Девети Изумруден скрижал

Ключът към свободата на пространството

Слушай, човеко, чуй гласа ми, учещ на мъдрост и Светлина в този цикъл; уча те как да пропъдиш мрака, уча те как да внесеш Светлина в твоя живот.
Търси, човеко, да намериш големия път, който води до вечен Живот като Слънце. Далеч стой от булото на мрака. Търси да станеш Светлина в света. Направи от себе си съсъд за Светлина, средоточие на Слънцето на това пространство.
Вдигни очите си към Космоса. Вдигни очите си към Светлината. Говори с думите на Обитателя, пей песните му, които викат долу Светлината. Пей песента на свободата. Пей песента на Душата. Създай силната вибрация, която ще те направи Едно с Цялото. Смеси цялото си същество с Космоса. Израсни в Едно със Светлината. Бъди проводник на реда, път на Закона до света.
Твоята Светлина, човеко, е великата Светлина, сияеща през сянката на плътта. Трябва да се изтръгнеш от тъмнината, за да станеш Едно със Светлината.
Сенки на мрака те заобикалят. Животът те изпълва със своя поток, но сега, човеко, трябва да се издигнеш над твоето тяло. Да идеш далеч до сферите, които те заобикалят, но въпреки това едно да останеш със себе си.
Огледай се около себе си, човеко. Виж отразена твоята собствена светлина. Да, дори в мрака около теб твоята собствена Светлина се излива през булото.
Винаги търси мъдростта. Не позволявай на тялото ти да те предаде. Не напускай пътя на вълната от Светлина. Избягвай затъмнения път. Знай, че мъдростта е трайна, съществуваща откакто Единната Душа започна да създава хармония от хаоса според Закона, който съществува по Пътя.
Слушай, човеко, урока на мъдростта. Чуй гласа, който говори за отминалото време. Да, ще ти кажа забравени познания, ще ти кажа мъдростта, скрита в отминалото време, изгубена в мъглата на мрака около мен.
Знай, човеко, ти си върховното на всички неща. Само познанието за това е забравено, изгубено, когато човекът бе хвърлен в робство, вързан и окован от веригите на мрака.
Много, много отдавна, аз захвърлих тялото си. Скитах се свободно в необятния етер, обикалях в кръг ъглите, които държат човека в робство. Знай, човеко, ти си само дух. Тялото е нищо. Душата е Всичко. Не позволявай на тялото ти да те окове. Отхвърли мрака и пътувай в Светлина. Отхвърли тялото си, о, човеко, и бъди свободен, бъди Светлина, Едно със Светлината.
Когато се освободиш от оковите на мрака и тръгнеш да пътуваш из пространството като Слънце на Светлината, трябва да знаеш, че пространството не е безгранично, а наистина ограничено от ъгли и извивки. Знай, о, човеко, че всичко, което съществува, е само изражение на по-големи неща, които още не са дошли. Материята е течна и тече като река, постоянно се променя от едно нещо в друго.
През всички векове познанието е съществувало; никога не е променяно, макар заровено в мрак; никога не е било губено, макар забравено от човека.

Знай, че през пространството, което обитаваш, има други също толкова големи колкото твоето собствено, вплетени в сърцето на твоята материя, но въпреки това отделни пространства.

