Осми Изумруден скрижал

Ключът към мистериите

На теб, човеко, дадох моите познания. На теб дадох Светлина. Слушай сега и приеми моята мъдрост, донесена от сферите на пространството отгоре и отдолу.

Не съм като човек, защото станах свободен от измерения и сфери. Във всяка приемам ново тяло. Във всяка променям формата си. Зная сега, че безформието е всичко, което има форма.

Велика е мъдростта на Седмината. Могъщи са те от отвъд. Разкриват се те чрез своята власт, в сила отвъдна.

Ето ти тези мъдри думи. Приеми ги и направи ги свои. Открий в тях безформието. Намери ключа към отвъдното. Мистерията не е нещо друго освен скрито познание. Открий го и тя ще се разбуди. Намери дълбоко заровената мъдрост и бъди господар на мрака и Светлината.

Дълбоки са мистериите около теб, скрити са тайните на Древното. Търси чрез Ключовете на моята мъдрост. Със сигурност ще намериш пътя. Вратата към силата е тайна, но който я достигне, ще получи. Гледай към Светлината! О, братко мой, отвори и ще получиш. Продължа вай напред през долината на мрака. Преодолей обитателя на нощта. Дръж винаги очите си в Сферата на Светлина та и ще бъдеш Едно със Светлината.

Слушай, човеко, моя глас, който ти открива пътеки те до Светлината, който ти сочи пътя до мястото, кога то ще бъдеш Едно със Светлината. Търси мистериите на земното сърце. Научи законите, които държат звездите в равновесие чрез силата на първичната мъгла. Търси пламъка на земния живот. Изкъпи се в ослепителния блясък на този пламък. Следвай триъгълния път, докато и ти също не станеш пламък. Говори с думи без глас на онези, които обитават отдолу. Влез в осветения в синьо Храм и се изкъпи в огъня на целия живот.

Знай, човеко, ти си сложен, същество от земя и от огън. Позволи на пламъка ти да блесне ярко. Бъди само огън.

Мъдростта е скрита в мрак. Когато бъде осветена от пламъка на Душата, намери мъдростта и бъди Роден от Светлина, Слънце на Светлината без форма. Винаги търси повече мъдрост. Намери я в сърцето на пламъка. Знай, че само чрез усилия Светлината може да се излее в ума. Сега говорих от моята мъдрост. Послушай гласа ми и се подчини. Разкъсай булата на мрака. Хвърли Светлина върху пътя.

Говоря аз от древна Атлантида, говоря за дните на Царството на сенките, говоря за идването на децата на сенките. С мъдростта си земните хора от великите дълбини ги извикаха, за да придобият сила голяма. Далеч в миналото, преди Атлантида да е съществувала, там имаше хора, които дълбаеха в мрака, използваха черна магия, викаха създания от великите дълбини под нас. Появиха се те в този цикъл. Безформени бяха те и от друга вибрация, съществуваха невидими за децата на земните хора. Единствено чрез кръв можеха форма те да добият. Единствено чрез човека можеха да живеят в света.

В минали векове те бяха победени от Властелините, изтласкани надолу до мястото, откъдето дойдоха. Но някои останаха, скрити в пространства и сфери, непознати на човека. Живееха те в Атлантида като сенки, но от време на време сред хората се явяваха. Да, когато някой им предложеше кръв, те се появяваха, за да живеят сред хората.

В човешка форма се движеха сред нас, но заради хората само на тях бяха прилични. Когато магията биваше вдигната, се откриваха змийските им глави, но хора бяха сред хората. Промъкваха се в управите, приемайки форми, присъщи на хората. Убиваха чрез изкуството си главите на царствата, приемаха тяхната форма и управляваха хората. Можеха да бъдат открити само чрез магия. Само чрез звук лицата им можеха да бъдат видени. От царството на сенките се стремяха да унищожат човека и да управляват вместо него.

