Четиринадесети изумруден скрижал (допълнителен)

Чуй, о, човеко, дълбоко скритата мъдрост, изгубена за света от времето на Обитателите, изгубена и забравена от хората на този век.
Знай, че тази Земя не е нищо друго освен портал, пазен от непознати за човека сили. Но Господарите на мрака крият входа, който води към земята, родена от Небето. Знай, че пътят към сферата на Арулу е пазен от прегради, отварящи се единствено за родени от Светлина хора.
На Земята аз съм пазителят на ключовете към портите на Свещената земя. Заповядвам на силите под мен да оставят ключовете към света на хората. Преди да си замина, ще ти дам Тайните как можеш да се издигнеш от робство то на Мрака, да отхвърлиш оковите на плътта, които са те вързали, и да се издигнеш от мрака в Светлината. Аз разположих сред вас Мистериите така, че Тайните да могат винаги да бъдат намерени. Да, макар че човекът може да падне в мрак, Светлината винаги ще свети като пътепоказател. Скрит в мрака, забулен в символи, пътят към портала винаги ще бъде намиран. Човекът в бъдеще ще отрече мистериите, но търсещият винаги ще намира пътя.
Сега ти заповядвам да запазиш тайните ми, давайки ги само на онези, които си проверил, така че чистото да не бъде покварено, за да може да победи Истината. Чуй сега разбулването на мистерията. Слушай символите на Мистерията, които давам. Направи от нея религия, защото само така ще остане нейната същина.
Има две области между този живот и Великия, пропътувай от душите, които си заминават от тази Земя: Дуат, дом на силите на илюзията, и Секхет Хетспет, Къщата на Боговете. Озирис е символ на стражата на портала, който връща обратно душите на недостойните хора. Отвъд лежи сферата на родените на небето сили, Арулу, земята, където са преминали Великите. Там, когато моята работа сред хората бъде завършена, аз ще се присъединя към Великите от моя Древен дом.
Седем са жилищата в дома на Могъщия; Трима пазят портала към всеки дом от мрака. Петнайсет са пътищата, които водят до Дуат. Дванайсет са къщите на Властелините на Илюзията, обърнати с лице към четири пътя, всеки от които е различен. Четиридесет и две са големите сили, съдят мъртвите, търсещи портала. Четирима са синовете на Хор, Двама са пазачите на Изток и Запад - Изида, която моли за децата си, Царица на луната, отразяваща Слънцето. Ба е същността, живееща вечно. Ка е сянката, която човекът знае като живот. Ба няма да дойде, докато Ка не се въплъти. Това са мистерии, които трябва да се пазят през вековете. Ключове са те за живота и Смъртта. Чуй сега мистерията на мистериите: научи за кръга без начало и край, формата на Този, който е Едно и във всичко. Слушай и чуй я, върви и приложи я, така ще пътуваш по пътя, по който вървя аз. Мистерия в Мистерия, но въпреки това ясна за родения от Светлината, Тайната на всичко, което знам, ще разкрия. Ще разкрия тайна на посветените, но нека вратата бъде плътно затворена за непосветените.
Три е мистерията, дошла от великото. Чуй и Светлина ще ти се яви.
В праисторическото обитават три единства. Различни от тях не могат да съществуват. Те са равновесието, извор на сътворението: един Бог, една Истина, една свобода.
Три произлиза от три на равновесието: целият живот, цялото добро, цялата власт.
Три са качествата на Бог в неговия дом от Светлина: Безкрайна Власт, Безкрайна мъдрост, Безкрайна любов.
Три са силите, дадени на Учителите: да видоизменят злото, да помагат на доброто, да използват разграничението.
Три са неизбежните неща в действията на Бог: да проявява сила, мъдрост и любов.
Три са силите, творящи всички неща: Божествена любов, притежавана от съвършено познание, Божествена мъдрост, знаеща всички възможни средства, Божествена сила, притежавана от обединената воля на Божествената любов и мъдрост.
Три са кръговете на съществуването: кръгът на Светлината, където обитава само Бог и само Бог може да го пресича; кръгът на Хаоса, където всички неща по природа възникват от смъртта; кръгът на Осъзнаването, където всички неща извират от живота.
Всички живи неща имат три състояния на съществуване: хаос или смърт, свобода в човешкото и небесно блаженство.
Три нужди контролират всички неща: началото на Великата дълбина, кръгът на хаоса, изобилието на небето.
Три са пътищата на Душата: Човек, Свобода, Светлина.
Три са пречките: липсата на усилия за придобиване на познание; непривързаност към доброто; привързаност към злото. В човека и трите са проявени. 

Три са Царете на силата отвътре. Три са помещенията на мистериите, намиращи се, но още ненамерени в тялото на човека.

