Вслушай се, човеко, и чуй моя глас. Отвори твоето времепространство и пий моята мъдрост. Тъмен е пътят на живота, по който пътуваш. Много са капаните, които лежат пред теб. Винаги търси да придобиеш по-голяма мъдрост. Добий я и тя ще бъде светлина по твоя път.
Отвори душата си, човеко, за Космическото и му позволи да проникне вътре като едно с душата ти. Светлината е вечна, а мракът мимолетен. Вечно търси, човеко, Светлината. Знай, че винаги, когато Светлината изпълни твоя мрак, за теб той скоро ще изчезне.
Отвори душата си за Братята на Светлината. Позволи им да влязат и да те изпълнят със Светлина. Вдигни очите си към Светлината на Космоса. Винаги дръж лицето си насочено към целта. Единствено чрез добиването на светлината на цялата мъдрост ще бъдеш едно с Безкрайната цел. Винаги се стреми към вечното Единство. Винаги търси Светлината на целта.
Светлината е безгранична и Светлината е с граници, отделена само от мрака в човека. Стреми се да разкъсаш Булото на Мрака. Събери Светлината в Едно.
Чуй, о, човеко, вслушай се в гласа ми, който пее песента на Светлината и Живота. В целия космос светлината е преобладаваща, тя обгръща Цялото със знамена от пламъци. Винаги търси в булото на Мрака и там някъде със сигурност ще намериш Светлина. Скрита и заровена, изгубена за човешкото познание, дълбоко в ограниченото съществува Безкраят. Изгубен, но съществуващ, протичащ през всички неща, живеещ в Цялото е безкрайният Ум. В целия космос има само Една мъдрост. Макар да изглежда разделена, тя е Една в Едно. Всичко, което съществува, произлиза от Светлината, и Светлината произлиза от Цялото.
Всичко създадено се основава на Ред: Закон управлява космоса, където царува Безкраят. От равновесието произлязоха великите цикли, движещи се в хармония към края на Вечното.
Знай, о, човеко, че далеч във времепространство самата Вечност ще премине през промяна. Тук чуй гласа на Мъдростта: знай, че винаги Цялото е от Цялото. Знай, че през времето можеш да търсиш мъдрост и да намираш все повече светлина по пътя. Да, трябва да откриеш, че ако някога се отдръпнеш, твоята цел ще ти се изплъзва от ден на ден.
Много отдавна в Залите на Аменти аз, Тот, стоях пред Властелините на циклите. Могъщи бяха те в тяхната сила; могъщи в мъдростта разбулена.
Воден от Обитателя, тогава аз ги видях за пръв път. Но след това бях свободен от присъствието им, свободен да се присъединя към тях когато поискам. Често се спусках надолу по тъмния път в Залата, където Светлината вечно блести.
Научих аз от Владетелите на циклите мъдрост, донесена от циклите над нас, познание от Безкрайността на Цялото. Много са въпросите, които зададох на Владетелите на циклите, и голяма беше мъдростта, с която ме дариха. Сега на теб давам тази мъдрост, добита от пламъка на огъня на Безкрая.
Дълбоко в тъмните Зали седят Седмината, единици съзнание от циклите горе. Разкриват се Те в този цикъл като водачи на човека към познанието на Цялото. Седмина са те и могъщи по сила, докато предават тези думи чрез мен на човека. Отново и отново стоях пред тях, слушайки думите, които идваха без звук. Веднъж те ми казаха:
— Човеко, ще добиеш ли мъдрост? Търси я в сърцето на пламъка. Ще добиеш ли познание за сила? Търси го в сърцето на пламъка. Ще бъдеш ли едно със сърцето на пламъка? Потърси тогава в твоя собствен скрит пламък.
Много пъти Те ми говориха, учейки ме на мъдрост не от този свят; показвайки ми все нови пътища към светлината; учейки ме на мъдрост, донесена отгоре, давайки ми знания за действие, познание на Закона, реда на Цялото.
Веднъж Седмината казаха:
— Отдалече отвъд времето идваме Ние, човеко. Пътувахме от отвъд времепространството, да, от мястото на края на Безкрая. Когато ти и всичките ти братя бяхте безформени, ние бяхме формирани от порядъка на Цялото. Не сме като хората Ние, макар веднъж и ние да бяхме човеци. Бяхме формирани Ние от Великата празнота в порядък и според Закона. Защото трябва да знаеш, че което е с форма, в действителност е безформено, форма има само в твоите очи.
