Девети Изумруден скрижал

Ключът към свободата на пространството

Слушай, човеко, чуй гласа ми, учещ на мъдрост и Светлина в този цикъл; уча те как да пропъдиш мрака, уча те как да внесеш Светлина в твоя живот.
Търси, човеко, да намериш големия път, който води до вечен Живот като Слънце. Далеч стой от булото на мрака. Търси да станеш Светлина в света. Направи от себе си съсъд за Светлина, средоточие на Слънцето на това пространство.
Вдигни очите си към Космоса. Вдигни очите си към Светлината. Говори с думите на Обитателя, пей песните му, които викат долу Светлината. Пей песента на свободата. Пей песента на Душата. Създай силната вибрация, която ще те направи Едно с Цялото. Смеси цялото си същество с Космоса. Израсни в Едно със Светлината. Бъди проводник на реда, път на Закона до света.
Твоята Светлина, човеко, е великата Светлина, сияеща през сянката на плътта. Трябва да се изтръгнеш от тъмнината, за да станеш Едно със Светлината.
Сенки на мрака те заобикалят. Животът те изпълва със своя поток, но сега, човеко, трябва да се издигнеш над твоето тяло. Да идеш далеч до сферите, които те заобикалят, но въпреки това едно да останеш със себе си.
Огледай се около себе си, човеко. Виж отразена твоята собствена светлина. Да, дори в мрака около теб твоята собствена Светлина се излива през булото.
Винаги търси мъдростта. Не позволявай на тялото ти да те предаде. Не напускай пътя на вълната от Светлина. Избягвай затъмнения път. Знай, че мъдростта е трайна, съществуваща откакто Единната Душа започна да създава хармония от хаоса според Закона, който съществува по Пътя.
Слушай, човеко, урока на мъдростта. Чуй гласа, който говори за отминалото време. Да, ще ти кажа забравени познания, ще ти кажа мъдростта, скрита в отминалото време, изгубена в мъглата на мрака около мен.
Знай, човеко, ти си върховното на всички неща. Само познанието за това е забравено, изгубено, когато човекът бе хвърлен в робство, вързан и окован от веригите на мрака.
Много, много отдавна, аз захвърлих тялото си. Скитах се свободно в необятния етер, обикалях в кръг ъглите, които държат човека в робство. Знай, човеко, ти си само дух. Тялото е нищо. Душата е Всичко. Не позволявай на тялото ти да те окове. Отхвърли мрака и пътувай в Светлина. Отхвърли тялото си, о, човеко, и бъди свободен, бъди Светлина, Едно със Светлината.
Когато се освободиш от оковите на мрака и тръгнеш да пътуваш из пространството като Слънце на Светлината, трябва да знаеш, че пространството не е безгранично, а наистина ограничено от ъгли и извивки. Знай, о, човеко, че всичко, което съществува, е само изражение на по-големи неща, които още не са дошли. Материята е течна и тече като река, постоянно се променя от едно нещо в друго.
През всички векове познанието е съществувало; никога не е променяно, макар заровено в мрак; никога не е било губено, макар забравено от човека.

Знай, че през пространството, което обитаваш, има други също толкова големи колкото твоето собствено, вплетени в сърцето на твоята материя, но въпреки това отделни пространства.

