ОГНЕН ФОКУС

Огънят напълно завладявал всеки млад ум, всяко тяло и всяко племе, което го откривало. Първата и най-фундаментална промяна, предизвикана от него, настъпила в ума на хората. Издигащият се като нов и могъщ стимулатор на сетивата, огънят обръщал вниманието към външното. Огънят примамил съзнанието да се извърне от своя истински и най-важен вътрешен център на съсредоточаване. С образа на огъня се появило и сравняването между външно и вътрешно. Направеното от огъня било твърдо. Храна, калай, мед, върхове на стрели, остриета, гърнета. Направеното от мечтите изчезвало. Песни. Картини. Реч. Следователно, огънят бил „истински и реален“, докато съзнанието — самият извор на съществуването — било обявено за „лъжа“.

Някога непрекъснатият поток на въображение между природата и хората бил прекъснат и заменен от прозрачните езици на огъня, лишени от образ и съдържание. Огънят бил пусто омайване. В пламъците няма образи, чувства, спомени и послания. Огънят бил единственото нещо в природата, което нямало душа и не можело да роди живот. Огънят отнемал живота. Огънят бил антитеза на живота и човечеството го пожелало заради онова, което обещавал. Оцеляване. Защита от свирепите зверове, светлина в тъмнината и топлина срещу страховития студ през зимата. Заради това човечеството най-невинно продало вътрешното си богатство.

Поради липса на предишни асоциации или образи, огънят запленявал и изпълвал умовете на онези, които виждали яркия му танц. Хората, които някога били в пълно единение със светлината на своя вътрешен духовен живот, сега се оказали пленници на танцуващото представление на светлините. Вниманието се насочило изцяло навън към централния огън, предизвикващ вечните потоци съзнание. Това бил периодът на запознаване с огъня, през който настъпила едно странно и пакостна преобразование.

Джери Василатос "Изгубените открития"

Огънят е всичко

    Първоначалното омайване от свойствата на отъня известно време не позволявало на човечеството да проумее отрицателните му аспек­ ти.

Отначало той изглеждал като чудотворен дар. Благословия, пратеник на доброто, дар от слънцето. Огънят бил магия. Той бил силата, която властвала в небето. И сега тя била тяхна! Огънят омагьосвал и запленявал. Нищо друго не можело да се види, с изключение на пламъците и на силата, която давали те. Започнало разделяне на обществото. Имало такива, които се ползвали с привилегията да седят по-близо до огъня. Други го хранели и се грижели за крехкото му и смъртоносно тяло. Трети пък били прогонвани от него.

Всички приветствали пламъка. Децата събирали най-добрите клони от гората, за да ги принесат в жертва на огъня. Младите водачи го притежавали.Специални служители се грижели за него. Старите гледали и се учели, докато водните зелени дарове на извори и фиданки бивали отхвърляни. Отхвърлянето на зеленината от червения огън било символ, който човечеството попило дълбоко в себе си по време на първите си опити с новата придобивка. Трябвало да му се предлагат единствено сухи и мъртви клони. Мъртви клони за прозрачните и впечатляващи червени пламъци. 

С правенето на големи огньове дошли и новите открития. Растенията се гърчели в гърнетата за готвене и пускали зелената си кръв. Горите започнали да хранят хората и да лекуват болните. Тайните на растенията били изтръгвани с мъчения чрез огън. Камъните, използвани за оформяне на огнището, изпускали течности под въздействието на магическите пламъци. На сутринта били открити плоски блестящи парчета, откъснали се от камъните. След време те били оформени и овладявани. Тънките остриета били остри като бръснач. Огънят бил непобедим! Огненото съзнание дало на човечеството фалшивото чувство за превъзходство.

Със своя нов съюзник хората започнали да се възприемат като господари на природата. 