И отново Седмината заговориха:
— Дете на Светлината, си ти о, Тот, свободен да пътуваш по светлия път нагоре, докато най-накрая всички не станат Едно. Бяхме формирани според нашия ред: Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем - Девет. Знай, че това са номерата на циклите, от които се спуснахме при човека. Всеки има тук да изпълни задължение; всеки има тук сила да овладява. Въпреки това Ние сме Едно с Душата на нашия цикъл. Въпреки това Ние също търсим цел. Много отвъд представата на човека Безкраят се разпростира в едно по-голямо Цяло. Там във време, което не е време, ние ВСИЧКИ ще станем ЕДНО с нещо по-голямо от ЦЯЛОТО. Времето и пространството се движат на цикли. Познай техния закон и ти също ще бъдеш свободен. Да, ще бъдеш свободен ти, за да минеш през циклите, покрай стражите, които стоят до вратата.
Тогава заговори ми Този от Деветия цикъл: — Съществувах вечност след вечност, без да познавам живот и без смърт да вкуся. Защото трябва да знаеш, човеко, че далеч в бъдещето животът и смъртта ще бъдат едно с Цялото. Всяко толкова съвършено уравновесява другото, че нито едно от тях не съществува в Единството на Цялото. В хората от този цикъл силата на живота е необуздана, но животът в своя растеж става едно с Цялото. Тук аз се разкривам в този твой цикъл, но въпреки това съм там в твоето бъдещо време. Но за мен времето не съществува, защото в моя свят такова не съществува, защото Ние сме безформени. Живот Ние нямаме, но въпреки това притежаваме съществувание по-пълно, по-голямо и свободно от твоето.
Човекът е пламък, вързан за планина, но Ние в нашия цикъл винаги ще бъдем свободни. Знай, о, човеко, че когато си напреднал в циклите, които продължават нагоре, самият живот ще премине в мрака и само същността на Душата ще остане.
След това с мен говори Властелинът на Осмия цикъл: — Всичко, което ти знаеш, е част от малкото. Досега още не си докоснал Великото. Отдалеч в пространството, където Светлината властва над всичко, дойдох аз в Светлината. Имах също така форма, но не като твоята.
Безформената ми форма беше формирана в тяло от Светлина. Не познавам Живота и не познавам Смъртта, но въпреки това съм господар на всичко, което съществува. Потърси да намериш пътя през преградите. Върви по пътя, който води в Светлината. Заговори отново с мен Деветия: — Потърси да намериш пътя към отвъдното. Не е възможно да израснеш до съзнание по-висше. Защото, когато Две са станали Едно и Едното е станало Цялото, знай, че преградата се е вдигнала и пътят пред теб е свободен. Израсни ти от формата до безформието. Свободен можеш да бъдеш от пътя.
Така през вековете аз слушах, учейки пътя до Цялото, Сега вдигам мисълта си към Цялото. Слушай и чуй, когато отправи зов: „О, Светлина, проникваща във всичко, Едно с Цялото и Всичко в Едно, потечи до мен през кана ла. Влез, за да бъда свободен. Направи ме Едно с Душата на Цялото, сияеща от тъмнината на нощта. Направи ме свободен от цялото времепространство, свободен от Булото на нощта. Аз, дете на Светлината, заповядвам: „да бъда свободен от мрака."
Безформен съм аз за Душата-Светлина, безформен, но сияещ от Светлина. Зная аз, че робството на мрака трябва да се строши и да рухне пред светлината.
Сега дарявам ти тази мъдрост. Свободен можеш да бъдеш, човеко, живей в светлина и блясък. Не извръщай лицето си от Светлината. Твоята душа обитава сфери на сияние. Ти си дете на Светлината.
Насочи мислите си навътре, а не навън. Намери Душата-Светлина в себе си. Знай, че ти си Господарят. Всичко друго е донесено отвътре. Израсни до сферите на бля тъка. Придържай мислите си към Светлината. Знай, че си едно с Космоса, пламък и дете на Светлината.
Сега отправям към теб предупреждение: не позволявай на мисълта си да се отклони. Знай, че светлината със сигурност тече през твоето тяло. Не се обръщай към Тъмното сияние, което идва от Братята на мрака. Дръж очите си винаги вдигнати нагоре, душата си в съзвучие със Светлината.
Вземи тази мъдрост и се вслушай в нея. Послушай гласа ми и се подчини. Следвай пътя до светлината и ще бъдеш Едно с него.
уз "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"
Няма коментари:
Публикуване на коментар