Някога във време отдавна забравено аз, Тот, отворих вратата, проникнах в другите пространства и научих за скритите тайни. Дълбоко в същността на материята са скрити много мистерии.
Девет са сплетените измерения и Девет циклите на пространството. Девет са разсейките на съзнанието и Девет са световете между световете. Да, Деветима са Властелините и циклите, които идват отгоре и отдолу.
Пространството е пълно със скрити такива, защото пространството е разделено от времето. Търси ключа за времепространството и ще отключиш вратата. Знай, че из времепространството съзнанието със сигурност съществува. Макар да е скрито от нашите познания, то въпреки това съществува вечно.
Ключовете за световете в теб се намират само в теб. Защото човекът е входът към мистерията и ключ, който Един в Едно е.
Търси в кръга. Използвай думата, която ще ти дам. Отвори входа вътре в теб и със сигурност ще живееш. Човеко, ти мислиш, че си живял, но знай, че това живот е в смъртта. Защото когато в плен си на своето тяло, за теб живот няма. Само Душата е свободна в пространството и има живот, който действително е живот. Всичко друго е само плен, окови, от които трябва да бъдеш свободен.
Не мисли, че човекът е роден от земята, макар че може да е дошъл от нея. Човекът е роден в светлина дух. Но без да го знае, той никога не може да бъде свободен. Мракът оковава душата. Само онзи, който търси, може да се надява някога да бъде свободен.
Около теб падат сенки. Мрак изпълва всички пространства. Продължавай да светиш, о, Светлина на човека-душа. Изпълни мрака на пространството. Ти си Слънцето на Великата Светлина. Помни и ще бъдеш свободен. Не стой в сенките. Изскочи от мрака на нощта. Светлина нека Душата ти бъде, о, от Слънцето роден, изпълнена със славата на Светлината, свободна от робството на мрака, Душа, Едно със Светлината.
Ти си ключът към цялата мъдрост. В тебе са цялото време и пространство. Не живей в робството на мрака. Освободи своята светлинна форма от мрака.
Велика светлина, която изпълва целия Космос, потечи към човека.
Направи от тялото му факла, която никога да не угасва сред хората.
Далеч в миналото търсих познания, неизвестни на човека. Далеч в пространството се върнах, където започна времето. Винаги търсех нови познания, за да ги добавя към мъдростта, която зная. Но открих единствено, че бъдещето държи ключа към мъдростта, която търсех.
Отпътувах надолу към Залите на Аменти да търся по-голямо познание. Попитах Властелините на Циклите за пътя към мъдростта, която търсех. Зададох на Властелините въпроса:
— Къде е изворът на Цялото?
Мощен бе гласът на Властелина на Деветия:
— Освободи душата си от твоето тяло и ела с мен при Светлината.
Излязох аз от тялото си, останах пламък в нощта. Стоях пред Властелините, окъпан в огъня на Живота. Тогава бях сграбчен от сила, надхвърляща човешките представите. Хвърлен бях в Бездната през непознати на човека пространства.
Видях формирането на реда от хаоса и ъглите на нощта. Видях Светлината да извира от Реда и чух гласа наСветлината. Видях пламъка на Бездната, отхвърляща Реда и Светлината. Видях Реда да изскача от хаоса. Видях как Светлината дава живот. След това чух гласа:
— Чуй и разбери. Пламъкът е изворът на всички неща, той съдържа потенциала на всички неща. Редът, който изпрати Светлината, е Словото и от Словото произлезе животът и съществуването на всичко. — И отново заговори гласът: — Животът в теб е Словото. Намери живота в себе си и ще имаш сили да използваш Словото.
Дълго гледах Светлината-пламък, изливаща се от същността на Огъня, осъзнавайки, че животът не е нищо друго освен Ред и че човекът е едно с огъня.
Върнах се в тялото си. Застанах отново пред Деветия, слушах гласовете на Циклите, с мощни вибрации говореха те:
— Знай, Тот, че животът не е нищо друго освен Словото на Огъня. Силата на Живота, която търсиш пред себе си, не е нищо друго освен Словото в Света като огън. Търси пътя към Словото и силите със сигурност ще бъдат твои.
Тогава попитах Деветия:
— О, Господарю, покажи ми пътя. Дай ми пътя към мъдростта. Покажи ми пътя към Словото.
Отвърна ми Властелинът на Деветия:
— Чрез реда ти ще намериш пътя. Не видя ли, че Словото дойде от хаоса? Не видя ли, че Светлината дойде от Огъня? Внимавай за безпорядъка в живот си. Уравновеси и подреди живота си. Обуздай целия хаос от чувства и ще имаш ред в живота. Редът, роден от хаоса, ще ти донесе Словото на Извора, ще ти даде силата на Циклите и ще направи от Душата ти сила през вековете, усъвършенствано Слънце от Извора.
Слушах гласа и дълбоко останаха думите в сърцето ми. Защото вечно търсех аз ред, който може да привлече словото. Знай, че който го придобие, трябва да бъде вечно в Реда. Защото използването на Словото чрез безпорядък не е възможно и никога не може да бъде.
Вземи тези думи, човеко. Нека бъдат част от твоя живот. Търси да победиш безпорядъка и ще бъдеш едно със Словото.
Не спирай да търсиш светлината по пътя на живота. Стреми се към Слънцето. Бъди единствено Светлина. Задръж твоята мисъл в единството на Светлината с тялото човешко. Знай, че всичко е Ред от Хаоса, роден в Светлина

из"Изумрудените скрижали на Тот Атланта"