Някога във време отдавна забравено аз, Тот, отворих вратата, проникнах в другите пространства и научих за скритите тайни. Дълбоко в същността на материята са скрити много мистерии.
Девет са сплетените измерения и Девет циклите на пространството. Девет са разсейките на съзнанието и Девет са световете между световете. Да, Деветима са Властелините и циклите, които идват отгоре и отдолу.
Пространството е пълно със скрити такива, защото пространството е разделено от времето. Търси ключа за времепространството и ще отключиш вратата. Знай, че из времепространството съзнанието със сигурност съществува. Макар да е скрито от нашите познания, то въпреки това съществува вечно.
Ключовете за световете в теб се намират само в теб. Защото човекът е входът към мистерията и ключ, който Един в Едно е.
Търси в кръга. Използвай думата, която ще ти дам. Отвори входа вътре в теб и със сигурност ще живееш. Човеко, ти мислиш, че си живял, но знай, че това живот е в смъртта. Защото когато в плен си на своето тяло, за теб живот няма. Само Душата е свободна в пространството и има живот, който действително е живот. Всичко друго е само плен, окови, от които трябва да бъдеш свободен.
Не мисли, че човекът е роден от земята, макар че може да е дошъл от нея. Човекът е роден в светлина дух. Но без да го знае, той никога не може да бъде свободен. Мракът оковава душата. Само онзи, който търси, може да се надява някога да бъде свободен.
Около теб падат сенки. Мрак изпълва всички пространства. Продължавай да светиш, о, Светлина на човека-душа. Изпълни мрака на пространството. Ти си Слънцето на Великата Светлина. Помни и ще бъдеш свободен. Не стой в сенките. Изскочи от мрака на нощта. Светлина нека Душата ти бъде, о, от Слънцето роден, изпълнена със славата на Светлината, свободна от робството на мрака, Душа, Едно със Светлината.
Ти си ключът към цялата мъдрост. В тебе са цялото време и пространство. Не живей в робството на мрака. Освободи своята светлинна форма от мрака.
Велика светлина, която изпълва целия Космос, потечи към човека.
Направи от тялото му факла, която никога да не угасва сред хората.
Далеч в миналото търсих познания, неизвестни на човека. Далеч в пространството се върнах, където започна времето. Винаги търсех нови познания, за да ги добавя към мъдростта, която зная. Но открих единствено, че бъдещето държи ключа към мъдростта, която търсех.
Отпътувах надолу към Залите на Аменти да търся по-голямо познание. Попитах Властелините на Циклите за пътя към мъдростта, която търсех. Зададох на Властелините въпроса:
— Къде е изворът на Цялото?
Мощен бе гласът на Властелина на Деветия:
— Освободи душата си от твоето тяло и ела с мен при Светлината.
Излязох аз от тялото си, останах пламък в нощта. Стоях пред Властелините, окъпан в огъня на Живота. Тогава бях сграбчен от сила, надхвърляща човешките представите. Хвърлен бях в Бездната през непознати на човека пространства.
Видях формирането на реда от хаоса и ъглите на нощта. Видях Светлината да извира от Реда и чух гласа наСветлината. Видях пламъка на Бездната, отхвърляща Реда и Светлината. Видях Реда да изскача от хаоса. Видях как Светлината дава живот. След това чух гласа:
— Чуй и разбери. Пламъкът е изворът на всички неща, той съдържа потенциала на всички неща. Редът, който изпрати Светлината, е Словото и от Словото произлезе животът и съществуването на всичко. — И отново заговори гласът: — Животът в теб е Словото. Намери живота в себе си и ще имаш сили да използваш Словото.
Дълго гледах Светлината-пламък, изливаща се от същността на Огъня, осъзнавайки, че животът не е нищо друго освен Ред и че човекът е едно с огъня.
Върнах се в тялото си. Застанах отново пред Деветия, слушах гласовете на Циклите, с мощни вибрации говореха те:
— Знай, Тот, че животът не е нищо друго освен Словото на Огъня. Силата на Живота, която търсиш пред себе си, не е нищо друго освен Словото в Света като огън. Търси пътя към Словото и силите със сигурност ще бъдат твои.
Тогава попитах Деветия:
— О, Господарю, покажи ми пътя. Дай ми пътя към мъдростта. Покажи ми пътя към Словото.
Отвърна ми Властелинът на Деветия:
— Чрез реда ти ще намериш пътя. Не видя ли, че Словото дойде от хаоса? Не видя ли, че Светлината дойде от Огъня? Внимавай за безпорядъка в живот си. Уравновеси и подреди живота си. Обуздай целия хаос от чувства и ще имаш ред в живота. Редът, роден от хаоса, ще ти донесе Словото на Извора, ще ти даде силата на Циклите и ще направи от Душата ти сила през вековете, усъвършенствано Слънце от Извора.
Слушах гласа и дълбоко останаха думите в сърцето ми. Защото вечно търсех аз ред, който може да привлече словото. Знай, че който го придобие, трябва да бъде вечно в Реда. Защото използването на Словото чрез безпорядък не е възможно и никога не може да бъде.
Вземи тези думи, човеко. Нека бъдат част от твоя живот. Търси да победиш безпорядъка и ще бъдеш едно със Словото.
Не спирай да търсиш светлината по пътя на живота. Стреми се към Слънцето. Бъди единствено Светлина. Задръж твоята мисъл в единството на Светлината с тялото човешко. Знай, че всичко е Ред от Хаоса, роден в Светлина

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Осми Изумруден скрижал

Ключът към мистериите

На теб, човеко, дадох моите познания. На теб дадох Светлина. Слушай сега и приеми моята мъдрост, донесена от сферите на пространството отгоре и отдолу.

Не съм като човек, защото станах свободен от измерения и сфери. Във всяка приемам ново тяло. Във всяка променям формата си. Зная сега, че безформието е всичко, което има форма.

Велика е мъдростта на Седмината. Могъщи са те от отвъд. Разкриват се те чрез своята власт, в сила отвъдна.

Ето ти тези мъдри думи. Приеми ги и направи ги свои. Открий в тях безформието. Намери ключа към отвъдното. Мистерията не е нещо друго освен скрито познание. Открий го и тя ще се разбуди. Намери дълбоко заровената мъдрост и бъди господар на мрака и Светлината.

Дълбоки са мистериите около теб, скрити са тайните на Древното. Търси чрез Ключовете на моята мъдрост. Със сигурност ще намериш пътя. Вратата към силата е тайна, но който я достигне, ще получи. Гледай към Светлината! О, братко мой, отвори и ще получиш. Продължа вай напред през долината на мрака. Преодолей обитателя на нощта. Дръж винаги очите си в Сферата на Светлина та и ще бъдеш Едно със Светлината.

Слушай, човеко, моя глас, който ти открива пътеки те до Светлината, който ти сочи пътя до мястото, кога то ще бъдеш Едно със Светлината. Търси мистериите на земното сърце. Научи законите, които държат звездите в равновесие чрез силата на първичната мъгла. Търси пламъка на земния живот. Изкъпи се в ослепителния блясък на този пламък. Следвай триъгълния път, докато и ти също не станеш пламък. Говори с думи без глас на онези, които обитават отдолу. Влез в осветения в синьо Храм и се изкъпи в огъня на целия живот.

Знай, човеко, ти си сложен, същество от земя и от огън. Позволи на пламъка ти да блесне ярко. Бъди само огън.

Мъдростта е скрита в мрак. Когато бъде осветена от пламъка на Душата, намери мъдростта и бъди Роден от Светлина, Слънце на Светлината без форма. Винаги търси повече мъдрост. Намери я в сърцето на пламъка. Знай, че само чрез усилия Светлината може да се излее в ума. Сега говорих от моята мъдрост. Послушай гласа ми и се подчини. Разкъсай булата на мрака. Хвърли Светлина върху пътя.

Говоря аз от древна Атлантида, говоря за дните на Царството на сенките, говоря за идването на децата на сенките. С мъдростта си земните хора от великите дълбини ги извикаха, за да придобият сила голяма. Далеч в миналото, преди Атлантида да е съществувала, там имаше хора, които дълбаеха в мрака, използваха черна магия, викаха създания от великите дълбини под нас. Появиха се те в този цикъл. Безформени бяха те и от друга вибрация, съществуваха невидими за децата на земните хора. Единствено чрез кръв можеха форма те да добият. Единствено чрез човека можеха да живеят в света.