Но трябва да знаеш, че Властелините бяха могъщи в магията, способни да вдигнат булото от лицето на змията, способни да я отпратят обратно на мястото й. Дойдоха те при човека и го научиха на Словото, което само човек може да произнесе. След това бързо вдигнаха Булото от змията и го изхвърлиха от мястото му сред хората.

Въпреки това внимавай, змията все още живее на място, което от време на време към света се отваря. Невидими те се движат сред вас по места, където обредите били са изречени. Отново във времето те ще приемат външния вид на човека. Могат да бъдат призовани от учител, който различава бялото от черното, но само белият учител може да ги контролира и върже, докато са от плът. Не търси царството на сенките, защото зло ще се появи със сигурност. Защото само учителят на светлината ще победи сянката на страха.

Знай, братко мой, че страхът е пречка голяма. Бъди господар на всичко в светлина, ще изчезне сянката скоро. Чуй ти и приеми мъдростта ми, гласът на Светлината е ясен. Не търси долината на сенките и сама Светлината ще се яви.

Слушай, о, човеко, дълбините на моята мъдрост. Давам ти скрити за човека познания. Далеч съм бил по време на моето пътуване през времепространството, дори до края на пространството на този цикъл. Намерих аз там голямата преграда, задържаща човека да не напусне този цикъл. Да, съзрях Хрътките на преградата, легнали да чакат онзи, който ще мине покрай тях. В това пространство, където времето не съществува, едва доловимо усетих пазителите на циклите. Те се движат само под ъгли. Не са способни те на извивки.

Странни и ужасни са Хрътките на преградата. Те следват съзнанието до границите на пространството. Не мислете да избягате, като влезете в тяло, защото бързо следват те Душата ъгъл след ъгъл. Само кръгът ще ви даде безопасност, защита от лапите на Обитателите на ъглите.

Някога в едно отминало време аз се приближих до голямата Преграда и видях на бреговете, където времето не съществува, безформените форми на Хрътките на преградата. Да, криеха се те в мъглата отвъд времето, но аз ги открих; а те отдалеч ме подушиха и нададоха силен камбанен вой, който можеше да бъде чут от цикъл на цикъл, носен през пространството към душата.

Побягнах тогава бързо пред тях, обратно от немислимия край на времето. Но оттогава завинаги те ме преследват, в странни ъгли движат се те, на човек неизвестни. Да, на сивия бряг на края на времепространството намерих аз Хрътките на преградата, разбеснели се по Душата, която опитва в отвъдното да проникне. Побягнах аз в кръгове в тялото си обратно. Побягнах, но бързо те следваха ме. Да, следваха ме поглъщачите, търсейки начин през ъгли да погълнат душата ми.

Знай, човеко, че Душата, която се осмели да предизвика Преградата, може да бъде задържана в робство от Хрътките от отвъд времето, от съзнание лишена, докато цикълът не завърши напълно.

Влязох аз в тялото си. Създадох кръговете, които ъгли не знаят, създадох формата, която беше формирана от моята форма. Направих тялото си на кръг и изгубих преследвачите в кръговете на времето. Но дори сега, когато съм свободен от тялото си, трябва да съм винаги внимателен и да не се движа през ъглите, защото иначе Душата ми може никога да не бъде свободна.

Знай, че Хрътките на преградата се движат само под ъгли и никога по извивките на пространството. Само чрез движение по извивките можеш да им избягаш, защото в ъглите ще те преследват. О, човеко, вслушай се в предупреждението ми: не се опитвай да разбиеш вратата към отвъдното. Малцина са онези, които са успели в преминаването на Преградата към по-великата Светлина, която сияе отвъд. Защото трябва да знаеш, че дори обитателите търсят такива души, за да ги задържат в робство.

Слушай, човеко, и вземи под внимание предупреждението ми: не се опитвай да минеш покрай пазачите на пътя. Но опитай се да добиеш твоя собствена Светлина и да се приготвиш да минеш по пътя. Светлината е твоят окончателен край, о, братко мой. Винаги търси и намирай Светлината по пътя си.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"