вторник, 13 декември 2011 г.

Единадесети Изумруден скрижал

Ключът за Горе и Долу
 Чуйте и слушайте, о, деца на Кхем, думите, които ще ви отведат до Светлината. Вие знаете, хора, че познавам вашите бащи, да, вашите бащи във време, отдавна отминало. Безсмъртен съм бил през всички векове, живея сред вас, откакто започна познанието ви. Водих ви нагоре към Светлината на Великата Душа, водих ви от мрака на нощта.
Знай, народе, сред който крача, че аз, Тот, имам цялото познание и цялата мъдрост, известни на човек от древните дни насам. Пазител бях на тайните на великата раса, пазех ключа, който води в живота. Отгледах ви, о, деца мои, още от мрака на Древните дни. Сега чуйте словата на моята мъдрост. Чуйте посланието, което нося. Чуйте думите, които ще ви дам, и ще бъдете издигнати от мрака до Светлината.
Далеч в миналото, когато за пръв път дойдох при вас, открих ви в скалисти пещери. Издигнах ви чрез своята сила и мъдрост, докато не заблестяхте като хора сред хората. Да, намерих ви без всякакво познание. Само малко се бяхте издигнали над зверовете. Раздухах искрата на съзнанието ви, докато накрая не пламнахте като човек.
Сега ще говоря за онова древно познание отвъд мисълта на вашата раса. Знайте, че ние от Великата раса имахме и имаме познание, което превъзхожда човешкото. Мъдрост събрахме от родените от звездите раси, мъдрост и познание, много над човешките. До нас се спуснаха Учителите на мъдростта, които са толкова над нас, колкото аз съм над вас. Слушайте, докато ви давам мъдрост. Използвайте я и свободни ще бъдете.
Знайте, че в пирамидата, която построих, са Ключовете, които ще ви покажат Пътя в живота. Да, начертайте линия от голямото изображение, което построих до върха на пирамидата, който е вход. Начертайте друга противоположна под същия ъгъл и посока. Копайте и ще намерите онова, което скрих. Там ще намерите подземния вход към тайните, скрити преди вие да бъдете хора.
Казвам ви, аз зная за тайната на циклите, които се движат със странни за смъртните движения, защото безкрайни са те и отвъд познанието на човека. Знайте, че има девет от тези цикли; да, девет отгоре и четиринадесет отдолу, движат се те в хармония към пресечната точка в бъдещето на времето. Знайте, че Властелините на циклите са единици съзнание, изпратени от другите да обединят Това с Цялото. Най-висши са Те от съзнанията на всички Цикли, работещи в хармония със Закона. Те знаят, че с времето всичко ще бъде усъвършенствано, няма да има горе, нито долу, а всичко ще бъде Едно в съвършена Безкрайност. Хармония на всичко в Единството на цялото.
Дълбоко под земната повърхност в Залите на Аменти седят Седмината, Властелините на циклите, да, и един друг - Властелинът на Долното царство. Знайте, че в Безкрая няма нито долу, нито горе. Там винаги има и винаги ще има Единство на цялото, когато всичко е завършено. Често стоях пред Властелините на Цялото. Често пих от извора на тяхната мъдрост и пълнех и тялото и душата си с тяхната Светлина.
Говориха те с мен и ми казаха за циклите и закона, който им дава средства да съществуват. Да, говори с мен Властелинът на Деветия:
— О, Тот, велик си сред земните деца, но съществуват мистерии, за които не знаеш. Знаеш, че дойде от времепространство под това и знаеш, че трябва да пътуваш до времепространство отвъд. Но малко знаеш за мистериите в тях, малко знаеш за мистериите отвъд. Знай, че като цяло в това съзнание ти си само клетка в процес на растеж.
Съзнанието под теб се разширява непрекъснато по различни начини от познатите ти. Да, то, макар във вре-мепространството под теб, непрестанно расте по начини, които са различни от онези, които бяха част от твоите собствени. Защото знай, че то расте като резултат от твоя растеж, но не по същия начин, по който ти растеш. Растежът, който си имал и имаш в настоящето, са довели до причина и следствие. Никое съзнание не следва пътя на тези преди него, защото иначе всичко би било повторение и безполезно. Всяко съзнание в цикъла, в който съществува, следва своя собствен път до крайната цел. Всяко играе своята роля в Плана на Космоса. Всяко играе в края своята роля. Колкото по-далечен е цикълът, толкова по-голямо е познанието му и способността му да се съчетае със Закона на цялото. Знай, че в циклите под нас работят малките части на Закона, докато ние от цикъла, който се простира до Безкрая, строим по-голям закон.