В минали векове те бяха победени от Властелините, изтласкани надолу до мястото, откъдето дойдоха. Но някои останаха, скрити в пространства и сфери, непознати на човека. Живееха те в Атлантида като сенки, но от време на време сред хората се явяваха. Да, когато някой им предложеше кръв, те се появяваха, за да живеят сред хората.

В човешка форма се движеха сред нас, но заради хората само на тях бяха прилични. Когато магията биваше вдигната, се откриваха змийските им глави, но хора бяха сред хората. Промъкваха се в управите, приемайки форми, присъщи на хората. Убиваха чрез изкуството си главите на царствата, приемаха тяхната форма и управляваха хората. Можеха да бъдат открити само чрез магия. Само чрез звук лицата им можеха да бъдат видени. От царството на сенките се стремяха да унищожат човека и да управляват вместо него.

Но трябва да знаеш, че Властелините бяха могъщи в магията, способни да вдигнат булото от лицето на змията, способни да я отпратят обратно на мястото й. Дойдоха те при човека и го научиха на Словото, което само човек може да произнесе. След това бързо вдигнаха Булото от змията и го изхвърлиха от мястото му сред хората.

Въпреки това внимавай, змията все още живее на място, което от време на време към света се отваря. Невидими те се движат сред вас по места, където обредите били са изречени. Отново във времето те ще приемат външния вид на човека. Могат да бъдат призовани от учител, който различава бялото от черното, но само белият учител може да ги контролира и върже, докато са от плът. Не търси царството на сенките, защото зло ще се появи със сигурност. Защото само учителят на светлината ще победи сянката на страха.

Знай, братко мой, че страхът е пречка голяма. Бъди господар на всичко в светлина, ще изчезне сянката скоро. Чуй ти и приеми мъдростта ми, гласът на Светлината е ясен. Не търси долината на сенките и сама Светлината ще се яви.

Слушай, о, човеко, дълбините на моята мъдрост. Давам ти скрити за човека познания. Далеч съм бил по време на моето пътуване през времепространството, дори до края на пространството на този цикъл. Намерих аз там голямата преграда, задържаща човека да не напусне този цикъл. Да, съзрях Хрътките на преградата, легнали да чакат онзи, който ще мине покрай тях. В това пространство, където времето не съществува, едва доловимо усетих пазителите на циклите. Те се движат само под ъгли. Не са способни те на извивки.

Странни и ужасни са Хрътките на преградата. Те следват съзнанието до границите на пространството. Не мислете да избягате, като влезете в тяло, защото бързо следват те Душата ъгъл след ъгъл. Само кръгът ще ви даде безопасност, защита от лапите на Обитателите на ъглите.

Някога в едно отминало време аз се приближих до голямата Преграда и видях на бреговете, където времето не съществува, безформените форми на Хрътките на преградата. Да, криеха се те в мъглата отвъд времето, но аз ги открих; а те отдалеч ме подушиха и нададоха силен камбанен вой, който можеше да бъде чут от цикъл на цикъл, носен през пространството към душата.

Побягнах тогава бързо пред тях, обратно от немислимия край на времето. Но оттогава завинаги те ме преследват, в странни ъгли движат се те, на човек неизвестни. Да, на сивия бряг на края на времепространството намерих аз Хрътките на преградата, разбеснели се по Душата, която опитва в отвъдното да проникне. Побягнах аз в кръгове в тялото си обратно. Побягнах, но бързо те следваха ме. Да, следваха ме поглъщачите, търсейки начин през ъгли да погълнат душата ми.

Знай, човеко, че Душата, която се осмели да предизвика Преградата, може да бъде задържана в робство от Хрътките от отвъд времето, от съзнание лишена, докато цикълът не завърши напълно.

Влязох аз в тялото си. Създадох кръговете, които ъгли не знаят, създадох формата, която беше формирана от моята форма. Направих тялото си на кръг и изгубих преследвачите в кръговете на времето. Но дори сега, когато съм свободен от тялото си, трябва да съм винаги внимателен и да не се движа през ъглите, защото иначе Душата ми може никога да не бъде свободна.

Знай, че Хрътките на преградата се движат само под ъгли и никога по извивките на пространството. Само чрез движение по извивките можеш да им избягаш, защото в ъглите ще те преследват. О, човеко, вслушай се в предупреждението ми: не се опитвай да разбиеш вратата към отвъдното. Малцина са онези, които са успели в преминаването на Преградата към по-великата Светлина, която сияе отвъд. Защото трябва да знаеш, че дори обитателите търсят такива души, за да ги задържат в робство.

Слушай, човеко, и вземи под внимание предупреждението ми: не се опитвай да минеш покрай пазачите на пътя. Но опитай се да добиеш твоя собствена Светлина и да се приготвиш да минеш по пътя. Светлината е твоят окончателен край, о, братко мой. Винаги търси и намирай Светлината по пътя си.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Седми изумруден скрижал