Чуй сега за онзи, който е освободен, свободен в Светлината от робството на живота. Ако знаеш извора на всичко, световете ще бъдат отворени. Да, дори Портите на Арулу няма да бъдат преградени. Вземи под внимание това, о, човеко, който искаш да достигнеш небето. Ако не бъдеш достоен, по-добре ще бъде да паднеш в огъня. Знай, че небесните минават през чист пламък. При всяко завъртане на небесата те се къпят в изворите на Светлината.
Чуй, човеко, тази мистерия: далече в миналото преди ти да бъдеш роден от човек, аз обитавах Древната Атлантида. Там в Храма пих от Мъдростта, изливана като фонтан от светлина от Обитателя. Даден ми бе ключът към присъствието на Светлината във Великия свят. Стоях пред Великия на престола в цветето на огъня. Забулен бе той от светкавиците на мрака, иначе душата ми щеше да бъде разрушена от Славата му.
От подножието на неговия трон подобни на диаманти напред се изливаха четири реки от пламък; излизаха под трона и се лееха през каналите от облаци към човешкия свят. Залата беше пълна с Духове Небесни. Чудо на чудесата беше Звездният дворец. Над небето подобно на дъга от огън и слънчева светлина се оформяха духовете. Пееха те възхвали на Светия Велик. После от средата на огъня дойде глас:
— Виж Славата на Първопричината.
Видях тази Светлина високо над целия мрак, отразена в моето собствено съществуване. Стигнах, ако изобщо е възможно, до Бога на всички богове, духа-слънце, Властелина на слънчевите сфери.
Отново се чу гласът:
— Има един, Първият, който не е имал начало, който няма край, който е направил всички неща, който управлява цялото, който е добър, който е справедлив, който осветява, който изхранва.
Тогава от трона се изля голям блясък, обкръжи и издигна душата ми със своята сила. Бързо се движех пред етерните пространствата, показана ми бе мистерията на мистериите, показано ми бе тайното сърце на космоса. Отнесен бях до страната Арулу, застанах пред Властелините в техните Домове. Отвориха те Вратата, така че да мога да зърна първичния хаос. Потрепери душата ми при гледката на ужаса, сви се обратно душата ми от океана на мрака. Тогава разбрах нуждата от прегради, разбрах службата на Властелините на Арулу. Единствено те с тяхното безкрайно равновесие можеха да застанат на пътя на вливащия се хаос. Само те можеха да охраняват Божието творение.
После минах по кръга на осем. Видях всички души, които бяха победили мрака. Видях великолепието от Светлина, където обитаваха те.
Закопнях да заема мястото си в техния кръг, но също така копнеех за пътя, който бях избрал, когато стоях в Залите на Аменти и направих своя избор за работата, която щях да свърша.
Преминах от Залите на Арулу надолу до земното пространство, където лежеше тялото ми. Изправих се от земята, където почивах. Застанах пред Обитателя. Дадох обет да се откажа от великото си право, докато работата ми на Земята не завърши, докато векът на мрака не премине.
Слушай, човеко, думите, които ще ти дам. В тях ще намериш Същността на Живота. Преди да се върна в Залите на Аменти, ще бъдеш научен на Тайната на Тайните как и ти също може да се въздигнеш до Светлината. Запази я, крий я в символи, така че непосветеният да се смее и да я отхвърли. Във всяка страна създавай мистерии. Направи пътя за търсещия труден. Така слабите и колебаещите се ще бъдат отхвърлени. Така тайните ще бъдат скрити и пазени, държани до времето, когато колелото ще бъде завъртяно. През тъмните векове, докато чакам и наблюдавам, моят Дух ще остане в дълбоко скритата страна. Когато някой премине през всички изпитания на външното, призови ме чрез Ключа, който държиш. Тогава аз, Посветителят, ще отговоря, ще дойда от залите на Боговете в Аменти. Тогава ще приема посветения, ще му дам думите на силата.
Чуй и помни тези думи на предупреждение: не води при мен някой, комуто липсва мъдрост, нечист в сърцето или слаб в своето намерение. Иначе ще оттегля от теб твоята власт да ме призоваваш от мястото, където спя.
Продължавай напред и победи елемента на мрака. Въздигни в своята природа същността на Светлината.
А сега върви и събери своите братя, така че да мога да предам мъдростта, която да освети твоя път, когато моето присъствие завърши. Ела в помещението под моя храм. Не яж храна три дни. Там ще ти дам същността на мъдростта, така че със сила да заблестиш сред хората. Там ще ти дам тайните, така че да се издигнеш до Небесата - Бог-човек в Истината, какъвто и по същност ще бъдеш. Тръгвай сега и ме остави, докато призовавам онези, които познаваш, но за това все още не знаеш.

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"