Факли - децата на огъня - били отнасяни в дълбоките пещери. Уплашените някога владетели сега храбро влизали в пастта на планината, носейки пред себе си огъня в пещерите, където някога гос­ подари били мечките. Там кръвта на растенията се проливала върху ръцете и краката, за да маркира безбройните тайни местенца, които жадува да открие всеки археолог. Дълбоко в пещерите се по­ явили песните-митове. Пред трептящите червени пламъци, които карали сенките на „разказвачите" да танцуват по стените, децата научавали историята на света. Промяната настъпила. Младите водачи били доволни. Някои си спомняли изпълнените със страх времена преди огъня. Разказвали, че светът бил огромно тъмно място, обитавано от ужасяващи създания. Преди идването на огъня в тъмното се спотайвали чудовища. Никой вече не си спомнял песента за водата. Малко от старите зна­ ели тайната, която можела да възстанови света, да върне водните песни на буйния зелен и цъфтящ живот. Но младите племенни во­ дачи щели да ги убият, ако кажат, че водата може да унищожи огъня. Знаели го, но пазели тайната. Огънят бил „непобедим". 

ДЖЕРИ ВАСИЛАТОС 

Огнено падение

Откриването на огъня непрекъснато се сочи като най-големия катализатор на цивилизацията и като най-важното от всички разширяващи съзнанието достижения на човечеството. Макар че подобни повърхностни твърдения могат да се открият в почти всяка антропологически насочена научна фантастика, истинската отрицателна роля на огъня и откриването му рядко се споменава. Срещу завещанието на огъня и опасните му последици върху светогледа трябва да се отправи предизвикателство, преди човек да може да се заеме с някоя реалистична нова технология. Огънят е не толкова древен благодетел на обществото, колкото негов коварен завоевател. Предизвиканите от него промени са се превърнали в постоянни черти на човешкото съзнание. В извора на мечти откриването на огъня е оставило дълбоки последици в съзнанието ни - едновременно жестоки и застрашаващи основата на нашата същност. Преди откриването на огъня съзнателният опит е бил погълнат изцяло от водни символи - възторжени порои, приятен дъждец, буйни потоци, ромолящи водопади, бълбукащи извори, спокойни горски езера. Древните термини за означаване на звездите в небето винаги са свързани с водата. Ако природата е решила да топи, топенето е било от синьо-белия ледник до струйките вода, донасяща живот на зелените растения през пролетта. Но „водното съзнание" се изпарило с инвазията на пукащия червен пламък.

Външният, материалният вид на огъня нямал еквивалент. От мига, в който залутан скитник грабнал прочутия „горящ клон" и побягнал обратно към племето си, в разума на хората проблеснало ново и постоянно осъзнаване. Онези, които спомогнали за драматичното откритие, ги очаквала единствено славата и уважението. Свидетелите на онези събития били омаяните съоткриватели. Цялото човечество било част от магическия ефект, който огънят донесъл със себе си. Огънят бил омайникът. Откриването на огъня не било приветствано от старите, които виждали в него врага. Без да обръщат внимание на мъдростта им, по-младите водачи се влюбили в огъня. Първите стъпки на опознаването му сякаш били единствено възвисяващи ума. Огънят сграбчвал и омайвал онези, които не можели да откъснат поглед от пламъците му. Всички други дейности спирали пред огъня. Появата му сложила внезапен край на ежедневните ритуални действия. Откриването на огъня било като религиозно събитие извън всякакъв контекст, при което една природна сила сякаш събирала група „подбрани хора" в едно. Обществата, открили и овладели огъня, се смятали за единствените в това начинание. Всяко изпълнено с благоговение древно общество си въобразявало, че огънят е известна единствено на него тайна. Тази бърза и лесна капитулация скоро щяла да се превърне в послушание и вярност. Огънят се възприемал като свръхестествено явление. Той притежавал безброй странни и магически свойства, присъщи единствено на светлините в небето. Първото очевидно чудо на огъня било продължителното и като че ли независимо производство на светлина. Светлината на огъня била различна от светлината на слънцето или луната. Той бил особена и „независима" светлина, която била автономна, пораждаща сама себе си същност, чието излъчване биловечно. Огънят сякаш вече бил във всичко, към което обърнели поглед хората.