Всяко нещо има своя роля в циклите. Всяко има да свърши своя работа по своя път. Цикълът под теб не е още под теб, а само формиран заради нужда, която съществува. Защото знай, че изворът на мъдрост, който изпраща циклите, е вечно търсещ нови сили. Знай, че познанието се добива само с практика и мъдростта произлиза единствено от познанието, и това са циклите, създадени от Закона. Средства са те за придобиване на познание за Сферата на Закона, която е Изворът на Цялото. Цикълът отдолу не е наистина отдолу, а просто е в различно пространство и време. Съзнанието там работи върху по-дребни от теб неща. И знай, докато ти работиш върху нещо по-голямо, по същия начин отгоре са онези, които също като теб работят върху други закони. Разликата, която съществува между циклите, е само в способността да работиш със Закона. Ние, които сме били в цикли отвъд първия, се появихме от Извора и в преминаването през времепространството добихме способността да използваме Закони на по-Висшето, които са далеч отвъд представата на човека. Няма нищо, което наистина да е отдолу под теб, това е само различно действие на Закона.
Погледни нагоре или надолу, ще намериш същото. Защото всичко е част от Единството, което е Изворът на Закона. Съзнанието отдолу под теб е част от твоето собствено, както ние сме част от твоето.
Да, като дете нямаше познанието, което дойде при теб, когато стана мъж. Сравни циклите на човека в неговото пътуване от раждането до смъртта и виж в цикъла отдолу детето в познанието, което то има; и виж себе си като пораснало дете, напредващо в познанието с времето. Виж и в Нас също детето, пораснало до мъж с познанието и мъдростта, дошли с годините. Също такива, о, Тот, са циклите на съзнанието, деца в различни степени на растеж, но всички сме от един Извор - Мъдростта, и всички се връщаме отново при нея.
Спря Той да говори и седна в мълчание при Властелините. След това заговори отново:
— О, Тот, дълго седяхме ние в Аменти, пазехме пламъка на живота в Залите. Но знай, че ние сме все още част от нашите цикли със Зрение, стигащо до тях и отвъд. Да, знаем ние, че нищо друго няма значение, освен растежа, който можем да добием с нашата Душа. Знаем ние, че плътта е преходна. Нещата, които хората смятат за велики, не значат нищо за нас. Нещата, които ние търсим, не са телесни, а само съвършеното състояние на Душата. Когато ти като човек можеш да научиш, че нищо освен напредъка на Душата накрая няма значение, тогава наистина ще си свободен от всяко робство, свободен да работиш в хармония със Закона.
Знай, о, човеко, ти трябва да имаш за цел съвършенството, защото само така можеш да постигнеш целта. Но трябва да знаеш, че нищо не е съвършено, и все пак съвършенството трябва да бъде твоята цел и стремеж.
Отново секна гласът на Деветия, а думите му останаха в съзнанието ми. Сега търся повече мъдрост, за да мога да бъда съвършен в Закон с Цялото.
Скоро ще се спусна до Залите на Аменти, за да живея отдолу под студеното цвете на живота. Ти, мой ученико, никога повече не ще ме видиш, но аз ще живея вечно в мъдростта, на която съм учил.
Всичко, което е човекът, е плод на неговата мъдрост. Всичко, което трябва да бъде, е резултат от неговите действия.
Чуйте сега моя глас и се издигнете над обикновения човек. Вдигнете очите си нагоре, позволете на Светлината да изпълни вашето същество, бъдете винаги деца на Светлината. Единствено чрез усилие ще растете нагоре към сферата, където Светлината е Цялото от Цялото. Бъдете господари на всичко, което ви заобикаля. Никога не оставяйте следствията от живота ви да господстват над вас. Винаги създавайте все по-съвършени дела и с времето ще бъдете Слънце на Светлината.
Свободна остави своята душа да се стрелне нагоре, освободена от робството и оковите на нощта. Вдигни очите си към Слънцето в небесното пространство. За теб тя нека бъде символ на живота. Знай, че си по-голямата Светлина, съвършен в твоята собствена сфера, когато си свободен. Никога не поглеждай в мрака. Вдигни очите си към пространството отгоре. Свободно остави твоята Светлина да пламти нагоре и ще бъдеш дете на Светлината

из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Няма коментари:

Публикуване на коментар