понеделник, 12 декември 2011 г.

Десети изумруден скрижал

Ключът към времето


Слушай, о, човеко, вземи моята мъдрост. Научи дълбоко скритите мистерии на пространството. Научи за Мисълта, която порасна в бездната и донесе Ред и хармония в пространството.
Знай, човеко, че всичко, което съществува, има същност само поради Закона. Знай Закона и ще бъдеш свободен, никога няма да бъдеш вързан от оковите на нощта.
Далеч през странни пространства пътувах аз в дълбините на бездната от време, научавайки чудни и още по-чудни мистерии, докато накрая всичко беше разкрито. Знай, че мистерията е мистерия само когато е неизвестно за човека познание. Когато разбереш сърцето на всички мистерии, познанието и мъдростта със сигурност ще бъдат твои.
Търси и научи, че Времето е тайната, чрез която можеш да бъдеш свободен от това пространство.
Дълго аз, Тот, търсих мъдрост; и ще я търся до края на вечността, защото знам, че преди да се оттегля, трябва да стигна до целта, която търся да придобия. Дори Властелините на Циклите знаят, че Те още не са постигнали целта, защото с цялата си мъдрост са наясно, че Истината винаги нараства.
Веднъж в миналото аз говорих с Обитателя. Попитах за мистериите на времето и пространството. Зададох му въпроса, който се надигаше в моето същество:
— О, Господарю, какво е време? Тогава Той, Учителят, ми каза:
— Знай, Тот, в началото имаше празнота и нищо: без-временно безпространствено нищо. И в нищото дойде мисъл, целеустремена, всепроникваща и Тя изпълни Празнотата. Не съществуваше Материя, а само сила, едно движение, вихър от вибрацията на целеустремената мисъл, която изпълваше Празнотата. И аз запитах Учителя:
— Тази мисъл вечна ли беше? А Обитателят ми отвърна:
— В началото имаше вечна мисъл, а за да бъде мисълта вечна, трябва да съществува време. Така във всепроникващата мисъл порасна законът на Времето. Да, време, което съществува из цялото пространство, носещо се с гладко ритмично движение, което е вечно в състояние на непроменливост. Времето не се променя, но всички неща се променят с времето. Защото времето е силата, която държи събитията разделени, всяко на подходящото му място. Времето не е в движение, а ти се движиш през времето, като съзнанието ти преминава от едно събитие към друго. Да, във времето ти съществуваш, цяло в цяло, едно вечно Единно съществуване. Знай, че макар във времето да си отделно, ти въпреки това си Едно с всички съществуващи времена.
След това секна гласът на Обитателя и аз си тръгнах, за да размишлявам за времето. Защото знаех, че в тези думи има мъдрост и чрез тях мога да изследвам тайните на времето.
Често обмислях думите на Обитателя. После се опитах да разреша мистерията на времето. Открих, че времето се движи през странни ъгли. Единствено чрез извивки можех да се надявам да придобия ключа, който щеше да ми даде достъп до времепространството. Открих, че само при движение нагоре и още веднъж, придвижвайки се надясно, можех да бъда свободен от времето на това движение.
Излязох от моето тяло, задвижих се с движенията, които ме промениха във времето. Странни бяха гледките, които видях при своите пътувания, много от мистериите се разкриваха за очите ми. Да, видях началото на човека, научих от миналото, че нищо не е ново.
Стреми се, човеко, да научиш пътя, който води през пространствата, които са формирани нататък във времето.
Не забравяй, човеко, в цялото си търсене, че Светлината е целта, към която трябва да се стремиш. Търси винаги Светлината по твоя път и тя винаги трябва да остане твоя цел. Не позволявай никога на сърцето ти да се обърне към мрака. Нека твоята Душа бъде Светлина, слънце по пътя. Знай, че във вечното сияние винаги ще намираш своята Душа скрита в Светлината, никога окована в робство от мрака, винаги сияеща като Слънце на Светлината.
Да, знай, че макар скрита в мрака, твоята Душа, искра от истинския пламък, съществува. Бъди Едно с най-великата от всички Светлини. Намери в Извора Края на твоята цел.
Светлината е живот, защото без великата Светлина никога нищо не би могло да съществува. Знай, че във всичката формирана материя сърцето от Светлина винаги съществува. Да, дори вързана в мрака, вродената Светлина винаги съществува. Веднъж стоях в Залите на Аменти и чух гласовете на Властелините на Аменти, които прорязаха тишината със силни и могъщи слова. Пееха те песента на циклите, словата, които отвориха пътя към отвъдното. Да, видях великия път отворен и за миг погледнах в отвъдното. Видях аз движенията на циклите, огромни колкото мисълта за Извора би могла да предаде.