Земните реалности били проектирани върху небесните. Сега всичко в небето също било направено от огън. Светкавицата била огън.Слънцето било огън. Звездите били огньове. Единствено луната била плачещ студен човек. Защо плачещ? Защото нямал огън. За омагьосаните само от лъчението пред очите им хора светлината на огъня като че ли „продължавала безкрай". Същото се отнасяло и за топлината. Съзрелите огъня вярвали, че притежават „тялото на слънцето". На огъня се гледало като на посредник между хората и мощтана природата. Огънят се смятал за белег, за проява на благосклонност. Когато открило свойствата на огъня, човечеството се потопилов пълната с обещания зора на чудесата 

ДЖЕРИ ВАСИЛАТОС 

Библията и безмълвното знание на толтеките

В първите глави от Евангелието на Йоан, Мигел вижда "чистото езотерично знание от школата на християнските тайнства". В тези постулати, стих след стих, Мигел открива тясна връзка с духа на безмълвното знание на толтеките.

Както казва той, в света съществува само едно безмъл­вно знание, което се открива на хората в различните краища на света. Евангелието не е първото откровение на безмълв­ното знание. Нашата съвременна интерпретация на древна­та мъдрост е под силното влияние на науката. Следващите по-долу цитати от Библията се цитират съгласно Синодал­ното издание на български език от 1995 г.

В началото беше словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

То беше в началото у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

В Него имаше живота, и животът беше светлина за чо­веците.

И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Съществуваше истинска светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.

А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите Неговото име, - им даде възможност да станат чеда Божии; Те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с бла­годат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Всичко води своето начало от словото, а то е сино­ним на намерението и волята. Всичко води своето начало от светлината. А светлината е енергия. В науката на толтеките се казва, че намерението е свойство на енергията, което й позволява да се трансформира. Всичко съществуващо е еманация на единосъщна кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха". Това означава, от волята или намерението на Бога.

"В Него имаше живота, и животът беше светлина за човеците." Животът и светлината, по своята същност, са едно и също - това е основата на знанието на толтеките. Ние сме живот. Без живота, който е в нас, телата ни биха се обърнали в прах.

"И светлината в мрака свети". Мракът е материя. Светлината действа чрез материята, но материята се съпротивлява. Тя не "познава" светлината. Материята се съпротивлява на светлината, но това съпротивление води до нейното израстване.

Библията казва: "В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна". Нашето собствено тяло не признава нашата светлина, нашата енергия.

Когато Библията казва, "Дойде у Своите Си, и Сво­ите Го не приеха", тези думи могат да се сравнят с мислите на толтеките, че божествената светлина идва при нас, но ние й се съпротивляваме и оставаме в све­та на илюзиите.

"А на всички ония, които Го приеха ... им даде въз­можност да станат чеда Божии" пряко се съотнасят със значението на Теотихуакан като място, където ние ставаме Богове, но това може да се случи само когато престанем да се съпротивляваме на светлината.

Мигел сравнява и други фрагменти от Библията, осо­бено пророчествата за идващият Армагедон в Откровенията на Йоан Богослов, с елементи на толтекските предания. Армагедон символизира смъртта на съновидението на плане­тата. Всеобщата гибел, породена от природни или техногенни катастрофи не е неизбежна. Тя може да се предотвра­ти, ако хората се събудят от сън. По мнението на Мигел, то­ва пробуждане вече идва със стремителни темпове.

"Колкото е по-мощен разгулът на хаоса, толкова по-стремително е пробуждането", казва Мигел. Това, което се случва в света, съответства на процесите, които стават в пробуждащия се ум. Състоянието на покой и умиротворение винаги предшества нарастването на хаоса.