Седмината властелини

Вслушай се, човеко, и чуй моя глас. Отвори твоето времепространство и пий моята мъдрост. Тъмен е пътят на живота, по който пътуваш. Много са капаните, които лежат пред теб. Винаги търси да придобиеш по-голяма мъдрост. Добий я и тя ще бъде светлина по твоя път.
Отвори душата си, човеко, за Космическото и му позволи да проникне вътре като едно с душата ти. Светлината е вечна, а мракът мимолетен. Вечно търси, човеко, Светлината. Знай, че винаги, когато Светлината изпълни твоя мрак, за теб той скоро ще изчезне.
Отвори душата си за Братята на Светлината. Позволи им да влязат и да те изпълнят със Светлина. Вдигни очите си към Светлината на Космоса. Винаги дръж лицето си насочено към целта. Единствено чрез добиването на светлината на цялата мъдрост ще бъдеш едно с Безкрайната цел. Винаги се стреми към вечното Единство. Винаги търси Светлината на целта.
Светлината е безгранична и Светлината е с граници, отделена само от мрака в човека. Стреми се да разкъсаш Булото на Мрака. Събери Светлината в Едно.
Чуй, о, човеко, вслушай се в гласа ми, който пее песента на Светлината и Живота. В целия космос светлината е преобладаваща, тя обгръща Цялото със знамена от пламъци. Винаги търси в булото на Мрака и там някъде със сигурност ще намериш Светлина. Скрита и заровена, изгубена за човешкото познание, дълбоко в ограниченото съществува Безкраят. Изгубен, но съществуващ, протичащ през всички неща, живеещ в Цялото е безкрайният Ум. В целия космос има само Една мъдрост. Макар да изглежда разделена, тя е Една в Едно. Всичко, което съществува, произлиза от Светлината, и Светлината произлиза от Цялото.
Всичко създадено се основава на Ред: Закон управлява космоса, където царува Безкраят. От равновесието произлязоха великите цикли, движещи се в хармония към края на Вечното.
Знай, о, човеко, че далеч във времепространство самата Вечност ще премине през промяна. Тук чуй гласа на Мъдростта: знай, че винаги Цялото е от Цялото. Знай, че през времето можеш да търсиш мъдрост и да намираш все повече светлина по пътя. Да, трябва да откриеш, че ако някога се отдръпнеш, твоята цел ще ти се изплъзва от ден на ден.
Много отдавна в Залите на Аменти аз, Тот, стоях пред Властелините на циклите. Могъщи бяха те в тяхната сила; могъщи в мъдростта разбулена.
Воден от Обитателя, тогава аз ги видях за пръв път. Но след това бях свободен от присъствието им, свободен да се присъединя към тях когато поискам. Често се спусках надолу по тъмния път в Залата, където Светлината вечно блести.
Научих аз от Владетелите на циклите мъдрост, донесена от циклите над нас, познание от Безкрайността на Цялото. Много са въпросите, които зададох на Владетелите на циклите, и голяма беше мъдростта, с която ме дариха. Сега на теб давам тази мъдрост, добита от пламъка на огъня на Безкрая.
Дълбоко в тъмните Зали седят Седмината, единици съзнание от циклите горе. Разкриват се Те в този цикъл като водачи на човека към познанието на Цялото. Седмина са те и могъщи по сила, докато предават тези думи чрез мен на човека. Отново и отново стоях пред тях, слушайки думите, които идваха без звук. Веднъж те ми казаха:
— Човеко, ще добиеш ли мъдрост? Търси я в сърцето на пламъка. Ще добиеш ли познание за сила? Търси го в сърцето на пламъка. Ще бъдеш ли едно със сърцето на пламъка? Потърси тогава в твоя собствен скрит пламък.
Много пъти Те ми говориха, учейки ме на мъдрост не от този свят; показвайки ми все нови пътища към светлината; учейки ме на мъдрост, донесена отгоре, давайки ми знания за действие, познание на Закона, реда на Цялото.
Веднъж Седмината казаха:
— Отдалече отвъд времето идваме Ние, човеко. Пътувахме от отвъд времепространството, да, от мястото на края на Безкрая. Когато ти и всичките ти братя бяхте безформени, ние бяхме формирани от порядъка на Цялото. Не сме като хората Ние, макар веднъж и ние да бяхме човеци. Бяхме формирани Ние от Великата празнота в порядък и според Закона. Защото трябва да знаеш, че което е с форма, в действителност е безформено, форма има само в твоите очи.
И отново Седмината заговориха:
— Дете на Светлината, си ти о, Тот, свободен да пътуваш по светлия път нагоре, докато най-накрая всички не станат Едно. Бяхме формирани според нашия ред: Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем - Девет. Знай, че това са номерата на циклите, от които се спуснахме при човека. Всеки има тук да изпълни задължение; всеки има тук сила да овладява. Въпреки това Ние сме Едно с Душата на нашия цикъл. Въпреки това Ние също търсим цел. Много отвъд представата на човека Безкраят се разпростира в едно по-голямо Цяло. Там във време, което не е време, ние ВСИЧКИ ще станем ЕДНО с нещо по-голямо от ЦЯЛОТО. Времето и пространството се движат на цикли. Познай техния закон и ти също ще бъдеш свободен. Да, ще бъдеш свободен ти, за да минеш през циклите, покрай стражите, които стоят до вратата.
Тогава заговори ми Този от Деветия цикъл: — Съществувах вечност след вечност, без да познавам живот и без смърт да вкуся. Защото трябва да знаеш, човеко, че далеч в бъдещето животът и смъртта ще бъдат едно с Цялото. Всяко толкова съвършено уравновесява другото, че нито едно от тях не съществува в Единството на Цялото. В хората от този цикъл силата на живота е необуздана, но животът в своя растеж става едно с Цялото. Тук аз се разкривам в този твой цикъл, но въпреки това съм там в твоето бъдещо време. Но за мен времето не съществува, защото в моя свят такова не съществува, защото Ние сме безформени. Живот Ние нямаме, но въпреки това притежаваме съществувание по-пълно, по-голямо и свободно от твоето.
Човекът е пламък, вързан за планина, но Ние в нашия цикъл винаги ще бъдем свободни. Знай, о, човеко, че когато си напреднал в циклите, които продължават нагоре, самият живот ще премине в мрака и само същността на Душата ще остане.
След това с мен говори Властелинът на Осмия цикъл: — Всичко, което ти знаеш, е част от малкото. Досега още не си докоснал Великото. Отдалеч в пространството, където Светлината властва над всичко, дойдох аз в Светлината. Имах също така форма, но не като твоята.
Безформената ми форма беше формирана в тяло от Светлина. Не познавам Живота и не познавам Смъртта, но въпреки това съм господар на всичко, което съществува. Потърси да намериш пътя през преградите. Върви по пътя, който води в Светлината. Заговори отново с мен Деветия: — Потърси да намериш пътя към отвъдното. Не е възможно да израснеш до съзнание по-висше. Защото, когато Две са станали Едно и Едното е станало Цялото, знай, че преградата се е вдигнала и пътят пред теб е свободен. Израсни ти от формата до безформието. Свободен можеш да бъдеш от пътя.
Така през вековете аз слушах, учейки пътя до Цялото, Сега вдигам мисълта си към Цялото. Слушай и чуй, когато отправи зов: „О, Светлина, проникваща във всичко, Едно с Цялото и Всичко в Едно, потечи до мен през кана ла. Влез, за да бъда свободен. Направи ме Едно с Душата на Цялото, сияеща от тъмнината на нощта. Направи ме свободен от цялото времепространство, свободен от Булото на нощта. Аз, дете на Светлината, заповядвам: „да бъда свободен от мрака."
Безформен съм аз за Душата-Светлина, безформен, но сияещ от Светлина. Зная аз, че робството на мрака трябва да се строши и да рухне пред светлината.

