излъчване от най-ниските честотни вълни до гама лъчите. Високочестотните фотони притежават повече енергия от тези с ниска честота, и до нашата Слънчева система достига необичайно голямо количество високочестотни фотони. От 90-те години на XX век (и особено през 1998 г.) до Слънчевата система достигат вълни от много мощни гама лъчи, които вероятно са много по-интензивни в сравнение с потоците от миналото. Ние притежаваме техниката, с която да ги засичаме, едва от няколко години, въпреки че е възможно да съществува някакво нарастване на интензивността, което да е свързано с мистериозния фотонен пояс.
В началото на 2003 г. астрономите установиха, че силното гама лъчение идва от хипернови, извънредно големи супернови. Според КМ фотоните се разделят на двойки и пътуват самостоятелно в космическото пространство, въпреки че все още могат да комуникират помежду си, без значение колко далеч едни от други се движат. В някакво отношение фотоните притежават съзнание. Това пробуждане от високоенергийното гама лъчение трябва да засили честотните обхвати в нашия ум. Гама лъчите са енергия от най-висшия порядък, който познаваме, което означава, че наистина говорим за самото съзнание.
Плеядианците казват, че изригванията от гама лъчи превръщат хората в ясновидци, които заедно с това осъзнават и деветте измерения. Казват също така, че съществуват разумни същества в 5D, които се нуждаят от ЕМ полета в 3D, за да се видят. Три пъти съм виждала как "плеядианците гледат себе си". Бяха малки, сияйни, светещи същества, които накараха сърцето ми да забие по-бързо. В един следобед на 1985 г. една тяхна група часове наред блещукаше на един мой семинар в Санта Фе. Казват, че ущдват в нашето измерение, за да ни вдъхновят да станем чители на любовта.
Любовта подхранва биологичния живот, разума на сърцето, сила, която е по-голяма от нашия ум, който само екранира честотите, затруднявайки техния достъп до нас. Насърчават ни да изпразним ума, когато медитираме, за да отстраним този екран, който отвлича вниманието ни. Когато го изчистим, потъваме в тъмния вътрешен лабиринт, съставен от пътищата на сърцето ни. За разлика от 4D, в 5D не съществуват противоположности. Мислите се носят по-бързо от светлината, въпреки че любовта пътува по-бързо и от мисълта. Това ни позволява да познаем нашите сродни души и онези Велики същества, като Христос, Мохамед и Буда, които пристигат на Земята, за да излъчват светлина с висока честота. Тази светлина вибрира с Божествена иманентност, а нашата реакция към нея се нарича Божия благодат.
Според плеядианците Земята е лабораторията на Алционе, а Алционе е Библиотеката на Земята. "Плеядианс-ката програма" и настоящата книга са записи от библиотеката на Алциона. В Млечния път се посява една нова свещена култура, хармоничната биология, тъй като нашата Слънчева система се е върнала в ключово място от своята орбита в галактиката.6 Когато Слънчевата система е била на същото това място преди около 225-250 милиона години, Земята е била избрана (защото в полето си съдържа деветте измерения) да бъде лабораторията, в която ще се развива биологичният живот за Млечния път. Плеядианците казват, че новата биология на Земята ще бъде разпръсната в галактиката на 21.12.2012 г., както глухарчето пръска своите семена от порива на вятъра. Към звездите ще полети единствено живот, който вибрира и в деветте измерения.
Заселването на галактиката ще бъде едно екстатично облекчаване на Земята, подобно на Шива, който танцува със Земята в галактиката. Голям брой експерименти на Земята подготвят хората за почитане на галактическите биологични закони. Това, което всеки генетик прави с ДНК например, показва дали той уважава и почита живота или не. В Млечния път Божественото е влязло в нашето измерение най-напред чрез звука и затова в Библията се казва: "В началото беше Словото." Законите на хармонията са духовната наука, която е по-велика от материалистическата наука. Тези закони са основата на останалата част от книгата, тъй като материалистическата наука никога няма да обясни или да разбере петте висши измерения. Материалистическата наука обяснява много добре материалния свят и освен това изследва по блестящ начин редица фактори в природата, които по същество принадлежат на по-висшите измерения.
Ето затова се опитвам да определя наука за всяко от измеренията. Днешните времена са рог на изобилието за вълнуващи открития. За духовната наука галактиките са живи същества, които населяват Вселената и й придават структура, също както ние правим със Земята.