Възможно е човек да вярва, че страданията са нещо нормално - всички наоколо страдат, - но в някакъв момент да се пробуди и да осъзнае, че не е задължи­телно да страда. При промяна в системата на възгле­дите, човек се сблъсква със съпротива. Ако не си ед­накъв с останалите, очакват те неприятности. Отлика­та от околните е бунтарство.

Когато преминаваме в ново измерение, вътрешните и външните реакции нарастват. Активират се страхо­вете ни и се опитват да спрат трансформацията. В ре­зултат настъпва хаос. Разумът отслабва и губи ориен­тири. Но само след преодоляване на вътрешната и външна криза човек може да стане себе си.

Първоначално войната настъпва в нашия ум. Жерт­вата всячески пречи на опитите за промяна. Нашите възгледи са нашите лични закони.

Дълги години имах една ученичка, която от много време беше вдовица. Независимо от противодействие­то на цялата й система от възгледи, тя беше стигнала до повратен момент в живота си. Тя се върна на мяс­тото, където беше живяла и се разпоредила да извадят и кремират останките на нейния мъж. Разпръсквайки неговия прах, тя се почувства свободна и щастлива, но семейството й било удивено и разгневено. Те я осъди­ли и се обърнали към свещеник. Той решил, че е из­вършила нещо лошо. Известно време тя отново усеща­ла погледите им върху себе си, но след това съумяла да ги отхвърли и заминала, отнасяйки със себе си на­мереното щастие и свобода.

Дотогава, докато хората не намерят Бога вътре в се­бе си, в тях ще живее потребността да вярват в Бог, който е вън от тях. Всички ние сме черни магове и навсякъде разпространяваме нашата емоционална от­рова, дотогава, докато не изучим бялата магия. А това става, когато заменим страха с любовта.

Човек, преминал през трансформацията, не приема нищо лично. Исус и Буда са дошли на този свят, за да го променят към просветление. По право, дадено им по рождение, те имали големи възможности, но и на тях им се наложило да стигнат до ада, както на всички хора. Защото и те били хора.

Живеели обикновен живот в обичайните условия на своята епоха, били надарени с тяло, разум и душа, но след трансформацията се превърнали в светлина.

Всички наши постъпки поначало са обусловени от страха, но като започнем да осъзнаваме какво правим, пред нас се открива възможност за трансформация. Дори в най-ужасните условия като времето на концла­герите по време на Втората световна война, желанието да се постигне промяна открива пред човека пътя към нея.

През последните двайсет века християните проповяд­вали, че всеки от нас е страж на своя брат. Мигел дава на този идеал своя интерпретация, различна от тази, която е основана на чувството за вина. Да отговаряш за ближния -казва той, - значи, да уважаваш тази форма на живот. Ние си помагаме един на друг единствено с нашата любов. Лю­бовта е действена там, където е приета. Всичко, което мо­жем да направим един за друг, е да се обичаме. Не можем да отговаряме за постъпките на ближния си.

Чувството на съжаление или вина към другия човек са неефективни. Ние сме тук, за да се трудим.

"Отвъд страха" , Мигел Руис

СВЕТЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Какво според вас представлява Светът на справедливостта? 

След едно пътуване до 

Теотихуакан п

рез декември 1992 година Мигел разказва:

Всичко изчезна. Вече нямаше никаква мисия. Ня­маше човек. Нямаше живот. Препълваше ме огромна радост, покой и любов, просто защото съществувам. Вече не бях задължен да търся оправдание нито пред себе си, нито пред другите. Промени се целият смисъл на моята работа. Вече не усещам, че нося някакъв осо­бен дар, който съм длъжен да споделя с другите. Пре­ди мислех, че се трудя на нивата на Бог и той ме е из­пратил с определена цел. Сега виждам, че не е така.

Почти престанах да мисля в общоприетия интелек­туален смисъл. Понякога чета, но това няма общо с предишната умствена дейност.