Сега дарявам ти тази мъдрост. Свободен можеш да бъдеш, човеко, живей в светлина и блясък. Не извръщай лицето си от Светлината. Твоята душа обитава сфери на сияние. Ти си дете на Светлината.
Насочи мислите си навътре, а не навън. Намери Душата-Светлина в себе си. Знай, че ти си Господарят. Всичко друго е донесено отвътре. Израсни до сферите на бля тъка. Придържай мислите си към Светлината. Знай, че си едно с Космоса, пламък и дете на Светлината.
Сега отправям към теб предупреждение: не позволявай на мисълта си да се отклони. Знай, че светлината със сигурност тече през твоето тяло. Не се обръщай към Тъмното сияние, което идва от Братята на мрака. Дръж очите си винаги вдигнати нагоре, душата си в съзвучие със Светлината.
Вземи тази мъдрост и се вслушай в нея. Послушай гласа ми и се подчини. Следвай пътя до светлината и ще бъдеш Едно с него.

уз "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Градината на Рьоанджи

“Градината с камъните”, “Философската градина”, “Градината на Рьоанджи”... 

Десетки имена има главната забележителност на японския град Киото и може би най-голямата му ценност. И по десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах Соами в петнайсетте необработени и различни по големина черни камъка, пръснати по белия пясък. Дзен-градините са “направени” от камъни и пясък. В градината са разположени петнайсет камъка. А в действителност се виждат само четиринадесет. Петнадесетият не се вижда. Скриват го съседните. Прави се крачка по дървената галерия около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринайсет камъка. Петнадесетият – същият, който досега е оставал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг. Следваща крачка – същият гениално планиран хаос се осъществява отново – оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора. Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината – те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринайсет камъка.

Може би Соами е искал да каже, че работата не е в камъните, а в хората, които идват в градината? Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин, всеки – по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: “Аз виждам света правилно, а останалите – не.” Може би ключът към заложената в “Градината с камъните” идея е конституцията, съставена, както твърдят японските хроники, от принц Сьотоку още през VII век, която и до ден днешен поразява с дълбочината си? “Всеки човек има сърце. А всяко сърце има свои наклонности. Той смята това за добро, а аз – за лошо. Аз смятам това за добро, а той – за лошо. Но съвсем не е задължително аз да съм аз да съм мъдрец, а той – глупак. И двамата сме обикновени хора.”

А когато нещо, което прочетете или чуете ви  се стори спорно, спомнете си за “Градината с камъните”, където всеки вижда своите четиринайсет камъка.

 

Шести изумруден скрижал

Слушай, човеко, мъдростта на магията. Чуй знанието за забравените сили. Много, много отдавна, в дните на първия човек, война започна между мрака и светлината. Хората, както и сега, изпълнени бяха и с мрак, и със светлина, и докато над едни мракът властваше, в душите на други сияеше светлина.
Да, стара е тази война, вечният сблъсък между светлината и мрака. Свирепо те борят се през вековете, странни сили използват, скрити за човека.
Адепти, с чернилка изпълнени, срещу светлината отново и отново се хвърляха, но светлите винаги побеждаваха нощния мрак. В който и век или място да отидете, със сигурност ще узнаете за битката с нощта. Преди много векове Слънцата на утрото слязоха и видяха, че светът с мрак е изпълнен. В това минало време войната започна, незапомнено древната битка между мрака и Светлината.
Мнозина в това време тъй изпълнени с мрак бяха, че в тях светлината едва мъждукаше в нощта.
Властелините на мрака стремяха се всичко с техния мрак да изпълнят, търсеха нови и нови в тяхната нощ да притеглят. Яростно противостояха им лъчистите учители, яростно се бореха срещу нощния мрак. Тъмните оковите стягаха, с вериги привързваха човека към нощния мрак. Използваха винаги черна магия, на човека я даваха от силата на мрака; магията с мрак замърсяваше душата човешка.
Насила през вековете привързваха хората Братята на мрака, антагонисти на човешките деца. Вървяха те винаги тайно и скрито, видими, но неоткриваеми за човешките деца. Все тъй вървят и работят те в мрак, скрити от светлината в нощния мрак. Тихо и тайно използват те техните сили, поробват и връзват душите човешки.
Невидими идват и вървят те невидими. Човекът в своето невежество ги вика отдолу.
Мрак е пътят, по който пътуват Тъмните братя, по-тъмни от нощна тъма, около Земята пътуват и влизат в човешките сънища. Сила те имат от мрака около тях други обитатели да извикат отвъд тяхната сфера, мрачни и за човека невидими. В човешкия ум властват Тъмните братя. Около него спускат те булото на тяхната нощ. Докато живи са, душата живее завързана, окована във веригите на Булото на нощта. Могъщи са те в забраненото познание, забранено, понеже с нощта то е едно.