из"Алхимия на деветте измерения", Барбара и Джери Клоу

ДУАЛИЗМЪТ И ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ (през призмата на НСР)

• Първата двойка противоположности е Аз/другият. Когато този проблем се разглежда дуалистично, основната задача е да си спасиш кожата. Подкрепяш всичко, което НСР прави или иска. Ако избереш да обединиш противоположностите на Аз и другия, като наблюдаваш актьорите в драмата, е лесно да забележиш кой какво печели и как те тероризират другата страна, за да утвърдят себе си. Всяка от страните ще направи всичко възможно, за да постигне своите цели и да победи другата страна.

•   Втората двойка противоположности е заземяване/освобождаване. Когато към нея се подходи дуалистично, целта е да се направят колкото се може повече пари. Стремите се да откриете всяка възможност, за да спечелите, да ядете, пиете и да се веселите. Ако обедините противоположностите заземяване и освобождаване в единство, целта е откриването на начин да разширите своето разбиране за потребностите и желанията на така наречения "враг" и вие насърчавате хората да разберат, че губят всички, освен Елитът.

• Третата двойка е интегриране в ЗО/интегриране с духа. Когато към нея се подходи дуалистично, гледането на примерно ТВ се превръща в мания, а да се формират собствени истински убеждения и чувства или да се чувстват духовните стремежи на "врага" е невъзможно. По време на вихър медиите винаги са дуалистични. Ако обедините противоположностите на интегриране в 3D и интегриране с духа в единство, наблюдаването на драмата е нещо ценно за вас, защото хората са платили голяма цена за нейното създаване. Това е Големият филм и когато носите дълбоко в сърцето си цялата драма и всички нейни актьори, това ви осигурява пространството и енергията, които са ви необходими, за да се събудите насред нея - да се осъзнаете. Величествените тайни се разкриват, когато на повърхността излезе скритата омраза, въпреки че какво ще стане, ако никой не я види?

• Четвъртата двойка е чувство/власт. Когато към нея се подходи дуалистично, изживяването на гнева,осъждането, болката се превръща в маниакална необходимост. Вие се нуждаете от него като от дрога. Залепени за телевизора, поглъщате жадно победите или катастрофите като кулминацията на деня - бомбардировката не спира! Ако обедините противоположностите в единство, всеки ден ще се вглеждате дълбоко в себе си, търсейки онези свои части, които са предизвикали драмата. Откриването на своя собствен "диктатор вътре в себе си" ще ви помогне да овладеете мощните мелези, които ръмжат и се зъбят на световната сцена.

• Петата двойка противоположности е създаване/даване. Когато подхождате към нея дуалистично, вашето желание е да вземете участие в пиесата. Искате да се биете с лошите.  Ако обедините противоположностите даване-създаване, виждате фантастичните градивни сили, които се проявяват по време на големи конфликти и състраданието се превръща в начин на живот. Когато великата драма поставя на карта живота на хората, сърцето се изпълва със скръб. Преди много време е имало по-добър начин и ние може отново да го открием. Блокирането на творческите сили винаги поражда агресивността на хората. Вместо произведения на изкуството разполагаме с мъртви тела.

• Шестата двойка противоположности е да си тук и сега/блаженство. Когато подхождаме дуалистично към нея, драмата е всичко за вас, а вихърът ви кара да изпаднете в екстаз. Ако обедините противоположностите в единство, започвате да възприемате своята роля в световните събития и това ви отваря очите. Можете да видите хронологията на подобни събития и играчите, които участват в тях, сякаш се завръщат от миналите си прераждания, за да получат още един шанс. И те се връщат! Може би ако хората видят с ясно и чисто сърце начина, по който процесът се осъществява във времето, противопоставянето на религиите и масовите трагични събития ще станат невъзможни в бъдеще.

                             Това е само една гледна точка....КАКВА Е ВАШАТА?