Това е състояние близко до самадхи. От този необикновен ден аз виждам света съвършено различен. Не откривам в своето сърце нещо за осъждане. И резултатът е поразителен. Престанах да се тревожа за съдбата на планетата. Не се тревожа и за бъдещето на природата. Не се тревожа за другите хора, за войните и ураганите, за това, че мога да по­падна под нечий заблуден куршум. Аз знам, че всичко, което се случва, трябва да се случи. Всичко става се случи. Всичко става точно така, както трябва да бъ­де. Вярвам в това безусловно.

Вече виждам света, воден от справедливост в душа­та. Ние живеем в света на справедливостта, който тър­сихме хиляди дълги години. В новото състояние на ума аз виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Не е трудно да се разбере, че емоционалните и физически страдания на хората са резултат от болка­та, която сме сътворили.

След този ден аз отново се видях като двегодишно момче, което прекарва цялото си време в игри и забав­ления. На тази възраст още не бях видял света на нес­праведливостта. Не знаех, че хората навсякъде виждат един безкраен кошмарен сън.

Истинското блаженство, което извира от детската невинност, знае, че този свят е свят на справедливост­та. Но няма да се избавим от кошмара, ако останем не­винни, като деца. Децата са абсолютно невинни, като малките агънца. И наш дълг е да им покажем ада, за да могат по-скоро да се измъкнат от него.

След това съдбоносно пътуване Мигел изпитал абсо­лютно доверие към всичко. И днес той казва на учениците си, че може да се довери на всеки, с когото контактува.

Аз нямам нужда да преосмислям всичко, което знам. Не се съмнявам в достоверността на своите ду­ми. А и това не е важно. Открих за себе си нещо много важно за истината. Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде ис­тина и за останалите.

Всеки слушател на моите лекции възприема по различен начин думите ми. Всеки иска да чуе нещо свое. И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не

И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не само споделям това, което знам. На мен ми е нужна реакци­ята на аудиторията, затова моля да ми задават въпро­си, за да си изясня какво са разбрали.

Беше време, когато ги учех да "избягват да осъж­дат" и тогава открих, че все още продължавам да съдя себе си. След онова пътуване се приех напълно и вече не се осъждам. Почитам себе си такъв, какъвто съм.

Преди изпитвах потребност да изразя себе си. Сега нямам нужда от това. Важно е човек да наблюдава какво искат да чуят хората. Аз не промених нито дума от своите беседи, измених метода на наблюдение.

Днес знам, че на никого не съм истински нужен, в това число на двамата ми синове, майка ми, жена ми и учениците ми. Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите. Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.

Всичко, за което говоря, прилича много на излизане извън тялото. Като не изпитвате някаква остра пот­ребност, вие сте открити за всички хора.

Уважавайте хората.

Уважавайте тяхното право на избор.

Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате.

Научих се да се отнасям с уважение към всичко, ко­ето съществува. Вече не виждам проблеми. Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несп­раведливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целият ни жи­вот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени­ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъ­гът, който наричаме ад, може да се излекува.

Аз дълго се молих. Съжалявах хората. Колко тежко страдат. В каква нужда живеят. Но се оказа, че ние са­ми сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.

Знам, че на света може да се гледа по абсолютно различен начин, и тогава той ще изглежда много по-прекрасен. Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуж­даете от нещо, ще откриете мъдростта.

Тялото умира, умира и мозъкът, но съзнанието жи­вее и след смъртта, и усеща всичко, сякаш животът продължава. За да живее, мозъкът се нуждае от захар и кислород, но съзнанието няма нужда от това. След смъртта съзнанието не разбира веднага, че тялото е умряло. Дори насън вие усещате своето тяло и разго­варяте, като понякога осъзнавате, че сънувате и съзнанието се опитва да ви пробуди. Но след смъртта умът престава да функционира, затова нищо не ви подсказ­ва, че сте умрели.

Смъртта е акт на справедливост. Ако искате да из­питате живота в цялата му пълнота, трябва да рискува­те. Ако се боите от смъртта, значи не живеете истинс­ки. За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.