Слушай, човеко, и чуй предупреждението мое: Свободен бъди от оковите на нощта. Не предавай душата си на Братята на мрака. Дръж лицето си винаги към Светлината. Не знаеш ли, човеко, че твоята скръб идва само от Булото на нощта? Да, човеко, вземи под внимание предупреждението ми: винаги се стреми нагоре, обърни душата си към Светлината. Защото те знаят много добре, че онези, които са стигнали близо до Слънцето по своята пътека към Светлината, имат голяма и още по-голяма сила да връзват с тъмнина децата на Светлината.
Слушай, о, човеко, онзи, който идва при теб. Но премери словата му - дали са от Светлина. Защото има мнозина, които крачат в черен блясък и още не са на Светлината деца. Лесно е да вървиш по техния път, лесно е да следваш пътя, по който водят. Но, о, човеко, вслушай се в моето предупреждение: Светлината идва само при онзи, който полага усилия. Труден е пътят, който води до мъдростта, труден е пътят, който води до Светлината. Мнозина ще открият камъни по своя път; и планини, които трябва да изкачат към Светлината. Въпреки това, знай, о, човеко, за онези, които ги преодолеят, свободен ще бъде пътят на Светлината. Но никога не следвай Черните братя. Винаги бъди на Светлината дете. Защото знаеш ли какво, о, човеко, накрая Светлината трябва да победи мрака и нощта да бъде прогонена от Светлината. Чуй, човеко, и запомни моята мъдрост: равна на Мрака е Светлината.
Когато мракът бъде прогонен и всички була са свалени, от мрака Светлина ще проблесне.
Така както сред хората съществуват Черните братя, така съществуват и Братята на Светлината.
Противници са те на Братята на Мрака, опитват се да освободят хората от нощта. Сили имат те могъщи и големи, познават Закона, на който се подчиняват планетите. Винаги работят в ред и хармония, освобождават човешката душа от робството на тъмнината. Те също се движат тайно и скрито. Не са познати на децата на хората. Но трябва да знаеш, че те винаги крачат с теб, показват Пътя на децата човешки. Винаги борят се те срещу Братята на Мрака, побеждават и побеждават безкрай. Защото накрая винаги светлината трябва да бъде господар, да прогони нощния мрак.
Да, човеко, знай това: винаги до теб крачат Децата на Светлината.

Господари са те на мощта на Слънцето, никога невиждани, но въпреки това пазители на хората. Техният път отворен е за всички, отворен за онзи, който иска да върви в Светлината. Свободни са те от черната Аменти, свободни от Залите, над тях неограничено господства Животът. Слънца са те и Господари на утринта, деца на Светлината, за да сияят сред хората. Подобни са на хората, но въпреки това са различни. В миналото те никога не са били разделени. Винаги са били Едно във вечно Единство, през цялото пространство от началото на времето. Те се издигнаха в Единство с единното Цяло, нагоре от първата вселена, формирани и безформени.

Дали са на хората тайни, които ще ги пазят и защитават от всякакви вреди. Онзи, който тръгне по пътя на учителите, трябва да бъде свободен от робството на нощта. Трябва да победи безформеното и безличното, трябва да победи призрака на страха. С познания трябва да придобие всички тайни, да измине пътя, който води през мрака, но винаги да пази пред себе си светлината на своята цел. Големи пречки ще среща по пътя, въпреки това ще продължава упорито към Светлината на Слънцето.
Чуй, о, човеко, Слънцето е символът на Светлината, която сияе в края на пътя. Сега на теб давам тайните: как да посрещнеш тъмната сила, да посрещнеш и победиш страха от нощта. Единствено чрез познание ти можеш да победиш, единствено чрез познание можеш да имаш Светлина.
Сега ти давам знанията, известни на Учителите; знанието, което побеждава всички тъмни страхове. Използвай мъдростта, която ти давам. Бъди господар на Братята на Мрака.
Когато при теб дойде чувство, което те притегля по-близо до черната порта, провери сърцето си и разбери дали чувството, което изпитваш, е дошло отвътре. Ако откриеш мрака в твоите собствени мисли, прогони ги от мястото в съзнанието си. Изпрати през тялото си вълна от вибрации, първо неравномерни, а после равномерни, повтаряй ги често, докато не се освободиш. Пусни силата на вълните в твоя мозъчен център. Насочвай я на вълни от главата си към краката.
Но ако откриеш, че сърцето ти не е потъмняло, бъди сигурен, че към теб е насочена сила. Само чрез познания можеш да я преодолееш. Само чрез мъдрост можеш да се надяваш да бъдеш свободен. Познанието носи мъдрост, а мъдростта е сила. Придобий я и ще имаш власт над всичко.
Първо потърси място, свързано с мрака. Направи кръг около себе си. Застани изправен в средата му. Използвай тази формула и ще бъдеш свободен. Издигни ръцете си към тъмния космос над теб. Затвори очи и вдишай Светлината. Призови Духа на Светлината чрез Времепространството със следните думи и ще бъдеш свободен: Изпълни тялото ми с Духа на Светлината. Ела от Цветето, което сияе в мрака. Ела от Залите, където управляват Седмината Властелини. Ще ти изброя аз по име Седмината: Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем - Девет. По име ги зова да ми помогнат, да ме освободят и да ме спасят от нощния мрак: Унтанас, Куертас, Чиетал и Гояна, Хуертал, Семвета - Ардал. В тяхно име те умолявам, освободи ме от мрака и ме изпълни със Светлина.
Знай, о, човеко, че когато си направил това, ще бъдеш свободен от оковите, които те държат, ще отхвърлиш робството на Братята на Нощта. Не виждаш ли, че имената имат силата да освобождават чрез вибрации оковите, които връзват? Използвай ги при нужда, за да освободиш твоя брат, така че и той да може да се отдели от нощта.
Ти, човеко, си помощник на своя брат. Не го оставяй да лежи в робството на нощта.
Сега на теб ще дам моята магия. Вземи я и поеми пътя към Светлината.
Светлина за теб, живот за теб, Слънце можеш да бъдеш на цикъла по-горе.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Пети Изумруден скрижал:

Обитателят на Унал 

Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта. 