Разбрах тогава, че дори Безкраят се движи към някакъв немислим край. Видях, че космосът е Ред и част от движение, което се разпростира до цялото пространство, част от един Порядък на Порядъците, постоянно движещ се в хармонията на пространството. Видях аз въртенето на циклите подобни на огромни кръгове по небето. Тогава разбрах, че всичко, което има същност, расте, за да срещне друга същност в далечно подреждане на пространство и време. Узнах тогава, че в думите има сила да отворят сферите, които са скрити от човека. Да, в думите лежи скрит ключът, който ще отвори горе и долу.
Вслушай се, човеко, в тази дума, която ти оставям.
Използвай я и ще намериш сила в нейния звук. Кажи думата Зин-Уру и ще намериш сила. Трябва да разбереш, че човекът е от Светлина и Светлината е от човек.
Веднъж при моето търсене на дълбоко заровена мъдрост аз отворих вратата, която не допуска Тях до човека. Повиках аз от други сфери на съществуване една, който беше по-справедлива от дъщерите човешки. Да, повиках я аз от пространствата да блести като Светлина в света на хората.
Използвах барабана на Змията. Носех робата от пурпур и злато. Поставих аз върху главата си короната от Сребро. Около мен кръгът от цинобър блестеше. Вдигнах аз ръцете си, извиках призива, който отваря пътя към сферите отдолу, извиках към Властелините на Знаците в техните къщи:
— Властелини на двата хоризонта, пазачи на тройните порти, застанете Един отдясно и Един отляво, докато Звездата се издига до своя трон и властва над своя знак. Да, ти, черен принце на Арулу, отвори портите на сумрачната скрита страна и я освободи от затвора, в който я държиш.
Чуйте, чуйте, вие черни и бляскави властелини и с техните тайни имена, които зная и мога да произнеса, чуйте вие и се подчинете на волята ми.
След това осветих с пламък своя кръг и Я повиках в пространствените сфери отдолу.
— Дъще на Светлината, върни се от Арулу. Седем пъти минах през огъня. Храна не съм ял. Вода не съм пил. Викам те от Арулу, от сферата на Екершегал аз те призовавам, господарке на Светлината.
След това пред мен се изправиха тъмни фигури; да, фигурите на Властелините на Арулу. Отстъпиха се те пред мен и напред излезе Господарката на Светлината. Свободна беше сега от Властелините на нощта, свободна да живее в Светлината на земното Слънце, свободна да живее като дете на Светлината.
Ето, слушайте, деца мои. Магията е познание, и то е Закон. Не се страхувайте от силата във вас, защото тя следва Закона както звездите на небето.
Знай, че за човека без познания мъдростта е магия, а не закон. Знай, че винаги чрез познанието си можеш да се доближиш по-близо до място под Слънцето.
Слушайте, вие, деца мои, следвайте моето учение. Винаги бъдете търсачи на Светлината. Блестете в света на хората около вас, бъдете Светлина по пътя, която сияе между хората.
Следвайте и изучите моята магия. Знайте, че цялата сила е ваша, ако я поискате. Не се страхувайте от път, който води до познание, но отбягвайте пътя на мрака.
Светлината е твоя, човеко, вземи я. Отхвърли оковите и ще бъдеш свободен. Знай, че твоята Душа живее в робство, оковано от страх, който те държи поробен. Отвори очите си и виж великото Слънце-Светлина. Не се страхувай, защото всичко ти принадлежи. Страхът е Властелинът на черната Арулу за онзи, който никога не се е изправял срещу тъмния страх. Да, знай, че страхът има съществуване, изградено от онези, които са роби на страховете си.
Отхвърлете своето робство, деца, и закрачете в Светлината на прекрасния ден. Никога не обръщайте мислите си към мрака и със сигурност ще бъдете Едно със Светлината.
Човекът е само онова, в което вярва - брат на мрака или дете на Светлината. Елате в Светлината, деца мои. Тръгнете по пътя, който води до Слънцето.
Слушай сега и чуй мъдростта. Използвай думата, която ти дадох. Използвай я и със сигурност ще намериш сила и мъдрост и Светлина да вървиш по пътя. Търси и намери ключа, който оставих, и винаги ще бъдеш дете на Светлината.

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Няма коментари:

Публикуване на коментар