Смъртта е естествената спътница на живота, със­тавна част на природния континуум, в който се проя­вява енергията. Отчуждеността, породена от приема­нето на. смъртта, не означава скука и духовен хлад. Точно обратното, когато човек престане отчаяно да се държи за живота, той може напълно да се наслади на вкуса на всяко мигновение.

Ако човек страда от смъртоносен недъг и открие начин за неговото излекуване, аз го съветвам да се въз­ползва. Ако няма такова средство, съветвам ви да се въздържате от медицински процедури, причиняващи излишни страдания.

Умът не иска да умре и затова заставя тялото да страда напразно. А е много по-добре да му позволи да умре.

Когато скъп на вас човек е близо до смъртта или страда от някаква болест и вие отчаяно го жалите, с това не му помагате. Ще станете добър лекар, ако ос­танете спокоен, невъзмутим и любящ, смирил се с ес­тествения ход на нещата. Това е справедливостта.

из" Отвъд страха", Мигел Руис

Фокусиране на съновидението чрез внимание

По своята същност съновидението е живо същест­во. То е архангел, дошъл от Слънцето.

Ние, хората, сме проявления на духа и той ни под­тиква към промяна на съновиденията. С много упори­тост духът отвоюва своето царство. Когато влязохме в Епохата на Шестото Слънце, то ни даде възможност да извършим трансформацията, към която ни призова­ва от дълго време.

Ако се изтръгнете от съновидението на планетата, ще преместите своята събирателна точка и ще възп­риемате  света  през  погледа  на  вашата  душа.   От дълбините на душата си ще видите кой е потънал в сънища. След това ще преместите перспективата и ще виждате чрез духа си. Ще направите огромен скок от едната страна на душата към другата.

За да осъществи това преместване, част от нашия разум приема черната светлина, пълна с безусловна любов, която прониква право в душата, разтваря я и пуска духа в свободен полет. И духът се съединява с тази част от ума, която осъзнава безусловната любов. Това сливане е напълно възможно. То пречиства ума и излъчва своето осъзнаване във външния свят. И човек пребивава в онези измерения, в които съществуват Буда и Христос.

В енергийната система, която наричаме реалност, умът е пълновластен господар, затова в нас живеят и Съдията и Жертвата. Единственият елемент на ума, който остава да съществува в енергийната система на духа, е частта, която отразява душата.

Душата е микроскопично малка, но е свързана с всяка клетка от нашето тяло. Душата пребивава в дъл­бочината на човешката яйцеклетка. Тя е скрита в яд­рото на желанията, в центъра на възприятията. А духът е дребен отломък от Слънцето, обвит в материя. Нашата ДНК е свързана с духа. Ние сами създаваме дух. Ние сме Бог. Нашата воля обкръжава нашата чо­вешка същност и живее до самата ни смърт.

Когато стоите на кръстопът и двата пътя водят на­долу, няма значение по кой ще тръгнете. Пътят сам ще ви разкрие дали е неправилен. Не е страшно да сгре­шите. Опитайте се да обикнете себе си за този опит. Кажете си: "Обичам се заради натрупания опит, нищо че се оказа илюзорен като сапунен мехур".

След време ще започнете повече да се доверявате на чувствата си. Сякаш ще активирате мускул, закърнял от бездействие. Ще си кажете: "Чувствах, че няма да се справя, но въпреки това се залових за работа". И ко­гато това се повтори пет пъти, вече ще мислите: "Ще успея. Вече съм имал такива предчувствия, но не им обърнах внимание". И все по-малко ще се облягате на разума и ще се доверявате на чувствата си. Така трябва да се живее.

Съновидението на живота е синоним на всички наши реалности. Съновидението на този живот, който живеем в дадения момент, отразява нашите представи за себе си, както и представите ни за всички, населя­ващи тази реалност. Нашият сън е резултат от сетив­ното ни възприятие. Ние създаваме нашата собствена реалност, личното всеобхватно съновидение и собст­вения ум, сътворявайки всичко, в което вярваме, чрез сетивните възприятия.