Могъщ бе по власт над родените на Земята господарят на Унал, Господар на Земята по времето на Атлантида, цар на народите, властелин на мъдростта, Светлина през Сунтал, Страж на Пътя, обитаващ своя Храм, Светлина на Земята по времето на Атлантида. 

Той, господарят, е от цикъл над нас, живее в тяло като човек, но не като родените на Земята е Той. 

Знай, о, човеко, че господарят Хорлет никога не е бил едно от човешките деца. Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички. 

Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са Едно със Светлината. 

Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората. 

От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които Той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като времепространството, и дълбоко в сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма. 

После изгради Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му. 

Безформен бе Той в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той от децата човешки. 

Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той тримата от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и носеха съветите му на царете на децата човешки. 

Създаде Той други и даде им мъдрост; учители станаха те на децата човешки. Остави ги на остров Ундал, за да бъдат учители по Светлина за човеците. 

Всеки от тези, които бяха така избрани, трябваше да бъде обучаван по пет и десет години. Само така можеше да разбира как да бъде Светлина за децата човешки. Така се създаде Храмът, обиталище за Учителя човешки. Аз, Тот, винаги съм търсил мъдростта, търсил съм в мрака и в светлината. Отдавна в младостта си пътувах по пътя и търсех да добия ново познание. След много усилия един от тримата донесе ми Светлината. Донесе ми заповедите на Обитателя, повика ме от мрака в Светлината. Изправи ме той пред Обитателя, дълбоко в Храма пред големия Огън. 

Там на великия трон съзрях аз Обитателя, облян в Светлина и огън припламващ. Коленичих пред великата мъдрост и почувствах Светлината да протича през мен на вълни. После чух гласа на Обитателя: 

— О, мрак, в светлина превърни се. Дълго търси пътя към светлината. Всяка душа на Земята, която разхлаби оковите си, ще бъде скоро свободна от робството на нощта. Издигна се от мрака ти, приближи се по-близо до Светлината на своята цел. Тук ще обитаваш като едно от децата ми, страж на ръкописи, събрани от мъдростта, инструменти на Светлината от отвъдното. Бъди готов да направиш нужното, пазителю на мъдростта, въпреки вековете на мрака, които ще се спуснат бързо върху децата човешки. Живей тук и пий от цялата мъдрост. Пред теб ще се разкрият тайните и мистериите. 

Тогава отвърнах аз на Господаря на Циклите: 

— О, Светлина, която се спусна над хората, дай ми твоята мъдрост, та да бъда на човека учител. Дай ми от твоята Светлина, за да бъда свободен. 

Господарят заговори отново: 

— Век след век ще живееш в твоята мъдрост. Да, и когато над Атлантида ще минават океански вълни, ще бъдеш изпълнен със Светлината, макар скрита в мрак, готов да дойдеш, когато някой те повика. Върви сега и придобий по-голяма мъдрост. Порасни чрез Светлината до безкрая на Цялото. 

Дълго живях в Храма на Обитателя, докато накрая не станах Едно със Светлината. 

После поех по пътя към звездните сфери, поех по пътя към Светлината. Дълбоко в сърцето на Земята следвах пътя, научих тайните както долу, така и горе; научих пътя към Залите на Аменти; научих Закона, който уравновесява света. До скритите помещения на Земята проникнах аз чрез мъдростта си, дълбоко през земната кора по пътя, скрит векове от децата на човеците. Пред мен се разкри още мъдрост, докато не стигнах до ново познание: открих, че всичко е част от едно Цяло, голямо и въпреки това още по-голямо от всичко, което познаваме. Търсих сърцето на Безкрая през вековете. Дълбоки и още по-дълбоки тайни открих. 

Сега, когато гледам назад през вековете, знам, че мъдростта е безгранична, дори расте през вековете, Едно е с Безкрая и по-голяма от всичко. 

В древна Атлантида имаше светлина. Да, мрак също, скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяваха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу. 

Онзи, който се спуска надолу, трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища. 

Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрез което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магията си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от своето Агванти. Повика тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света. 

Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни. 

Разби врата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат учители, Светлина по пътеката на родените по-късно, Светлина за по-малките деца на човеците. 

След това повика мен, Тот, при себе си, и даде ми заповеди какво да направя, казвайки: 

— Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита, но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Децата на Кхем. 

После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия. 

След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. 

Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти. 

После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем. 

Дълбоко под скалите зарових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с форма на лъв и при все това приличащ на човек. Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда. 

Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи. 

Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е Ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу. 

Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път. Следвай пътя, разкрий моите тайни. 

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Четвърти изумруден скрижал:

Раждането на пространството

 
Чуй, о, човеко, гласа на мъдростта, чуй гласа на Истината, на Атланта. Даром ти давам моята мъдрост, събрана от времето и пространството в този цикъл; аз, господарят на тайните, Слънце на утринта, Тот, учителят на хората, аз съм от Цялото.
Много отдавна през моето детство лежах под звездите на отдавна потъналата Атлантида, мечтаейки за тайните на хората много по-високо. Тогава в сърцето ми трепна копнеж да завоювам пътеката, която води до звездите. Година след година търсех мъдрост, нови познания, следвах пътя, докато накрая моята Душа с родилни мъки се откъсна от оковите и се понесе надалеч. Свободен бях от робството на земните хора. Освободен от тялото, летях като светкавица в нощта. Сега търсех мъдрост до края на пространството много отвъд познанията на смъртния човек.
Душата ми пътуваше свободно далеч в пространството и безкрайния цикъл на светлината. Странни и отвъд познанието бяха някои от планетите, велики и огромни, надхвърлящи мечтите човешки. Въпреки това открих Закон в цялата му красота, който действа чрез тях и между тях, както тук между хората. Душата се стрелна нататък през красотата на безкрайността, далеч в пространството политнах с мислите си.
Там си починах на красива планета. Хармонична мелодия изпълваше въздуха. Големи и величествени форми като звезди в нощта движеха се в порядък, издигаха се в хармония и равновесие, символи на Космическия закон.
Много от звездите, край които минах в пътуването си, много от човешките раси в техните светове се издигаха нависоко като утринни звезди, други се спускаха надолу в тъмата на нощта. Всяка звезда и всички раси се борят да се издигнат нагоре, катерят се по висините и изучават дълбините. Понякога напредват в области на ярка светлина, понякога живеят в мрак и отново се изпълват със Светлина.
Знай, о, човеко, че Светлината е твоето наследство. Знай, че мракът е само було. В твоето сърце е запечатана вечна светлина, чакаща мига, в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта.
Открих неколцина, достигнали небето. Бяха свободни от пространството, макар все още да бяха хора. С мощта, която е основа на всички неща, далеч в космоса те построиха планета, теглена от силата, която тече през Цялото; сгъстявайки, сливайки небето във форми, които растяха както те желаеха. Превъзхождаха в науката те всички раси, могъщи в мъдростта, синове на звездите.
Дълго време почивах, наблюдавайки тяхната мъдрост. Видях ги да създават градове направо от небето, гигантски по растеж и злато, изградени от първичния елемент, основа на цялата материя.
Далеч в миналото бяха те завоювали небето, свободни от робството на тежкия труд; бързо създадоха в ума си мисъл-форма и тя растеше.
Оттам душата ми се забърза през Космоса, виждайки непрекъснато нови и стари неща; научавайки, че човекът наистина е роден в космоса, Слънце на Слънцето, дете на звездите.
Знай, о, човече, каквато и форма да обитаваш, тя със сигурност е подобна на звездите. Твоите тела не са нищо друго освен планети, които се въртят около своите главни слънца. Когато добиете светлината на цялата мъдрост, ще бъдете свободни да греете в небето: едно от Слънцата, които осветяват космическия мрак, един от родените в космоса и израснал в Светлина. Точно както звездите с времето губят своята яркост, като светлината им преминава във великия извор, така, о, човече, и твоята душа преминава нататък, оставяйки назад мрака на нощта.
Родена от първичното небе, изпълнена със сиянието, което тече от извора, в плен на небето, около нея, тя въпреки това непрестанно пламти, докато намери свободата. Вдигни нагоре пламъка си от мрака, отлети от тази нощ и ще бъдеш свободен.
Пътувах през пространството и времето, знаейки, че душата ми най-накрая бе пусната на свобода, знаейки, че сега мога да следвам мъдростта, докато накрая не стигнах до сфера, скрита от познанието, непозната за мъдростта, простираща се отвъд всичко, което знаем. Сега, о, човече, когато добих това познание, душата ми литна щастлива, защото сега бях свободен. Слушайте, вие родени в космоса, чуйте моята мъдрост: знайте, че и вие също ще бъдете свободни.
Послушай отново, човеко, моята мъдрост. След като я чуеш, и ти също можеш да живееш и да бъдеш свободен. Ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина.
Сега на теб давам знания, свобода да крачиш по пътя, който аз извървях, показвайки ти наистина как чрез усилията си утъпках пътека, която води до звездите. Вслушай се, човеко, и знай за своето робство, знай как да се освободиш от тежкия труд. От мидата на мрака ще се издигнеш нагоре, ще бъдеш едно със Светлината и звездите. Винаги следвай пътя на мъдростта. Само така можеш да се издигнеш отдолу. Съдбата на всеки човек го води напред в извивките на безкрайното Цяло.
Знай, човеко, че целият космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото.
Онзи, който следва пътя на мъдростта, трябва да бъде открит за Цветето на живота, да разширява съзнанието си навън от мрака, през времето и пространството на Цялото.
Първо чакай дълбоко в тишината, докато не се освободиш от желанието, от копнежа да говориш в мълчанието. Победи чрез мълчание робството на думите. Въздържай се от ядене, докато не победиш желанието за храна, което е робството на душата.
После легни в мрака. Затвори очите си за лъчите на Светлината.
Разположи силата на душата си в средата на твоето съзнание, отърси я от робството на нощта. Постави в съзнанието си изображението на онова, което си желал. Представи си мястото, което искаш да видиш. Вибрирай напред-назад с твоята сила. Освободи душата от нейната нощ. Трябва яростно да люлееш с всички сили, докато накрая душата ти се освободи.
Безсилни са думите за мощта на пламъка на Космическото, увиснало в сфери, непознати за човека, могъщо и уравновесено, движещо се в порядък, музика и хармонии, далеч надвишаващи човешките. Говори то с музика, пее с цветове, пламък е то от началото на вечността на Цялото.
Вие сте искра от тази пламък, о, деца мои, горящи с цвят и живеещи с музика. Чуйте гласа и ще бъдете и вие свободни. Свободното съзнание е едно с Космическото, а То едно е с Реда и Закона на Цялото.
Не знаеш ли, човече, че от мрака Светлина ще пламне, символ на Цялото?
Казвай тази молитва за добиване на мъдрост. Моли се за идването на Светлина за Цялото.
Могъщ Дух на Светлината, която Космоса осветят, издърпай моя пламък по-близо до теб. Издигни огъня ми от мрака, доближи го до огъня, който е Едно с Цялото. Повдигни душата ми. Дете на Светлината, не се отвръщай. Привлечи ме, докато се стопя в твоята пещ; Едно с всички неща и всички неща в Едно, Едно с Ума.
Когато освободите душата от робството, знайте, че мракът си е отишъл от вас. Завинаги може да търсите из пространството мъдрост, неограничена от вериги на плътта.
Напред и нагоре в утрото свободно се стрелкай, Душа, към царството на Светлината. Движи се в порядък, движи се в Хармония, движи се свободно с Децата на светлината.
Търси и знай моя ключ към Мъдростта. Така, о, човеко, със сигурност ще бъдеш свободен.

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"