Ние сме многостранни същества и притежаваме способност в един и същи миг да усещаме хиляди раз­лични неща. Една от най-вълшебните особености на човека е способността да различава. Можем да изключим всички усещания, които не желаем да забележим и да се съсредоточим над това, което ни занимава. Та­зи способност отделя едно усещане от милиони въз­можни дразнители. Фокусираме се върху него чрез то­ва, което наричаме "внимание".

Вниманието ни позволява да съсредоточим нашето възприемане върху обекта, който искаме да опознаем. За да се научим да вървим, да караме велосипед или да свирим на пиано, отначало трябва да фокусираме вни­манието си в тази посока и непрекъснато да практику­ваме, докато не направим своите действия автоматич­ни. Едва тогава усвоеният навик става част от самите нас.

Чрез вниманието научаваме всичко, което искаме да знаем и всичко, в което вярваме.

За първи път използваме .вниманието си за създава­не на нашата лична реалност, нашето съновидение. Ре­зултатът от първоначалното използване на вниманието е кошмарът, който наричаме ад.

Трансформирането на това съновидение може да стане с помощта на същия инструмент, който сме из­ползвали за неговото създаване - нашето внимание.

Докато в процеса на преглед на нашите възгледи анализираме всичко, което знаем и приемаме за исти­на, в опита си да решим заслужава ли да го приемаме на доверие, отново се обръщаме за помощ към внима­нието. Второто подвключено внимание изменя съно­видението. С помощта на второто внимание се снемат ограниченията, които са ни обвързвали преди и съзнанието се разширява. В крайна сметка, ние откриваме, че виждаме ново съновидение, сън за живота, където няма нищо невъзможно, сън с пълна увереност в себе си, надежда и устременост. Това ново съновидение ние наричаме рая на земята.

Когато повторно насочим вниманието си към наше­то съновидение, можем да се пренесем във всяко време и място и да станем първооткриватели. Да спрем да вярваме на догмите. Добиваме много по-широк све­тоглед. Нещата, които не сме познавали, стават дос­тъпни за нас, но както и преди има още много непоз­нати измерения. Второто внимание ни дава възмож­ност да контролираме съновидението си и да осъзна­ем, че самите ставаме богове.

"Отвъд страха", М. Руис

Концепция на СТАЛКИНГА

Не забравяйте, че всички се намираме в ада, захва­нати в мрежата на съня на планетата.

Сталкингът ни помага да стигнем до осъзнаването, да променим нашето съновидение и да излезем от обя­тията на съня. Сталкерът в нашата душа ни помага да прекратим кошмара и да се доближим до изхода на ада.

В традиционното състояние на съзнанието ние жи­веем с убеждението, че сме дошли на този свят, за да страдаме цял живот.

Преживяваме един кошмарен сън, а паметта ни е слаба. Почти не можем да си припомним какво е било вчера. Струва ни се, че познаваме себе си до мозъка на костите, а истината е точно обратната.

Цялата вчерашна нощ аз прекарах в съновидение за Силата, но въобще не го помня. Знам само, че сънят е бил за Силата.

В моята памет се е съхранило нещо за тези времена, когато аз, осемгодишно момче, се учех в първи клас, но въобще не помня, какво правех и говорех тогава. Нас ни заслепяват илюзиите. Ние живеем в лъжливо обкръжение, пораждащо амнезия. В мен самия има много неща, които не помня. Така е и с всеки от вас.

КОНЦЕПЦИЯ:

1.  Ние се раждаме в този свят с определен запас от енергия, която се съдържа в оплодената яйцеклетка. Яйцеклетката включва в себе си нашето тяло и цялата обкръжаваща го духовна енергия.

2.  Физическото тяло ни е дадено по рождение, а след появяването на света ние развиваме и менталнотяло. И макар новороденото дете да няма разум, него­вата душа дава мощен знак, че съществува.

3.  Когато растем, черпим енергия от външния свят. Трябва да захранваме нашите различни тела с различ­ни видове енергия. На физическото тяло му е нужна храна, но това не е единствената енергия, необходима за нашето израстване. Ние сме подобни на живо съ­щество, което трябва да израсте от някакъв плод, дру­го същество използва този плод за храна. Нашият плод е нашето съзнание. Всеки вид енергия носи съзнание, но човешкото съзнание е особено и рязко се отличава от съзнанието на другите същества и в тази, и в други­те реалности. Нашето човешко съзнание носи знание.

4.  Умът ни създава енергия. Колективният ум при­нуждава нашия индивидуален ум да създава енергия. Страхът приучва нашият ум да сънува

5.  Разумът свързва нашето вътрешно съновидение с външния сън на планетата. Разумът носи свое собстве­но, особено съзнание, което няма общо със съзнанието на тялото, ума, душата или на някоя друга енергийна система в човека.

6.  Съзнанието расте с израстването на личността. Умът подкрепя нашето чувство за собствена значи­мост, което ражда в нас лъжлив образ, лъжлива предс­тава за себе си. От този лъжлив образ се ражда плодът на нашето съзнание. И ние откриваме за себе си всич­ки проявления на ума, носещи свое особено съзнание.

7.  Умът има огромен запас от енергия. Нашите енергийни запаси се захранват от много други орга­нични и неорганични системи, които обитават нива, близки до човешкото съзнание.

8. Черпим енергия за нашия ум или от другите хора или от съновидението на планета. Съновидението на планетата ни дава на заем от своята енергия, но по-късно изисква връщане на заетата енергия във вид на краен продукт - нашето съзнание. Съновидението на планетата инвестира енергия в нашето нарастващо съзнание, но за сметка на това иска да получи плода. Това прилича на посев на семена за сметка на получе­ния урожай.

9.  За съновидението на планетата и други обкръжа­ващи я енергийни системи, човешкото съзнание има огромна ценност. С това се обяснява, защо хората на света са такова множество.

10.   Съновидението на планетата се разплаща за разрушителността на човешкото съзнание. В опреде­лен момент човешкото съзнание излиза от контрол. И тогава други енергийни системи започват да отговарят за възпроизводството на човешкия род. Днес всички осъзнаваме, че човешкото съзнание прилича на тумор, с когото няма кой да се справи, освен самият човек. А ние не спираме да унищожаваме нашата планета. Крайно време е човек да осъзнае, че плодовете на не­говото съзнание са толкова големи, че са в състояние да доведат до излишък от енергия.

11.  Около себе си виждаме едно огромно живо съ­щество - съновидението на планетата - което принуждава хората да се вгледат в себе си. Човечеството се блъска в капана на реалността, измъкването от ко­гото не е много просто. Между човека и съновидението на планетата съществува своеобразна форма на симбиоза.

Съновидението на планетата дава енергия за развитието на човека, но цената е много висока - отсъствие на свобода. Хората на малката планета Земя живеят в робство.

12. Няма изход и в смъртта. Тялото умира, но душа­та продължава да живее и може отново да попадне в мрежата на енергийната система на Земята. Когато тя­лото  умира,  съновидението  на планетата сграбчва частта, която му принадлежи и постепенно поглъща всички емоции, присъщи на тялото. Другите емоции остават с душата и стават част от следващото прераж­дане.

13.  С началото на новия цикъл целият процес се повтаря: черпене на енергия от съновидението на пла­нетата, израстване на съзнанието и отдаване на енер­гията на съзнанието, в подкрепа на съновидението на планетата.

Човешките души остават в капана на земния живот след смъртта дотогава, докато не овладеят изкуството на сталкинга.

При сталкинга вие контролирате своето съновиде­ние и го правите такова, каквото искате.


М.Руис